В Консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 31 март 2023 г. общият размер на отчетените приходи е 2 632,3 млн. лв. или с 388,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г., съобщиха от Националния осигурителен институт.
Общо отчетените разходи възлизат на 5 016,5 млн. лв., което е нарастване от 1 037,6 млн. лв. спрямо първото тримесечие на миналата година.
В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 4 479,4 млн. лв. Разходите за пенсии са с 1 047,1 млн. лв. или с 30,5% повече спрямо същия период на предходната година. Броят на пенсионерите е с 10 463 по-малък в сравнение със първите три месеца на 2022 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за март 2023 г. е 738,75 лв., което е с 3,58 лв. (0,5%) повече спрямо този за февруари и със 105,61 лв. (16,7%) над средния размер, отчетен година по-рано.
Започва изплащането на великденските добавки към пенсиите
Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2023 г. е 811,02 лв., като месец преди това е бил с 4,20 лв. (0,5%) по-малък. В сравнение със същия месец на 2022 г. средната пенсия е нараснала с 127,34 лв. или 18,6%.
Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Към края на март т.г. те са в размер на 497,7 млн. лв., което е с 20,4 млн. лв. по-малко от отчетените разходи към същата дата на миналата година.
Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към март е 2 422,7 млн. лв.

Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд към 31 март са в размер на 20,7 млн. лв. Постъпилите приходи са с 2,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи на Учителския пенсионен фонд към 31 март са в размер на 20,4 млн. лв. Извършените разходи са с 4,4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ отчетените приходи към 31 март са в размер на 1 052,4 хил. лв. Постъпилите приходи са с 43,7 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи са в размер на 133,5 хил. лв. Извършените разходи са със 102,1 хил. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2022 г.
 
 

Швейцарският парламент отхвърли помощта на правителството за 109 млрд. швейцарски франка (120,82 млрд. долара) за сливането на Credit Suisse и UBS, като остави набързо уредената спасителна помощ за затруднената банка без до голяма степен символичното одобрение от парламента, предава Reuters.
Горната камара одобри приноса на правителството за спасителния пакет, но долната и по-голяма камара отново гласува против в сряда. Тя вече отхвърли предложенията на късно заседание във вторник, като принуди горната камара да намери решение на заседанието си в сряда. Швейцария не одобри финансовите гаранции за спасяването на Credit Suisse
В търсене на компромис горната камара прие промени в пакета от мерки в сряда сутринта, но това не беше достатъчно да повлияе на депутатите от долната камара. Те отхвърлиха компромиса със 103 гласа „против“ и 71 „за“, сходен брой депутати бяха против и във вторник вечерта.
В изказване преди гласуването на долната камара Седрик Вермут, съпредседател на Социалдемократическата партия, заяви, че не може да подкрепи финансирането. 

Макар че ангажиментът на правителството, поет с използването на извънреден закон, не може да бъде отменен, гласуването е символична критика към властите, чието решение да заобиколят парламента на страната разгневи много политици.
„Това решение няма никакво въздействие върху поглъщането на Credit Suisse, решено на 19 март“, заяви швейцарското финансово министерство след гласуването и допълни, че пакетът от мерки за подкрепа вече е одобрен от финансовата делегация към парламента заради извънредния му характер.
Депутатите, подкрепили сделката, изразиха притеснение за имиджа на Швейцария. „Няма значение какво сме решили в подробности, но ако тези заеми бяха отхвърлени, това щеше да изпрати лош сигнал“, заяви Ева Херцог, член на Държавния съвет, горната камара на парламента, преди гласуването.
След ден на разгорещени дебати, проведени на четирите национални езика в страната, продължили до малките часове на нощта, горната камара прие промени, целящи да спечелят скептиците. Те включваха предложение федералното правителство в Швейцария да внесе поправка в Банковия закон в страната. Целта ѝ щеше е да се намалят рисковете, породени от системни банки като Credit Suisse и UBS за Швейцария, например, чрез повишаване на капиталовите изисквания и ограничаване на бонусите.

В изказване пред парламента преди гласуването в сряда финансовият министър Карин Келер-Сутер поиска от депутатите да обмислят какво послание ще изпрати тяхното отхвърляне на спасяването към света. „Какъв сигнал искаме да дадем на международната сцена, надеждни ли са институциите, ценим ли финансовата стабилност на място, където вече имаме финансов център с определено значение?“, заяви той.
Депутатите се отправиха към столицата Берн за едно от редките извънредни заседания на парламента, за да обсъдят действията на швейцарското правителство за спасяването на Credit Suisse от колапс, за който много винят висшето ръководство на банката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Швейцария оряза бонусите на висшите мениджъри в Credit Suisse
Credit Suisse вече е върнала част от отпуснатата ѝ финансова помощ
Колко време ще отнеме сливането на UBS и Credit Suisse?
Какво щеше да се случи с Credit Suisse, ако не беше придобита от UBS?