Вече се превръща в традиция: всеки петък стотици български коли минават границата и се насочват към Одрин. Целта им е само една: да пазаруват. Всички хотелски стаи в града са заети – все от българи, дошли да си починат и да напазаруват на изключително ниски цени. Докато за турците обезценяването на лирата е същинска катастрофа, за българите то е добре дошло, пише Deutsche Welle.
Турският град, който се намира само на 150 км от българската граница, е предпочитана дестинация за туризъм и покупки – особено преди Коледа и Нова година. Потокът от частни автомобили и туристически автобуси често задръства гранично-пропускателния пункт. Над 2 млн. българи са пазарували в Одрин през 2019 г.

По пазарите в Одрин и околните градове е пълно с българи, които се възползват от ниските цени и пазаруват всичко – от домашни потреби и препарати до дрехи и авточасти. Въпреки пандемията и икономическата криза, над 1 милион нашенци са посетили Турция от началото на годината. Водени от търговския си нюх, продавачите използват все повече реклами и промоции на български език, стремейки се да задоволят всички нужди на прииждащите комшии. Нашествие на българи по пазарите в Турция
Българските туристи са толкова много, че до Нова година в града няма свободни хотелски стаи. „В Одрин има общо 2500 хотелски легла. И всички те са резервирани от българи“, подчертава пред местни медии Гьокхан Балта, представител на градските власти на Одрин в Сдружението на хотелиерите. Одрин – шопинг дестинацията на българите
1 лев вече струва 9 турски лири

Основната причина за голямата популярност на Одрин е изгодният за българите обменен курс на валутата в момента. За разлика от турската лира, българският лев е стабилен като еврото, с което е обвързан. Един български лев се разменя за около 9 турски лири. Докато през август едно евро струваше около 10 турски лири, европейската валута вече се разменя за около 18 лири. А курсът на лирата пада почти всеки ден. Нов срив: Турската лира вече копае дъното
„Тук е много по-евтино, отколкото в България, дори 4 пъти по-евтино. Купуваме дрехи, зареждаме бензин и се връщаме в България“, споделя Айхан пред France 24. „Купихме каквото намерихме. Тук продуктите са ни евтини“, потвърждава Белгин Ахметова след пазаруване. Българите се възползват от срива на турската лира

Bulgar Levası’nın 5.74 liraya ulaşmasını fırsat bilip alışveriş için Edirne’deki Ulus Pazarına akın eden Bulgaristan yurttaşlarının bagajlarında yer kalmadı.“Edirne’de her şey çok ucuz.”https://t.co/9N9ITAqNgl pic.twitter.com/RQAboCAIf9
— Cumhuriyet (@cumhuriyetgzt) October 22, 2021

„Дошли сме за новогодишни покупки. Накупихме си всичко, което успяхме, но най-вече баклава. Тук всичко е много висококачествено и крайно изгодно. Пристигнахме с една екскурзия и ще останем до след Нова година“, разказва българска туристка.
Българите купуват в Одрин предимно дрехи, но и всякакви други предмети за ежедневна употреба. А после се отбиват в ресторанта на Бахри Динар, който се радва, че всички маси за заети. От разговорите си с туристите Динар знае, че покупките им са почти изцяло за лична употреба, както и това, че българските митнически власти разрешават на сънародниците си безмитен внос на турски стоки до 300 евро. Хиляди българи ходят да пазаруват в Турция заради поевтинелите стоки

Сънародниците ни пътуват до Одрин и за лекарства, защото са много по-евтини, отколкото у нас. Купуват предимно медикаменти против грип и вирусни инфекции, болкоуспокояващи и лекарства за високо кръвно. „Всеки ден е час пик. Изпитваме сериозно увеличение на броя на клиентите“, казва фармацевтът Хюсейн Бадем пред агенция Demirören. „Тук лекарствата им излизат по-евтино. Казват ни, че лекарствата за високо кръвно и холестерол са скъпи в България“, посочва той и отбелязва, че няма проблеми с доставките. Драма в Турция: Дефицит на лекарства заради срива на лирата
Чужденците купуват, турците страдат

Докато българите се радват на евтините стоки, турците гледат с нарастващо недоумение на тази тенденция. За чужденците Турция се превръща в шопинг-рай поради падащия курс на лирата, а местните хора изпитват все по-големи затрудения да си купят и най-необходимото. Крахът на лирата вкара в бедност 18 млн. души в Турция
Галопиращата инфлация от над 20% постоянно подкопава финансите на турците и свива покупателната им способност. „Турските клиенти, особено през последните два месеца, вече не могат да си купят нищо. Всичко им стана твърде скъпо. Например с минималната заплата – 3000 лири (само 159 евро, б.р.) трудно можете да си купите храна“, разказва продавач в Одрин. Цените в Турция вече стават жестоки
Миналата неделя няколкостотин синдикалисти излязоха на протести. Председателят на синдиката Арзу Черкезоглу обвини президента Ердоган, че иска да превърне Турция в страна на ниски заплати, с цел да повиши конкурентоспособността ѝ. Ердоган от години насам води политика на ниските лихви и многократно е сменял ръководителите на Централната банка, които не се съобразяват с неговия курс. Турската централна банка потопи лирата до ново дъно
Цените се променят ежеседмично

Ниските лихви стимулират турския износ, но за много от експортните си продукти местните производители са принудени да купуват вносни суровини, за които плащат скъпо и прескъпо в долари. Затова сметките на Ердоган може и да излязат верни – но на гърба на крайно зле платената турска работна ръка. Ердоган ще спасява Турция с „китайски модел“
А цените растат постоянно – дори и за стоки от първа необходимост. През пролетта на миналата година бутилка слънчогледово олио струваше 30 лири, а междувременно скочи на 100 лири. Продавачи в Истанбул се оплакват, че са принудени почти всяка седмица да сменят табелките с цените на стоките в своите магазини. Всичко поскъпва: Цените в Турция растат, недоволството също
Най-неочаквано финансовият министър Нуредин Небати, който бе назначен в началото на декември, обяви по турската телевизия, че положението на икономиката съвсем скоро щяло да се подобри. Той поддържа странните теории на Ердоган, че понижаването на лихвите ще задуши инфлацията в Турция. Турската лира потъна след нова груба намеса на Ердоган
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Чужденци купуват като луди евтините имоти в Турция
Скоро турците ще спят с долари под възглавниците

След Оклахома, още пет американски щата решиха да оспорят правото на Министерството на отбраната да задължи бойците от Националната гвардия да се ваксинират срещу COVID-19. Отмениха задължителната ваксинация на медици в 10 щата
Според публикация на вестник The Army Times, губернаторите на Уайоминг, Айова, Аляска, Небраска и Мисисипи са изпратили тази седмица съвместно писмо до министър Лойд Остин, в което заплахите на шефа на Пентагова да отстрани от подготовка с последващо уволнение отказалите да се ваксинират, са определени като противоконституционни и излизащи извън рамките на неговите правомощия.
Губернаторите искат министърът да отмени въведената от него забрана за участие на неваксинирани гвардейци в провежданите през почивните дни тренировъчни занятия и в други мероприятия за повишаване на боеспособността. Искането си те мотивират с факта, че в мирно време гвардейците са на тяхно подчинение, съответно, на щатските власти, и федералното управление не може да решава какво да правят.
„В края на краищата Конгресът е задължил бойците на Националната гвардия да посещават учебните занятия на своите подразделения“, цитира изданието част от писмото на губернаторите.
Секретарят на военното министерство Джон Кърби потвърди, че министърът е получил посланието и на губернаторите ще бъде отговорено в изискуемия срок.
Конфронтацията с Пентагона относно военното бъдеще на неваксинираните национални гвардейци започна от губернатора на Оклахома Кевин Стит, припомня The Army Times. В началото на ноември той поиска от министъра на отбраната да спре действието на заповедта за задължителна ваксинация за войниците от Националната гвардия на щата, тъй като около 13% от нейния състав твърдо декларираха нежеланието си да си поставят ваксини и ще трябва да бъдат уволнени, а държавата не може да си позволи такива „загуби“. Те биха могли да се окажат още по-големи, защото само 40% от Националната гвардия на Оклахома е със завършен пълен курс на ваксинация. Бонус срещу ваксина: Новият стимул за хората в САЩ
В края на ноември Остин отхвърли молбата на Стит. В отговора си министърът не уточни как Пентагонът възнамерява да гарантира спазването на изискването за задължителна ваксинация, но предположи, че бойците, които са отказали да бъдат ваксинирани, могат да загубят федералния си статут, което ще се отрази на размера на дължимите им плащания и други обезщетения в бъдеще. Тогава на 2 декември губернаторът на Оклахома и главният прокурор Джон О’Конър внесоха искова декларация във федералния съд с, в която поискаха да се забрани администрацията на Джо Байдън да принуждава бойци от Националната гвардия на щата да бъдат ваксинирани срещу COVID -19. Президентът Джо Байдън и министърът на отбраната на САЩ бяха посочени като ответници по това дело.

Най-рядко през ноември сме използвали петолевките. Увеличават се обаче 50-левовите и 100-левовите купюри. През ноември най-много в обращение са били банкнотите от 50 лева, следвани от 20-левовите, 100-левовите, 10-левовите и най-малко са петолевките, показват данните на БНБ за парите в обращение за ноември. Причината е ясна: нарастващата инфлация, която кара хората да използват все по-често банкноти с висок номинал. Рекордно поскъпване на живота в България
През изминалите 3 месеца на година банкнотите в обращение постоянно намаляват: от 553 млн. броя през август, 550,9 млн. през септември, до 545,1 млн. през ноември, според статистиката на централната банка. Роля за това вероятно има както увеличаващият се брой на електронните разплащания, така и постоянно нарастващата онлайн търговия, където също се плаща по електронен път.
Стойността на банкнотите в обращение нараства с почти 3 млрд. лева от началото на годината – от 20,4 млрд. лева през януари до 23,3 млрд. лева през ноември. Най-голяма е общата стойност на банкнотите по 50 лева – 10,2 млрд. лева и 100 лева – 9,4 млрд. лева. Парите в обращение скочиха с почти 3,5 млрд. лева за година
От началото на годината броят на монетите в обращение постоянно се увеличава: от 2,73 млрд. броя през януари до 2,85 млрд. броя през ноември. Най-много в обращение са 1 стотинка (819 млн. броя), следвана от 2 стотинки (740 млн. броя), 10 стотинки (327,5 млн. броя), 5 стотинки (319,1 млн. броя), 20 стотинки (266,4 млн. броя), 1 лев (168,5 млн. броя), 50 стотинки (132 млн. броя) и 2 лева (77 млн. броя).
Логично стойността на монетите в обращение също нараства: от 485,2 млн. лева през януари до 513,5 млн. лева през ноември.
Кои банкноти се фалшифицират най-често?
След банкнотата от 20 лева, най-често се фалшифицира тази от 50 лева. През третото тримесечие банката е установила 51 неистински банкноти от 50 лева и 65 фалшиви банкноти от 20 лева. Общо 134 са неистинските банкноти за периода, като намаляват спрямо предходното тримесечие, когато са засечени 214 фалшиви банкноти. Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?
Сред тях има и 4 столевки, както и 14 броя от 10 лева. Измамници фалшифицират и монети, като най-често това е монетата от 50 стотинки, показват данните на БНБ.