Министерството на финансите (МФ) обявява конкурс за избор на графичен символ (лого), слоган (мото) и разработване на бранд книга (бранд бук) за присъединяването на България към еврозоната. Целта е да се създаде обща визуална идентичност на цялостната комуникационна кампания за приемането на единната европейска валута, съобщават от институцията.
Логото и слоганът ще се използват в материали за всички комуникационни канали – печатни, аудио и видео материали и послания в телевизия, радио, интернет и дигитално пространство, свързани с периода преди, по време на и след въвеждане на единната европейска валута в България. Те трябва да бъдат разработени в цялостна система за визуална идентичност – бранд бук. В нея следва да има информация за логото, слогана, както и препоръчани варианти за употреба в рекламни и корпоративни материали.
Министерството на финансите очаква предложения на графичен образ, който да включва логото и слогана заедно на български език, като се използва кирилица. Той трябва да има еквивалент с превод на слогана на английски език.
Предложенията трябва да бъдат авторски, оригинални, новаторски, разпознаваеми и асоциативни.
В конкурса може да вземе участие всяко физическо лице, което е завършило средно или висше образование или е студент по една от следните специалности – графичен дизайн, комуникационни, художествени и визуални специалности, маркетинг или филология, и което има поне 3 собствени проекта в една от следните сфери – графичeн дизайн, маркетингови и комуникационни кампании.
ОЩЕ: Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
За участие се допуска и всяко юридическо лице, което има поне 3 собствени проекта в една от следните области – графичен дизайн, маркетингови и комуникационни кампании, и в което водещият експерт в екипа е завършил средно или висше образование или е студент по една от следните специалности – графичен дизайн, комуникационни, художествени и визуални специалности, маркетинг или филология.
Всеки кандидат може да участва само с един проект. Крайният срок за подаване на заявленията за участие в конкурса е 22 ноември 2023 г.
Документите за участие се приемат в запечатан непрозрачен плик всеки работен ден от 9:00 до 17:30 часа в Центъра за административно обслужване, стая № 1, на Министерството на финансите, гр. София, п.к. 1040, ул. „Г. С. Раковски“ 102.
С цел осигуряване на публичност, прозрачност и задълбочена експертиза в художествените и визуалните изкуства, в журито бяха поканени и ще се включат доц. д-р Светлин Балездров от Националната художествена академия, Кирил Златков от Съюза на българските художници, Александър Христов от Българската асоциация на ПР агенциите и Петър Кесерджиев от Българската асоциация на комуникационните агенции, както и представители на Българската народна банка, Министерския съвет и Министерството на финансите.
След извършване на класирането Министерството на финансите ще покани класирания на първо място кандидат да сключи договор на стойност 20 000 лева. Със сключването на контракта ще бъдат прехвърлени на МФ авторските права и ще бъде отстъпено изключителното право за ползване на графичния символ (лого), слогана (мото) и информацията в бранд бука, както и на указанията за правилно прилагане на визуалната идентичност – графични елементи, типография, цветови модели, шрифтове, стандарти, примерни модели за използването му в рекламни материали.
При изричен отказ на класирания на първо място кандидат да сключи договор, Министерството на финансите си запазва правото да покани втория в класирането.
След създаването на основните визуални елементи на цялостната комуникационна кампания за присъединяването на България към еврозоната, те ще станат задължителни за използване от всички институции в процеса на кампанията. По този начин ще се постигне бързо и лесно асоцииране както на инициативите и дейностите в хода на кампанията, така и за подчертаване на подкрепата, която Европейския съюз оказва на страната в процеса на въвеждане на еврото.
Повече информация за конкурса и изискванията за участие може да прочетете тук.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Комуникационната стратегия за приемането на еврото от 2025 г. ще бъде в три стъпки
Кристалина Георгиева посочи възможно ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година
Подготвени ли са търговците у нас за прехода към евро?
Започна информационна кампания за еврото: Какво е еврозоната? (ВИДЕО)

Германия може да измести Япония като трета по големина икономика в света през 2023 г., подпомогната от обезценката на йената спрямо долара и еврото, съобщава Bloomberg.
Последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) за 2023 г. оценяват номиналния брутен вътрешен продукт на Германия на 4,43 трлн. долара, в сравнение с 4,23 трлн. долара за Япония.
Данните на МВФ също така показват, че германците вероятно са  много по-богати от японците. Средният брутен вътрешен продукт на човек в Германия се прогнозира да достигне 52 824 долара през тази година в сравнение с 33 950 долара в Япония.
Още: Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?
Прогнозите идват в момент, когато японската валута се колебае близо до границата от 160 йени спрямо еврото и се търгува недалеч от 33-годишното дъно спрямо долара около 152 йени, достигнато точно преди година. За последно еврото достигна 160 йени през август 2008 г.
Слабостта на йената
Слабостта на йената обаче до голяма степен е причинена от фундаментални различия в паричната политика. Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка повишиха рязко лихвените проценти от много ниските нива по време на пандемията, за да се справят с инфлацията, докато Централната банка на Япония запази стимулиращата си парична и лихвена политика, тъй като се стреми да подхранва растежа на цените след години на дефлация.
Данните обаче сочат и за по-стабилен дългосрочен растеж в Германия, който е повод за загриженост от страна на управляващите в Япония, докато обмислят подробностите за последния си икономически стимулиращ пакет.
Японските мерки
„Вярно е, че потенциалът за растеж на Япония е изостанал и остава бавен“, посочи днес японският министър на икономиката Ясутоши Нишимура, когато беше попитан за прогнозите на МВФ. „Бихме искали да си върнем позициите, загубени през последните 20 или 30 години. Искаме да постигнем това чрез мерки като предстоящия ни икономически пакет“.
Още: Имотният пазар на третата най-голяма икономика в света изживява „златен период”
Ден по-рано премиерът Фумио Кишида каза, че пакетът от икономически стимули включва разширяване на енергийните субсидии, мярка, насочена към облекчаване на кризата при разходите за живот, причинена от най-силната инфлация в Япония от десетилетия насам.