Министерството на климата и околната среда на Полша даде  разрешение за изграждането на втора АЕЦ в страната. Тя ще има два реактора корейско производство APR1400 и ще се намира в региона Пантов-Конин.
Компанията, отговорна за изграждането – PGE PAK Energia Jądrowa, подаде заявление през август тази година. Според него двата енергоблока ще произвеждат 22 тераватчаса електроенергия годишно, което се равнява на 12% от настоящото търсене на електричество в Полша.
Още: Шри Ланка включва атомната енергетика в плановете си
PGE PAK Energia Jądrowa е съвместно предприятие (50/50), създадено през април 2023 г. от полските ZE PAK и PGE за осъществяване на проекта.
Министерството е издало официално потвърждение, че инвестиционният проект на компанията съответства на обществения интерес и политиката на правителството.
Град-държава обмисля да строи атомни централи

Северната ни съседка Румъния заема второ място в Европа по брой неактивни в сферата на труда, предава БТА, като се позовава на вестник Adevarul. Изданието цитира данни от анализ на пазара на труда в Румъния, извършен от PricewaterhouseCoopers (PwC) за Американската търговска камара.
В момента в страната има около 7,7 млн. неактивни хора в областта на труда. Това включва деца, студенти, пенсионери и хора на възраст от 17 до 65 години, които нито учат, нито работят. Същото проучване показва и че през последните 2 години броят на неактивните хора е нараснал с около 400 000. Така Румъния регистрира третата най-ниска заетост в ЕС с 67,1%, докато в Европа е средно 73,1%.
„Румънецът не бяга от работа. На румънеца не се помага да си намери работа, която да му осигури достоен живот“, коментира за Adevarul социологът Джелу Думиника.
„Да кажем, че имам избор дали да ходя на работа, или да чакам помощ от държавата. Ако отида на работа, получавам минимална заплата за икономиката, малко над 2000 леи (800 лв.). За да отида на работа, имам разходи. Транспорт, цигари, храна. Това означава, че първо трябва да инвестирам някъде по 30 леи (12 лв.) на ден. Моята инвестиция възлиза на 660 леи (264 лв.). Това означава, че ако ме вземат на работа, печалбата ми е само около 1500 леи (600 лв.). Което е демотивиращо“, допълва той.

Снимка: iStock
Социологът засяга и друг проблем – недостига на работна ръка в Румъния.
„Трябва да се имат предвид и хората, които отиват да работят в чужбина. Оплакваме се, че нямаме работна ръка в Румъния, но от друга страна дори не знаем как да задържим нашите румънци в страната. С уменията си те могат да печелят 3 пъти повече там, отколкото тук“, отбелязва Думиника.
Академик Мирча Думитру, зам.-председател на Румънската академия засяга друга тенденция там – завършилите гимназия да бягат от професионалните училища.
„Едно професионално училище осигурява работа. Винаги ще имаме нужда от водопроводчици, механици електротехници. В Румъния обаче мнозина изглежда се срамуват да изберат подобна професия. Хората трябва да разберат, че добрият работник е толкова ценен, колкото и архитектът или инженерът“, посочва Думитру.

Снимка: iStock
Даниел Давид, ректор от Университета в Букурещ вижда светлина в тунела.
„Започнахме да променяме тази перспектива чрез програмата за дуално обучение. Идеята е от самото начало да се въвлекат различни фирми в образователния процес, да участват в дейностите по преподаване и обучение на младите хора. И компаниите ще се възползват от онези висшисти, които обучават“, споделя той.
Румъния е и страната с най-много безработни сред висшистите, сочи проучване на Евростат. 1/3 от тези със средно и висше образование не намират работа, след като напуснат училище.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-високоплатените професии в Румъния?
Как наша съседка може да се окаже в катастрофална икономическа ситуация от 2030 година?
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?
Наша съседка увеличава пенсиите с 40%