Икономиката на Великобритания се възстановява от COVID-19 пандемията много по-бързо, отколкото се смяташе досега, стана ясно след основните ревизии на официалната статистика. По този начин страната заличи статута си на забавяща се икономика в рамките само на една нощ.
Новите данни, публикувани от британкста Националната статистическа служба (ONS) през миналата седмица, показават, че към края на 2021 г. брутният вътрешен продукт на Великобритания всъщност е бил с 0,6 % по-голям, отколкото през последното тримесечие на 2019 г. – преди настъпването на пандемията, а не с 1,2 % по-малък, както се смяташе по-рано, пише CNN.
Още през миналия месец ONS заяви, че към второто тримесечие на тази година БВП на Обединеното кралство все още не е достигнал размера си отпреди пандемията.
Драматичните корекции означават, че икономиката на Великобритания е нараснала много по-силно спрямо края на 2019 г. и вече не е с най-лошо представяне сред страните от Г-7, като се справя по-добре от Германия, макар че все още изостава от САЩ, Канада, Япония, Италия и Франция.
„Средният БВП в другите държави от Г-7 е с 2,8% над нивото си от преди пандемията в сравнение с 1,5% в Обединеното кралство“, пише Рут Грегъри, заместник главен икономист за Обединеното кралство в Capital Economics, в изследователска бележка от петък.
„Изводът е, че икономиката на Обединеното кралство вече не е в задната част на групата на Г-7 и не изостава толкова много от средното равнище.“
Икономистите обаче предупредиха, че по-силните данни не променят цялостната перспектива за растежа на Великобритания, нито пък ще осигурят облекчение за домакинствата, борещи се с високата инфлация и нарастващите разходи по заемите.
„Растежът в Обединеното кралство все още е много слаб, макар и да не е на дъното“, заявява професор Хю Диксън, който ръководи изследванията в областта на икономическите измервания в Националния институт за икономически и социални изследвания.
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа
Ревизираните данни „не променят реалната икономика ни най-малко“, заявява Диксън пред CNN. „Ако сте обикновена фирма или домакинство, това не оказва влияние върху вас. То просто ви казва, че измерването е било погрешно и БВП е малко по-висок, отколкото смятахме, че е“.
Джон Спрингфорд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа, мозъчен тръст, добавя: „Преразглеждането е добра новина. Но от 2021 г. насам икономиката е в застой – и това се случи след период на растеж под тенденцията след референдума за Брекзит (2016 г.). Така че, въпреки че размерът на икономиката е по-голям, отколкото смятахме, Великобритания все още има проблем с растежа.“
По-подробни данни
През 2020 г. икономиката на Великобритания претърпя най-големия си спад от повече от три века, като през следващата година се възстанови рязко от ниската база.
ONS заяви в петък миналата седмица, че според новите оценки БВП е спаднал с 10,4 % през 2020 г., вместо с 11 %, както се преценяваше по-рано. Въпреки ревизията, това си остава най-резкият годишен спад от Големия студ през 1709 г. насам. Годишният ръст на БВП за 2021 г. също беше ревизиран нагоре с 1,1 процентни пункта до 8,7 %.
Инфлацията във Великобритания спадна до 6,8%, най-ниското ниво от февруари 2022 година

Икономиката на Великобритания е нараснала повече, отколкото се смяташе, сочи ревизия на официалните данни;
Снимка: iStock
Директорът на отдела за икономическа статистика на ONS Дарън Морган посочва, че статистическите ревизии се дължат на някои по-детайлни данни, чието събиране отнема повече време.
„Ако погледнете 2020 г., нашите по-обстойни проучвания показват, че предприятията са добавяли към непродадените наличности, вместо да ги намаляват“, казва той пред CNN.
За 2021 г. по-актуалните бизнес проучвания показаха, че маржовете на печалбата в търговията на дребно и на едро са се запазили много по-добре, отколкото се оценяваше по-рано, а публичният и частният сектор на здравеопазването също са се представили по-добре.
Разходите, направени от предприятията за производството на техните стоки, също бяха коригирани, което доведе до положително въздействие върху сектора на услугите, който съставлява по-голямата част от БВП, но оказва отрицателно въздействие върху производството.
Министърът на финансите на Великобритания Джереми Хънт посочва, че по-бързото възстановяване на страната от пандемията „показва, че за пореден път се доказва, че онези, които са решили да подценят британската икономика, са сгрешили“.
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Но Грегъри от Capital Economics заяви, че макар данните „да подсказват, че икономиката е много по-силна, отколкото смятахме досега“, те не подобряват съществено „голямата картина“.
„При положение че Обединеното кралство все още вероятно ще страда от недостиг на работна ръка, това не е гаранция за бъдеща дългосрочна устойчивост.“
Последните ревизии на БВП могат просто да подкрепят аргументите в полза на запазването на по-високите лихвени проценти за по-дълго време, добавя тя. Данните „подчертават необходимостта Английската централна банка да продължи да търси решение, за да укроти инфлацията“.
Икономистите от Nomura заявиха, че ревизиите дори биха могли да увеличат риска от рецесия в бъдеще, „тъй като остава по-малко време за наваксване“.
Обединеното кралство е една от първите страни в света, която ревизира оценките си за БВП за периода на пандемията, използвайки по-подробна рамка, което означава, че други страни също биха могли да променят оценките си на по-късна дата.
„Важно е това да се вземе предвид, когато се сравнява Великобритания с други държави, и нашата позиция в международното сравнение вероятно ще се промени, след като другите държави напълно се изправят пред своите набори от данни с течение на времето“, заявяват от ONS.
Източник: CNN
Колко ще струва на Великобритания коронацията на крал Чарлз?
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят

Над половината германци са на мнение, че не си струва да се работи на минимална заплата, тъй като може да се живее на социални помощи, сочи проучване, проведено след като правителството обяви повишаване на някои социални плащания, предава Reuters.
Правителството посочи, че повишава обезщетенията за безработица и детските надбавки, за да помогне на хората да се справят с високата инфлация, но добави, че не иска да отблъсне хората от работата като цяло.
От началото на следващата година социалните плащания на човек в т. нар. едночленно домакинство в Германия се повишават до 563 евро от сегашните 502 евро месечно. От тези пари се възползват 5,5 милиона безработни в страната. Държавата поема и наемите и здравните осигуровки на тези хора, предава БТА.
Повишението съвпада със сериозен ръст на детските надбавки, получавани от семейства с ниски доходи. От началото на 2025 г. добавката за първо дете става 636 евро, а за всяко следващо – 530 евро. Досега тя беше по 250 евро за всяко дете.
Проучване на агенция ИНСА (INSA), публикувано във всекидневника „Билд“, разкрива, че 52 на сто от германците са на мнение, че е по-добре да се живее на социални помощи, отколкото да се работи на минимална заплата. В Германия минимумът е 12,4 евро на час или 1450 евро месечно.
Германците са раздвоени и по въпроса дали повишаването на социалните помощи е правилно. 45 на сто го одобряват, а 44 на сто са против.
Финансовият министър Кристиан Линднер каза миналата седмица, че ръстът на помощите и детските надбавки не бива да отказва хората да работят. „Най-добрият начин за справяне с бедността е да се работи“, заяви той.
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа
Цените на енергията в Германия са толкова високи, че някои компании обмислят напускане на страната
Вдигат обезщетенията за безработица и отглеждане на дете в Германия
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия

Анализирайки последните налични данни за макроикономическите индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в динамиката на БВП, безработицата, средната работна заплата и инфлацията в страната. 
Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните изгладени данни на НСИ през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база.
„Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), поради все още високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесия в най-големия търговски партньор Германия, повишение на лихвите за фирмите и др.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 
През второто тримесечие ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено – с 1.3% спрямо съответното тримесечие на 2022 г., и от инвестициите, чието реално увеличение достигна 3.4% на годишна база.
„Въпреки че потреблението нарасна умерено, заради големия си относителен дял (76.5% от БВП), то стабилизира ръста на икономиката като цяло, който допълнително се засили от по-интензивния ръст при инвестициите, въпреки  техния по-нисък относителен дял (19.2% от БВП). Наистина, положителен факт за тримесечието бе ръстът на инвестициите, за трето поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това. Освен това и нетният експорт бе положителен, поради годишно свиване на износа с 0.8% и забавяне на вноса с 6.7%. “, допълни Калчев. 
„За първото шестмесечие на годината се очертава реален ръст от около 2.0%, а за второто шестмесечие очакваме известно забавяне до около 1.5% в съзвучие с глобалната тенденция. Според нас ръстът за цялата 2023 г. ще достигне 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамиката на икономическата активност през третото и особено през четвъртото тримесечие на годината, когато се очертава струпване на някои рискове – покачване на лихвеното равнище, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и др.“, прогнозира д-р Калчев. 
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на нивото си от края на първото от 4.0%.

„Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до т.нар. естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и  отворения характер на националната икономиката в ЕС. На този фон, средната работна заплата логично отново се повиши (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), но осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което пак е растеж над темпа на годишната инфлация, но по-умерен и здравословен за икономиката.“, разясни Емил Калчев
Инфлацията през юли нарасна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 г. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно също нарасна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„Причина за все още двуцифрената базисна инфлация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване, именно енергията и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се разпространи към останалите стоки и услуги, чиито цени сега спадат по-бавно от енергията и храните, с което задържат и общата инфлация на относително високи нива.“, заключи г-н Калчев.