Индексът на световните цени на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН се повиши през април за първи път от една година, но все още е с около 20 на сто под рекордно високото ниво от март 2022 г., отбелязано след нахлуването на Русия в Украйна, предаде Ройтерс.
Ценовият индекс на ФАО, който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 127,2 пункта миналия месец срещу 126,5 пункта за март, съобщи агенцията днес. Стойността за март първоначално бе отчетена 126,9 пункта.
Още: Кои храни поскъпнаха и кои поевтиняха?
Базираната в Рим агенция заяви, че повишението през април отразява по-високите цени на захарта, месото и ориза, което компенсира спадовете в индексите за цените на зърнените храни, млечните продукти и растителното масло.
„Тъй като икономиките се възстановяват от значителното забавяне, търсенето ще се увеличи, оказвайки възходящ натиск върху цените на храните“, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро.

Индексът за цените на захарта се повиши със 17,6 на сто спрямо март, достигайки най-високото си ниво от октомври 2011 г. ФАО заяви, че покачването е свързано с опасения от ограничаване на доставките след низходящи корекции в прогнозите за производство за Индия и Китай, заедно с по-ниски от очакваните по-рано резултати в Тайланд и Европейския съюз.
Докато индексът на месото се е повишил с 1,3 на сто на месечна база, цените на млечните продукти са отстъпили с 1,7 на сто, цените на растителното масло са паднали с 1,3 на сто, а индексът на цените на зърнените храни се е понижил с 1,7 на сто.
„Увеличението на цените на ориза е изключително обезпокоително и е от съществено значение Черноморската инициатива да бъде подновена, за да се избегнат всякакви други скокове при пшеницата и царевицата“, посочи Тореро, имайки предвид сделката за разрешаване на износа на украинско зърно през Черно море.
В отделен доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури ФАО прогнозира световно производство на пшеница през 2023 г. от 785 милиона тона. Това ще бъде малко под нивата от 2022 г., но все пак вторият най-голям резултат в историята.
 

Погледите по света ще бъдат насочени към Великобритания през този уикенд, тъй като крал Чарлз III ще бъде коронован в Уестминстърското абатство в типична за британците демонстрация на пищност и парадност.
Коронацията, която ще бъде проведена от архиепископа на Кентърбъри в събота, 6 май, ще даде начало на тридневни празненства из Лондон и цяла Великобритания, като кулминацията ще бъде достигната на 8 май, който е обявен за официален празник, пише CNBC.
Събитието, което е първо по рода си от 70 години насам, е до голяма степен церемониално. Коронацията идва след като на 8 септември 2022 година, кралица Елизабет II почина.
Британците останаха без чушки, домати и краставици – купуват до 3 броя от вид
Но докато милиони се готвят да наблюдават историческото събитие, коронацията идва в момент на икономическо забавяне за Великобритания – нещо, което повдига множество въпроси относно валидността на събитието, провеждано в момент, в който страната е изправена пред най-голямата криза относно разходите за живот от поколения насам.
Колко ще струва коронацията?
Бъкингамският дворец не разкрива точната стойност на разходите за коронацията, като не е отговорил и на молбата за коментар на CNBC.
Все пак самият крал Чарлз е посочил, че гледа в посока празненства с по-малък мащаб, с „по-кратка”, „по-малка, по-евтина” церемония и с по-високо ниво на представителност – част от плановете му за управление, в което монархията има по-малка роля.
Как се промени британската икономика при Кралица Елизабет Втора?
Например на церемонията в Уестминстърското абатство ще присъстват около 2 000 VIP гости, което е около едва четвърт от броя на гостите, присъствали на коронацията на покойната кралица. Очаква се церемонията да бъде с продължителност от около 1 час, вместо няколко часа.

Снимка: Getty Images
Разходите за празненствата през уикенда, които включват „Кралско шествие“ и концерт на редица звезди в Уиндзор Гардънс, се очаква да достигнат размер между 50 млн. и 100 млн. британски лири (63-125 млн. долара), според изчисления, цитирани от BBC с ясното уточнение, че данните не биват да се приемат за официални.
Новият британски премиер е мултимилионер и е два пъти по-богат от крал Чарлз III
Тази сума би била по-висока от разходите за коронацията на кралицата през 1953 година, които възлизат на 1.5 млн. паунда по онова време или приблизително 50 млн. паунда в днешна стойност.
Сумата е по-голяма и от разходите за коронацията на Джордж VI през 1937 година – 450 000 паунда тогава, еквивалентни на 24.8 млн. паунда в наши дни.
Кой плаща за събитието?
Церемонията, както повечето обществени събития, се финансира от правителството на Великобритания, което на практика означава британските данъкоплатци, като Бъкингамският дворец също допринася с покриване на необявен дял от разходите.
Това провокира недоволство в някои британци, като 51% посочват, че коронацията не трябва да бъде финансирана от правителството, според анкета на YouGov, а 18% не могат да решат.
В същото време почивният ден, насрочен за 8 май, се смята, че ще струва на британската икономика допълнителни 1.36 млрд. долара под формата на загубена производителност.
Понастоящем брутният вътрешен продукт на Великобритания се намира на 0.6% по-ниско ниво спрямо края на 2019 година, като това е единствената икономика от Г-7, която все още не е възстановила от спадовете заради COVID-19.
Инфлацията в същото време остава висока, достигайки 10.1% на годишна база през месец март, като разходите за храни и напитки нарастват с най-бързия темп от 45 години.
Правителството от своя страна настоява, че събитието ще донесе милиони за бизнесите, особено за търговията на дребно, туризма и секторът на настаняването. Според някои прогнози, продажбите на дребно обикновено нарастват с около 15% на ден по време на официални празници.
Колко е богат новият крал Чарлз Трети?
Асоциацията UK Hospitality посочва, че коронацията може да донесе 350 млн. паунда на сектора. Това в комбинация с още два британски празнични дни през месец май, както и с музикалния конкурс „Евровизия”, който ще се проведе в Ливърпул на 13 май, може да генерира общ ефект от 1 млрд. паунда, добавят от организацията.

Министерството на финансите няма внася спорни текстове от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Това става ясно от съобщение на ведомството.
Реакцията на финансово министерство идва, след като от коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ настояха служебното ръководство на ведомството да оттегли предложенията за законови промени, които според тях ще натоварят административно над 200 000 фирми.
В съобщение от коалицията се посочва, че предложените промени са в Правилника за прилагане на Закона за ДДС и предвиждат да се наложат нови изисквания към счетоводното приключване на фирмите. Искането на НАП е фирмите да правят счетоводно приключване всеки месец вместо веднъж годишно.
„Това би било нова огромна тежест за българския бизнес, засягайки над над 200 000 фирми“, посочиха от ПП-ДБ.
В отговор на финансово министерство се съобщава, че „ще се създаде работна група, от която очаква да предложи консенсусни мерки за подобряване на прогнозирането и анализите на приходите от ДДС. В нея освен представители на министерството и на Националната агенция по приходите, ще бъдат поканени за участие също бизнес организациите и всички заинтересовани страни“.
Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
„Министър Росица Велкова взе това решение във връзка с изразените становища по повод публикувания за обществено обсъждане Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Документът не е утвърден и не е влязъл в сила. На този етап текстовете, предложени в чл. 113 д от проекта, няма да бъдат част от правилника, който ще бъде утвърден от министъра на финансите.

Всички действия на МФ имат за цел единствено подобряването на прогнозирането и анализите на приходите от ДДС. Това обаче няма да става за сметка на увеличена административна тежест за коректния бизнес, от който зависи развитието на икономиката“, се казва още в становището на финансовото министерство.