Акаунтът в Google, който не сте проверявали от години, може да бъде изтрит тази седмица.
От петък компанията продължава плана си за изтриване на акаунти, които са били неактивни поне 2 години. Google обяви тази политика през май, посочвайки, че целта ѝ е предотвратяване на рискове за сигурността.
Вътрешни констатации на компанията показват, че по-старите акаунти са по-често разчитат на несигурни пароли и не използват актуални мерки за сигурност като проверка в две стъпки, което ги прави много по-уязвими на фишинг, хакване и спам.
Google изпраща предупреждения до засегнатите потребители от август, като те се получават и на посочените от тях резервни имейли, припомня CNN.

Снимка: iStock
Първите акаунти, които трябва да бъдат изтрите, са тези, които са създадени и след това никога не са отваряни от потребителя, обяви Google през май.
„Искаме да защитим вашата лична информация и да предотвратим всякакъв неоторизиран достъп до акаунта ви, дори ако вече не използвате нашите услуги“, пише Google в актуализация на правилата си през август.
Акаунтите включват всичко – от Gmail до Документи до Диск до Снимки, което означава, че цялото съдържание на неактивния потребител в пакета на Google е изложено на риск от изтриване.
Има няколко изключения: акаунти с канали в YouTube, тези с оставащи баланси по гифт карти; използваните за купуване на цифров артикул, като книга или филм; както и публикувалите приложения, които са активни на платформа като Google Play store.

Снимка: iStock
Решението за изтриване на акаунти отива една стъпка по-далеч от по-старата политика. През 2020 г. от Google обявиха, че съдържанието на потребителите ще бъде изтрито от услуги, които те са спрели да използват, но самите акаунти няма да бъдат закривани.
Изтриването на стари акаунти е ключова стъпка за гарантиране на сигурността, според съоснователя на компанията за киберсигурност Veriti Орен Корен, който казва, че старите акаунти често се разглеждат като нискорискови от злоупотрябващите и могат да бъдат отворени с лоши намерения.
Изтриването на стари акаунти може да принуди хакерите да създадат нови акаунти – действие, което вече изисква по-сериозни проверки на сигурността. Освен това изтриването премахва по-стари данни, които може да са изтекли при пробив в даден момент.
„Чрез проактивното премахване на тези акаунти Google ефективно свива възможностите за атака, достъпни за киберпрестъпниците. Това действие от страна на Google е пример за по-широка тенденция в киберсигурността: предприемане на превантивни стъпки за укрепване на цялостната сигурност“, посочва Корен.
За да запазите акаунта си, трябва да влезете в нефо или да използвате която и да е услуга на Google поне веднъж на всеки две години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google пуска нова функция за онлайн пазаруване в търсачката си
YouTube пуска първия си официален видеоканал за пазаруване
Съд в Москва обяви в несъстоятелност дъщерно дружество на Google

Повече от четвърт век в търсене: Google навършва 25 години
Удар за 50 млрд. долара: Ѕаmѕung мoжe дa зaмени Google тъpcaчĸaтa

Банковото кредитиране за бизнеса в еврозоната спада през октомври, което се случва за за първи път от 2015 г. Това показват данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от Ройтерс. Те идват на фона на забавен растеж с малки изгледи за значимо възстановяване.
Банковото кредитиране за бизнеса се свива с 0,3 на сто през октомври спрямо година по-рано, след увеличение от 0,2 на сто през септември, като обемът на непогасените заеми постоянно намалява от февруари насам.
По време на кризата с европейския дълг от началото на предходното десетилетие най-ниската стойност на динамиката в кредитирането бе достигната през 2014 г., когато за два поредни месеца (февруари и март) то се понижи с 3,5 на сто на годишна база.
Още: Кристин Лагард предупреди за риск от нарастване на необслужваните кредити
Ръстът на заемите за домакинствата междувременно се забави до 0,6 на сто на годишна база през октомври от 0,8 на сто, което е най-ниското темпо от юни 2015 г., когато блокът едва започваше да излиза от дълговата криза.
Данните, показващи забавяне в кредитирането, са отчасти „търсени“, тъй като ЕЦБ вдигна най-много лихвените проценти през своето четвъртвековно съществуване, за да се опита да ограничи търсенето достатъчно и така да ограничи ръста на инфлацията.
Твърде много ли са повишени лихвите?
Но някои се опасяват, че ЕЦБ е повишила твърде много лихвите през последната година и половина и че кредитирането става толкова ограничително, че може да задълбочи рецесията или да забави възстановяването на икономиката.
Агрегатът, измерващ т. нар. „широки пари“ – М3, е на отрицателно равнище за четвърти пореден месец, макар спадът му през октомври да е с по-малък темп спрямо това от предходния месец.
Още: За първи път от 16 месеца: ЕЦБ остави основната лихва без промяна
Индикаторът, който измерва наличните пари в обращение, сумите по разплащателните сметки, депозитите с матуритет до 2 г., депозитите, предвидени за ползване след предизвестие до три месеца и търгуемите инструменти (издадени дългови ценни книжа до 2 години, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки), се е свил с 1 на сто на годишна база през деветия месец след спад от 1,2 на сто през септември.

През 2023 г. растежът на реалния БВП в България ще възлезе на 1,9%, забавяйки се наполовина от този през 2022 г., когато е 3,9%. За растежа на реалния БВП ще допринесат вътрешното търсене и нетният износ, а изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос. Това прогнозират анализаторите от Българската народна банка, представени в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.
Прогнозата е изготвена към 10 ноември и се базира на допускания за развитието на световната икономическа активност към 30 август и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври.
Макроикономическата прогноза от юни текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП през тази година и за по-нисък растеж през 2024 и 2025 г. За тази година растежът на реалния БВП е повишен с 0,9 пр. п. (1% в прогнозата през юни), което е възходяща промяна по отношение на положителния принос на нетния износ и на частното потребление.
ОЩЕ: БВП на България нараства с 1,7% през третото тримесечие на 2023 година
Допълнителен фактор за очаквания по-висок растеж на частното потребление е прогнозираното по-слабо пренасяне на увеличенията на лихвите в еврозоната върху лихвите в България, което е причина в текущата прогноза кредитната активност в страната да е по-силна спрямо предишната прогноза.
Прогнозата на банковите анализатори са растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7% през 2024 г. и до 3,6% през 2025 г. най-вече заради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката и заради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, най-вече по проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Инфлация

Снимка: iStock
Прогнозата за инфлацията в края на годината е променена с 0,4 пр.п. нагоре до 6,1% заради очакваното поскъпване на храните и енергийните продукти и на ревизия в допусканията за международните цени на петрола, природния газ и електроенергията. Заедно с това очакванията са инфлацията при базисните компоненти в края на 2023 г. да е по-ниска заради по-бърз от очаквания спад на потребителските цени. Средно за 2023 г. прогнозите са общата инфлация да възлезе на 8,8%.
В краткосрочен план БНБ очаква проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да влияе за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.
ОЩЕ: Инфлацията в България намалява през октомври
Годишната инфлация в края на 2024 г. е ревизирана към по-нисък растеж на потребителските цени до 3,1%, макар че средногодишната инфлация за догодина е ревизирана нагоре до 4,3% (при предходна прогноза от 3,7%).
Ревизията в прогнозата на инфлацията за края на 2024 г. се дължи най-вече на енергийните продукти вследствие на нови допускания за международната цена на петрола и на очакваната по-ниска базисна инфлация вследствие на по-слабо нарастване на цените на потребителските стоки. В края на 2025 г. прогнозираната обща инфлация се очаква да е с 0,1 пр. п. нагоре спрямо предишната оценка и да бъде колкото през 2024 г. – 3,1%, заради корекции при цените на услугите и храните.

Снимка: iStock
Подобряването на вътрешното търсене през настоящата година ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишените пенсии и другите социални трансфери и от ниската склонност на домакинствата към спестяване. Положителният принос на нетния износ отразява прогнозирания по-силен спад на вноса спрямо износа на стоки и услуги, като динамиката на вноса е силно повлияна от понижението на натрупаните запаси в икономиката през второто тримесечие на годината.
Фактори, ограничаващи износа на стоки през 2023 г., са влошаването на глобалната икономическа активност и специфични за страната фактори.
Пазар на труда
Броят на заетите лица се очаква да нарасне с 1,7% до края на годината и да възлезе на 1,4% за цялата 2023 г. През идните две години се очаква забавяне до 0,3% в заетостта. Безработицата ще продължи да намалява плавно от 4,2% през 2023 г. до 3,4% към 2025 г.
Когато този показател е под 4% се смята, че икономиката работи на пълна заетост.
Източник: БНБ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банкнотите в обращение у нас в края на октомври намаляват до 583 795 354 броя
Брутният външен дълг възлиза на 43,04 млрд. евро към края на август
Забавяне на икономическия растеж в Бългрия през 2023 и 2024 г., показва есенната прогноза на ЕК
МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика