Италианският орган за защита на конкуренцията наложи глоби на обща стойност над 200 млн. евро на Amazon и Apple в рамките на най-новите действия, предприети срещу американските технологични гиганти в Европа във връзка с техните бизнес практики. И Apple създава своя космическа компания
Надзорният орган нареди на Apple да плати 134,5 млн. евро, а на фирмата за електронна търговия Amazon – 68,7 млн. евро за нарушаване на законите на ЕС чрез ограничения, които ощетяват продавачите на продукти на Apple и Beats, предаде БГНЕС, цитирайки АФП. Amazon става най-големият инвеститор и купувач на чиста енергия в Европа
Големите американски технологични фирми са изправени пред множество антитръстови предизвикателства в Европа – подход, който се наблюдава отблизо от регулаторните органи във Вашингтон, обещал да засили контрола върху технологичната индустрия.
Италианският надзорен орган заяви, че сделката от 2018 г. между двете американски компании е „забранила на официалните и неофициалните дистрибутори на продукти на Apple и Beats да използват Amazon.it, позволявайки продажбата на тези продукти на този пазар само на Amazon и на избрани страни по дискриминационен начин“. Целта е била да се ограничи броят на търговците на дребно и да се ограничат трансграничните продажби. Споразумението вещаеше лоши новини за потребителите, тъй като поне 70% от електронните стоки, закупени в Италия, са закупени от Amazon.
Надзорният орган заяви, че проверката му е вдъхновила антитръстовите органи на Германия и Испания да „започнат подобни процедури“.
Глоби и данъци
Репресиите срещу големите технологични фирми могат да доведат до разпадане на най-големите платформи, като Европа продължава с антитръстовите съдебни дела, а американските законодатели предвиждат стъпки за улесняване на антитръстовото правоприлагане. Глобиха с над 100 млн. евро Google в Италия
Глобата за Италия идва само две седмици след като съдът на Европейския съюз отхвърли жалбата на Google срещу антитръстова глоба в размер на 2,4 млрд. евро. Франция глоби Google с 220 млн. евро
Гигантите Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft – наричани общо GAFAM, са обвинени в задушаване на конкуренцията, неплащане на достатъчно данъци, кражба на медийно съдържание и заплаха за демокрацията чрез разпространение на фалшиви новини. Прокуратурата в Охайо съди Меtа за 100 милиарда долара
Критиците на големите технологични компании искат Apple и Google да разхлабят хватката на своите онлайн пазари за приложения; повече конкуренция на пазара за цифрова реклама, доминиран от Google и Facebook; и по-добър достъп на трети страни-продавачи до платформата за електронна търговия на Amazon. ЕК и Великобритания разследват Facebook за нарушаване на конкуренцията
По отношение на данъчното облагане Италия, Франция, Германия и Испания спечелиха голяма победа през юни, когато най-богатите държави от Г-7 се споразумяха за минимална глобална ставка на корпоративния данък за най-големите компании в света, сред които са и американските технологични гиганти. Оттогава близо 140 държави подкрепиха 15-процентния данък. Реформата има за цел да сложи край на практиката на големи фирми като Apple и Google да укриват печалбите си в държави с ниски данъци. Amazon спечели делото за неплатени данъци в ЕС
ЕС също така представи планове за огромни глоби в размер до 10% от продажбите на технологичните фирми, които нарушават правилата за конкуренция, което може да доведе дори до тяхното разпадане. Ирландия глоби WhatsApp с 225 млн. евро
Италианската асоциация на потребителите Codacons побърза да приветства глобата срещу Apple и Amazon, като заяви, че „всяко ограничаване на достъпа на операторите до платформите за електронна търговия представлява вреда за потребителите“.

Строителството на Белградското метро започна в понеделник на терена Макишко поле, където ще бъде изградена инфраструктура и платформа на бъдещия терминал. Строителните работи започнаха с протести, а екоактивисти твърдяха, че всяко строителство в този район би застрашило сериозно водоснабдяването на сръбската столица, пише EURACTIV.bg.
Заместник-кметът на Белград Горан Весич посочва, че това е най-важният проект на столицата през 21-ви век и че до 2030 г. метрото ще има две линии. Първата линия ще бъде дълга 21,1 километра и ще има 21 станции. Втората ще бъде 21-километрова и ще има 23 станции. Двете линии ще се пресичат на „Савския“ площад.
Първата линия на метрото ще минава по поречието на река Сава, пресичайки центъра на Белград, и ще свързва района Макишко поле в югозападната част на сръбската столица с квартал Мириево на североизток, близо до река Дунав. Втората линия ще свързва северозападно предградие на Белград – Земун с квартал Мириево през градската община Нови Белград.

Мащабният проект и френската връзка
„Двете линии на метрото ще струват около 4,6 млрд. евро, а влаковете около 1,5 милиарда. Това се равнява на приблизително пет годишни бюджета и е ясно, че няма да можем да финансираме такъв проект за кратко време сами“, казва Горан Весич, цитиран от EURACTIV.rs.
Изграждането на пътища за достъп ще започне през май 2023 г., строителството на метростанции се планира да започне през септември 2023 г., а изграждането на тунелите ще стартира през декември 2023 г. Завършването на първата метролиния и пускането ѝ в експлоатация се очаква през 2028 г. През 2030 г. трябва да фукционират и двете линии на белградското метро.
Огромна роля за реализацията на проекта ще има френската компания Alstom. Тя ще отговаря за доставката на метровлаковете, цифровите системи за управление на влаковете, екранните врати на платформите, инфраструктурата, включително полагането на коловозите и решенията за електрозахранване, както и интеграцията на транспортната система.
Друга френска компания – Egis Rail, която е специализирана в транспортната инфраструктура, е ангажирана с предпроектното проучване, а китайската Power Construction Corporation of China (PowerChina) ще извърши голяма част от строителните дейности, включително и изграждането на депото за метровлаковете, съобщава специализираният сайт railwaypro.com.

Риск за водоснабдяването
В началото на строителството се проведе протестен митинг в квартал Макиш в южната част на града, където гражданите блокираха пътя за известно време. Освен метрото, градските власти планират да построят 4,5 млн. кв. метра жилищни и бизнес площи върху 700 хектара край Макишко поле.
В Макиш са разположени централните съоръжения на Общественото комунално дружество „Белградски водопровод“. Пречиствателната станция филтрира речна вода и съхранява големи запаси за жителите на Белград.
Участниците в протеста казаха, че проектът в Макиш ще причини трайни щети и ще засегне бъдещето на гражданите на столицата.
Архитектът Слободан Малдини каза, че Белград се нуждае от метро, ​​но стратегията за неговото реализиране е „дълбоко погрешна“, тъй като градът не може да се откаже от стратегически ресурси като питейна вода, която не е възобновяем ресурс.
От опозиционното Движение на свободните граждани посочват, че планираното трасе на метрото е ненужно скъпо, недостатъчно ефикасно и няма да постигне никакви резултати.