Правилно е да се пише валмо , мн.ч. валма .

Старецът издуха валмо син пушек. (Р. Джордан, „Колелото на времето. Господарят на хаоса“) Очите му бяха сиви и алчни, зъбите му – жълти, раздвоената му брада – валма от сняг и сребро. (Дж. Р. Р. Мартин, „Танц с дракони“) От време на време ги скриваха валмата мъгла, които се стелеха сред гората и преминаваха между дърветата безмълвно като привидения. (Д. Линдзи, „Пътешествие към Арктур“)