Петролът поскъпва минимално в очакване на данните за инфлацията в САЩ, които ще бъдат публикувани по-късно днес, 12 април, пише Reuters. Те ще имат ключова роля за решението на Федералния резерв как да продължи с политиката си за основния лихвен процент в САЩ.
Американският лек суров петрол (WTI) се търгува за 81,66 долара за барел, или ръст от 0,09% в азиатската търговия на пазарите. Европейският сорт Brent се търгува за 85,71 долара да барел, което е увеличение от 0,1%.

Във вторник, 11 април и двата водещи сорта на пазарите повишиха цената си с 2% в очакване на статистиката за цените в САЩ. Освен това влияние оказа и очакването Федералният резерв да спре с рязкото повишение на лихвените проценти. Изоставянето на тази политика означава по-слаб щатски долар, което ще направи разходите за покупка на петрол в американската валута по-ниски.
Натиск на пазарите обаче оказват данните на Американския институт по петрола (API), според които резервите от горива в САЩ нарастват в седмицата до 7 април. Според тях резервите от петрол се повишават с 380 000 барела спрямо прогнозите на пазарите за спад с 600 000 барела.
Запасите от горива се увеличават с 450 000 барела спрямо прогнозиран спад от 1,6 млн. барела.
На търговията оказва влияние и прогнозата на МВФ за забавен икономически растеж през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?
Саудитска Арабия вдига цените на петрола
Петролът поскъпна след най-големия спад от десетилетия

Общо 24 организации от сектор земеделие и преработка се обявиха срещу начина, по който Управляващият орган на Програмата за селските райони планира да разпредели оставащите пари от предишния програмен период.
В отворено писмо до министерството на земеделието браншът протестира срещу решението парите да бъдат насочени предимно към държавни структури, а не към реално работещите земеделци, предаде БНР.
Производителите на картофи са на ръба на фалита
„Харчене като за последно“- така земеделците определят начина, по който Управителният орган на селската програма планира да разпредели оставащите европари. Според писмото на 24-те браншови организации парите ще бъдат насочени за закупуване на лабораторно оборудване, за дронове и за неясни инвестиции в държавното дружество „Напоителни системи“. Това решение поставя парите в риск да бъдат загубени, смятат земеделците. 

И припомнят, че в същото време стотици проекти по мерките за „Инвестиции в земеделски стопанства“ и „Инвестиции в преработка на селскостопански продукти“ остават без възможност за финансиране поради липса на бюджет. И по двете подмерки има подадени стотици проекти, които ще се провалят при липса на финансиране, а това ще влоши и без това тежкото положение в българското селско стопанство, пишат от бранша.