Присъединяването на България и Румъния към Шенген вероятно ще се отложи за пореден път, този път заради действията на Нидерландия. Парламентът в страната на лалетата прие резолюция, в която се иска от правителството на Марк Рюте „да не предприема необратими стъпки“ за присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство, докато не направи „по-нататъшни разследвания на наблюдението на границите и намаляването на корупцията и организираната престъпност и в двете страни“. Хърватия изпреварва България за Шенген, както стана за еврозоната
Решението на парламента беше взето по време на заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел, на което присъства и президентът на България Румен Радев. „България и Румъния стават заложник на вътрешната политика в Нидерландия, където предстоят избори“, коментира решението Радев.
Той сподели, че е провел разговори с канцлера Шолц, президента Макрон, премиерите на Дания и Швеция и по думите му Нидерландия вече е сама, а всички държави застават зад България. Освен това българският държавен глава е получил уверение от чешкото председателство, че ще работи за решаване на въпроса.

„Важно е във времена на икономическа криза да не стоим с блокирани граници“, заяви Радев.
Нидерландските депутати смятат, че настоящите разследвания, проведени от екип експерти на ЕС по върховенството на закона, корупцията и организираната престъпност в двете страни, „са с ограничен обхват“ и затова те са поръчали на нидерландското правителство да извърши самостоятелно допълнителни разследвания. Вратите на Шенген остават затворени за България
Решението на Нидерландия се случва само 3 дни след резолюцията на Европейския парламент, който призова за предприеме всички нужни мерки за приемане на Румъния и България в шенгенското пространство. Разширяването на Шенген изисква единодушие в Съвета на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Юнкер: Мястото ви е в Шенген, за еврозоната нещата не са достатъчни
България е изсипала повече пари за влизане в Шенген, отколкото за ЕС и НАТО
Проф. Дуранкев: Присъединяването ни към Шенген и еврозоната няма да е скоро

В рамките на последните два месеца бяха одобрени европейските средства по 7 от оперативните програми – 14 млрд. лв., които ще се влеят в българската икономика в следващите 6 години по новия програмен период. Отделно националното съфинансиране е над 2 млрд. лв. и така общо средствата стават над 16 млрд. лв. Това заяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Атанас Пеканов.
Освен това той даде и информация за статута и състоянието на оперативните програми и европейските средства за предстоящия програмен период.
„Това е реален ресурс, който ще подпомогне състоянието на страната. Той е изключително важен за българската икономика, за малките и средните предприятия, ключовата инфраструктура и ще адресира важни проблеми пред страната ни“, посочи Пеканов.
По думите му много средства са осигурени за развитие на човешкия капитал, за защита на най-уязвимите групи от населението. ЕК прие споразумение за партньорство с България за 11 млрд. евро

„Трябва да осигурим сериозен контрол върху възлагането и изпълнението, за да сме сигурни, че ще постигнем максимален ефект, било чрез промяна на средата, на икономиката, условията на живот за работещите, за предприемачите, за гражданите“, заяви Пеканов и добави, че това е третият програмен период за България и в него се надява страната да продължи да подобрява практиките и да успява да използва тези ресурси все по-добре.
Атанас Пеканов подчерта, че е свършена изключително много работа от няколко последователни екипа от няколко правителства.
По думите на вицепремиера ЕС отпуска тези средства за конвергенция, за достигане на европейския стандарт за по-бързо догонване на европейските икономики. Пеканов обясни, че някои от тези средства са отделяни за различни видове кризи с краткосрочен характер като COVID-19 пандемията например. „Дългосрочно обаче европейските структурни фондове и кохезионни програми целят да подпомагат догонването, сближаването, кохезията и трябва да запазят този характер“, посочи Пеканов.
Според него ЕС трябва да разполага с отделен ресурс за справането с кризите. По думите на вицепремиера оперативните програми имат ясна цел – да помагат за сближаването на регионите в ЕС, да помагат на страни като България да догонват по-бързо. Той подчерта, че сега се навлиза в ключовата фаза на тези оперативни програми и това е тяхната реализация. ЕК отпуска допълнителни 55 млн. евро за България за уязвимите групи
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Решение в енергийна криза: ЕС финансира поставянето на соларни панели на жилището ни
ЕК намали парите за България по Плана за възстановяване с над 500 млн. евро