До този момент оценката на щетите от наводненията в Царево възлиза на около 30 млн. лева, а в държавата разполага с около 60 млн. лева, предназначени за преодоляване на бедствия и аварии. Това заяви премиерът Николай Денков, който изнесе информация пред депутатите в парламента за реакцията на институциите вследствие на наводненията в община Царево.
Програмата за бедствия и аварии е такава, каквато е приета в момента. При подготовката на бюджета за 2024 г. ще бъде направен неин преглед, заяви той, цитиран от БТА.
Направен е оглед на щетите в 56 пострадали обекта в община Царево, подадени са 10 заявления за еднократна помощ, а по едно от тях вече е отпусната такава до 1512 лева. Денков увери отново, че хората, чието имущество е пострадало вследствие на природното бедствие, ще получават подкрепа от държавата.
„Настоящата сума е фиксирана спрямо линията на бедност, 3 пъти съответната сума. Ще бъде направен преглед и ако е необходимо, ще бъде заделен допълнителен ресурс“, отбеляза премиерът.

По думите му е започнало и възстановяването на засегната инфраструктура, като даде за пример изграждането на временен мост при Царево.
„В момента е възстановено електричеството навсякъде в бедстващите региони. Водоподаването също е възстановено навсякъде. Пречиствателната станция в Царево работи. Все още водата не е с необходимото качество, за да се използва за пиене, но навсякъде има предоставена питейна вода“, заяви Денков.
Премиерът увери, че двата язовира в непосредствена близост до засегнатите места, не са с откъснати стени, каквато информация се появи в публичното пространство. „Те са прегледани технически на 23 юни тази година, имат нужда от ремонт след пораженията, настъпили в резултат на бедствието през последните дни, но няма изтичаща вода от тях“, обясни той.
„Ако кметът на Царево Георги Лапчев е нарушил закона, трябва да си понесе отговорността“, посочи Денков в отговор на няколко въпроса от народни представители, свързани с това дали има резултати от проверките за наличие на застроени дерета. Премиерът призова да не бъдат заклеймявани хора и институции, а да се изчакат резултатите от междуведомствената комисия, създадена с негова заповед.

Задачата на тази комисия е да огледа щетите и да изготви доклад в 14-дневен срок за основните причини за бедствието и как могат да се избегнат подобни събития в бъдеще.
„Отсега е ясно, че три от четирите жертви са свързани със срутването на моста в Царево. Защо е станало това? Трябва да кажат техническите експертизи“, заяви министър-председателят.
„Като възможни причини често се споменават обезлесяване и застрояване на дерета. Да, това могат да бъдат възможни причини, но дали са такива, в конкретния случай трябва да отговори комисията. Ако искаме да избегнем в бъдеще такива проблеми, подходът трябва да бъде системен и да изисква дългогодишни усилия, които до момента не са правени“, каза още Денков.
Той обяви, че на 13 октомври 2022 г. в МС е постъпил доклад от тогавашния служебен министър на околната среда и водите Росица Карамфилова, от който става ясно, че на територията на страната има 360 речни участъка с намалена проводимост за водата, които застрашат населението и са с висок приоритет за финансиране. „Седем от тях са в община Царево“, отбеляза Денков.
Днес е обявен Ден за национален траур в цялата страна заради жертвите на наводнението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
 

Автомобилният производител Stellantis вярва, че превозните средства с двигатели с вътрешно горене може да останат по пътищата до 2050 г., което налага ограничаването на техните въглеродни емисии, докато най-накрая бъдат заменени с напълно електрически аналози, пише Reuters.
Третият по големина автомобилен концерн в света по продажби, чиито марки включват Fiat, Peugeot и Jeep, заяви по-рано тази седмица, че тестовете, които е провел със саудитския петролен гигант Aramco, сочат, че групата разполага с 24 вида двигатели с вътрешно горене, които могат да работят с т.нар. синтетични горива, за които се твърди, че са въглеродно неутрални.
Stellantis потвърди ангажимента си всички продажби на нови автомобили в Европа да бъдат от електрически модели до 2030 г., въпреки че ЕС осигури изключение за автомобилите, работещи със синтетични горива, от забраната за продажба на нови конвенционални коли, която влиза през 2035 г.

Много от новите автомобили с двигател с вътрешно горене, продавани от Stellantis от сега до 2029 г., още ще бъдат по пътищата след над 20 години, изтъква Кристиан Мюлер, вицепрезидент на Stellantis, отговарящ за бизнеса със задвижващи системи за региона на Европа, Близкия изток и Африка.
„Трябва наистина да се погрижим за нашия инвентарен парк“, посочва той, добавяйки, че дългият живот на автомобилите прави по-важно разработването на синтетични горива, които се произвеждат с възобновяема енергия.
„Мисля, че 25% от нашите превозни средства ще се карат и след 20 години. Следователно този вид време на използване на синтетични горива е значително, много значително“, подчертава Мюлер.

Stellantis изчислява, че нейните типове двигатели, идентифицирани като съвместими с този тип горива, присъстват в около 28 млн. превозни средства по пътищата в Европа, с потенциал за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в региона в размер на 400 млн. метрични тона между 2025 и 2050 г.
Според скептици обаче синтетичните горива не са жизнеспособна алтернатива за кратко време заради недостатъчната наличност и високите разходи.
Главният транспортен технолог на Aramco Амер Амер заяви, че производството на такива горива се очаква да започне в началото на 2025 г. от двата демонстрационни завода на групата в Саудитска Арабия и Испания.
Ръководителите на Stellantis и Aramco изтъкват, че се очаква наличието на синтетично гориво да се увеличи, а цената му да падне, също благодарение на данъчното облагане на ЕС „в бъдеще“, без да предоставят конкретни прогнози.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос: В Германия отбелязват Ренесанс на бензиновия двигател
Шеф на автомобилен гигант: Отменете Евро 7, готови сме за електромобили

Индексът на строителната продукция у нас се свива с 1.8% на годишна база през месец юли, сочат предварителните и календарно изгладени данни на Националния статистически институт. На месечна база индексът остава без изменение спрямо предходния месец юни, според сезонно изгладените данни.
Годишни изменения
Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство, съответно 3.8 и 0.2%

Месечни изменения
Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е без изменение спрямо предходния месец, като намалението при гражданското/инженерното строителство е с 0.1%, а продукцията от сградното строителство е без промяна.

Секторът на строителството с най-висок дял на фирмите, отчели загуба през миналата година
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи 
Строителната продукция у нас с 12% по-ниска спрямо нивата от 2015 година

Индексът на промишленото производство у нас записва седми пореден месец на годишен спад през месец юли, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. През месец юли индустриалното производство се свива с 11.5% спрямо същия месец на миналата година. На месечна база се регистрира понижение от 1.3% спрямо предходния месец юни.
Спадът в промишленото производство идва след изключително силна 2022 година, когато България бе сред първенците по ръст в производството. През настоящата година обаче икономическата активност намалява в редица основно търговски партньори на България, редом с цените на енергията . Поради това настоящите понижение се случват отчасти заради високата база от миналата година.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 42.6%, в добивната промишленост – с 23.5%, и при преработващата промишленост – с 3.1%.
Българският износ намалява с 15.6% през юни

В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 50.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.0%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 22.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 20.8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 20.3%.
Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 31.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, както и производството, некласифицирано другаде – с по 8.1%.
Месечни изменения
Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.4%, в добивната промишленост – с 8.1%, а увеличение в преработващата промишленост – с 0.9%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 10.3%, производството на химични продукти – с 8.6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – със 7.8%.
Спад е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 21.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 8.3%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 8.2%.
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец 
Производствените цени в ЕС продължават да намаляват, България втора по най-голям спад