Правителствата на ЕС се споразумяха днес, че ядрените горива и устойчивите горива трябва да бъдат добавени към списъка на стратегическите технологии с нулеви вредни емисии или т.нар. въглеродна неутралност, които Европейският съюз трябва да насърчава, за да може индустрията на Европа да се конкурира с тези на Китай и САЩ, съобщава Ройтерс.
Единният блок планира да си постави цел до 2030 г. да произведе най-малко 40% от продуктите, от които се нуждае, за да намали емисиите на парникови газове. Тези продукти включват оборудване за слънчева и вятърна енергия, термопомпи и горивни клетки.
В тази връзка министри от 27-те членки на ЕС се съгласиха на среща в Брюксел да включат ядрената енергия и „устойчивите алтернативни горива“ като стратегически технологии.
Още: Атомната енергетика ще е част от чистите технологии в Европа
И двете технологии са противоречиви, предвид съпротивата на някои членове на ЕС срещу ядрената енергия, докато алтернативните горива биха могли да включват т.нар. „електронни горива“ (e-fuels), за които Германия си осигури изключение от законодателните мерки на ЕС за прекратяване на продажбите на автомобили с емисии на въглероден диоксид (CO2) от 2035 г.
По-чиста алтернатива на конвенционалните изкопаеми горива, устойчивите горива предлагат енергия от зелени и възобновяеми източници като слънчева или вятърна енергия, биомаса, битови отпадъци, промишлен скрап и др. Устойчивите горива се наричат още алтернативни горива, но не всички алтернативни горива са устойчиви.
Окончателният законопроект, който трябва да влезе в сила следващата година, ще последва преговорите между Европейската комисия и представители на Европейския парламент.
Франция уджължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори

През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) се е понижил с 0,1% в еврозоната и е останал стабилен в ЕС спрямо предходното тримесечие, сочат сезонно изгладени данни, публикувани от европейската статистическа служба Евростат.
За сравнение, през второто тримесечие на 2023 г. БВП на ЕС записа нулев растеж, спрямо ръст от 0,2% през първите три месеца на годината спрямо края на предходната 2022 г. Икономиката на еврозоната нарастна с минималните 0,1% през второто тримесечие спрямо първото, запазвайки темпа на растеж от първото тримесечие.
Спрямо третото тримесечие на предходната година БВП остава стабилен както в еврозоната, така и в ЕС, след като се разшири и в еврозоната, и в ЕС със съответно 0,6 и 0,5% за периода април-юни.
ЕС не успя да последва САЩ, чийто БВП е нараснал с 1,3% през третото тримесечие спрямо предходното.
Ръст на БВП по държави членки

Снимка: Евростат
Най-голям икономически растеж спрямо предходното тримесечие отчита Малта (2,4%), следвана от Полша (1,5%) и Кипър (1,1%). На другия полюс с отрицателната тенденция са Ирландия (-1,9%), следвана от Естония (-1,3%) и Финландия (-0,9%).
България се присъединява към положителната тенденция с ръст от 0,4% през третото тримесечие спрямо периода април-юни. На годишна база БВП на страната ни се разширява с 1,8% в периода юли-септември.
Ръст на заетостта в еврозоната и ЕС
Докладът на Евростат отчита и заетостта, нараснала с 0,2% както в еврозоната, така и в по-широкия европейски регион през третото тримесечие на 2023 г. спрямо периода април-юни. Наблюдава се известно ускорение от второто тримесечие на 2023 г., когато броят на заетите лица нарасна по 0,1% и в двете зони.
На годишна база заетостта е нараснала с 1,3% в еврозоната и с 1,2% в ЕС през третото тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2023 г. отработените часове са намалели с 0,1% в еврозоната и са останали непроменени в ЕС спрямо предходните 3 месеца. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. се вижда ръст при отработените часове в зоната с единна валута и по-широкия блок от съответно 0,8% и 0,6%.
Ръст на заетостта по държави членки

Снимка: iStock
През третото тримесечие на 2023 г. най-сериозен ръст на заетостта на тримесечна база регистрират Литва, Малта (и двете от по 1,4%) и Испания (1,3%). Най-голям спад е регистриран в Естония (-0,9%), Чехия (-0,7%) и Финландия (-0,6%).
Нива на заетост в еврозоната и ЕС
216,6 млн. души от населението в трудоспособна възраст на ЕС са били заети през третото тримесечие на 2023 г., от които 168,7 млн. – в еврозоната.
Развитие на производителността на труда в еврозоната и ЕС
Комбинацията от данни за БВП и заетостта позволява да се направи оценка и на производителността на труда. Анализът на икономическия растеж спрямо същото тримесечие на 2022 г. показва, че ръстът на производителността се движел около 1% и при двете зони между 2013 г. и 2018 г., преди пандемията да предизвика сериозна волатилност през 2020 г.
През третото тримесечие на 2023 г. производителността на труда, базирана на броя на заетите лица, е спаднала с 1,2% в еврозоната и с 1,1% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. производителността, на база отработени часове, е намаляла с 1,2% в еврозоната и с 1% в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дългът в ЕС намалява до 83.1% от БВП, България остава втора по най-нисък държавен дълг
Икономиката на еврозоната се е свила през последното тримесечие?

Икономиката на ЕС свива растежа, 11 страни със спад на БВП през второто тримесечие
Ниски очаквания: ЕК прогнозира по-слаб икономически растеж на ЕС и еврозоната тази година