Основен проблем за глобалната икономика остава инфлацията, макар и шоковете от цените на суровините и на енергията да отминаха. Това заяви Джеф Готлиб – старши регионален представител на Международния валутен фонд за Централна, Източна и Югоизточна Европа на откриването на форума „Шумът на парите“ в София.
„През последните 2 години виждаме последствията от войната в Украйна и от пандемията. Преди 2020 г. имаше финансова система с ниски лихви и хора, които правеха бизнес стратегии на тази основа. Определянето на заплатите беше съобразено с ниската инфлация. Веригите на доставките се опираха на Азия и на доставки на суровини и горива от Русия. Ниски бяха и разходите за отбрана. Сега всичко се промени, но не знам дали ще е временно“, каза Готлиб.
По думите му затягането на паричната политика на развитите икономики е помогнало много за борбата с инфлацията. „Наблюдаваме и спад на даването на кредитите, има намаление на икономическия растеж“, допълни той.

Според Готлиб по-голяма част от глобалната икономика стои стабилно с нормален растеж. „Очакваме обаче банковите лихви да са по-високи за дълго време, очертава се забавяне на растежа на икономиката и ограничена безработица. Инфлацията ще бъде укротена, но ще продължи да съществува. Има несигурност за цените и заплатите в развиващите се пазари“, подчерта той.
„МВФ има най-консервативните прогнози за растеж на икономиката от 1990 г. Възможно е войната в Украйна да свърши по-рано и проблемът с инфлацията да се реши по-бързо и тази консервативна оценка да не се осъществи. Търсим обаче начини да планираме и най-лошите сценарии“, посочи той.
„Важно е да се следи банковата система и тези банки с прекалено ниски лихви, както и качеството на активите им“, заяви Готлиб и препоръча да се следи и пазарът на имотите заради ипотеките.
„Има различни ситуации с публичния дълг в различните държави, но се надявам да се затегне фискалната политика на страните. Препоръчваме паричната политика на страните да стои затегната. Инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаквахме, но централните банки няма да намаляват лихвите, докато инфлацията не се укроти наистина“, категоричен е Готлиб.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според МВФ: Какво трябва да се случи с лихвите в следващите 12 месеца?
Кристалина Георгиева с прогноза за инфлацията в Европа

Нова помощ: Колко ще получи Украйна от кредитната програма на МВФ?

Спешните временни мерки, които ЕК предложи за успокояване на енергийната криза в края на 2022 г. – като таван на цената на тока или намаляване на потреблението, вече изглеждат ненужни, пише в доклад на Комисията. Ситуацията вече се успокои – цената на електроенергията спадна под нивата от 80 евро/MWh. Същевременно и цената на природния газ изглежда стабилна и не се очакват скоковете от 2022 г., посочват от Брюксел.
На тази база ЕК няма да предложи удължаване на кризисните мерки, но част от тях са включени в дългосрочни планове за промяна на дизайна на електроенергийния пазар в общността.
Според доклада на ЕК държавите в ЕС спазват целта за намаляване на потреблението с 5% в пиковите часове, което облекчава ценовия натиск. През октомври 2022 г. Съветът прие регулация с две цели – доброволно намаление на потреблението на електроенергия като цяло с 10% и задължително с 5% в пиковите часове. Мярката важеше за зимните месеци – от 31 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.
Тогава беше въведен и таван от максимум 180 евро/MWh на приходите на производителите на електроенергия с по-ниски разходи – възобновяеми енергийни източници, ядрени централи и лигнитни въглища. Държавите имаха право на национално ниво да решат как да се прилага тази временна мярка със срок от 31 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

Като временна мярка за защита от високите цени на електроенергията беше одобрена и възможността за директни субсидии за крайните потребители. Мярката е в сила до края на 2023 г. и тя ще продължи.
Що се отнася до мерките, свързани с пазара на природен газ, в края на март ЕК одобри удължение на целите за намаляване на потреблението на суровината с 15% до края на март 2024 г.
ЕК предложи пакет от мерки за справяне с енергийната криза още със зараждането ѝ в края на 2021 г. Сред тях бяха данъчни облекчения, съхраняване на газа и т.н. и насърчаване на развитието на зелената енергия и подобряване на енергийната ефективност. Това е решението на кризата за зависимостта на ЕС от изкопаемите горива, заявиха тогава от Брюксел.
Заради ниските оперативни разходи възобновяемите енергийни източници могат да окажат натиск върху цените в ЕС, а заедно с мерките за енергийна ефективност ще осигурят и сигурността на енергийните доставки, заявиха от Брюксел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заради протестите Франция внася скъп ток от Германия
Какви промени се готвят при търговията с ток?
Помощите за тока за фирмите довели до скока на цените

Около 1/3 от домакинствата у нас не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия, става ясно от анкета на Националния статистически институт.
Според проучването, 31.2% от анкетираните са посочили, че са ограничавали потреблението на енергията през последното тримесечие на миналата година. Въпросът се отнася до потреблението на енергия за всякакви цели – електричество, природен газ или др. за отопление, топла вода, готвене, охлаждане, осветление и електрически уреди.
Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна

28.8% от лицата, живеещи в градовете, са посочили, че не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия, докато делът на хората в селата, които са ограничавали потреблението на енергия е далеч по-висок – дял от 37.8% или с 9 процентни пункта повече от лицата в градовете.
Над 320 000 домакинства ще получат еднократна помощ за отопление
Доходите на две трети от българите остават непроменени
Масово анкетираните лица посочват, че не усещат подобрение на доходите си. През първото тримесечие на 2023 г., за 74.6% от лицата доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Този дял нараства с 1.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 година.
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Увеличение на доходите са посочили 20.1% от лицата, което е също с 1.6 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., когато увеличение са имали 18.5% от лицата.

Делът на лицата, посочили намаление на доходите за последните 12 месеца, се понижава през първото тримесечие на 2023 г. до 5.3% – с 3.2 процентни пункта по-малко спрямо същото тримесечие на 2022 година.
Затрудненията при покриване на ежедневните разходи остават значителни
През първото тримесечие на 2023 г. делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи , продължава да е относително висок – над 75%. С известни затруднения са 35.8% от лицата, 26.8% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 14.2% – като много трудно.
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
Делът на лицата, които се справят много трудно, се увеличава с 0.6 процентни пункта в сравнение с първото тримесечие на 2022 година.

Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 19.7% от лицата, а едва 3.5% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през първото тримесечие се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените

Под 1000 са обявените свободни работни места в дирекциите „Бюро по труда“ (ДБТ) в Бургаско към 2 юни, показа справка на БТА. Най-много незаети позиции има в областния център Бургас – 675, при 871 обявени.
Голяма част от свободните работни места са за обекти в курортните населени места като Приморско, Несебър и Созопол. 
Персонал от Индия ще ни обслужва на морето
Не се отчитат промени при позициите за сезонна заетост. Въпреки началото на летния сезон част от хотелите и собственици на заведения по Южното Черноморие все още не са наели необходимия персонал, става ясно от данните. Затова и свободните работни места в сектор „Туризъм“ са най-много, като само един работодател търси 50 сезонни работници. Бизнесът край морето иска да наеме още бармани, сервитьори, работници за топла и студена кухня, служители в хотели, рецепционисти и др.
 
Транспортният бранш също има нужда от кадри като монтьори, шофьори за извършване на трансфери, шофьори на автобуси и кондуктори. 
Безработицата в Бургаско се задържа под 3 на сто
Само преди няколко дни бургаското Бюро по труда организира трудова борса, на която свободни позиции представиха фирми от промишлеността. В сектора се отчита увеличение на заплатите, но въпреки това компаниите изпитват трудности при намирането на висококвалифицирани служители в сферата на металургията, добивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето. 

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че инфлационният натиск остава силен и лихвите по заемите ще бъдат повишени още, предава Bloomberg.
В момент, когато пълните последици от действията на ЕЦБ досега още не са изцяло усетени, Лагард повтори, че няма ясни данни, че основната инфлация е достигнала връхна точка. „Инфлацията при храните остава висока“, заяви тя пред евродепутатите в Брюксел.
„Ценовият натиск остава силен. Бъдещите ни решения ще гарантират, че лихвите ще бъдат вдигнати до нива, които са достатъчно ограничителни, за да се постигне навременно връщане на инфлацията до средносрочната ни цел от 2% и да бъде задържана на тези нива, колкото е необходимо“, заяви Лагард.
Представители на ЕЦБ подчертават, че макар историческата поредица от повишения на лихвите да наближава края си, тя още не е приключила. Макар че индексът на основната инфлация, която те наблюдават внимателно, се успокоява за втори месец през май, се очаква ново повишаване на лихвите на 15 юни. Това е в унисон с мнението на повечето инвеститори и икономисти.

Управителят на Ирландската централна банка Гейбриъл Махлуф заяви, че ЕЦБ вероятно ще повиши лихвата на заседанията си през юни и юли, с което депозитната лихва ще достигне 3,75% спрямо сегашните 3,25%. Игнацио Виско, не така агресивно настроеният ръководител на Италианската централна банка, заяви през уикенда, че „би настоявал за по-постепенен подход“ към повишаването на лихвите, което вече достигна 375 б.п. от миналия юли.
„Финансовата стабилност в еврозоната се оказва устойчива до момента, но продължаваме да преценяваме възможни рискове, като вземаме предвид широка гама от индикатори. Не виждаме размяна между финансовата стабилност и ценовата стабилност в еврозоната“, заяви Лагард.
Инфлацията в 20-те страни от еврозоната се забави до 6,1% през май спрямо 7% през април, а основните цени, изключващи волатилните цени на храните и на горивото, внимателно следени от ЕЦБ, нараснаха само с 5,3% спрямо 5,6% предходния месец.
Това засили дебата за необходимостта от нови повишения на лихвите от ЕЦБ отвъд очакваното увеличение на следващото заседание на 15 юни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ предупреди: Водещите банки в еврозоната са застрашени
ЕЦБ: Неясни са перспективите за финансова стабилност в еврозоната. Защо?

ЕЦБ затяга контрола върху банките