Станаха ясни окончателните данни от Националния статистически институт (НСИ) за туристите в България, които обхващат периода от началото на юни до края на септември, съобщиха от Министерството на туризма.
Статистиката посочва, че през Лято 2023 г. са отчетени 4 867 926 регистрации на туристи в местата за настаняване с 10 и повече легла в България. Ръстът на туристите спрямо летен сезон 2022 г. е 10%, а в сравнение със силния летен сезон от 2019 г. е 4,9%.
Това означава, че вътрешният туризъм вече е над равнището от 2019 г., а равнището на възстановяване на чуждестранния туризъм е 90%.
Още: Ето колко излиза седмична почивка на морето

Откъде идват туристите?
За периода летен сезон 2023 г. най-много туристически регистрации са отчетени от следните пазари:

България 2 344 418 и ръст 4,8% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Румъния 733 807 и ръст 5,2% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Полша 276 221 и ръст 16,3% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Германия 199 307 и ръст 8% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Чехия 138 268 и ръст 10% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Обединено кралство 150 382 и ръст 3,8% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Израел 111 555 и ръст 31,5% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Турция 59 483 и ръст 51,2% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Словакия 41 949 и ръст 18,4% спрямо периода летен сезон 2022 г.

Още: Горещото лято в Южна Европа може да изпрати туристите към България
 

Националните планове за действия по климата са недостатъчни, за да се ограничи ръстът на глобалните температури до 1,5°C и да се постигнат целите на Парижкото споразумение на климата, установи доклад на ООН за климатичните промени, предаде БТА, цитирайки пресслужбата на конференциите на ООН за климатичните промени.
Независимо от по-амбициозните усилия на някои страни са нужни много повече действия за промяна във възходящата тенденция на вредните емисии в атмосферата и влиянието им върху промените в климата, гласи докладът.
„Настоящият доклад показва, че правителствата предприемат твърде малки стъпки за предотвратяване на климатичната криза. Той показва още защо правителствата трябва да направят смели крачки на конференцията COP28 в Дубай, за да влязат в правилния път. Това означава, че COP28 трябва да бъде повратна точка. Правителствата не само трябва да договорят какви по-категорични климатични действия ще се предприемат, но и да започват да показват ясно как ще стане това“, заяви изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните действия Саймън Стийл.
Той подчерта, че приключването на първия глобален преглед на COP28 е възможност за държавите да увеличат усилията си във всички области и да се насочат към постигането на целите на Парижкото споразумение. Целта на прегледа е да се предостави информация за следващия кръг национални планове за действие в областта на климата съгласно Парижкото споразумение (известни като национално определени приноси), които трябва да бъдат представени до 2025 г., като се проправи път за ускоряване на действията.

Снимка: iStock
„Докладът по глобалния преглед, публикуван от конвенцията на ООН за климатичните промени, ясно показва къде напредъкът е прекалено бавен. Той обаче предлага и огромен набор от инструменти и решения, предложени от държавите. Милиарди хора очакват техните правителства да приложат на практика този набор от инструменти“, отбеляза Стийл.
Последните проучвания на Междуправителствената експерта група по климатичните промени сочат, че е нужно съкращаване с 43% на емисиите парникови газове до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. Това е от ключово значение за ограничаване на ръста в глобалната температура с 1,5°C до края на века, за да се избегнат най-лошите сценарии за климатичните промени, като по-чести и тежки горещи вълни, валежи от дъжд и горещи вълни.
ОЩЕ: ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели

„Всяка стотна от градуса е от значение, но ние сериозно сме се отклонили от правилния път. COP28 е моментът да променим това. Време е да покажем сега огромните ползи от по-смелите действия в областта на климата: повече работни места, по-високи заплати, икономически растеж, възможности и стабилност, по-малко замърсяване и по-добро здраве“, отбеляза той.
В ООН са анализирали националните планове на 195-те страни по Парижкото споразумение, сред които е и в България. Те, както и сравнителните показатели за 2022 г., сочат, че макар да се очаква след 2030 г. да няма ръст на емисиите спрямо нивата от 2019 г., не се очертава тенденция за рязкото им спадане, което според учените е нужно да се случи още в рамките на настоящото десетилетие.
Ако националните планове навсякъде бъдат изпълнени, ръстът в емисиите парникови газове ще нарасне с 8,8% спрямо нивата от 2010 г. Това е минимално подобрение спрямо оценките от 2022 г. Според тях може да се очаква ръст от 10,6% през 2030 г. спрямо стойностите от 2010 г.

Снимка: iStock
Според доклада на ООН, за да се постигнат целите за 2030 г., трябва прилагане на условията от националните планове, а това „зависи основно от достъп до увеличен финансов ресурс, трансфер на технологии и техническо сътрудничество, изграждане на капацитет и наличие на пазарни механизми“.
„Днешният обобщаващ доклад за националните планове в областта на климата подчертава необходимостта да действаме по-амбициозно и неотложно, за да постигнем целите на Парижкото споразумение – няма време за отлагане. COP28 трябва да се превърне в историческа повратна точка в това критично десетилетие, за да могат страните да се ангажират с повишаване на целите и амбициите си и да се обединят, да действат и да постигнат резултати, които да запазят целта от ръст с 1,5°C в рамките на постижимото, като същевременно не позволят никой да изостане“, каза д-р Султан Ал Джабер, президент на форума COP28 в Дубай.
Националните планове остават крайъгълен камък във визията ни за постигане на целите на Парижкото споразумение, в това число запазване на целта да задържим под нивото от 2°C и да ограничим ръст под 1,5°C“, каза президентът на COP28 и министър на външните работи на Египет Самех Шукри.
В друг доклад на ООН, пак публикуван днес, се прави анализ на националните планове за преход към нулеви вредни емисии до средата на века. Според него парниковите газове през 2050 г. трябва да са с 63% по-малко спрямо нивата от 2019 г.
Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата COP28 ще се проведе в Дубай, ОАЕ, от 30 ноември до 12 декември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна
2023 е напът да стане най-горещата година в историята
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години

Максималният осигурителен доход да нарасне до 3750 лева, а от 1 юли всички пенсии да се увеличат с 11%. Това предвижда проектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г.
Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди днес проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. Членовете на съвета се запознаха със заложените в документа законови промени и подкрепиха с мнозинство направените предложения, съобщиха от осигурителния институт.
Още: Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст достигна 909 лева
Пенсиите
Предвижда се ръст на пенсиите с 11% от 1 юли догодина по швейцарското правило – с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Минималната пенсия за стаж и възраст ще достигне 580,57 лева, а социалната пенсия за старост – 307,07 лева. Автоматично ще се повишат и размерите на останалите видове социални пенсии, които не са свързани с трудова дейност. Ще се повишат и изплащани добавки, тъй като те също се изчисляват като процент от базовата социална пенсия.
За пенсии общо ще се изразходват 21,606 млрд. лева.

В предлагания проект се залага ръст на т. нар. „вдовишка добавка“, която ще се увеличи от 26,6% на 30% от 1 юли догодина. По данни на НОИ над 680 хиляди възрастни хора получават вдовишката добавка.
Още: 88% от общия разход: Пенсиите остават най-големият разход на държавата и през 2023 г.
На 780 лева се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
Минимален и максимален осигурителен доход
Минималният осигурителен доход от 1 януари 2024 г. ще е равен на предвидената минимална заплата от 933 лева. Максималният осигурителен доход се повишава до 3750 лева, като спрямо сегашният му размер ръстът е от 350 лева.
Проектобюджетът предвижда минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се и на земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се увеличи от 780 на 933 лева.
Предлага се работодателите да плащат обезщетението за болест за първите два дни болничен, като в момента те поемат първите три дни от боледуването.
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лева. Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв., както и максималният му дневен размер – 85,71 лева.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване за следващата година е в размер на 24,343 млрд. лева. Държавата планира да събере от осигуровки 12,73 млрд. лева. Недостигът, който ще се покрие от бюджета, е малко над 11 млрд. лева.