Като сън недосънуван, като дъх недожадуван подир щърковото ято лято топло отлетя. Дим се вие над комина – синя нишка в утрин синя синя тишина плете. Кой мълчанието ѝ чете и звездите угаси? А от есенните листи падат чисти и лъчисти, хладни, нощните сълзи…

Формата за мн.ч. не бива да се смесва с бройната форма на думата, когато става въпрос за хартиени листове: пет лѝста, няколко лѝста .