За
17-та поредна година археолози и студенти прочуват крепостта „Малкото
кале“ край боляровското село Воден. Почти 90 процента от вътрешното
пространство на имението е вече разкопана, открити са ценни находки, които
дават представа за живота и заниманията на хората, обитавали замъка преди
векове.
Укреплението
се намира на средновисок хълм в Странджа планина, в непосредствена близост до
турската граница, в землището на село Воден. Иманярски набези са причината през
2008 година да започнат археологически проучвания. Оттогава всяко лято
археолози и студенти работят на обекта, разказва Явор Русев от Регионалния
исторически музей в Ямбол.
„Започнахме
малко случайно и на посоки с едни изкопни дейности в северозападния ъгъл на
крепостта. Попаднахме на една кръгла кула с два периода на градеж и след това
вече през годините навлязохме във вътрешността постепенно и мога да кажа, че
сме проучвали вече 90% от вътрешното пространство на крепостта. Това са едни
верижни помещения, долепени до един двор с правоъгълна форма и размери 18 на
16.
Това
са стопански жилищни помещения. Владетелят на крепостта живее със семейството
си – има прислуга, има някакъв малочислен военен гарнизон, да кажем 10–15
човека. И ние постепенно през годините сме проучвали помещенията, където са
живели, където са си готвили, където са се хранили и сега, между другото, сме в
най-интересния ъгъл на крепостта, където са спалните помещения на владетеля и
на неговото семейство.“.
Какво
със сигурност се знае за Малкото кале?
„Имаме
някаква теория за това кога е създадена и кой я е владял през годините.
Вероятно е построена през 30-те години на XI век, след като тези територии тук,
териториите на Ямболска област, въобще и Източна Тракия, са трайно присъединени
към Византийската империя, даже още преди епичните борби на цар Самуил с
византийците тук, в тези територии. Това са първите територии, които са
присъединени от византийците. Тази крепост вероятно е дадена като феодално
имение на местен византийски благородник и вече печатите, които откриваме през
годините, ни дават изключително ценна информация за това кой може да бъде.
Предположението е, че крепостта е разрушена в края на XII век. Категорично сме
убедени в това – по време на Третия кръстоносен поход. Говорим за 150 години
живот на крепостта, което предполага 5–6 поредни поколения, които са я владели.
За XI век няма как да кажем точно кой е бил първият владетел на крепостта, но
за последния период на обитание на крепостта е последната четвърт на XII век,
по времето на император Мануил Комнин. На базата на печатите, които сме
намирали, кореспонденцията, която е входяща в крепостта, имаме няколко печата
от хора с името Ватаци. Тази фамилия е изключително разпространена в
Адрианопол. Както знаете, той е изключително близко тук, до тази територия. И
ние си мислим, че е може би някакъв представител на фамилията Ватаци, който има
феодално имение, така наречената прония, защото тя е била много богата фамилия.
И вероятно е представител на тази фамилия Ватаци, която през следващия век има
даже и император на Византия.“
Имението
е сравнително малко. Разположено е на около един декар площ, което го прави
лесно за проучване. Какво са открили това лято археолозите?
„Като
по-интересни находки тази година има няколко бронзови пластини, най-вероятно
обкови на тоалетни сандъчета, които са така разпространени за този период.
Интересни фрагменти керамика. Сега ги няма още тези оръжия, като върхове на
стрели. Защото ние сме във вторично ниво в самата крепост, нещо като приземен
етаж. И зачистваме едно пространство, където е паднал покривът на самото
помещение. В горната част на това помещение в момента зачистваме тухли,
керемиди, нападали камъни. Това предполага, че няма наличие на много находки.
Но с дните, в които ще слезем надолу до подово ниво, се надяваме да се увеличат
находките.“
С
какво „Малкото кале“ се превръща във важен обект на археологическата карта на
страната?
„Този
обект стана обект от национално значение. Той е комплекс със средновековния
манастир, който е източно оттук, на 400 метра. Така че това е един цял
средновековен комплекс, който може да бъде посещаван от туристи, не само от
България, а и от други държави, защото манастирът е така или иначе свято място.
Може да има поклоннически туризъм, тук може да идват любители на археологията.
Въобще за всички ще има по нещо. Мястото е достъпно, чудесна природа. Когато се
направят проектите съответно за Малкото кале и за манастира, да се консервират
и реставрират, ще стане прекрасно място“.
Държавно
финансиране на разкопките на археологическите обекти през тази година няма от
Министерството на културата. Какво предстои за „Малкото кале“?
„Надяваме
се с получаването на средства, през следващата година да можем
по-сериозно да проучим крепостта, защото ни остана едно ъгълче с размери 5х3,
което за един археологически сезон да приключим проучването на вътрешното
пространство на крепостта.“
Преди
две години пожар навлезе в археологическия обект. Нанесени бяха непоправими
щети. А липсата на средства за консервиране и реставриране обезсмисля работата
през годините на археолозите.
„Всяка
година тези кътчета на крепостта, които ние сме проучвали, започват да се
рушат. И ние копаем в единия ъгъл, другият ъгъл се руши. Да не говорим отвън,
че природата си го превзема това място, то става джунгла.
Така
че руши се крепостта и трябва вече едно сериозно финансиране, от което ще
отделим едно перо за консервация и реставрация, защото много зле е положението.
Много зле е“.
Автор: Даниела Костова – кор. на БНР в Ямбол – Източник : https://bnr.bg/main/post/501909/arheolozi-i-studenti-prouchvat-krepostta-malkoto-kale-kakvi-sa-nahodkite
