Темата за
планираното остаряване и все по-краткия живот на вещите, които използваме, беше
във фокуса на разговора в ефира на „Нашият ден“. Повод за срещата
беше публикация в платформата за климатични знания „Климатека“,
посветена на правото на ремонт и устойчивото потребление.

Затова гост
в студиото беше Елица Капушева – социален и културен антрополог и автор
в „Климатека“, която от години изследва връзката между ежедневните ни
практики, икономиката и въздействието им върху околната среда.

Според нея
част от проблема се крие в това, че често първоначалната цена на дадена стока
не изглежда висока. Именно това ни подвежда и ни кара по-лесно да се поддаваме
на покупки, които впоследствие се оказват с ниско качество. Вместо ремонт се
стига до подмяна, защото поправката рядко изглежда оправдана. Така все по-често
в ежедневието си се сблъскваме с предмети, които до съвсем скоро са издържали
значително по-дълго, а днес жизненият им цикъл е осезаемо по-кратък.

Особено
показателен е примерът с електронните устройства. Въпросът дали наистина
притежаваме нещата, които купуваме, излиза на преден план най-вече при тях.
Поддръжката на софтуер, услугите, включени в цената, и решенията на компаниите
могат в един момент да направят напълно изправно устройство неизползваемо. Това
ни поставя в зависимост и често ни принуждава да купим следващия модел, без
повредата да е по наша вина.

Тази
зависимост става още по-осезаема при смарт-устройствата за дома, където за
обикновения човек е все по-трудно сам да се ориентира. Функционирането им
зависи от софтуерна поддръжка, която може да бъде прекратена, и така
оптималната им работа да се окаже под въпрос.

Подобна
логика действа и при облеклото. Цената на нова дреха често е по-ниска от тази
на ремонта или корекцията ѝ, което допълнително обезсмисля поправката. В същото
време обаче се наблюдават все по-силни движения срещу бързата мода. Те се
пресичат с общностите за право на ремонт и насърчават хората да разбират
по-добре как са направени дрехите им, от какви материали и как могат да удължат
живота им. Така се съхранява и „историята“ на самата дреха.

Елица
Капушева обяснява, че идеята за право на ремонт днес съществува на две нива.
Едното е институционалното – с приетата през лятото на 2024 г. директива на
Европейския съюз, която цели да стимулира ремонта на определени групи стоки,
основно електроуреди за дома, мобилни устройства и компютри, като списъкът
предстои да се разширява. Директивата предвижда и конкретни мерки, които
държавите членки трябва да въведат на национално ниво. В България това по план
е трябвало да започне още тази година, но засега няма публична информация дали темата
изобщо се обсъжда.

Другото ниво
е общностното. Там се създават пространства за споделяне на умения, знания и
дори инструменти.

Слушайте!

Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/420449/zashto-veshtite-ni-se-razvalyat-po-barzo-i-koy-plashta-tsenata