Депутатите приеха окончателно второто удължаване на действието на бюджета за 2022 г. Първото удължаване действаше до 10 юни, а сегашното е необходимо, за да може държавните институции да функционират нормално.
Срокът на действие на второто удължаване е до 31 юли, докогато се очаква най-после да има приет редовен бюджет за годината. Министерството на финансите в момента го подготвя, като се очаква проектът да бъде представен идната седмица. 
Още: Стана ясно кога ще бъде приет бюджетът
Депутатите подкрепиха предложението на Министерството на финансите, което в предишни гласувания стана обект на оживени дискусии, да се ползват за оперативни нужди парите от фискалния резерв без частта, формираща т. нар. Сребърен фонд, чиито размер е около 3.9 млрд. лв. За текущи нужди ще могат да се ползват и парите, предвидени за финансиране на европейски проекти.
Депутатите отделиха много време да спорят дали всички деца, които ще бъдат във 2, 3 и 4 клас следващата учебна година трябва да получават еднократна помощ или само тези, чиито семейства се нуждаят от нея. В крайна сметка бе гласувано помощта да получат само част от децата.

Удължаването на бюджета гарантира повишението на пенсиите с около 12% по т. нар. швейцарско правило. Минималната пенсия става 523.04 лева, а максималният размер на гарантираните вземания при фалит на работодателя – 1950 лева.
Пенсионерите с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, на които е определена чужда помощ, ще получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

По-голям брой хора са започнали работа през май със съдействието на бюрата по труда – 14 775 души през май при 14 259 през април. Това съобщиха от Агенцията по заетостта.
Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 20.1 %, следват тези в хотелиерството и ресторантьорството – 14.0 %, търговията – 12.4 %,  държавното управление – 7.0 %,  селското, горското и рибното стопанство – 6.6 %, строителството 5.2 %, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5.0 % и други.
Малко над 1000 безработни са започнали работа в страни от ЕС с посредничеството на Агенция по заетостта. Работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили и 413 пенсионери, учащи и заети. 
Колко непълнолетни започнаха работа от началото на годината?
Благодарение на субсидираните работни места реализация са намерили 829 безработни от рисковите групи – 154 по програми и мерки за заетост и 675 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. 402 безработни и заети са се включили в различни обучения, а 355 души са завършили започнатото през предходни месеци обучение.
С 3 % е спаднал броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през май, отчитат от Агенцията. Те са 143 902, което е с 4 448 лица по-малко от април. Така регистрираната безработица в страната за май е 5,1 %, като спрямо април тя спада с 0,1 на сто, а в сравнение със същия период на миналата година също има намаление от 0,1 пункта. 
Броят на новорегистрираните безработни през май също намалява – с 55 лица спрямо април 2023 г. Те са 17 173 лица – с 2526 по-малко на годишна база. Други 671 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. 3230 са активираните неактивни лица на пазара на труда през май от ромските и младежките медиатори, както и от трудовите посредници в бюрата по труда.

През месеца в бюрата по труда са заявени 13 116 свободни работни места на първичния пазар, което е увеличение с 1,3 % спрямо май 2022 г. В резултат на оживлението в реалната икономика най-много свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (27.4 %), хотелиерството и ресторантьорството (24.2 %), следват търговията (11.4 %), държавното управление (7.4 %), административните и спомагателните дейности (6.0 %) и строителство (3.5 %).
Най-търсените от бизнеса професии през май са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; продавачи; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; персонал полагащ грижи за хората; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; помощници при приготвяне на храни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; чистачи и помощници и др.
В началото на юни Агенцията по заетостта започна проучване на потребностите на работодателите в България от работна сила. То ще продължи до 14 юли. 
 

С близо 75% e намалял броят на болничните листове за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина през първото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период през 2022 г., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
Средният осигурителен доход достигна 1 435 лева
От ведомството не уточняват причината за драстичното намаление, но очевидно основен принос за това има затихването на  пандемията от коронавирус. 
През първото тримесечие на 2022 г. от държавното обществено осигуряване (ДОО) е имало плащане по 352 521 болнични листове на това основание, година по-късно броят им се е свил до 89 524 или с 262 997 по-малко. Осигурените лица, на които е изплатено поне едно обезщетение от този вид, са намалели с повече от 78% и от 304 531 са достигнали до едва 65 197.

Съществен е спадът и по отношение на периодите в неработоспособност, показват още данните на НОИ. През първите три месеца на 2022 г. броят на платените от института работни дни е бил 1 357 855, докато в края на март т.г. е близо 248 000 или с 81,8% по-малко. Изплатените по този параграф средства намаляват от близо 68 млн. лева на 11,7 млн. лв.
Общият брой на болничните листове за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и санаторно-курортно лечение, по които са платени парични обезщетения от НОИ за първото тримесечие на 2023 г., е малко над 718 000. Това е с 274 000 (27,6%) по-малко спрямо същия период на предходната година.