Британската безработица неочаквано е нараснала през трите месеца до края на февруари, но ръстът на заплащането е останал по-висок от прогнозите. Това показва дилемата за Английската централна банка, дали да повиши основните лихви отново, предава Reuters.
Националната статистическа служба (ONS) обяви, че нивото на безработица се е повишило до 3,8% – най-високото от второто тримесечие на 2022 г., вместо да остане на 3,7%, както прогнозираха икономисти в проучване на Reuters.
Годишният ръст на заплащането за трите месеца до края на януари е коригиран нагоре до 5,9% и остава на това ниво за тримесечието до края на февруари – доста над прогнозите за 5,1% в проучване на Reuters. Без бонусите ръстът се задържа на равнище от 6,6%.
„Заплащането продължава да расте по-бавно от цените, затова все още спада в реално изражение, макар че разликата в заплащането в публичния и частния сектор продължава да се стеснява“, заяви статистикът от ONS Дарън Морган.

Инфлацията при потребителските цени във Великобритания покори 40-годишен връх – 11,1% през октомври и още е с двуцифрена стойност през февруари.
АЦБ прогнозира, че инфлацията ще се забави под 4% до края на годината заради спада на цените на енергия на едро, но според финансовите пазари има 80% шанс регулаторът да увеличи основните лихви за 12-и пореден път следващия месец до 4,5% от 4,25%.
Натискът върху заплащането е ключово опасение за централната банка. Макар че неочакваният бърз спад на възнагражденията би бил причина за тревога, АЦБ може да получи известно успокоение от някои признаци в данните, че инфлационният натиск върху трудовия пазар намалява. Великобритания се размина на косъм с рецесията
Коефициентът на икономическа неактивност във Великобритания е спаднал с 0,4 пр. п. спрямо предходното тримесечие до 21,1% – най-ниското му ниво от трите месеца до май 2022 г., а броят на свободните работни места намалява с 47 000 до 1,105 млн., най-ниското ниво от трите месеца до август 2021 г., макар и все още с 304 000 повече, отколкото преди пандемията.
„Въпреки че нараства оптимизмът, че икономиката на Обединеното кралство ще избегне рецесията тази година, продължаваме да виждаме как пазарът на труда спира да кипи“, посочва Джак Кенеди, икономист в сайта за набиране на персонал Indeed. Освен че докладът на ONS показва по-малко свободни работни места, според данни на Indeed бизнесът вече е по-малко склонен да предлага бонуси при започване на служителите, отколкото в края на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори
Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя

В Обединеното кралство са ужасени, че Източна Европа ще ги изпревари икономически. Защо?

В две трети от областите в България безработицата се увеличила през миналата година. Това сочи годишният отчет на Агенцията по заетостта.
Област Видин е с най-високия отчетен процент на безработни през миналата година – 14,1 на сто при 12,3 година по-рано. Следват Монтана, Враца и Силистра също са с над 10% безработни.
Пенсиите в България: Ефектът на промените показва интересен развой
Общините с най-високо средногодишно равнище на безработица – 4 пъти над средното през миналата година са били Макреш 71 на сто, Димово – 58 на сто, Руженци – 39 на сто, като и трите са в област Видин.

Новорегистрираните в бюрата по труда през миналата година са били 264 000. Най-много от тях са дошли от сектора „услуги“ – 124 000. Статистиката отчита, че продължително безработните са били 35 500 или всеки четвърти безработен, като в областите Видин, Монтана, Враца и Шумен те са най-много.
Хората с регистрация в бюрата по труда на възраст над 50 години са 62 000 като близо 5000 от тях са в област Благоевград, 4000 в Пловдив и по над 3000 в Плевен, Пазарджик и в столицата.

Рязкото поскъпване на стоки и услуги през миналата година доведе до загуба на покупателна способност на българското население. Покупателната способност на домакинствата у нас намалява през 2022 година спрямо предходната 2021 година при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба, съобщават от Националния статистически институт.
Според методологията на НСИ, покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година.
През 2022 година общият доход средно на лице от домакинството у нас възлиза на 9 008 лева, сочат данните на НСИ, като в сумата влизат доходи от най-различни източници, като основни канали са доходите от работна заплата ( дял от 53.9%) и доходите от пенсии (33.7%).
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно
Според данните, покупателната способност на домакинствата измерена в хляб е намаляла до 3 841 килограма през 2022 година, спрямо 4 230 килограма за предходната 2021 година. Това е най-ниското ниво от 2015 година, когато доходът е стигал за 3 817 килограма бял хляб.
Покупателната способност, измерена в прясно мляко е паднала до 4 016 литра през 2022 година, спрямо 4 223 литра през 2021 година. Измерена в кисело мляко, покупателната способност се свива до 2 877 килограма, спрямо 3 026 кг през предходната година.
Със средния доход на лице от домакинства през 2022 година сме можели да купим 786 кг сирене, спрямо 873 килограма година по-рано.
Как се променяха цените и заплатите през годините?
Покупателната способност, измерена в кашкавал, намалява до 532 кг през 2022 година, спрямо 580 кг през предходната година.
Измерена в свинско месо, покупателната способност на домакинствата у нас нараства през миналата година до 1 001 килограма, спрямо 952 кг през 2021 година.
От гледна точка на птичето месо, със средния доход през 2022 година, българите са можели да закупят 1 326 кг, докато през предходната година количеството е било повече – 1 431 килограма.
Покупателната способност, измерена в яйца, намалява до 27 118 броя през 2022 година, спрямо 31 904 броя през 2021 година.
Месечната издръжка на семейство скочи драстично, българите обедняват
Понижението на покупателната способност, измерена със захар, е осезаемо – от 5 245 килограма през 2021 година до 4 182 кг през 2022 година.

Покупателната способност, измерена в домати и картофи също намалява през миналата година от съответно 3 088 кг и 7 507 кг до 2 925 кг и 7 102 килограма.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?