БНБ прие одобрените художествени проекти за дизайн на българската национална страна на евромонетите от всички номинали: 1 евроцент; 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; 1 евро и 2 евро.
Евромонетите имат обща страна и национална страна. Дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на ЕС или на Европа, които символизират единството на ЕС.
Съгласно нормативните изисквания, всяка национална страна на евромонетите включва задължителни и незадължителни елементи.
Задължителните елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети, са:
• изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на ЕС;
• изписване на кирилица на думата „БЪЛГАРИЯ“ като обозначение на емитиращата държава;
• за българските евромонети от 2 евро – надпис, изписан последователно по гурта, като на едната половина е изписано „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на втората половина – обърнато изписан същият надпис.

Снимка: БНБ
Избраните незадължителни елементи са:
• изписване на кирилица на думата „евро“ на монетите от 1 и 2 евро, „стотинка“ на монетата от 1 евроцент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;
• изписване на годината на въвеждане на еврото в България „2025“.
За основни елементи на дизайна на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети у нас:
• Мадарски конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;
• Св. Иван Рилски – на монета от 1 евро;
• Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро.
Мотивите са, че символите върху настоящите български разменни монети са утвърдени и добре приети от гражданите на България, отбелязват от БНБ.
От БНБ допълват, че този подход ще осигури приемственост от сегашните към новите евромонети в България и лесната им разпознаваемост, като в същото време ще бъде потвърдена и продължена българската идентичност чрез познатите символи на българските монети.
Художествените проекти предстои да бъдат представени за одобрение от страна на ЕК, Съвета на ЕС и страните от еврозоната. След тяхното одобрение те ще се използват за производството на евромонети с българска национална страна.
Първоначално ще бъдат произведени 8 номинала евромонети с българска национална страна до 1 млн. броя за всеки номинал за тестване на качеството на произвежданите монети и сертифициране на българския монетен двор.
Реалното производство на необходимите количества евромонети с българска национална страна ще се извършва след Решението на Съвета на ЕС за приемането на еврото у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви символи и изображения ще има върху българските евромонети?
Стъпка към еврото: България вече може да сече евромонети 
Министерство на финансите обяви конкурс за лого, мото и бранд бук относно приемането на еврото
Комуникационната стратегия за приемането на еврото от 2025 г. ще бъде в три стъпки

Работодатели изплатиха над 2.2 млн. лв. неизплатени заплати, включително и за минали периоди. Това стана след извънредната кампания на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ), насочена към предприятия, в които в предходни периоди е установявано забавяне на заплати.
Тя беше организирана в периода 05.09.2023 г. – 05.10.2023 г., като основната ѝ цел бе да се намали размерът на установените, но неизплатени дължими трудови възнаграждения в предприятията, които са обхванати от контролната дейност на Агенцията. Сумата на установените забавени възнаграждения по време на кампанията е 2 млн. лв.
Проверките
В рамките на кампанията контролните органи на Инспекцията по труда извършиха 417 бр. проверки, почти половината от които в обекти на контрол извън областните центрове. Проверените предприятия са предимно микро- и малки, с 13 200 работници и служители. Констатирани са общо 2349 бр. нарушения на трудовото законодателство. От тях 1499 бр. са в областта на осъществяването на трудовите правоотношения.
Още: НСИ обяви колко е средната заплата в България
Установените нови нарушения по заплащането на труда са 724 бр., основна част от които отново са свързани със забавяне на изплащането на дължими трудови възнаграждения – 498 бр. На следващо място са констатираните нарушения по работното време, почивките и отпуските – 208 бр. По време на проверките са установени 20 случая на работници, полагащи труд без сключени писмени трудови договори.
За отстраняване на констатираните по време на кампанията нарушения контролните органи на Инспекцията по труда са приложили 2241 бр. принудителни административни мерки, в т.ч. са дадени 198 бр. предписания за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Съставени са 127 акта за установяване на административни нарушения, в т.ч. 49 бр. за неизпълнени предписания и 21 бр. по заплащането на труда.
Най-често неизплащането на дължимите трудови възнаграждения засяга предприятия, които не развиват дейност или са я прекратили, както и такива в процедура за обявяване в несъстоятелност. Възнаграждения и обезщетения бавят и работодатели, които нямат финансови средства поради междуфирмена задлъжнялост, липса на обороти, наложени запори и др. Честа причина са и споровете между страните по трудово правоотношение във връзка с полагане на нощен и извънреден труд и труд на официален празник. Друга предпоставка е прехвърляне на дружеството на безимотни лица или собствеността е на граждани на трети страни, което възпрепятства предприемането на принудителни административни мерки.
В единични случаи е установено, че забавянето на изплащането на дължими трудови възнаграждения е без конкретна причина – лоша практика, въведена от работодателя, обслужваща собствените му интереси, с цел задържане на работната сила, „безлихвено кредитиране“ от страна работещите към работодателя и др.
Още: Инспекцията по труда се включва в кампанията срещу заплати в плик
Къде работещите да подават сигнали?
Инспекцията по труда апелира работещите да подават своевременно сигнали в Инспекцията по труда при нарушаване на трудовите им права, което може да става на място във всяка регионална дирекция, по пощата, с куриер, през специалната форма за подаване на сигнали на сайта на Агенцията. Повече информация е публикувана в секцията „Административно обслужване“, рубрика „Център за административно обслужване“.
https://www.gli.government.bg/bg/taxonomy/term/505/node/11316
Превенцията на различните форми на недекларирания труд е сред акцентите в дейността на Главна инспекция по труда. Повече информация за основните трудови права и задължения на работещите е публикувана в разработените информационни материали за кампанията „Достоен труд – от теб зависи“. Тя е част от трансграничния проект DFPO-1.002-0002-C02 „Сътрудничество за достойни условия на труд“, в който България е партньор на Норвегия.
 

От няколко години насам „фабриката на света“, както всички наричат Китай, следи с внимание, но без да го афишира, един изключително обезпокоителен феномен – западните компании плавно, но все по-бързо изтеглят инвестициите си от страната.
Едва миналата седмица обаче този процес придоби застрашителни размери. Според официални данни, цитирани от Би Би Си и други световни медии, през периода юли-септември за пръв път от 1998 г., т.е. откогато изобщо се води подобна статистика, Китай регистрира дефицит в чуждите инвестиции. При това във впечатляващ размер – 11,8 милиарда долара. Казано простичко – чуждите компании предпочитат да изнасят печалбите си от Китай, а не да ги реинвестират обратно в страната, както масово правеха допреди пандемията.
Обективни обяснения
Процесът, разбира се, има обективни обяснения – икономиката на Китай накуцва, а възстановяването й след пандемията е далеч под желаните темпове, геополитическото напрежение по оста със САЩ расте, а лихвените проценти допълнително забавят икономическите процеси, пише БТА.
Още: Преките чуждестранни инвестиции във втората по големина икономика удариха 25-годишно дъно
„Опасенията, свързани с геополитическите рискове, вътрешната политическа несигурност и бавният растеж, карат компаниите да търсят алтернативни пазари“, казва Ник Маро от „Икономист интелиджънс юнит“.
„Китай се сблъсква с нисък икономически растеж и трябва да направи корекции“, посочва говорител на швейцарския производител на машини за промишлеността „Йорликон“ , който през миналата година е изтеглил от Китай 250 милиона франка (277 милиона долара). „През 2022 г. бяхме една от първите компании, които открито и прозрачно обявихме, че очакваме икономическото забавяне в Китай да засегне бизнеса си“, посочи още говорителят. „Впоследствие започнахме своевременно да вземаме мерки, за да намалим въздействието на това забавяне върху компанията“.
Още: Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Според Маро много от компаниите, работещи в Китай, търсят начин да диверсифицират бизнеса си, тъй като напрежението със САЩ не спада, но все пак те не са готови да се изтеглят от страната. „На този етап не виждаме много компании да се изтеглят от Китай. Много мултинационални фирми са на този пазар от десетилетия и нямат желание да се оттеглят, след като са отделили 20, 30 или 40 години, за да се утвърдят. Но когато става дума за нови инвестиции или за реинвестиране, те са на различно мнение“, посочва анализаторът.

Проблем са лихвите
Проблем за западните компании се оказват и лихвените проценти. Докато в САЩ и Европа те се покачиха значително през последните две години, Китай намали лихвите, за да подкрепи икономиката си и най-вече – затъналия в проблеми и дългове сектор на недвижимите имоти. В резултат през настоящата година юанът загуби около 5 на сто от стойността си спрямо долара и еврото.
Така се оказа, че вместо да реинвестира приходите от Китай обратно в страната, бизнесът предпочита да изнася парите, посочва Европейската търговската камара в Китай. „Компаниите, реализирали сериозни печалби и оказали се с излишък от средства, все повече ги прехвърлят в чужбина, където могат да реализират по-висока инвестиционна възвращаемост в сравнение с Китай“, казват от камарата.
Според президента на камарата Михаел Харт някои компании изтеглят средства от Китай като „част от техните дългосрочни цикли на теглене на печалби, след като проектите им достигнат определен мащаб и рентабилност“. „Това не означава непременно, че те са недоволни от ситуацията в страната, а по-скоро, че техните инвестиции тук са дали резултат“, казва още Харт.
Пекин отрича
Пекин обаче отрича да има изтичане на капитали, а министерството на търговията твърди, че страната продължава да привлича „като магнит“ чуждите инвестиции. Само за първите девет месеца на годината преките чужди инвестиции са достигнали „най-високото си ниво“ за всички времена от 1 трилион юана (137 милиарда долара), посочва министерството.
Размерът на китайската икономика е такъв, че е лесно да се намерят данни, подкрепящи и тази теза, и обратната. Пекин отдавна се оплаква от негативните наративи за икономиката на страната и прави каквото може, за да заглушава критичните гласове и да омаловажава неудобни факти, като например извършените наскоро обиски на чужди консултантски компании.
А междувременно инвеститорите ще продължават да насочват парите си към пазари, на които могат да реализират големи (или сигурни) печалби