Предложенията за работа са намалели с 5%, като в края на м. април те са малко над 49 000. Това показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger.
На годишна база също се наблюдава спад от 7% или 3500 обяви по-малко спрямо м. април 2022г. Въпреки това броят на обявите остава висок и все още нямаме причина за притеснения, посочват от сайта.
Противно на предходния м. март, през м. април се наблюдава лек спад на предложенията в почти всички сектори. Изключение прави секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“, в който, характерно за сезона, продължаваме да наблюдаваме ръст. Броят на обявите в този сектор е нараснал с 4% или 440 предложения повече.
Почти непроменен остава броят на обявите в сектор „Здравеопазване и фармация“. Предложенията в него са се увеличили с 25 (1% ръст).
При всички останали сектори броят на предложенията е намалял през м. април.
Българи и румънци са най-големите работохолици в ЕС
С най-голям спад са секторите „Производство“ (560 предложения по-малко, 7% спад) и „ИТ“ (460 предложения по-малко, 9% спад). След тях се нареждат секторите „Административни и обслужващи дейности“ (390 предложения по-малко, 7% спад), „Счетоводство, одит, финанси“ (330 предложения по-малко, 14% спад), „Строителство“ (310 предложения по-малко, 11% спад), „Търговия и продажби“ (250 предложения по-малко, 2% спад), „Логистика и транспорт“ (240 предложения по-малко, 5% спад) и „Маркетинг и реклама“ (110 предложения по-малко, 7% спад).
На годишна база изменението на обявите е илюстрирано на схемата по-долу. Продължава забележимият спад на предложенията в сектор “ИТ“, като спрямо м. април 2022г. те са 3370 по-малко или спад от 45%.

Като дял на предложенията през м. април силно обособени лидери са секторите „Търговия и продажби“ с 23% и „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 20%. Обявите в тези два сектора формират почти половината от предлаганата работа в страната през м. април.
Следват секторите „Производство“ (14%) „Административни и обслужващи дейности“ (9,4%), „Логистика и транспорт“ (8,8%), „ИТ“ (8%) „Строителство“ (5%), „Здравеопазване и фармация“ (4,1%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4%), , „Маркетинг и реклама“ (3%) и „Изкуство“ (1%).
Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа са намалели с 11% през м. април. Като брой те са малко над 3900.
Разпределението на тези предложения по сектори е: 60% в секторa „ИТ“, следвани от „Административни и обслужващи дейности“ (15%), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (13%) и „Търговия и продажби“ (7%).
Анализът на HR компанията и кариерен сайт JobTiger показва, че от началото на годината предложенията от този тип са спаднали с 20%. Разбира се, тук е отличима връзката между тези обяви и обявите в сектор „ИТ“, в който спадът от началото на годината до сега е 23%.
На годишна база обявите за работа от вкъщи и/или дистанционна работа са намалели с 34% или 2000 по-малко спрямо м април 2022г.
Общият брой на обявите във водещите областни градове е намалял със 7%. Динамиката във всеки един от тях е, както следва: София (-8%), Пловдив (-7%), Варна (-2%), Бургас (-1%), Русе (-4%) и Стара Загора (1%).
Като дял обявите за гр. София са 40%, а в останалите градове са: Пловдив (10%), Варна (10%), Бургас (5%), Русе (3%) и Стара Загора (3%).
 

Глобалното търсене на злато намалява през първите три месеца на тази година, след като ефектът от големите поръчки на централните банки и китайските потребители бе редуциран от спад в покупките от страна на инвеститорите, посочват от Световния съвет по златото.
Общото търсене на злато възлиза на 1 081 тона, което е спад от 13% спрямо първото тримесечие на миналата 2022 година, посочват от организацията в последния си доклад, предава Reuters.
Около половината от търсенето на злато се формира от бижутерите, докато инвеститорите и държавите са отговорни за по-голямата част от останалото количество. Златото се разглежда от инвеститорите като актив убежище и често се насочват към него във времена на икономическа нестабилност.
Търсенето на злато достигна 11-годишен връх през миналата 2022 година благодарение на големите централни банки, които изкупиха сериозни количества. Цените на златото в същото време докосват рекордни висини, прехвърляйки ниво от 2 000 долара за тройунция.
През първото тримесечие на тази година централните банки са купило 228 тона злато, което е най-голямото количество за периода януари-март от 2000 година насам, посочват от Световния съвет по златото.
Търсенето от страна на бижутерите в Китай достига 198 тона за първите три месеца на тази година, което е най-голямото тримесечно количество от 2015 година насам. Една от причините за силното тримесечие е премахването на COVID-19 ограниченията в страната, което повлия на потреблението във възходяща посока.
Цената на златото достигна 13-месечен връх, докосва исторически рекорд
Купувачите в САЩ, разтревожени от банковите и икономически сътресения, са купили 32 тона златни кюлчета и монети – най-голямото количество на тримесечна база от 2010 година насам.
На фона на това, поръчките на златни кюлчета и монети намалява в Европа, търсенето от страна на бижутерите в Индия отчита 3-годишно дъно, а борсово търгуваните фондове (ETF), които съхраняват физическо злато в полза на инвеститорите, са продавали количества през периода, сочи докладът.
Инвестиционното търсене вече скочи през месец март заради банковите сривове в САЩ, които провокираха страх сред пазарите и анализаторите, очакващи края на вдигането на лихвените проценти от страна на Фед.
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари?
Според Световния съвет по златото инвестиционно търсене навярно ще нарасне през тази година, а поръчките на централните банки ще останат големи, въпреки, макар и под миналогодишния връх.
Това, че инвеститорите трупат запаси може да направи златото още по-скъпо, което от своя страна би понижило търсенето от страни като Индия, където потребителите често се отказват от поръчки, ако цените са високи, посочва анализаторът от Световния съвет по златото Кришан Гопаул.
Tова са държавите с най-големи златни резерви