Нова вълна на увеличение на банкови такси започна в началото на лятото. Част от банките вдигат двойно тарифата си за услугите, които извършват при посещение на клиентите в техните клонове. Банките повишават таксите от Нова година
Поскъпването е най-вече за откриване на банкови сметки и внасянето на пари по тях, както и месечните такси за поддържане на въпросните сметки. Някои банки вече таксуват услуги, които доскоро са били безплатни, пише вестник „Сега“.
Банка ДСК

От 8 юни една от най-големите банки – ДСК, вдигна двойно таксата за откриване на разплащателна сметка в офис на банката. Така вместо 2 лв. ще се плаща 4 лв. за стандартна разплащателна сметка с диференцирано олихвяване. Същата е промяната и за откриване на сметка в пакет с дебитна карта. Откриването на безсрочен влог вече се таксува с 6 лв. при доскорошни 2 лв.
С 15 лв. скача еднократната такса за доверителна (ескроу) сметка при кредитиране на физически лица по сделки за покупка на недвижими имоти. Така новата комисионна вече е 30 лв. Банковите такси се вдигат рязко
По-скромно поскъпва откриването на платежна сметка в офис на банката – от 1,51 лв. става 1,56 лв. С 0,60 лв. се вдига месечната такса за поддържане платежна сметка. ДСК въвежда и дневна такса за внасяне на пари по платежна сметка в офис на банката до 3200 лв. от 0,86 лв.
ПроКредит Банк

От 19 юли ПроКредит Банк таксува внасянето на пари в брой в нейните зони за самообслужване с 0,40% от внасяната сума, но не по-малко от 3 лева. Тарифата за теглене на пари в брой е 0,60% от сумата, като удръжката за банката отново е минимум 3 лева.
Така ако теглите пари от банкомат на ПроКредит Банк, ще ви струва 1 лев за сума до 2000 лв. При теглене на по-голяма сума таксата е 1 лев + 0,60% (но не по-малко от 3 лева) от сумата над 2000 лв.
Ако внасяте до 2000 лв. в зоната за самообслужване, тарифата е 1 лев. В случай, че внесеното е над тази граница, то се таксува с 1 лев + 0,40% (но не по-малко от 3 лева) от сумата над 2000 лв.
Първа инвестиционна банка

Първа инвестиционна банка (ПИБ) обяви, че от 5 юли ще повиши тарифите за внасяне на пари на каса и месечните такси по разплащателни сметки и междубанковите преводи. Месечната такса по разплащателните сметки в лева или чуждестранна валута се вдига с 0,50 лв. и от 5 юли става 4,50 лв. От 2,00 лв. на 2,50 лв. се вдига комисионата за безсрочен спестовен влог.
Внасянето на пари в брой до 3000 лв. в офис на ПИБ ще поскъпне от сегашните 1,50 лв., тъй като се въвежда таксуване с 0,20% от сумата, но не по-малко от 2 лв. Цената на внасянето по сметка на трето лице в ПИБ също се вдига до 0,50% или минимум 5 лв. Сегашната такса е 0,45%, но не по-малко от 4,50 лв. По подобен начин се вдига и комисионната, когато наредителят не е клиент на банката. Банковите такси скачат драстично
3 лв. повече ще се заплаща и при междубанковите преводи на гише – така новата такса от 7 лв. ще стане 10 лв.
Райфайзенбанк

От началото на юни Райфайзен банк вече качи цените на редица свои услуги. Таксата за поддържане на разплащателна сметка е увеличена с 0,50 лв. и стана 4,50 лв. Тегленето в брой от разплащателни, спестовни и специални сметки за суми до 2000 лв. вече струва 0,5% от сумата или минимум 6 лв. на транзакция. Досега този комисион беше 5 лв. на транзакция.
С 0,1% се вдига и таксата за теглене над 2000 лв., така тя вече ще бъде 0,7%. По-високи комисионни ще се заплаща и при внасяне по каса от трети лица към клиент на банката. Поскъпват вътрешнобанковите преводи на хартия, наредени от разплащателни, спестовни или специални сметки.
Доскоро безплатната услуга на Райфайзен банк внасяне на пари по сметка, обслужваща кредит или по кредитна карта, вече се таксува с 2 лв. С 1 лев се вдигат таксите за поддържане на сметки „За заплата“ и „За всеки ден“.
Токуда банк

Такси вдигат и някои от малките банки, които доскоро се въздържаха от това за разлика от големите финансови институции с многобройна клентска маса.
Токуда банк съобщи, че от 27 юли скача таксата за откриване на разплащателни сметки без карта, като вместо 2 лв. тя става 4 лв. Вече ще се заплаща такса от 1 лев за внасяне на пари на каса от титуляр и упълномощено лице по сметка до 3000 лв. Комисионната за теглене на пари от сметка за суми от 3000 лв. до 30 000 лв. ще бъде от 0,50%, вместо 0,45%. За суми над 30 000 лв. таксата ще бъде 0,60%, а не 0,55%.
От 50 лв. на 200 лв. скача таксата за предварително проучване, разглеждане на документи и становище относно приемане или отказ за обслужване като клиент на чуждестранни физически лица. Междубанковият превод през БИСЕРА на хартия от 3,50 лв. се вдига на 5 лв., през системата РИНГС – 20 лв., вместо 19 лв. Поскъпват и онлайн преводите, които вече ще струват 2 лв. Получаваме пари по банка само за час
БАКБ и ЦКБ

През май БАКБ и ЦКБ вече вдигнаха тарифите си за най-ползваните банкови услуги.
Месечната такса за разплащателна сметка без карта в БАКБ бе повишена с 0,30 лв. и вече е 3,50 лв. БАКБ вдигна с 0,50 лв. комисионната за внасяне на пари по всички видове сметки до 3000 лв. Така новата такса става 1 лв.
По-скъпо ще се заплаща и за услугата теглене до 2000 лв. от разплащателни, набирателни, специални сметки, спестовен влог, детски влог и депозитни сметки. Така вместо 3,50 лв. ще се заплаща 4,50 лв.
От 18 май ЦКБ увеличи с 1 лев таксата за вътрешнобанкови преводи между сметки на един и същи клиент в банката от офис. С 1 лв. повече се заплаща от офис и преводът между сметки на различни клиенти в банката и вече струва 3 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банковите такси се вдигнаха и в кризата
Тегленето на пари от банкомат е все по-скъпо
Банките вдигат таксите и за бизнеса
Слагат такса за внасяне на пари през банкомат
Налагат такса и за теглене на пенсия
Банките вдигат таксите в клоновете, свалят ги онлайн

Един мъж завел злобната си съпруга на екскурзия в Йерусалим.
Станало така, че жената внезапно починала.
Свещеникът му казал:
– Ако решиш да погребеш жена си в родината ви, ще ти струва 10 000 долара.
Но ако решиш да я погребеш тук, ще ти излезе само 100 долара.
Мъжът помислил и категорично заявил:
– Не! Връщам я у дома!
– Но защо?! – учудил се свещеникът.
Това ще ти излезе много скъпо!
А мъжът отговорил:
– Знам, че тук е Божи гроб – тук е погребан и възкръснал Иисус Христос.
Това е прекалено голям риск и аз по никакъв начин не мога да си го позволя!

Тази седмица стана ясно, че някои от най-богатите страни в света забраняват вноса на руско злато, като следваща санкция върху Русия и руската икономика. Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че САЩ ще забранят руското злато, вторият най-ценен износ на страната след енергийните източници.
Износът на злато е донесъл на руската икономика 12,6 млрд. британски лири, или 15,5 млрд. долара през 2021 г., според британското правителство. Руското злато присъства в историята и живота на Стария континент вече повече от 100 години и тази новина ни припомня една от най-интересните и тайнствени истории за последния век.
Една от неразрешените енигми на европейската история е какво се случва с руското имперско злато след Октомрийската революция. Става въпрос за една от най-големите загадки в руската история – за златния резерв на семейството на император Николай II (на снимката отдолу), огромно количество благороден метал, който се предполага, че изчезва преди повече от 100 години по време на революцията.

Една от версиите гласи, златото е закарано с влак по Транссибирската железница, като се приема, че той може да е решил изхода на руската революция. Според някои златото е погребано в полетата на Сибир, а пазачите му са успели да откраднат малко от него. Други смятат, че царското съкровище лежи на дъното на езерото Байкал.
Историците вярват, че цялото състояние е открито и отчетено. Същото е описано и в книгата на Сергей Волков, проследила съдбата на „златния влак“ на генерал Колчак. Все повече хора обаче се съмняват в написаното.
Преди Първата световна война Русия притежава третия по големина златен резерв в света, като по-големи са запасите единствено на САЩ и Франция.

Когато започва войната, поддръжниците на царя – Бялата гвардия, преместват над 500 тона злато от тогавашната столица Санкт Петербург, която е много близо до западната граница на страната. Златото е изпратено до Казан – търговски град на Транссибирската железница, разположен на 630 км източно от Москва.
Червената армия на болшевиките, предвождана от Владимир Ленин и неговия командир Лев Троцки, обсажда Казан, за да заграби златото. Този, който получи съкровището, ще има достатъчно средства за оръжие и войници, а оттам и да спечели революцията.
През лятото на 1918 г., след тежка битка Троцки и Ленин превземат Казан, но когато войниците от Червената армия влизат в банката в града, там ги чакат празни трезори. Съкровището вече е на път към Сибир, който все още не е под техния контрол. Троцки използва собствена влакова композиция и тръгва по следите на златото.
Книгата на Волков е публикувана през 2011 г. Той е историк с големи познания за Сибир и Байкал. Ако човек чете неговия труд, може да си представи две въоръжени влакови композиции, гонещи се през сибирските гори. Пътят от Сибир до Казан в момента е 3 дни, но преди век се е равнявал на месеци. Влаковете се задвижвали от ръчно зареждани въглищни пещи. Още повече, че пътуването е накъсвано от битки, недостиг на гориво и сурови зимни условия. Заради този хаос нито Бялата гвардия, нито болшевиките напредват бързо.

Няколко месеца по-късно, наполовина навътре в Сибир, златото пристига при генерал Александър Колчак, новият водач на Бялата гвардия (на снимката горе). С войниците на Троцки след себе си, той нарежда влакът да отиде още по-далеч от врага, на изток. Влакът стига до Иркутск, търговски град близо до езерото Байкал.
Там са блокирани чешките батальони, наети от Русия да се сражават заедно във войната. Те не могат да се придвижат, тъй като болшевиките завладяват западната част на страната и прекъсват пътищата към Европа. Чехите обаче искат да се приберат и затова, когато влакът със златото пристига в Иркутск, те пленяват Колчак и съкровището и го предават на Червената армия, като билет за вкъщи с позволение да си заминат от пристанището във Владивосток. По онова време инфраструктурата в Източна Русия не е така поразена от войната и за чехите този маршрут е по-безопасен.
Заговорът е успешен – болшевиките взимат златото, пускат чехите да заминат и убиват Колчак, който през следващите 70 години е представян в учебниците като враг на народа. Интересно обаче е, че в Иркутск има почти нов паметник на генерал Колчак. Руските историци явно са пренаписали главата, проследяваща хронологията на революцията. Паметната плоча гласи, че е защитавал идеалите и съкровището на империята.

Историята на руското имперско злато обаче не свършва в Иркутск. Руснаците натоварват златото на друг влак обратно за Казан. Според книгата на Волков съкровището се връща цяло в града, но историци твърдят, че липсват поне 200 тона от благородния метал.
Интересно за местните е с такова богатство в ръцете, дали чешките войници са предали всичко на Червената армия, или са оставили част от тях за завръщането си? Те твърдят, че чехите са прибрали кюлчета злато във влаковете за Чехия и са тръгнали през Саянските планини. Легендата гласи, че точно по тази железопътна линия една от композициите дерайлира и потъва в дълбоките води на езерото, а златото си е там и до ден-днешен.
Хората в Москва не вярват на тази история и я смятат за напълно измислена. Но по-възрастните жители на Иркутск, чували легендите от техните родители, знаят, че нещо се е случило. Освен това старите влакове са били нестабилни.

Според тях обаче Байкал добре пази своите тайни, тъй като дори опитни водолази не са открили злато на дъното му. Дали обаче наистина златото е там?
Когато изследователската подводница Мир обхожда дъното на езерото през 2009 г., екипажът намира останки от влакова композиция на 700 метра дълбочина. Виждат се малки проблясващи частици в почвата, но не могат да бъдат достигнати и извадени на сушата. Според някои това не може да бъде друго освен злато.
В крайна сметка всички в този край се питат дали златото е заровено на дъното на езерото или в близките гори. Затова и легендата за изгубеното руско злато е неделима част от Байкал и Сибир.