Всички публикации от новини

новини

Япония се отказа от отрицателните лихви

Японската централна банка се отказа от отрицателния лихвен процент и най-накрая започна да прекратява една от най-агресивните програми за облекчаване на паричната политика в света, предаде АФП.
След като обяви първото си увеличение от 17 години насам, Японската централна банка заяви, че променя краткосрочния си лихвен процент от -0,1% на между нула и 0,1%.
„Анализаторите оцениха благотворния цикъл между заплатите и цените и прецениха, че се вижда, че целта за ценова стабилност от 2% ще бъде постигната по устойчив и стабилен начин към края на прогнозния период на доклада за перспективите от януари 2024 г.“, заявиха от централната банка. 
Още: Коя голяма централна банка остави лихвите отрицателни?
Институцията също така съобщи, че ще прекрати други неортодоксални политики, включително програмата си за контрол на кривата на доходността на облигациите и закупуването на рискови активи като борсово търгувани фондове (ETF) и японски инвестиционни тръстове за недвижими имоти.
Федералният резерв и други централни банки повишиха лихвените проценти, за да овладеят галопиращата инфлация след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Отрицателна лихва от 2016 г.
Но преследвана от „изгубените десетилетия“ на стагнация и дефлация в страната, Японската централна банка запази основната си лихва отрицателна, както е от 2016 г. насам. Последното повишение беше през 2007 г., пише БГНЕС. 
Повишаването на ставката ще оскъпи кредитите за потребителите и предприятията. То ще увеличи и сметката на Япония за обслужване на държавния дълг, който със своите около 260% от националното производство е един от най-високите в света. Тъй като отрицателните лихвени проценти означават, че банките губят от депозирането на капитали в централната банка, политиката имаше за цел да ги насърчи да отпускат заеми на бизнеса и по този начин да даде тласък на икономиката и инфлацията.
Още: БВП на Япония се е понижил с повече от първоначалните прогнози през третото тримесечие
Централната банка също така похарчи огромни суми за изкупуване на облигации и други активи, за да влее ликвидност във финансовата система. 
Политиката рязко отслаби йената спрямо долара, което е добра новина за износителите, но не и за потребителите, тъй като оскъпи вноса. Инфлацията е на или над целевото равнище от 2%, определено от централната банка, в продължение на почти 2 години.

Но въпреки някои промени по периферията – като по-голяма гъвкавост по отношение на целевия диапазон за доходността на облигациите – основният лихвен процент остана отрицателен. Това е така, защото Японската централна банка искаше повече доказателства за „благоприятен цикъл“ на нарастващи заплати и инфлация, дължащи се на търсенето, а не на временни фактори.
Централната банка обяви, че ще се откаже и от други неортодоксални мерки, включително от програмата си за контрол на кривата на доходността на облигациите и от изкупуването на рискови активи.
 

Туристи показаха снимка на касова бележка от обяд за 180 евро: Храната беше изобилна, вкусна и на разумна цена

Италия пострада от рязко повишените цени миналата година. През изминалата година се изписаха много истории за екстремни увеличения на цените в …

ЕС готви първи рестрикции за руското зърно

ЕС се готви да наложи мита за внос на зърно от Русия и Беларус, в отговор на исканията на фермери и някои страни-членки. Това би биха били първите рестрикции за хранителни продукти от Русия от началото на инвазията в Украйна, пише „Файненшъл таймс“.
Брюксел дълго време се съпротивляваше на искането на Полша и Балтийските страни за рестрикции срещу руския и беларуския внос с мотива, че това ще изкриви световния пазар на храни и ще удари развиващите се страни.
Според източници, цитирани от изданието, Европейската комисия в близките дни ще предложи мито в размер на 95 евро за тон върху зърнени храни от Русия и Беларус. Това ще увеличи цената му с поне 50 цента, допълва източникът. Подобни мита ще бъдат наложени и върху слънчогледа и продуктите от него.
Още: Зърнената сделка: JPMorgan може да обработи 40 плащания по износ на руско зърно
Вносът на ЕС от Русия на зърнени храни постави рекорд от 4 млн. тона през 2023 г., като представляваше 1 % от общото потребление в ЕС.
През февруари Латвия наложи забрана на вноса на някои хранителни продукти от Русия и Беларус, а Литва засили контрола върху стоките от тези страни. 
Докато по-рано еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски твърдеше, че вносът на зърно от Русия в Полша е незначителен, миналата седмица той промени мнението си, заявявайки при посещение в родната си Полша, че „когато Русия използва храната като оръжие, ние трябва да действаме“.
Още: Две от компаниите в топ 6 на износителите на руско зърно напускат Русия