Великобритания и САЩ подписаха забележително споразумение за съвместна работа за тестване на усъвършенстван изкуствен интелект (AI), предава BBC.
Споразумението гласи, че двете страни ще работят заедно за разработването на „стабилни“ методи за оценка на безопасността на инструментите за изкуствен интелект и системите, които ги подкрепят. Това е първото по рода си двустранно споразумение в областта.
Британският министър на технологиите Мишел Донелан каза, че това е „определящото технологично предизвикателство на нашето поколение“. „Винаги сме били ясни, че осигуряването на безопасно развитие на ИИ е споделен глобален проблем. Само като работим заедно, можем директно да се справим с рисковете на технологията и да впрегнем нейния огромен потенциал, за да ни помогне да живеем по-лесно и по-здравословно“, казва тя.
Държавният секретар по въпросите на науката, иновациите и технологиите добави, че споразумението се основава на ангажиментите, поети на срещата на върха за безопасността на AI, проведена в Блечли Парк през ноември 2023 г.
Събитието, на което присъстваха шефове на AI, включително Сам Олтман от OpenAI, Демис Хасабис от Google DeepMind и технологичният милиардер Илон Мъск, видяха както Обединеното кралство, така и САЩ да създадат Институти за безопасност на AI, които имат за цел да оценят AI системи с отворен и затворен код.

Снимка: iStock
Докато нещата бяха тихи на фронта на безопасността на AI след срещата на върха, самият сектор на AI беше много натоварен. Конкуренцията между най-големите AI чатботове – като ChatGPT, Gemini, Claude – остава жестока.
Досега почти изцяло базираните в САЩ компании, които стоят зад цялата тази дейност, още си сътрудничат с концепцията за регулиране, но регулаторите още не са ограничили нищо, което тези компании се опитват да постигнат.
По същия начин регулаторите не са изисквали достъп до информация, която фирмите за изкуствен интелект не желаят да споделят, като например данните, използвани за обучение на техните инструменти, или екологичните разходи за тяхното използване.
Законът за AI на ЕС е напът да се превърне в закон и след като влезе в сила, ще изисква от разработчиците на определени системи за AI да бъдат откровени за своите рискове и да споделят информация за използваните данни.
Това е важно, след като OpenAI наскоро каза, че няма да пусне разработен от него инструмент за клониране на глас поради „сериозни рискове“, които технологията представя, особено в година на избори.
През януари фалшиво, генерирано от изкуствен интелект обаждане, за което се твърди, че е от президента на САЩ Джо Байдън, призова избирателите да пропуснат първичните избори в Ню Хемпшир.
AI опасения

Снимка: iStock
В момента по-голямата част от AI системите са в състояние да изпълняват само единични, интелигентни задачи, които обикновено се изпълняват от човек.
Известни като „тесен“ AI, тези задачи могат да варират от бързо анализиране на данни до предоставяне на желан отговор на подкана.
Но има опасения, че по-интелигентни „общи“ инструменти за изкуствен интелект – способни да изпълняват редица задачи, обикновено изпълнявани от хора – могат да застрашат човечеството. „Изкуственият интелект, подобно на химията, ядрената наука и биологията, може да бъде въоръжен и използван за добро или зло“, казва проф. Найджъл Шадболт пред BBC. Но професорът от Оксфордския университет добави, че страховете около екзистенциалния риск на AI „понякога са малко преувеличени“.
„Трябва наистина да подкрепяме и да оценяваме усилията да накараме големите сили на AI да мислят и изследват какви са опасностите. Трябва да разберем колко податливи са тези модели, а също и колко мощни са те“, пояснява той.
Джина Раймондо, министър на търговията на САЩ, направи коментар, че споразумението ще даде правителствата по-добро разбиране на AI системите, което ще им позволи да излязат с по-добри насоки.
„Това ще ускори работата на двата ни института в пълния спектър от рискове, независимо дали за националната ни сигурност, или за обществото“, казва тя. „Нашето партньорство ясно показва, че ние не бягаме от тези опасения – ние бягаме срещу тях“, заяви тя.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google ще инвестира 25 млн. евро за повишаване на AI уменията в Европа
Защо Илон Мъск заведе дело срещу Сам Алтман и Open AI?
Директорът на Google: ИИ може да помогне повече, отколкото да вреди, за киберсигурността

Форумът „ESG и производството на енергия от ВЕИ. Предизвикателство или възможност?“ събра експерти от енергийния сектор, от ОББ, както и висши представители на държавната администрация, миналата седмица. Участниците в третата експертна дискусия от проекта „24 часа и ОББ за устойчиво бъдеще“ обсъдиха предизвикателствата и възможностите, които преходът към ESG поставя през бизнеса, както и възможностите за финансиране на зелени проекти в бранша.
„ОББ оценява ролята си в ESG политиката в две направления – какъв въглероден отпечатък създава пряко с дейността си като група, но по-важно за нас е какъв е индиректният отпечатък чрез индустриите, чиито проекти финансираме. През 2023 г. новият кредитен портфейл в подкрепа на зелени проекти е достигнал над 450 млн. лева. В областта на фотоволтаичните инсталации това означава помощ за малко над 20% от инвестициите в България.“, сподели Добромир Добрев – изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и пазари“ на ОББ.

„Енергетиката е ключовият сектор, който ще ни даде възможността да стигнем до целта на целия Европейски съюз за въглеродна неутралност през 2050 г. За да стане това възможно, са нужни инвестиции, които да тласнат напред развитието на слънчеви и вятърната централи, на електропреносната система и енергийната ефективност“, заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
Според зам.-министъра на енергетиката – Красимир Ненов, енергийният преход се случва по-бързо, отколкото сме очаквали, а не сме напълно готови за него. „В този процес ролята на правителството е да даде инвестиционна рамка и ценовите сигнали към пазара, към финансовите институции и инвеститорите. Напредваме с политиките и мерките, които да позволят да бъдат постигнати целите за декарбонизация с достъпна и евтина енергия за битовите потребители и индустрията“, увери Ненов.
Какви са предизвикателствата пред енергийния сектор, какви добри практики намират приложение в страната и какви са най-спешните проблеми за решаване обсъдиха участниците в дискусионния панел, модериран от доц. Марина Стефанова – зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет .

Конкретна картина за предизвикателствата пред енергийната система очерта Ангелин Цачев -. изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той посочи, че ЕСО е инвестирал 1,2 млрд. лв. в последните 6 години в електропреносната мрежа. Увеличен е трансграничният капацитет, създадени са условия търговците да бъдат част от общия европейски енергиен пазар и клиентите им да получат конкурентна цена за електроенергията. За последните 2 години са въведени 2000 мегавата възобновяеми мощности, в ЕСО са подписани предварителни договори за още над 8500 мегавата.
„Голяма част от инвестициите във ВЕИ бяха направени, защото бизнесът видя възможност да намали сметките си за електроенергия, изграждайки собствени мощности“, сподели Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. „Ако фотоволтаиците преди 15 години бяха скъпи, днес те са тези, които осигуряват най-ниската цена“, посочи той. По думите му, ако имаме по-добра свързаност с Централна Европа, секторът ще е по-конкурентноспособен и ще изнася и продава енергия по дългосрочни договори.
Темата за гаранциите за произход на зелената енергия бе поставена от директора на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев. Според него този пазар ще има сериозно развитие. Агенцията предприема стъпки към присъединяване към европейската асоциация на издаващите гаранции органи.
Три стълба на енергетиката в преход очерта Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“, – сигурността на доставките, климатичните политики и пазарната либерализация. И той застъпи мнението, че е важно за часовете през деня, в които цената на тока клони към нула, да бъдат привлечени производства, ползващи тази енергия. Георгиев добави, че инвестициите, които ще се правят в енергетиката, трябва да се включат в национална рамка.
Форумът, посветен на енергийния сектор, е третият от серията експертни събития за различни индустрии, които да насочат вниманието към отговорното и устойчиво развитие. Целта на проекта, който обединява усилията на 24 часа и ОББ, е да подготви представителите на бизнеса за предстоящата трансформация към устойчиво бъдеще, както и да покаже успешни практики в български предприятия за умно управление и използване на нови технологии.

Швейцарската енергийна компания „Акспо“ оценява възможността АЕЦ „Безнау“, разположена в Северна Швейцария, да продължи работа и след 2030 г., съобщи местната медия swissinfo. Обследването на двата най-стари реактора в света касае техническата приложимост, като безопасността е основен приоритет. 
Дали експлоатацията им след първоначално предвидените 60 години е възможна, зависи от няколко фактора, сред които целостта на централните компоненти, както и наличието на персонал, доставчици и гориво. Оценката е започнала и се очаква да отнеме близо година.
От пускането в експлоатация реакторите, „Акспо“ са инвестирали над 2,5 млрд. швейцарски франка (2,8 млрд. щатски долара) в преоборудването и модернизирането им. „Безнау“ I е свързан към мрежата през 1969 г., а блок II – през 1971 г., като общото им електропроизводство е около шест тераватчаса.
Още: Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?

В Швейцария няма ограничения за продължителността на живота на атомните централи и те могат да бъдат в експлоатация, докато Швейцарският федерален инспекторат по ядрена безопасност (ENSI) счете за безопасно. В доклад от 2011 г. ENSI смята, че е възможно АЕЦ „Безнау“ да работи до 60 години, а в преглед на безопасността от 2017 г. отбелязва високото ниво на сигурност на централата, следствие на извършените обстойни реконструкции.
Още: Наша съседка първа в Европа ще строи малки ядрени реактори

Швейцарската енергийна компания „Акспо“ оценява възможността АЕЦ „Безнау“, разположена в Северна Швейцария, да продължи работа и след 2030 г., съобщи местната медия swissinfo. Обследването на двата най-стари реактора в света касае техническата приложимост, като безопасността е основен приоритет. 
Дали експлоатацията им след първоначално предвидените 60 години е възможна, зависи от няколко фактора, сред които целостта на централните компоненти, както и наличието на персонал, доставчици и гориво. Оценката е започнала и се очаква да отнеме близо година.
От пускането в експлоатация реакторите, „Акспо“ са инвестирали над 2,5 млрд. швейцарски франка (2,8 млрд. щатски долара) в преоборудването и модернизирането им. „Безнау“ I е свързан към мрежата през 1969 г., а блок II – през 1971 г., като общото им електропроизводство е около шест тераватчаса.
Още: Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?

В Швейцария няма ограничения за продължителността на живота на атомните централи и те могат да бъдат в експлоатация, докато Швейцарският федерален инспекторат по ядрена безопасност (ENSI) счете за безопасно. В доклад от 2011 г. ENSI смята, че е възможно АЕЦ „Безнау“ да работи до 60 години, а в преглед на безопасността от 2017 г. отбелязва високото ниво на сигурност на централата, следствие на извършените обстойни реконструкции.
Още: Наша съседка първа в Европа ще строи малки ядрени реактори