UBS е наела JPMorgan, за да проучи възможностите за първично публично предлагане на вътрешния бизнес на Credit Suisse. Това обяви базираният в Цюрих сайт за финансови новини Inside Paradeplatz, цитиран от Reuters.
Миналия месец UBS се споразумя да придобие Credit Suisse за 3 млрд. швейцарски франка като част от сливане, подкрепено от швейцарските власти. Алпийската страна отпусна над 100 млрд. швейцарски франка под формата на субсидии и гаранции. UBS иска да поеме бизнеса възможно най-скоро.

„Всички опции са на масата“, заяви на Общото събрание миналата седмица зам.-председателят Лукас Гевилер във връзка с евентуалната продажба на вътрешния бизнес на Credit Suisse. По думите му брандът ще продължи да оперира под старата си марка в Швейцария в обозримо бъдеще.
UBS и Credit Suisse са отказали коментар. JPMorgan също.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
JPMorgan с мрачна прогноза за банковата криза
Швейцарският парламент отхвърли спасителната помощ за Credit Suisse
Credit Suisse вече е върнала част от отпуснатата ѝ финансова помощ
 

Последиците от банковата криза в САЩ по всяка вероятност ще тласнат икономиката към рецесия по-късно тази година, сочат документи на Федералния резерв, публикувани в сряда и цитирани от CNBC.
Протоколите от заседанието през март на Федералната комисия по отворения пазар включват представяне от служители на потенциалните последици от фалита на Silicon Valley Bank и останалите сътресения във финансовия сектор, започнали в началото на март.
Макар че според зам.-председателят на Надзорния съвет Майкъл Бар банковият сектор е „стабилен и устойчив“, икономисти твърдят, че икономиката ще понесе удар.
„Предвид техните оценки на потенциалните последици за икономиката от развитията в банковия сектор в последно време, прогнозата на служителите към момента на заседанието през март включваше лека рецесия, която ще започне по-късно тази година, с възстановяване през следващите 2 години“, гласи резюме след заседанието.
Прогнозите след заседанието сочат, че ръководителите на Фед очакват ръст на БВП от едва 0,4% за 2023 г. Федералният резерв в Атланта очаква ръст от около 2,2% за първото тримесечие, а това означава забавяне по-късно през годината.

Кризата предизвика слухове, че Фед може да направи пауза в повишаването на лихвите, но ръководителите подчертаха, че трябва да се направи още за укротяването на инфлацията.
В крайна сметка членовете на Федералната комисия по отворения пазар гласуваха за повишаване на основната лихва с 0,25 пр. п., 9-о повишение за последната година. Това тласна лихвата на Фед до диапазона 4,75%-5%, най-високото ѝ ниво от края на 2007 г. Фед повиши основната лихва до най-високото ниво от 2007 година
Лихвата беше повишена по-малко от 2 седмици след като Silicon Valley Bank, тогава 17-и по големина кредитор в САЩ, фалира заради масово теглене на влогове. Фалитът на SVB и още две банки накара Фед да създаде извънредни кредитни инструменти, за да гарантира, че банките ще продължат дейност.
След заседанието данните за инфлацията в голяма степен отговаряха на целите на Фед, а ръководителите заявиха, че очакват цените да продължат да падат.
„Отразявайки последиците от по-малкото от прогнозите затягане на пазарите на стоки и на труд, основната инфлация се очаква да се забави значително догодина“, се казва в протоколите.
Но притесненията за състоянието на по-широката икономика остават високи, особено в светлината на банковите проблеми.

Според протоколите програмите са помогнали за извеждането на индустрията от затрудненията, но ръководители очакват кредитирането да се затегне, а условията за кредитиране да се влошат. „Дори с тези действия участниците виждат, че има голяма несигурност как ще се развият условията“, гласят протоколите.
Няколко ръководители се питат дали да оставят лихвите непроменени, докато наблюдават развитието на кризата. Но все пак отстъпват и гласуват за още едно повишение, „заради ускорената инфлация, силните данни за икономиката напоследък и ангажимента си да върнат инфлацията в рамките на по-дългосрочната цел от 2% на Комисията“.
Според протоколите някои членове клонят към повишение с половин пункт като преди банковите проблеми. Ръководителите отбелязват, че инфлацията е „твърде висока“, но подчертават, че предстоящите данни и последиците от повишенията ще трябва да се вземат предвид при формулиране на бъдещата политика. Банковата криза: Идва ли краят на лихвените повишения?
В сряда следобед пазарите даваха около 72% шанс за още едно повишение на лихвите с четвърт пр. п. през май преди поврат в политиката с понижаване на лихвите преди края на годината, сочат данни на CME Group.
Макар да одобри повишение през март, Федералната комисия по отворения пазар промени езика в съобщението си след заседанието. Докато в предишните съобщения се говореше за необходимостта от „продължаващи повишения“, комисията промени формулировката и заяви, че още повишения „може да са уместни“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наемите вдигат потребителските цени в САЩ. Инфлацията постепенно се забавя
Великобритания се размина на косъм с рецесията
Европа е на прага на рецесия, възможно е САЩ да я избегнат

Енергетиката му е чужда на енергийния ни министър. Това каза пред Радио „Фокус“ енергийният експерт Красимир Манов. 
По думите му, ние и в момента си получаваме танкерите, които идват с втечнен природен газ, една голяма част от тях са с произход Русия и те са на определено по-висока цена. И затова се и получава тази разлика между Европа и между България, в ущърб на българските потребители. Но специално за Турция ние ще имаме това, което е модерно да се казва „диверсификация“.
Първият танкер с втечнен газ по договора с „Боташ“ пристигна на терминала в Турция
Според Красимир Манов, проблемът с природния газ отдавна вече не стои, тъй като цените се сринаха. В момента са някъде около 42 или 43 евро за мегаватчас, което е някъде около 450-460 евро за 1000 кубични метра. Хранилищата в Европа средно са над 55%, а в Германия и над 65% са пълни. Европа отдавна си реши проблемите с природния газ и всичко се дължи на това, че се подходи по най-добрия начин. „Хората знаят какво да правят и решиха проблемите еднозначно, и то в полза на собствените си потребители и търговски дружества“, смята още Манов.
„Помните ли същият този министър Росен Христов как отказа същите тези танкери с втечнен природен газ от същата тази компания „Шениър“ от САЩ, която беше с неприемливи цени и с ред други причини, поради които те бяха отказани. Как така сега изведнъж се оказа, че същите тия са приемливи и цените са им най-добри? 

Според него, преди половин година се говори едно, след това се говори нещо съвсем друго. Манов припомни, че нееднократно е споменавал, че разковничето на решаването на проблемите по отношение на доставките на природен газ за България е именно в Турция“, попита той.
„Прави ми впечатление, че тия хора се движат по течението или чакат някой да ги посъветва да вземат някакво правилно решение. И те го взимат по такъв начин, със закъснение от половин година или дори повече, и резултатите винаги са едни и същи, в ущърб на българската икономика.
Бизнес организациите питат официално как така цената на газа е по-висока от тази в Европа
Специално за природния газ искам да подчертая, че преди няма и две седмици имаше едно много гневно писмо, написано от всички работодателски организации по отношение на цената на природния газ, който се доставя за България от обществения доставчик „Булгаргаз“, която се оказа, че е с 30, дори 40%, в момента е някъде с около 25% по-скъпа от международно приетата за европейския регион – това е борсата TTF в Холандия“, посочи Манов.