От 20 ноември Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с частично позлатяване на тема „Цар Михаил III Шишман“ от серията „Средновековни български владетели“.
Цената на монетата при пускане в обращение е 144 (сто четиридесет и четири) лева.
Монетата, с номинал 10 лева, ще се продава в Българската народна банка – на две каси, и на четири каси в Касов център на БНБ на ул. „Михаил Тенев“ 10.
Още: БНБ пуска в обращение златна възпоменателна монета „100 години Богословски факултет“
Всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета.
Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.
До края на работния ден на 20 ноември новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове.
БНБ пуска в обращение златна монета на цена от 1 470 лева

Инфлацията в еврозоната се е забавила до 2,9% през октомври от 4,3% през септември, сочат окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат. Предварителните данни също показаха забавяне до 2,9%. През 2022 г. инфлацията през десетия месец от годината беше 10,6%.
В ЕС цените са нараснали с 3,6% на годишна база през октомври – също с по-бавен темп от отчетените 4,9% през септември. За сравнение, миналият октомври инфлацията в ЕС беше 11,5%.
Най-ниски темпове се наблюдават в Белгия – страната регистрира дефлация от 1,7%, Нидерландия – също с дефлация от 1% и Дания, където цените са паднали с 0,4% на годишна база през октомври. С най-висока инфлация остават Унгария (9,6%), Чехия (9,5%) и Румъния (8,3%).
Спрямо септември годишният ръст на цените се е забавил в 22 от 27 държави членки и се е ускорил в 5 от тях. 
ОЩЕ: Инфлацията в България намалява през октомври

В България инфлацията също е спаднала до 5,9% през октомври от 6,4% през септември. През същия месец година по-рано инфлацията у нас е била 14,8%.

Снимка: Евростат
През октомври за годишния темп на инфлация в еврозоната най-много са допринесли цените на услугите – с 1,97 пр.п., следвани от храните, алкохола и тютюневите изделия с 1,48 пр.п. и неенергийните индустриални стоки с 0,95 пункта. Инфлацията при енергоизточнизите отстъпва с 1,45 пр.п.
Базисната инфлация, изключваща волатилните компоненти като храни, енергоизточници, алкохол и цигари, също се е забавила през октомври до 4,2% от 4,5% през септември.
Разглеждайки отделните компоненти на инфлацията, най-голям ръст (7,4%) отчитат цените на храните, алкохола и тютюневите изделия спрямо 8,8% през септември. Услугите поскъпват с 4,6% през октомври – по-слабо, отколкото през септември.
При неенергийните индустриални стоки също се наблюдава забавяне на инфлацията до 3,5% през октомври от 4,1% през миналия месец.
При енергоизточниците е отчетено драстично забавяне. Ръстът на цените в през октомври 2022 г. е бил 41,5%, а този октомври енергоизточниците падат с 11,2%
На месечна база инфлацията и в еврозоната, и в ЕС е на ниво от 0,1% през октомври.

Снимка: iStock
По-рано в петък членът на УС на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че решението на ЕЦБ да спре повишаването на лихвените проценти на заседанието през октомври е напълно оправдано от забавянето на инфлацията.
ОЩЕ: За първи път от 16 месеца: ЕЦБ остави основната лихва без промяна
„Темпът, с който цените нарастват, се е забавил значително, а базисният показател се е отдалечил от върха си от пролетта. Това е доказателство за ефективността на паричната политика, което напълно оправдава паузата в затягането, която направихме при последната си среща“, отбеляза гуверньорът на Френската централна банка.
Според него ЕЦБ в момента може да бъде сигурна, че ще върне инфлацията към 2% до 2025 г., макар че добави, че институцията трябва да има търпение и да задържи лихвите на сегашното равнище „за време, в което да се усети пълното им въздействие“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в еврозоната спадна до най-ниското си ниво от над 2 години
Инфлацията в еврозоната забавя рязко темпа на растеж през септември
ЕЦБ няма да успее да понижи инфлацията под 2% през следващите години, сочи проучване сред потребителите

Безработицата у нас през третото тримесечие на 2023 г. е 4%, или 0.4 пр.п. по-висока, спрямо отчетената през третото тримесечие на 2022 г. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
Безработните лица са 125 000, от които 69 900 (55,9%) мъже и 55 100 (44.1%) – жени. Спрямо третото тримесечие на 2022 г., броят на безработните лица нараства с 14 000, или с 12,6%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0.4 пр.п. и достига 4%, съответно 4,3% за мъжете и 3,8% за жените.
От всички безработни лица 17,1% са с висше образование, 49,6% – със средно, и 33,3% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,1% за висше образование, 3,6% за средно образование и 12% за основно и по-ниско образование.

Снимка: НСИ
Продължително безработни (безработни от 1 година или повече) са 66 300 лица, или 53,1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2,1%, съответно 2,2% при мъжете и 2,1% при жените.
От общия брой на безработните лица 17 700, или 14,1%, търсят първа работа.
Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8,3% (9% при мъжете и 7,4% при жените). Спрямо същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0.3 пр.п., което изцяло се дължи на увеличение при жените.
Заетост

Снимка: iStock
Oбщият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2023 г. е 2 964 700, от които 1 566 800 мъже и 1 397 900 жени. Спрямо третото тримесечие на 2022 г., те намаляват с 1,2%, в по-голяма степен при мъжете, за които спадът е с 1,9%.
Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 53,9%, като при мъжете той е 60%, а при жените – 48,4%.
През третото тримесечие на 2023 г. в сектора на услугите работят 1 909 200 души, или 64.4% от заетите, в индустрията – 870 600 (29,4%), а в селското, горското и рибното стопанство – 184 900 (6,2%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 4,1% (120 900) са работодатели, 6,7% (197 200) – самостоятелно заети лица без наети, 88,9% (2 635 200) – наети лица, и 0.4% (11 400) – неплатени семейни работници.
От общия брой на наетите лица 2 040 000 (77,4%) работят в частния сектор, а 595 200 (22.6%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 100 200, или 3.8% от наетите лица.

Снимка: НСИ
През третото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 851 900 (1 499 900 мъже и 1 352 000 жени), а коефициентът на заетост е 71,5% (74,4% за мъжете и 68,5% за жените).
• Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 38,2% (41,7% за мъжете и 34,5% за жените).
• Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 77,1%, съответно 80,4% за мъжете и 73,7% за жените. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. коефициентът е с 0.3 пункта по-нисък.
• Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 627 100, или 70,3% от населението в същата възрастова група (74,2% от мъжете и 66,6% от жените). Спрямо третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години нараства с 0,4 пр.п.
Икономическа неактивност
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 2 413 800, от които 976 600 (40,5%) са мъже и 1 437 200 (59,5%) – жени.
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 014 300. (447 500 мъже и 566 800 жени) и представляват 25,4% от населението в същата възрастова група (22,2% от мъжете и 28,7% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39,7% са неактивни заради участие в образование или обучение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Безработицата в България остава по-ниска от средната в Европа
Безработицата у нас бележи спад. Какво е нивото ѝ?
Колко хора в България са извън пазара на труда?

България е първа в ЕС по ръст на заетостта за първото тримесечие на 2023 г.
Дават работа на хиляди безработни у нас по Националния план по заетостта