Българската народна банка увеличи броя на възпоменателните монети, които може да пуска в обращение всяка година. Това става ясно от съобшение на БНБ за прието допълнение на наредбата, определяща номиналната стойност, съдържанието, формата и дизайна на банкнотите и монетите, пускани в обращение.
Според новите текстове, приети днес от Управителния съвет на институцията, БНБ ще може да пуска в обращение до 6 възпоменателни моенти с определен тираж на година и до 4 възпоменателни монети без определен тираж.
Така, благодарение на промените, БНБ вече ще може да пуска до 10 възпоменателни монети на година. Досега БНБ можеше да пуска в обращение само до 6 възпоменателни монети, без уточнения за тиража.
„Днес Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие Наредба за допълнение на Наредба № 39 на Българската народна банка за номиналната стойност, съдържанието, формата и дизайна на банкнотите и монетите, пускани в обращение. С допълнението в наредбата се предвижда възможността БНБ да пуска в обращение до 6 (шест) възпоменателни монети годишно с определен тираж и до 4 (четири) възпоменателни монети годишно без определен тираж.“, пише в съобщението на БНБ.

Възпоменателна златна монета, посветена на Паисий Хилендарски, която бе пусната в обращение от БНБ през юни миналата година в тираж 4 000 броя на цена от 3 755 лева;
Снимка: БНБ
За последно БНБ увеличи броя на възпоменателните монети в средата на миналата година, когато вдига бройката с от 5 на до 6 монети годишно. 
От друга страна, ограниченият тираж е едно от основните инвестиционни и колекционерски предимства на този вид монети, което може и да ограничи интереса към възпоменатлените монети без ограничен тираж.
Търсенето на възпоменталени монети у нас е изключително силно, като редовно пред касите на БНБ се извиват дълги опашки от желаещи да се сдобият с най-новите издания. Цените на тези монети на вторичния пазар често са в пъти по-високи от продажните цени на касите на БНБ и търговските банки, които също разпространяват този вид парични средства.
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на Найден Геров
БНБ пусна възпоменателна монета, посветена на птица
БНБ пуска златна монета за 300-годишния юбилей на Паисий Хилендарски
БНБ пуска възпоменателна монета по случай годишнина на Христо Ботев

Европейската централна банка повиши трите си основни лихви с по 0,25 процентни пункта, съобщиха от регулатора.
Така, за разлика от американските си колети, европейските централни банкери не спряха с темпа на повишаване на лихвите. Снощи, Федералният резерв на САЩ спря агресивната си кампания за повишаване на лихвените проценти.
Още: Федералният резерв на САЩ най-после не вдигна основната лихва
Лихвата по основните операции по рефинансиране – лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица – нараства до 4,00 на сто. Лихвеният процент по депозитното улеснение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ) става 3,50 на сто, а ставката по пределното кредитно улеснение (която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) достига 4,25 на сто.
В коментар относно последното решение от ЕЦБ посочват: „Инфлацията намалява, но се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време. Управителният съвет е решен да гарантира, че инфлацията ще се върне своевременно към своята средносрочна цел от 2 на сто. Затова днес той реши да повиши трите основни лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта“.

Управителният съвет на Европейската централна банка повишава основните си лихви за осми пореден път, след като през юли миналата година ги увеличи с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта), вдигайки ги за първи път от 11 години. На последвалите заседания на Управителния съвет бяха предприети нови увеличения на лихвите – със 75 базисни пункта през септември, и с още 75 базисни пункта през октомври.
От декември миналата година до март т.г. ЕЦБ забави темпа на покачване на лихвите, вдигайки ги с по 50 базисни пункта. Днешното решение повтаря стъпката от май, когато основните лихви се покачиха също с 0,25 на сто. 
 
 
 
 
 

Westinghouse Electric обяви, че е подписала договор за предварителни инженерни дейности (Front-End Engineering&Design, FEED) с „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ за изграждане на нов реактор с технологията AP1000® на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. През настоящия месец стартира изпълнението на договора, който включва дейности по оценка на възможностите за интегриране на българската индустрия в проекта за изграждане на нова ядрена мощност с технология АР1000® и за използване в максимална степен на съществуващата на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ инфраструктура.
Ще рестартира ли АЕЦ „Белене“?
„Щастливи сме да започнем изпълнението на предварителните инженерни дейности, свързани с реализиране на проект за изграждане на най-модерната технология в света за АЕЦ от поколение III+, която ще осигури чиста и надеждна базова енергия на нашите клиенти и на българското население“, каза Дейвид Дърам, президент „Енергийни системи“ в Westinghouse. „Бихме искали да благодарим на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ и на българския парламент за тяхното доверие в нашата водеща и доказала се в реална експлоатация технология. Поздравяваме „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ за техния добре обмислен подход към най-правилното изпълнение на проекта, което ще осигури максимална локализация на дейностите по проекта.“

По-рано тази година двете страни подписаха меморандум за разбирателство за създаване на съвместна работна група за планиране изграждането на реактори с технологията AP1000® в България. Работната група е в процес на оценка на регулаторните, лицензионните и проектните изисквания и разработва ускорен график за действия в подкрепа на енергийната стратегия на България. Договорът за изпълнение на предварителни инженерни дейности (FEED) е първата стъпка от проекта за изграждане на нова ядрена мощност с технологията AP1000®.
Към този момент на площадката в Козлодуй работят два реактора с руска технология BBEP–1000. През декември 2022 г. Westinghouse подписа 10-годишен договор за доставка на свежо ядрено гориво за един от блоковете в АЕЦ „Козлодуй“, като доставките ще стартират през 2024 г. Ядреното гориво ще се произвежда в завода на Westinghouse във Вестерос, Швеция, и е единственият напълно независим от руски доставки и технологии проект за ядрено гориво за блокове с технология ВВЕР-1000.
Вчера обаче, енергийни експерти предупредиха, че без национално решение на въпроса за отработеното ядрено гориво, няма как да се изгради нова ядрена мощност.
Технологията за ядрени реактори AP1000 от поколение III+ е единствената в света с напълно пасивни системи за безопасност, с модулен дизайн на конструкцията, която е и с най-ниския въглероден отпечатък за един MWe. Като допълнение към вече изградените два реактора с технологията AP10000® на площадката Vogtle в Джорджия, САЩ, изградените в Китай четири реактора с технологията AP1000 в момента поставят рекорди по време на тяхната търговска експлоатация, и в момента се изграждат шест нови реактора в Китай. Наскоро Полша също избра технологията AP1000® за своята програма за ядрена енергия, а други девет реактора се планира да бъдат изградени за Украйна. Технологията е обект на интерес в страни от Централна и Източна Европа, а също в Обединеното кралство и Съединените щати.
 
 
 
 

Мляко, масло и ориз – тези стоки са по-скъпи в България, отколкото в Германия. Това показва сравнението за други основни продукти от потребителската кошница – между България, Германия и Великобритания, пише Дойче веле.
Сравнение между цените на 23 потребителски стоки в Германия, Испания, Италия, Франция, Нидерландия и Великобритания показва, че германските потребители плащат най-ниски цени, а във Франция цените са най-високи. Проучването е направено от британската обществена медия Би Би Си.
Какво се случва с цените на храните по света?
Статистическият институт, подготвил проучването, събира в потребителска кошница 23 основни продукта, както хранителни, така и паста за зъби, перилни препарати, тоалетна хартия и други. Изчисленията показват, че кошницата струва 55 евро в Германия, 60 евро във Великобритания и 79 евро във Франция.
Сред отделните хранителни продукти, чиито цени са сравнени, са прясно и кисело мляко, консервирана риба, бебешка храна, захар и храна за домашни любимци. Всички тези продукти са сравнително евтини в Германия. Във Великобритания пък са най-евтини памперсите, замразените пици и оризът, посочва проучването на Би Би Си.
Какво е положението в България?
От продуктите, включени в проучването на британската медия, киселото мляко е по-евтино в България – 0,71 евро, отколкото във Великобритания (1,58 евро) и Германия (0,91 евро). България е с по-високи цени на маслото и ориза – съответно 3,56 евро и 2,19 евро. Тези два продукта във Великобритания струват съответно 2,86 и 1,47 евро, а в Германия – 2,15 и 1,93 евро.
Олиото в България също в момента е на по-ниска цена (2,10 евро), отколкото в Германия (3,62 евро) и Великобритания (4,12 евро). Прясното мляко пък в момента е на цена от 1,78 евро. Този продукт е по-скъп във Великобритания (1,81 евро), но по-евтин в Германия – 1,24 евро. Данните за България са от информационния сайт за представяне на цените на основни хранителни продукти на Министерството на икономиката.

Как се определят цените?
Експертите смятат, че конкуренцията е особено важен фактор, пише АРД. В Германия супермаркетите, които предлагат промоции, намаления и имат собствено производство, което се продава на по-ниска цена, привличат голяма част от клиентите. Това оказва и ефект върху цялостното състояние на пазара.
Политиката също играе роля, отбелязва германската обществено-правна медия. Влиянието, което се оказва на ценообразуването посредством данъци, субсидии и регулации от държавата, има голямо значение. Във Франция например по-голямата защита за производителите води до повишаване на цените, обясняват експерти.
Във Великобритания цените на храните са се повишили с 19% на годишна база. В еврозоната и Германия цените също продължават да растат, макар и с по-бавни темпове, пише АРД. Инфлацията на хранителните продукти в Германия за май месец е 14,9%. В еврозоната ситуацията е подобна – с 13,4% средно повишение в сравнение със същия месец през миналата година.
В България по данни на НСИ годишната инфлация е 10,1%, а в цените през май има минимално понижение в сравнение с тези през април – с 0,1 на сто.