На 3 февруари Православната църква отдава специална почит към свети
Симеон Богоприимец и Анна пророчица, които посрещнали Младенеца Христос в
Йерусалимския храм и се удостоили да видят с очите си обещания още след
Грехопадението Спасител на света – събитие, което се възпоменава предния ден –
на празника Сретение Господне. Възпоменава се и старозаветният пророк Азарий,
убедил юдейския цар Аса и народа да оставят идолослужението и вярно да служат
на Истинния Бог.

Преданието разказва, че по заповед на египетския цар Птоломей ІІ
Филаделф (285 – 246 г. пр.Хр.) бил предприет превод на Моисеевия Закон и
пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски
народ били избрани седемдесет най-учени мъже. В тяхното число бил и Симеон,
като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание. Превеждайки книгата на
пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: „Ето, Девицата ще зачене в утробата Си
и ще роди Син“. Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно –
дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези
думи в книжния свитък и да замени думата „дева“ с „жена“. Но в това време му се
явил Ангел Господен и като удържал ръката му, казал: „Имай вяра в
написаните слова и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато
не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ“.

Праведният Симеон очаквал пришествието на Христос в света, като водел
непорочен живот, отклонявал се от всяко зло и непрестанно пребивавал в Божия
храм, където срещнал Младенеца и родилата го Пресвета Дева.

Освен св. Симеон, пророчица Анна също познала в Младенеца Иисус
обещания Месия – Христос. Анна била дъщеря Фануилова, която овдовяла млада, но
не се омъжила повторно, а се посветила на служение на Бога, намирала се
постоянно при храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя.

Свети равноапостолен Николай, архиепископ Японски, е роден през 1836 г. в бедно дяконско семейство в село
Берьоза в Смоленска губерния, Русия. Рожденото му име било Иван Дмитриевич
Касаткин. Възпитан в силна православна религиозност, завършил с отличие
Смоленска духовна семинария и постъпил в Петербургската Духовна академия.
Когато завършил четвърти курс, житейският му път претърпял обрат. В
университетската стая видял обявление от Св. Синод, че се търси измежду
завършващите Академията мисионер, който да стане настоятел на Посолската
църква. Младият мъж решил да приеме предизвикателството и да изпълни
задълженията си, но не като обикновен свещеник, а като монах. На 24 юни 1860 г.
Иван Дмитриевич бива подстриган в монашество с името Николай, на 29 юни е
ръкоположен за йеродякон, а на следващия ден – за йеромонах.

След едногодишно странстване от Петербург през Сибир отец Николай
пристигнал в пристанищния японски град Хакодате на 20 юни 1861 г. През 1864 г.
покръстил в православието първия японец – езическия жрец Савабе, приел името
Павел, а на следващата година двама лекари – Сакай и Уране, кръстени съответно
като Йоан и Яков. Тримата редовно посещавали службите в посолската църква и помогнали
за разпространението на вярата сред японците.

Личността и делото на архиепископ Николай за създаване на Японската
православна църква са от такъв мащаб, че мнозина смятали, че със смъртта му
православието в Япония ще изчезне. Но това не станало. Архиепископ Николай
оставил след себе си 35 хиляди православни японци, 284 църкви, 175 мисионерски
центъра, 34 японски свещеници, 7 дякони и др. Архиепископ Николай е канонизиран
за равноапостолен светец през април 1970 г.

Рубриката „Църковен календар“ се осъществява от екип на
Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на
„Църковен вестник“.

Озвучил: Красимир Мартинов

Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/420416/tsarkoven-kalendar-3-fevruari-2026-g