Развиващите се страни дължат на китайски кредитори най-малко 1,1 трлн. долара, сочи нов анализ, според който над половината от хилядите заеми, които Китай е отпуснал през последните две десетилетия, вече са дължими, а много от кредитополучатели имат финансови затруднения.
Просрочените плащания по заеми към китайски кредитори скачат, според изследователския център AidData, към университета William & Mary в щата Вирджиния, който установи, че близо 80% от кредитния портфейл на Китай в развиващия се свят в момента подкрепя страни с финансови затруднения, предава CNN.
Години наред Пекин насочваше средствата си към финансиране на инфраструктурни проекти в по-бедните страни – включително в рамките на инициативата, стартирана преди десетилетие от президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“.
Това финансиране се вливаше щедро в пътища, летища, железопътна инфраструктура и електроцентрали от Латинска Америка до Югоизточна Азия и помагаше за икономическия растеж ба страните кредитополучатели. Целият този път сближи много правителства с Пекин и превърна Китай в най-големия кредитор в света, като същевременно получаваше обвинения в безотговорно кредитиране.
Сега 55% от китайските официални секторни заеми за развиващи се страни са навлезли в периода си на изплащане, сочи анализ на AidData за чуждестранното кредитиране на страната за над 20 години към 165 страни.

Снимка: iStock
Тези дългове трябва да се изплащат при един нов предизвикателен климат на по-високи лихви, изпитващи затруднения местни валути и забавящ се глобален икономически растеж.
„Много от тези заеми бяха издадени в периода на инициативата „Един пояс, един път“, започнала през 2013 г. и бяха с 5,6 и 7-годишни гратисни периоди, които благодарение на международните усилията след това бяха удължени с 2 години заради пандемията“, заяви изпълнителният директор на AidData и автор на доклада Брад Паркс пред CNN.
„Сега историята се променя. В последното близо десетилетие Китай беше най-големият официален кредитор в света, а сега сме в ключов момент, в който реално е най-големият събирач на дългове в света“, отбеляза той.
ОЩЕ: Западни компании обръщат гръб на Китай, пренасочвайки инвестициите си към други развиващи се пазари

Докладът на AidData е основан на нейна база данни, която проследява ангажименти за заеми и грантове, възлизащи на 1,34 трлн. долара от китайското правителство и държавни кредитори на кредитополучатели в публичния и частния сектор в страни с ниски и средни доходи за периода между 2000 г. и 2021 г.
Този набор от данни, изграден чрез събирането на информация от официален и публични източници за индивидуалните заеми и грантове, предоставя един от най-широките изгледи към известното със своята непрозрачност китайско финансиране.
Изследователите цитират и данни, докладвани от кредитори на базираната в Швейцария Банка за международни разплащания, които според тях показват, че кредитополучателите от развиващите се страни дължат на китайските кредитори най-малко 1,1 трлн. долара и до 1,5 трлн. долара към 2021 г.
Мениджър на международни кризи

Снимка: iStock
От AidData казват, че до 2008 г. на Пекин никога не му се е налагало да с над 10 затруднени финансово държави с неплатени дългове. Но до 2021 г. е имало най-малко 57 държави с неизплатени задължения към китайски държавни кредитори, които имат финансови затруднения. Това изглежда е фактор, който променя начина, по който Китай кредитира.
Финансирането за големите инфраструктурни проекти в развивашия се свят, които са спечелили благоразположението на Пекин, бележи рязък спад. намалява. Вместо това Китай предоставя значителен брой спешни спасителни заеми, според AidData.
Китайското кредитиране обаче още не е достигнало дъното. Китай остава най-големият единичен официален източник на финанси от страните от Г7, както и от многостранни кредитори, казват изследователите в доклада.
Това е факт, дори след като САЩ и партньорите ѝ от Г7 засилиха усилията си в тази посока. Заедно те изпревариха Китай с около 84 млрд. долара през 2021 г.
Ангажиментите за финансиране на Китай към развиващия се свят намаляват в началото на пандемията, според AidData. Те падат от пиковите близо 150 млрд. долара през 2016 г. до под 100 млрд. долара през 2020 г. за първи път от 2014 г.

Снимка: iStock
Финансирането обаче още е на стойност десетки милиарди, според най-новите данни от AidData, които документират ангажименти за 79 млрд. долара през 2021 г., включително грантове и заеми, което е с 5 млрд. долара повече от 2022 г.
За сравнение, Световната банка е обявила ангажименти за финансиране на развитието в международен план за 72 млрд. долара през 2021 г., каза AidData.
Делът на китайското кредитиране на инфраструктурни проекти, като дял от общите ангажименти към страни с ниски и средни доходи обаче спада от 65% през 2014 г. на 50% през 2017 г. и от 49% през 2018 г. на 31% през 2021 г.
ОЩЕ: Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?

През 2021 г. 58% от кредитирането е боло под формата на спешни спасителни заеми, които са помогнали на изпитващите финансови затруднения страни да поддържат валутните си резерви или да погасяват дълговете си към други международни кредитори.
Това означава, че Китай изпълнява все повече ролята на „международен кризисен мениджър“, според AidData, които посочват, че това кои кредитополучатели ще бъдат спасявани зависи от степента им на риск за китайския банков сектор.
„Много показателно е, че не всяка държава, която е в затруднено положение, получава спешен спасителен заем от Китай. Това, което установяваме е, че те насочват тези заеми само към най-големите кредитополучатели по инициативата „Един колан, един път“, където китайските банки имат най-голяма експозиция. На пръв поглед Китай спасява кредитополучателите, но всъщност той спасява собствените си банки“, посочи Паркс.
Натрупване на мускули

Снимка: iStock
Въздействието, което тези проблемни заеми могат да окажат върху китайския банков сектор, който има все повече затруднения с вътрешния дълг, не е ясен.
Китай се присъедини към други кредитори при общите преговори за облекчаване на задължения на изпитващи затруднения кредитополучатели като Замбия и Гана, но от AidData смятат, че той може би подкопава координираните усилия, като си „пробива път към началото на опашката, изисквайки кредитополучателите да предоставят парично обезщетение“.
Страната също налага по-строги санкции за просрочени плащания.
Китай последователно защитава практиките сеи за облекчаване на задълженията, заявявайки, че те играят „положителна“ и „конструктивна“ роля в многостранните усилия, като отбеляза миналия месец, че „устойчивостта на дълга продължава да се подобрява“ при програмата „Един пояс, един път“.
Страната също се е насочила и към синдикирани заеми, при които Китай си сътрудничи със западни търговски банки и многостранни институции при одобряването на проекти и ограничаването на бъдещи рискове, според данните на AidData.

Снимка: iStock
Половината от портфейла на Китай от неспешни заеми към развиващите се страни вече е предоставен чрез синдикирани заеми, като над 80% от тях включват тези западни или многостранни партньори.
През последните години Китай също предприе промени в инициативата „Един пояс, един път“ с оглед на засилването на надзора и намаляването на риска, на фона на негативната реакция относно екологичните, социалните и трудовите опасения относно проектите.
Китайските ръководители са защитавали ефекта от инициативата. На форум в Пекин миналия месец те приеветстваха нова фаза на проекта, фокусирана върху „висококачественото“ развитие.
Междувременно от AidData предупреждават страните, които вече са задлъжнели и искат да рефинансират със спешни спасителни заеми на Пекин, че „трябва да внимават за опасностите, които крие смяната на по-евтин дълг с по-скъп“.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преките чуждестранни инвестиции във втората по големина икономика удариха 25-годишно дъно
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Ще измести ли Индия затруднения Китай на картата на световната икономика? 
Задава се пикът в търсенето на изкопаеми горива, Китай отново променя световната енергийна система
Европа стяга алтернатива на китайския „Един пояс, един път“
Войната в Украйна и Израел: Защо Китай не може да си позволи нов голям конфликт?

Жена се оплаква на приятелка:
– Не случих на съпруг. Иска да му чета на глас вестника, докато пере, чисти и глади…

IT специалистите вече не са най-високо платените служители в Румъния, пише вестник Adevarul, като се позовава на официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, предава БТА. 
На 10-о място в класацията на най-високите заплати в Румъния са служителите от изследователска и развойна дейност, с брутна заплата от 10 808 леи (4323 лв.) и нетна от 6632 леи (2652 лв.).
Седмо, осмо и девето място се заемат от служители в сферата на застраховането, презастраховането и пенсионните фондове (с изключение на държавните) с брутна заплата от 12 631 леи (5052 лв.) и нетна 7566 леи (3026 лв.), служители в областта на финансовото посредничество с брутна заплата от 11 905 леи (4762 лв.) и нетна от 7127 леи (2850 лв.), служители в областта на производството и доставката на електрическа и топлинна енергия, газ, топла вода и климатизация със средна брутна заплата от 11 253 леи (4501 лв.) и нетна заплата от 6796 леи (2718 лв.).
На 6-о място в класацията са хората от тютюневата промишленост. Те получават бруто 12 134 леи (4853 лв.) или средно 7365 леи нето (2946 лв.).
Едва на 5-о място застават работещите във въздушния транспорт със средна брутна заплата от 14 130 леи (5652 лв.) и нетна от 8814 леи (3525 лв.).

Снимка: iStock
Четвърти в класацията са работещите в областта на издателската дейност със средна заплата бруто от 14 634 леи (5853 лв.) или 9241 леи (3696 лв.) нето.
На 3-о място са работещите в сферата на информацията и комуникациите със средна брутна заплата от 14 904 леи (5961 лв.) и нетна от 9348 леи (3739 лв.)
IT специалистите вече не са лидери и заемат втора позиция по най-високоплатени служители. Заплатите им през септември са 16 942 леи бруто (6776 лв.) или 10 767 леи (4306 лв.) нето.
Първи според числата и най-добре платени през септември са били служителите в областта на производството на продукти от коксови пещи и продукти, получени от обработката на суров нефт. Те получават средно бруто 9363 леи (7745 лв.) или 11450 леи нето (4580 лв.), което се равнява на 5,89 нетни минимални заплати. Заплащането през септември (заедно с премиите) е било с 23,2% по-високо от август 2023 г., отбелязва още изданието.
На другата крайност с най-ниските нетни заплати през септември са служителите в хотелите и ресторантите със заплата средно бруто 4077 леи (1630 лв.) или 2524 леи нето (1009 лв.).
Минималната брутна заплата в Румъния в момента е 3300 леи (1320 лв.), а нетната е 1941 леи (776 лв.), припомня Adevarul и отбелязва, че такова месечно възнаграждение получават почти 1,9 млн. служители.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?
След увеличението: В България, Сърбия или Северна Македония минималната заплата ще е най-висока?

Как наша съседка може да се окаже в катастрофална икономическа ситуация от 2030 година?
Наша съседка увеличава пенсиите с 40%