В Югозападна България има едно място, където
времето сякаш тече по различен начин – по-бавно, по-топло и с аромат на плодни
градини.
Кюстендил е град с дълбоки корени, известен още от древността със своите
минерални извори и плодородна земя. Днес той продължава да пази една от
най-силните си традиции – овощарството. Наричан неслучайно „Овощната градина на
България“, регионът от десетилетия свързва поминъка и идентичността на хората с
отглеждането на плодове – най-вече прочутата кюстендилска череша. Зад тази
традиция обаче стоят не само история и вкус, а и реални икономически
предизвикателства – достъп до пазари, справедливи цени и устойчиво развитие в
условията на променяща се икономика.
Сега Кюстендил е изправен пред важен момент –
опит да съчетае своето наследство с модерни решения.
Над 13 млн. евро са предвидени за изграждането
на регионален център за устойчиво земеделие и логистична интеграция.
Проектът е на Община Кюстендил и се реализира
в партньорство с Института по земеделие в града, Университета по хранителни
технологии и Института по консервиране и качество на храните в Пловдив.
Идеята е да бъде създадена модерна,
многофункционална логистична зона за съхранение, пакетиране и търговия с
плодове и зеленчуци от местни малки и средни производители, както и с изделия
на занаятчии от региона. Това е опит да се изгради нова връзка между земята,
труда на хората и съвременните технологии, така че местната продукция да
достига по-лесно, по-бързо и на по-справедлива цена до своя пазар.
Как ще се случи това на практика? Какви са
очакванията и предизвикателствата пред подобна инвестиция и може ли този проект
да доведе до реална промяна за хората в региона?
Отговорите пред БНР-Радио София даде кметът на Кюстендил Огнян Дамянов.
За нас е изключително важно да изградим
регионален център за устойчиво земеделие, дигитална платформа и зелена
логистична инфраструктура за съхранение и търговия с плодове и зеленчуци в
Кюстендил. Причината е проста – в нашия регион много хора се занимават със
земеделие като допълнителен доход. Това означава, че всяко второ семейство
разчита на тази дейност, за да поддържа по-добър стандарт на живот, независимо
в каква друга сфера работи.Тази традиция датира от десетилетия. Проблемът
е, че много от тези хора нямат условия да предлагат продукцията си директно на
пазара и на справедлива цена. В момента често се случва изкупвач да дойде в
градината, да предложи ниска цена и ако производителят не се съгласи,
продукцията му остава непродадена или се обезценява.В резултат много производители продават
черешите си на безценица. След като покрият разходите за обработка, пръскане и
бране, за тях почти не остава печалба. Именно затова искаме да създадем този
център – за да скъсим веригата на доставки.Планираната дигитална платформа ще дава
възможност както за бизнес към бизнес (B2B), така и за директни продажби към
крайни клиенти (B2C). Например, ако живеете в София и искате да поръчате череши
директно от производител, ще можете да го направите онлайн – избирате
количество и получавате продукта на следващия ден.Базата ще позволява продукцията да бъде
сортирана по цвят, размер и качество, така че да има добър търговски вид и
гарантиран произход. Потребителят ще знае точно от коя градина идва продуктът.За бизнеса също ще има възможности – ще можем
да събираме количества от различни производители и да отговаряме на големи
заявки – от няколко касетки до цели камиони. На практика ще създадем модерна
търговска платформа, нещо като организирана борса.Това е изключително важно, защото повечето
производители са малки – с по 5, 10 или 20 декара. Те нямат хладилни бази,
нямат техника за сортиране и не могат да предложат продукцията си в най-добрия
ѝ вид. С този център ще им дадем достъп до всичко това.Освен това ще гарантираме произхода на
продукцията. В момента на пазара често се продава „кюстендилска череша“, без
реално да е така. При нас клиентът ще знае точно какво купува.
В проекта участват и научни институции –
Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Институтът по земеделие в
Кюстендил и други партньори. Те ще подпомагат процесите с експертиза и
иновации.
По идеята се работи вече повече от година. Проектът
е сред приоритетните за България в рамките на Териториалния план за справедлив
преход, който обхваща регионите на Перник, Стара Загора и Кюстендил. В момента
се очаква обявяването на процедура за кандидатстване, като Община Кюстендил е
определена като директен бенефициент.
Едното от предизвикателства е свързано с
терена – той се намира близо до река и ще са необходими укрепителни дейности.
Другото е доверието – важно е производителите да повярват, че този модел ще
работи в тяхна полза.
Платформата ще дава възможност да се търгуват
не само плодове и зеленчуци, но и други местни продукти – включително
занаятчийски изделия. Това отваря нови възможности за целия регион.
Вече има и първи положителни сигнали –
проведени са срещи с местни сдружения на овощари, които подкрепят идеята и
участват с предложения как да бъде реализирана.
Очакванията са проектът да бъде реализиран в
рамките на около 2 години след одобрение, с цел още в първите сезони да започне
реална работа.
В крайна сметка целта е ясна – хората, които
полагат труд в земеделието, да получават справедлив доход за него. А Кюстендил
да запази и развие своята традиция – не само като символ, а като реална
икономическа възможност за местните хора.
Автор: Петя Калнакова – Източник : https://bnr.bg/main/post/462686/v-kyustendil-izgrazhdat-tsentar-za-ustoychivo-zemedelie-i-logistichna-integratsiya