Министерството на туризма представи идеен проект на първия по рода си задължителен Туристически гаранционен фонд, който да обезщетява пътуващите при неизпълнение на поетите ангажименти от туроператори и да обезпечава отговорността на туроператорите – като защита срещу тяхната несъстоятелност и неплатежоспособност.
Целта е да се създадат справедливи условия за бизнеса в полза на всички заинтересувани страни и на национално ниво да се реализира по-добра защита за крайните потребители на пакетни туристически услуги. В обхвата на Гаранционния фонд влизат потенциални възможности за обезщетение след отказ на резервации при пакетните пътувания, както и защита срещу несъстоятелност и неплатежоспособност на туроператорите.
Идейният проект е съставен в сътрудничество с представители на Българското актюерско дружество и представен пред организациите от сегмента на туроператорите в туристическия сектор – АБТТА, Обединение „Бъдеще за туризма“, Сдружение „Туризъм“ и БАТА.
„Темата се дискутира от 10 години, като след COVID отново стана актуална“, посочи министърът на туризма Илин Димитров. По думите му е анализиран опитът на Германия, Дания, Полша, Великобритания. Според Димитров, за да се случи това, се изискват промени в редица закони, но работата е в сферата на редовно правителство.

Зам.-министърът Ирена Димитрова подчерта, че бизнесът е запознат с идейния проект. „Ще се осъществява системен контрол върху оборотите на туроператорите. Туристическата застраховка остава засега. С времето може да отпадне, след като ефективно заработи туристическият гаранционен фонд“, обясни тя. Действащите туроператори към момента ще трябва да се прелицензират, като по думите ѝ това е сериозно решение, което изисква законодателна инициатива. Ще се преосмисли обхвата на туристическата застраховка, което също изисква законодателно изменение.
Според първоначалните математически модели, за да се натрупа финансов ресурс във фонда, вноската на туроператорските агенции ще бъде в размер на 0,1% от оборота им, което към момента означава вноска между 80 и 1000 лв. Идеята е фондът да покрива изплащането на обезщетения над лимита на отговорност по застраховката при несъстоятелност, временна неплатежоспособност (проблем с ликвидността) и непредотвратими и извънредни обстоятелства. Засега фондът няма да включва авиацията.
„Въвеждането на функциониращ гаранционен фонд е сериозно решение, което изисква законодателни промени и тясно бъдещо сътрудничество с представителите на бизнеса“, подчерта Ирена Георгиева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК одобри помощ от 13 млн. евро за българските туроператори
Сериозен отлив на туристи от Турция
Почивката в Турция е най-евтина за Великден

До избухването на войната в Украйна през февруари Русия бе най-големият вносител на суров петрол в ЕС, но само в рамките на няколко месеца заради наложените санкции и ограничения изпадна дори от топ шест. Това показват данни на Евростат.
От последното тримесечие на 2021 г. до януари 2022 г. руският внос варираше от 39,65 милиона барела до 49,7 милиона барела, или между 24 и 31 на сто от общия внос на ЕС. За същия период САЩ заемат второто място с доставени между 19,1 и 20,7 милиона барела, или 10-13 на сто от общия внос. След тях се нареждат Норвегия и Казахстан с между 8 и 14 на сто от общия обем, Ирак – между 7 и 12 на сто и Либия и Великобритания – 5 на сто.
ЕС позволява на страните членки да блокират вноса на руски втечнен газ
Руската инвазия в Украйна оказа сериозно отражение на вноса на петрол. През февруари в ЕС са били внесени 63,85 милиона барела руски петрол, или 33 на сто от общия обем на вноса. През март е регистриран сериозен спад – до 31,8 милиона барела, или 18 на сто от общия обем, последван от сериозен ръст през април до 58,9 милиона барела и нов спад през май – до 24,16 милиона барела, или 12 на сто.
Тези обеми се запазват стабилни до септември, след което следва нов постепенен спад до 7,64 милиона барела, или 4 на сто от общия обем, през декември, когато влиза в сила шестият пакет санкции на ЕС, предвиждащ забрана за внос на руски петрол по море.

Спадът на руския внос е компенсиран от увеличаване на вноса от други източници. През декември най-големият вносител на суров петрол в ЕС са били САЩ с 344,48 милиона барела, или 18 на сто от общия обем, следвани от Норвегия с 340,48 милиона барела, или 17 на сто. Вносът от Либия и Великобритания расте с 2 и 4 на сто, а този от Казахстан и Ирак се запазва почти без промяна от преди войната.
Нестабилната ситуация предизвика и сериозни вариации в цената на суровия петрол, който преди нея задълго беше на нива от около 80 долара за барел. След началото на руската инвазия цените рязко се покачиха, но руският сорт Уралс продължи да се продава със значителна отстъпка от приблизително 16 долара за барел в началото на войната до 30 долара за барел през следващите месеци.
Цените варираха изключително много през юни и юли, като разликите между отделните сортове достигнаха между 9 и 12 долара за барели, или 3-4 пъти повече от преди началото на войната.
В края на годината цените се стабилизираха под натиска на спада на руския износ, а Русия изпадна от топ шест на най-големите вносители на суров петрол в ЕС, което показва, че Общността е успяла да се освободи от зависимостта си от Русия в тази сфера.