Руски олигарси прибират дивиденти, получавайки приходи от компаниите им на стойност милиарди долари въпреки санкциите заради войната в Украйна. Но… няма много места, където да ги харчат.
Петима милиардери от индустриите за производство на петрол, никел и торове са спечелили най-големи дивиденти в страната, получили около 10 млрд. долара от изплащания от компаниите им от началото на 2022 г., показват данни на индекса на милиардерите Bloomberg Billionaires Index. Успехът им контрастира с представянето на много други руски фирми, които трябваше да спрат изплащането на дивиденти заради ограниченията срещу войната в Украйна.
Руската рубла отчете голям спад спрямо долара
Но въпреки това магнатите все пак усещат удара от санкциите, търсейки къде да вложат парите си, пише Bloomberg. Изолацията от света води до вълна от инвестиции в местни компании, която милиардерите по-рано може би дори не са обмисляли – знак, че руският елит започва да се адаптира към новата реалност.
„Западните санкции по същество затвориха вратите на руските милиардери и ги тласнаха по-близо в ръцете на Кремъл. Това, разбира се, увеличава контрола на Русия върху тяхното състояние и подкрепя призивите на Путин елитът да инвестира в Русия и да върне парите обратно у дома“, коментира Лиана Семчук, анализатор на британската фирма Sibylline.
Вагит Алекперов, съоснователят на „Лукойл“ – втория по големина производител на петрол в Русия, наддава за многомилиарден контролиращ дял в основната руска търсачка „Яндекс“, посочиха запознати с въпроса източници миналия месец. Това ще е първата голяма инвестиция на бизнесмена извън петрола.
Друг пример е милиардерът Владимир Потанин, който е най-богатият човек в Русия и най-големият акционер на минния гигант „Норникел“. Той навлезе във финансовия сектор, купувайки дял от 35% в TCS Group Holding Plc, по-известна като „Тинькофф“ – една от водещите руски финтех компании. Потанин също така купи „Росбанк“ от Societe Generale чрез своята холдингова компания „Интеррос“ и също е един от наддаващите в търга за „Яндекс“ заедно с Алекперов.

За милиардери от енергийния сектор като Алекперов, Леонид Микелсон и Генадий Тимченко големите суми идват от поскъпването на енергоизточниците заради инвазията в Украйна. „Новатек“, най-големият производител в страната на втечнен природен газ, е раздал на акционерите си най-големия си дивидент в историята, докато „Лукойл“ препоръча изплащането на втория по големина в историята си.
Производителят на торове „Фосагро“ на милиардера Андрей Гуриев също отчете най-голямата в историята си печалба миналата година, тъй като затруднената логистика на руските производители предизвика дефицити на някои пазари, увеличавайки цените.
Потанин и Гуриев са санкционирани от Великобритания и САЩ, докато Тимченко влиза в забранителните списъци и на Европейския съюз. Алекперов и Микелсон пък са обект на санкции само на Великобритания.
 

Знаете ли, че оставянето на бакшиш може да се счита за обидна постъпка в някои държави по света? От Китай до Дания – в различните страни има различни начини за изразяване на признателност към обслужването.
Продължаващият дебат за културата на бакшишите в цял свят се разпали отново с неотдавнашната новина, че служители в магазин на Apple в САЩ са пoискали да получават бакшиши. Това предизвика интензивен дебат относно културата на бакшишите в Северна Америка, която според хората излиза извън контрол.
Тази противоречива практика наскоро предизвика спорове в Испания, но не навсякъде тя се възприема с такава сила и енергия, както при американците. Във Франция „service compris“ означава, че бакшишът вече е включен в сметката. На други места, особено в Източна Азия, липсата на традиция за даване на бакшиши е повод за гордост.
За да подчертаем вековната дилема за бакшишите, ето местата със свои собствени отличителни черти, избрани заради това, което казват за културата на оценяване на обслужването и как отношението към бакшишите отразява по-широки аспекти на обществото.
Япония

Според общоприетата мъдрост Япония е страната на естетиката, където не се допускат отпадъци, несъвършенството (или wabi-sabi) е на почит, а социалното съзнание е издигнато във форма на изкуство (не ходете, докато се храните; бъдете тихи в обществения транспорт; не сочете с ръце или пръчици; не духайте носа си на обществени места – списъкът е дълъг).
Това е и място, където бакшишите не просто не са обичайни, а се смятат за смущаващи и неудобни. И тъй като японците имат култура на обслужване без бакшиши, това наистина трябва да бъде обяснено на чуждестранните посетители с предупреждение „помисли преди да действаш“: ако го направите, ще предизвикате обида.
Трябва ли бакшишът в заведение да е включен в касовата бележка?
„Дори ако на пътуващите се каже, че в Япония не се дават бакшиши, някои хора все пак искат да покажат благодарността си с пари, но това няма да сполучи“, споделят туроператорите в Япония. „Често се случва хората да оставят пари на сервитьорите в ресторантите, след което да бъдат преследвани по пътя и да им бъдат върнати парите. Мнозина не могат да разберат, че хората вършат работата си с гордост и едно „oishikatta“ (беше вкусно) или „gochiso sama“ (благодаря за приготвянето на храната) ще се приеме много добре. Парите не винаги говорят.“
Японското отвращение към бакшишите е осезаемо. Shokunin kishitsu, което грубо се превежда като „майсторство“, преминава през много аспекти на японския живот и е философия, усъвършенствана от мнозина в индустриите, насочени към туристите, от хотелските посрещачи до продавачите на колички за храна и готвачите на суши. Обслужването е свързано с най-необходимото, за да се върши работата с гордост, а признателността най-често се показва чрез комплименти (за предпочитане на японски) или чрез поклон.
Но има и едно изключение: в риоканите, традиционните японски къщи за гости с татами, пътниците могат да оставят пари за накай сан (сервитьорът в кимоно, който приготвя храната и футона ви), но само когато това е направено както трябва. Не давайте бакшиш лично, а запечатайте непокътнати банкноти в специално украсен плик.
Египет

Дълбоко вкоренена социална норма в Северна Африка, Близкия изток и Южна Азия е концепцията за бакшиш, която означава поощрение или благотворителна милостиня. То може да бъде поискано директно от шофьор на такси или екскурзовод, или да бъде прошепнато от базар на ъгъла на улицата, но в крайна сметка означава едно и също нещо: иска се подарък или малък бакшиш, независимо от предоставената услуга.
Неправилно интерпретиран, той може да се преведе като просия. Но даването на милостиня на бедните е един от петте принципа на исляма и разбирането му ще задълбочи представата на пътешественика за тази част на света, като се предполага, че благодетелят става по-свят от това действие.
Страните, в които е добре да сте наясно с правилата за оставяне на бакшиш
В Египет подобни милостини са обичайни за ресторантьорите, таксиметровите шофьори, екскурзоводите и хотелския персонал, но също така и за отварящите врати, обслужващия персонал в тоалетните, охранителите и продавачите в магазините. По-дълбокият поглед върху бакшиша разкрива също, че той е част от слабо дефинирана система за заплащане, в която екскурзоводите и хотелските консиержи от Кайро до Асуан могат да предоставят преференциално отношение, да гарантират първокласно обслужване и да предоставят услуги, ако предварително са дали бакшиш. Доларите са добре дошли, както и египетските лири. Един-два щатски долара (или 30-40 лири) са напълно достатъчни, за да получите усмивка за добре дошли.
Китай

Дори в най-модерните китайски мегаполиси като Пекин и Шанхай има усещане за суеверие и традиция. Не се очакват бакшиши и макар да изглежда трудно да се отдаде дължимото в страна, обсебена от технологичния пробив и света на утрешния ден, тук бакшишите някога са били забранени.
Изумително: Клиент остави 16 000 долара бакшиш
Всъщност един от принципите на Китай е, че всички хора са равни и никой не е слуга на друг, а намекът за превъзходство над някой друг отдавна е табу. И макар че Китай все повече се превръща в страна на грандиозни хотели и лъскави ресторанти, бакшишите, особено в по-малко посещаваните градове и селища, все още съществуват някъде между невъзпитанието и подкупа.
Но според Маги Тиан, генерален мениджър за Китай на австралийския туроператор Intrepid Travel, ръстът на китайския туризъм, както и усвояването на много западни обичаи, водят до постепенна промяна.
Шефът на Hilton никога не оставя бакшиши на камериерките. Ето защо
„Макар че в миналото бакшишите в Китай са се смятали за груби, времената се променят“, обяснява тя. „Китайците все още нямат навика да дават бакшиши, но бакшишите вече са приемливи, особено в по-големите градове, където има много чуждестранни жители и посетители. Ако сте на посещение, даването на малка сума бакшиш на носачите, екскурзоводите и барманите за изключително обслужване или специална подкрепа е добре дошло. Въпреки историята, местните жители ще бъдат благодарни.“
САЩ

Малко държави приемат културата на бакшишите толкова сериозно, колкото САЩ. Тя е вкоренена в националната психология толкова, колкото и грандиозното спортно събитие – Супербоул, и понякога за чуждестранния пътешественик може да е трудно да измери или обясни този дух.
Кристиано Роналдо остави 20 000 евро бакшиш в гръцки хотел
Сега е прието към сметката да се добавят 20-25%, а инфлацията на бакшишите представлява предизвикателство както за местните жители, така и за посетителите. Всъщност в наши дни сумата, която се дава и очаква, се е увеличила експоненциално, а появата на дигитални възможности за даване на бакшиши е допринесла за усложняване на ситуацията.
Ако обслужващият персонал е недостатъчно заплатен и зависи от ежедневния цикъл на получаване на бакшиши, вярно е също, че все повече търговци на дребно вече добавят незадължителна такса за обслужване към някогашните прости продажби на каса. Същността е, че почти всичко, с обслужване или без,може да струва допълнително. Има много начини да се постъпи неправилно (например, ако не се даде бакшиш за напитка, докато седите на бара, клиентът няма да бъде обслужен), но има и само един начин да се постъпи правилно.
„В САЩ има култура на даване на бакшиши, както никъде другаде“, казва Питър Андерсън, управляващ директор на туристическата консиерж услуга Knightsbridge Circle. „Наскоро в Ню Йорк си купих бутилка вода от един магазин и при плащането ми поискаха бакшиш. Но аз сам взех водата, занесох я на касата и платих, но въпреки това от мен се очакваше да оставя 20% отгоре. На твърде много места това е просто начин да се плаща по-ниска заплата на персонала и да се прехвърлят по-големи разходи върху клиента.
Никога НЕ оставяйте бакшиш в тези държави
Въпреки че в САЩ се наблюдава движение за отказ от бакшиши и преминаване към по-справедливи методи за компенсиране на персонала, напредъкът е бавен. Засега осъзнайте, че макар и бакшишите да са доброволни по закон в САЩ, почасовото заплащане на сервитьорите и другите работници в туризма често е под минимума. И винаги ще направите добре като бъдете любезни, особено когато пътувате като посланик на собствената си родина.
Дания

Датчаните, които обикновено са обявявани за една от най-щастливите страни в света заради егалитарното си общество, щедростта на общността и добронамереността към другите, може би ще ви изненадат, че датчаните като цяло са нация, която не дава бакшиши.
Причините за това са главно две: гражданите се ползват от по-висок БВП на глава от населението и по-добра социална система, отколкото в повечето други страни по света, което означава, че обслужващият персонал, таксиметровите шофьори и работниците на първа линия не зависят по същия начин от бакшишите, а обслужването обикновено е включено в сметката в ресторантите и хотелите.
На кого какъв бакшиш да оставяме
Въпреки че бакшишът не е традиция, в Дания, а и в цяла Скандинавия, е нормално сметката в ресторанта да се допълва в знак на благодарност. И от решаващо значение, както почти навсякъде в Европа в днешно време, обслужването, което е по-добро от необходимото, обикновено се възнаграждава или с паричен бакшиш, или с лоялност при повторни посещения, които са също толкова ценни.
Източник: BBC
Снимки: iStock
САЩ или Европа – къде животът е по-евтин?

Две блондинки си говорят:
– Муцка, твоя приятел е непочтен!
– Какво ти е направил?
– Не зная!… Или момче или момиче.

Националната авиокомпания на Австралия обяви, че ще се откаже от препоръките за униформено облекло, основани на пола, като разреши на мъжете от кабинния екипаж да носят грим, а на жените даде възможност да се откажат от високите токчета.
Qantas заяви, че е преразгледала препоръките си, за да отрази по-добре съвременните очаквания и да направи униформите по-удобни за персонала от „различни културни среди“.
По-рано авиокомпанията правеше впечатление със стриктните си указания за стил, забраняващи мустаците, определяха дължината на бакенбардите и идеалните нюанси на очната линия, предава АФП.

Промените бяха направени по искане на профсъюзите, които настояха Qantas да се откаже от правила като изискването жените от персонала да носят грим.
„Модата се променя, както и нашите насоки за стил през годините. Нашите стандарти за униформи винаги са съответствали на времето“, гласи изявление на авиокомпанията.
Qantas заяви, че новите „насоки за стил и поддържане“ ще премахнат предишните категории униформи за „мъже“ и „жени“.
Сега кабинният екипаж може да избира дали да носи грим, да избира равни обувки и да има дълга коса, стига да е на опашка или кок. Позволени са и диамантени обеци, а строгите правила за размера и стила на часовниците са премахнати.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преди полет: Освен багажа, авиокомпания ще мери и теглото на пътниците
Вече можете да си купите билет от самолетна компания и да го препродадете на друг
Ето кои са най-безопасните авиокомпании

Двама младежи правели външна тоалетна. Минал един старец и ги попитал:
– А, бе, момчета… Какво майсторите тука, бе?
Ония се пошегували:
– Ааа, хамбар градим, дядо! Хамбар!
Старецът кимнал одобрително:
– Браво, момчета! Браво! Ами, хайде – със здраве да го напълните и със здраве да го изядете!

Анализирайки динамиката на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на тази година на фона на спадаща, но все още висока инфлация, ОББ коментира ключовите моменти въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените данни на НСИ брутният вътрешен продукт регистрира реален ръст от 2.3%. 
 „През първото тримесечие ръстът се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено с 2.1% спрямо същото тримесечие на 2022 г., очаквано повлияно от все още високата инфлация, която ерозира покупателната способност на населението.”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
 „Положителен факт за тримесечието беше, преди всичко, ръстът на инвестициите с 1.8% – това се случва за второ поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това“, допълни Калчев.
Нетният експорт за периода януари-март бе отрицателен при годишен приръст на износа с 2.3% и забавяне на вноса с 2.3%. От своя страна запасите за тримесечието се свиха на годишна база, което също е положително развитие на фона на значителното натрупване на запаси в предходни периоди.

 „По-доброто представяне през първото тримесечиие идва в известно противоречие с глобалните тенденции (Германия влезе в техническа рецесия, но са по-ниски цените на газа и петрола), но е и под въздесйтвие на местни фактори (все още ниски лихви, по-висок ръст на заплатите). В резултат на това, повишихме прогнозата си за цялата 2023 г. от 1.5% на 1.8%, оставайки консервативни, предвид глобалните и местни рискове (в т.ч. рисковете в политическата сфера, очакване за плавно покачване на лихвите и др.).“, обясни Емил Калчев. 
Инфлацията отново намаля през април – от 12.1% към март (хармонизирана) на 10.3% (спрямо април 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 13.0% на 12.1% през април. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като стабилно регистрираше малко по-високи стойности. 
„Що се отнася до недвижимите имоти, по-спокойното отношение спрямо цените, в които икономическите актьори все още виждат по-скоро шансове, отколкото рискове, съответства на по-стабилното положение на България в сравнение с други европейски страни – след Франция и Белгия, където ръстът на цените бе най-консервативен, но преди Унгария, Чехия, Германия и Словакия, където буквално те излетяха в небесата.“, заключи д-р Калчев.

Върховният съд в САЩ отсъди в четвъртък в полза на Jack Daniel’s в битка за търговска марка с компания за кучешки играчки, които продаваха играчка за гризане, подобна на известните бутилки уиски на компанията, предава NBC.
Съдиите гласуваха с 9 гласа „за“ и без нито един „против“ срещу VIP Products, която твърдеше, че продуктите ѝ – включително играчката Bad Spaniels, оформена като бутилка уиски – е пародия и затова трябва да бъде защитена като свобода на словото съгласно Първата поправка.
В своето решение съдът връща спора към по-долните инстанции за по-нататъшно производство.
Съдия Елена Кейгън, пишеща за съда, заяви, че предполагаемото нарушение от страна на VIP на търговската марка Jack Daniel‘s „попада в сърцето на закона за търговските марки и не получава специална защита от Първата поправка“.

На етикет на гърлото на играчката са изписани думите Old No. 2, напомнящи за етикета Old No. 7 на бутилките на Jack Daniel‘s. Основният етикет на играчката също силно прилича на този на бутилките на алкохолната компания.
Производителят на уиски контрира, че има вероятност от объркване, което означава, че продуктът нарушава закона за търговските марки.
9-ият окръжен апелативен съд на САЩ през 2020 г. се произнесе в полза на VIP Products, като заяви, че неговите играчки са защитени съгласно Първата поправка, което накара Jack Daniel‘s да потърси допълнително преразглеждане от Върховния съд.
Различни компании, включително Nike, Campbell Soup и American Apparel, подадоха бележки в подкрепа на Jack Daniel’s, като заявиха, че тълкуването на закона от апелативния съд застрашава защитата на търговските марки върху стойността им.
Защитниците на свободата на словото, включително Electronic Frontier Foundation, подадоха документи в подкрепа на VIP, позовавайки се на важността хората да могат да коментират и да се подиграват на известни марки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Батман спечели битка за търговската си марка срещу италиански дизайнер
България с първи продукт в Световната организация по интелектуална собственост
България попадна под фокуса на САЩ заради онлайн пиратството

Емисиите на въглероден диоксид в ЕС, отделяни при изгарянето на изкопаеми горива (петрол и нефтопродукти, природен газ, въглища и торф), са достигнали почти 2,4 гигатона (Gt) през 2022 г., което е спад с 2,8% спрямо 2021 г. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Eurostat, публикувани днес на страницата ѝ.
Емисиите на въглероден диоксид от употребата на енергия имат основен принос за глобалното затопляне и представляват около 75% от всички причинени от човека парникови газове в ЕС.
По-задълбочен анализ трябва да се вземе предвид целия внос и износ на различни първични и вторични енергийни продукти и стоки, при чиито производства се отделят емисии, като желязото и стоманата, смятат експерти.
Използването на вносен природен газ за производство на електроенергия води до увеличаване на емисиите в страната вносител. Вносът на електроенергия обаче не влияе на отделяните емисии на страната вносител, тъй като се отчитат в страната, където е произведена електроенергията.

През 2022 г. спрямо 2021 г. най-големи намаления на въглеродните емисии, отделяни от използването на енергия на територията на съответната страна, са отчетени в Нидерландия, Люксембург, Белгия и Унгария
През 2022 г. емисиите на въглерод от местна употреба на енергия са намалели в 17 страни членки. Най-голям годишен спад е регистриран в Нидерландия (-12,8%), следвана от Люксембург (-12%), Белгия (-9,7%) и Унгария (-8,6%).
Сред страните от ЕС, за които има налични данни, през 2022 г., отнесена към 2021 г., най-голямо увеличение на емисиите на въглероден диоксид, отделяни от местно използване на енергия, са отбелязали България (+12%), Португалия (+9,9%) и Малта (+4,1%).
Данните сочат още, че Германия е била източник на 1/4 от общите емисии на въглерод от изгаряне на изкопаеми горива в ЕС. След нея се нареждат Италия и Полша (12,4% за всяка) и Франция (10,7%).
Обобщените данни показват и че през 2022 г. емисиите на въглерод от твърди изкопаеми горива (въглища и нефтени шисти, с изключение на торф) леко са нараснали за целия ЕС (+3 пр.п.), докато емисиите от нефт и петролни продукти остават почти на същите нива като през 2021 г. (+1 пр.п.). От друга страна, въглеродните емисии от природен газ са намалели сериозно (-13 пр.п.), като отразяват усилията на ЕС за постигане на доброволната цел за намаляване на търсенето на газ, въведена през август 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ТЕЦ „Марица Изток 2“ е сред 10-те най-големи замърсители с въглеродни емисии
Климатичните цели: Въглеродните емисии на ЕС достигнаха интересни нива

Банки и компании в страните членки заблуждават, че са екосъобразни

Международният валутен фонд призова Федералният резерв на САЩ и другите големи централни банки да „поддържат курса“ на затягане на паричната политика и да останат бдителни в борбата си срещу инфлацията. Това обяви на брифинг пред медиите говорителката на фонда Джули Козак, цитирана от Reuters и БТА.
Козак заяви още, че импулсът на американската инфлация се е забавил, но остава обезпокоителен. „Ако инфлацията наистина се окаже по-устойчива от очакваното, тогава може да се наложи Фед да повишава лихвените проценти за по-дълго врем“, добави тя.

По думите ѝ на 25 юли се очаква МВФ да публикува актуализиран доклад за световните икономически перспективи.
„Виждаме предизвикателства пред световната икономика в средносрочен план и това изисква политически мерки да бъдат предприети сега“, отблеяза Козак и изрази увереност, че „централните банки трябва да продължат курса на затягане на паричната политика, за да намалят решително инфлацията“.
Коментирайки инфлацията в САЩ, говорителката на МВФ зааяви, че се е забавила, но „остава неотложна грижа“. „Нашият съвет остава непроменен, а именно, че Фед ще трябва да запази курса на паричната си политика, за да осигури трайно намаляване на инфлацията“, заяви Козак.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според МВФ: Какво трябва да се случи с лихвите в следващите 12 месеца?
Докога банковите лихви ще останат високи?
Експертно посещение на МВФ е в България
 

Рублата падна днес до двумесечно дъно спрямо долара, след като Руската централна банка остави лихвите без промяна, предава Reuters.
Към обяд руската валута се търгуваше за 82,65 рубли за долар, след като по-рано през деня достигна 83,04.

Спрямо еврото рублата поскъпна с 0,1% до 89,01 рубли, а спрямо юана нарасна с 0,3% до 11,56 рубли.
Руската централната банка запази лихвите без промяна, но даде ясен знак, че инфлационните рискове растат, което може да наложи вдигането на лихвените проценти на някоя от следващите си срещи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата отчете най-голям спад от близо година
Руската рубла с голям спад спрямо долара
Русия ударно купува „приятелски“ валути, за да успокои рублата

Общо 66 проектни предложения за достъпна жилищна среда и мобилност на хора с увреждания ще бъдат финансирани от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) през 2023 г. Одобрените проекти са на обща стойност 2 498 598 лв.
Как ще се изплащат пенсиите при забавени ТЕЛК-решения?
Средствата се отпускат по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност на хора с увреждания. Изпълнението на проектите ще повиши качеството на живот на хората с увреждания чрез създаването на по-добри условия за тяхното пълноценно и равноправно участие в обществения живот.
По Компонент 1 „Достъпна жилищна среда” са одобрени 50 проектни предложения на обща стойност 2 385 068.75 лв. Проектите предвиждат изграждане и монтиране на рампи, подемни платформи и асансьори в жилищни сгради, в които има хора с трайни увреждания, придвижващи се с инвалидни колички. МТСП ще финансира всеки проект с до 100 000 лв.
Одобрените проекти по Компонент 2 „Лична мобилност“ са 16 и са на обща стойност 113 530 лв. Средствата ще се отпускат за преустройство на лек автомобил за човек с трайни увреждания, монтиране на помощно съоръжение или приспособление за качване и сваляне на инвалидна количка в моторно превозно средство, както и за закупуване на автомобил с вече извършено изменение. Всеки отделен проект ще бъде финансиран с до 8 000 лв.
Подробна информация за резултатите от кампанията по двата компонента може да бъде намерена на сайта на МТСП.

UBS е договорила споразумение с швейцарското правителство за покриването на загуби за 9 млрд. франка, които може да претърпи от спасяването на конкурента си Credit Suisse, преодолявайки сериозно препятствие пред затварянето на историческото придобиване, предава Bloomberg.
Споразумението между банката и правителството е подписано днес, 9 юни, и ще покрива конкретен портфейл от активи на Credit Suisse, който отговаря на 3% от общите активи на обединената банка, заявиха от правителството в съобщение от петък.
Сделката премахва една от последните пречки пред придобиването за 3,3 млрд. долара, сключено с посредничеството на правителството през март, след като Credit Suisse беше на ръба на фалита. UBS поиска защита от трудни за прогнозиране загуби от серия активи на Credit Suisse, които смята да намали или продаде. Швейцарската банка заяви наскоро, че приключването на сделката може да стане още в понеделник, създавайки финансов гигант, два пъти по-голям от размера на икономиката на Швейцария.
Съгласно сделката UBS поема първите5 млрд. франка загуби, а правителството – последвалите 9 млрд. франка. Портфейлът от активи, който ще бъде покрит, включва предимно заеми, деривати, наследени активи и структурирани продукти от неосновното звено на Credit Suisse, заяви правителството.

При изчисляване на загубите ще бъде предприет нетен подход, т.е. всяка печалба от промени в портфейла ще бъде взимана предвид. Правителството заяви, че е негов и на банката „приоритет“ да минимизират потенциалните загуби и да избегнат доколкото е възможно използването на предпазния механизъм за загуби. Главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти заяви, че загубите за държавата в сделката са „изключително малко вероятни“.
Споразумението ще остане в сила до окончателното закриване на обезпечения портфейл. Като част от него UBS ще плаща на правителството различни такси за предпазния механизъм, като първоначална такса от 40 млн. франка и годишна в размер на 0,4% от 9-те млрд. франка.
Правителството ще участва в определянето как ще се управляват активите и ще има място в новосформираната комисия за надзор, заяви UBS по-рано тази седмица.
UBS печели и от над 2 години гратисен период, преди Швейцария да наложи по-високи капиталови изисквания, свързани с придобиването. Увеличение на капитала, предизвикан от по-големия размер на обединената банка, ще бъде наложено от началото на 2026 г. на базата на план за интеграция, разработен от UBS.
Кредиторът ще получи и редица регулаторни преимущества, включително временно разрешение да използва някои решения, прилагали се за Credit Suisse, и запазване на настоящите си правила за ликвидност. И двете банки ще могат да запазят настоящите си методи за изчисляване на рисково претеглените активи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Швейцария започва разследване на фалита на Credit Suisse
ЕК с ключова стъпка за придобиването на Credit Suisse от UBS
Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?

Експертно посещение на Международния валутен фонд (МВФ) е в България. Посещението стартира с откриваща среща с министъра на финансите Асен Василев, съобщават от Министерство на финансите чрез официалния си сайт. Експертното посещение е с ръководител Жан-Франсоа Дофен и ще се проведе в периода 9-15 юни 2023 година.
Представителите на МВФ ще проведат срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, други държавни институции, частния сектор и неправителствени организации, пише в съобщението.
Експертна мисия на МВФ с ръководител Жан-Франсоа Дофен бе у нас и в края на миналата година в периода 30 ноември – 6 декември, когато служебен министър на финансите бе Росица Велкова. Предходното експертно посещение на МВФ съвпадна с гласуването в Народното събрание на проекта за удължителен закон на държавния бюджет.
Асен Василев обеща бюджетът да бъде приет преди 31 юли
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 10.304 млрд. лева към края на март 2023 година, сочат данните на Българската народна банка.
Техният размер нараства с 804.2 млн. лв. (8.5%) в сравнение с края на март 2022 г. (9.500 млрд. лв.) и се увеличават с 697.9 млн. лв. (7.3%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2022 г. (9.606 млрд. лева).
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 46.7 млн. лв. (1.7%) – от 2.767 млрд. лв. към края на март 2022 г. до 2.814 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 година. Спрямо края на декември 2022 г. (2.658 млрд. лв.) те нарастват със 155.9 млн. лв. (5.9%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2023 г. е 27.3% при 29.1% към края на първото тримесечие на 2022 г. и 27.7% в края на декември 2022 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват със 757.5 млн. лв. (11.3%) – от 6.732 млрд. лв. към края на март 2022 г. до 7.490 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 г. и се увеличават с 542 млн. лв. (7.8%) спрямо края на декември 2022 г. (6.948 млрд. лева). Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.7% при 70.9% в края на първото тримесечие на 2022 г. и 72.3% в края на края на декември 2022 година.
Активите на застрахователните дружества у нас намаляват с близо 5% през миналата година

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 363.6 млн. лв. (8.6%) до 4.573 млрд. лева. Спрямо края на март 2022 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 259 млн. лв. (13.6%) до 2.157 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват със 100.8 млн. лв. (8%) до 1.157 млрд. лв., а депозитите намаляват със 78.5 млн. лв. (9.7%) до 734.4 млн. лева. В края на първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 44.4% при 44.3% към края на същото тримесечие на 2022 г., на акциите и другите форми на собственост – 20.9% при 20% към края на март 2022 г., на вземанията от застрахователни операции – 11.2% при 13.2% към края на първото тримесечие на 2022 г. и на депозитите – 7.1% при 8.6% към края на март 2022 година.
Едва 2% от застраховките в България са на имоти

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на март 2023 г. относителният им дял от общия размер на активите е 37.1% при 40% към края на първото тримесечие на 2022 година. Активите в левове са 35.2% при 34.2% към края на март 2022 година. Към края на първото тримесечие на 2023 г. активите в щатски долари са 2.8% при 4% към края на март 2022 г., а в други валути – 24.9% при 21.8% към края на март 2022 година.
Евроинс продаде бизнеса си в Русия и Беларус

По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 487.8 млн. лв. (13.4%) до 4.115 млрд. лв. при 3.628 млрд. лв. към края на март 2022 година. Техният относителен дял е 39.9% към края на март 2023 г. при 38.2% към края на същия месец на 2022 година. В края на първото тримесечие на 2023 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 363.9 млн. лв. (7.3%) до 5.357 млрд. лв. при 4.993 млрд. лв. към края на март 2022 г. Относителният им дял към края на март 2023 г. е 52% при 52.6% в края на март 2022 година.
Активите на застрахователните компании нараснаха с 694 млн. лева за година

Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. са 10.304 млрд. лева. Собственият капитал е 4.033 млрд. лв. към края на март 2023 г., като нараства с 969.9 млн. лв. (31.7%) спрямо края на март 2022 г. (3.064 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на първото тримесечие на 2023 г. е 39.1% при 32.2% към края на същото тримесечие на 2022 година. Към края на март 2023 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 389.2 млн. лв. (7.3%) до 4.950 млрд. лв. при 5.339 млрд. лв. към края на март 2022 година. Техният дял в размера на пасивите е 48% към март 2023 г. при 56.2% към края на март 2022 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.821 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2023 г. при 3.759 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2023 г. е 77.2% при 70.4% в края на първото тримесечие на 2022 година.
Застрахователният пазар остава стабилен, въпреки икономическите трудности и високата инфлация
Към края на март 2023 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД намаляват с 50.9 млн. лв. (1.8%) до 2.833 млрд. лв. при 2.884 млрд. лв. към края на март 2022 година6. Към края на първото тримесечие на 2023 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 57.2% при 54 % към края на март 2022 година.
На годишна база към края на първото тримесечие на 2023 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 4.3 млн. лв. (0.6%) до 728.4 млн. лв. при 732.7 млн. лв. към края на март 2022 г. и представляват 14.7% от застрахователните технически резерви при 13.7% към края на първото тримесечие на 2022 година. Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 11.2 млн. лв. (33.9%) до 44.3 млн. лв. към края на март 2023 г. при 33.1 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 0.9% в края на март 2023 г. при 0.6% към края на март 2022 година.
След автомобила, българинът започна да застрахова живота и здравето си
Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на първото тримесечие на 2023 г. намаляват с 451.8 млн. лв. (28.6%) до 1.128 млрд. лв. при 1.580 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2023 г. е 22.8% при 29.6% в края на март 2022 година.
 

Срутването на стената на язовир Нова Каховка в Южна Украйна е една от най-големите индустриални и екологични катастрофи в Европа от десетилетия. Последвалото наводнение причини жертви, унищожи села, наводни земеделски земи, лиши десетки хиляди хора от енергия и чиста вода и причини огромни екологични щети.
Все още е не може да се каже дали стената е била унищожена умишлено, или пробивът е причинен от структурна повреда. Язовирът и водноелектрическата централа са под руски контрол и са недостъпни за независими следователи. Така експерти по цял свят трябва да се опитват да обяснят случилото се на базата на ограничени визуални доказателства. Данни от норвежка мониторингова система, засичаща сеизмична активност обаче подсказват за експлозия, а не срутване.
Някои западни официални лица обвиниха Русия за бедствието. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа унищожението като „още една опустошителна последица от руската инвазия в Украйна“, но добави, че ООН няма достъп до информация, за да провери независимо причината.
Военен представител на НАТО казва пред CNN, че въпреки че ще отнеме време, преди да разберат със сигурност кой е отговорен за унищожаването на язовир „Нова Каховка“ в Украйна, те вярват, че Москва вероятно стои зад това. По думите му Русия ще спечели най-много от този ход, който може да забави очакваната украинска контраофанзива, ако се проведе в тази част на страната.
Редица строителни инженери предполагат, че експлозия вътре в конструкцията е най-вероятната причина за пробива на язовирната стена, макар че това не е единственото възможно обяснение.

Трите основни теории за причините за срутването
Русия ли е отговорна?
Украинският президент Володимир Зеленски, неговото правителство и военните на страната обвиниха Москва за бедствието и го нарекоха екоцид. Според тях руските сили са взривили резервоара отвътре, като Зеленски цитира доклад на украинското разузнаване миналата година, в който се твърди, че окупационните войски са минирали язовира.
Украинците отбелязват, че съоръжението е под руски контрол през последната година, което улеснява руските сили да поставят експлозиви. Публикации в социалните медии сочат, че хората в района са чули звука от експлозии по времето, когато се смята, че язовирът е бил повреден.
По-широкият момент на инцидента не е без значение. Докато Москва и Киев преди това се обвиняваха взаимно в заговор за взривяване на язовирната стена от съветската ера, това срутване съвпадна с подготовката на украинските сили за широко очакваната лятна контраофанзива.
Язовирът обхваща река Днепър, основен воден път, превърнал се във фронтова линия в конфликта и арена на тежки боеве в тази част на Южна Украйна. Град Херсон, на западния бряг на реката, беше освободен от украинската армия през ноември след 8 месеца руска окупация. Но голяма част от източния бряг на реката на юг от язовир „Нова Каховка“ остава под руски контрол.

Силите на Украйна по-често водят битката срещу укрепените фронтови линии на Русия на юг и изток, а Киев обвини Русия, че е взривила язовира „в паника“. Михайло Подоляк, старши помощник на Зеленски, заяви, че „целта на терористите е очевидна – да създадат пречки за настъпателните действия на украинските въоръжени сили“. „Това още веднъж потвърждава, че Кремъл не мисли стратегически, а по-скоро от гледна точка на краткосрочни ситуационни предимства. Но последствията вече са катастрофални“, заяви той пред CNN.
Щетите засягат и района на север от водоема, където нивата на водата спада. Колапсът е оставил 94% от напоителните системи в Херсон, 74% в Запорожие и 30% в Днепър „без източник на вода“, според данни на украинското министерство на земеделието.
Запорожката атомна електроцентрала също е разположена нагоре по течението на разрушения язовир. Резервоарът доставя вода за охлаждане на централата, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, и е от решаващо значение за безопасността ѝ. Централата е под руски контрол, прична за безпокойство за украинците, още уплашени от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.

Ракетна атака от Украйна?
Русия отрече да е замесена в бедствието и обвини Украйна в разрушаването на язовира, без да предостави доказателства. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че атаката е била „планирана и извършена по заповед, получена от Киев, от киевския режим“, „за да се лиши Крим от вода“ и да се отвлече вниманието от бойното поле. Украйна отхвърли обвиненията.
Резервоарът доставя вода на големи части от Южна Украйна и на полуостров Крим, който Русия незаконно анексира през 2014 г. Крим изпитва проблеми с водата, откакто Украйна прекъсна доставките ѝ малко след анексирането. Руските сили превзеха Севернокримския канал – захранван от язовир „Каховка“ – и започнаха да възстановяват водоснабдяването в първите дни на войната през 2022 г.
Въпреки че наводнението вероятно ще окаже влияние на всяка контраофанзива на Украйна, то влияе и върху руските сили. Някои от най-силно засегнатите от бедствието райони са под контрола на Русия и в миналото са служили като плацдарм за московските военни.

Има и предположения, че срутването на язовира е изненадало някои руски сили. Офицер от въоръжените сили на Украйна заяви пред CNN, че неговите хора са станали свидетели на руски войници, пометени от наводнения и бягали от източния бряг на река Днепър. Капитан Андрей Пидлисний споделя пред CNN в телефонно интервю, че когато язовирната стена се къса в ранните часове на вторник, „никой от руската страна не успя да се измъкне. Всички полкове, които руснаците имаха от тази страна, бяха наводнени. CNN обаче не може независимо да провери акаунта му.
Русия обвини Украйна, че е извършила „масови артилерийски атаки“ срещу язовира, но експерти се съмняват дали е възможно да се предизвикат разрушения от такъв мащаб отвън. Няколко експерти заявиха, че вътрешна експлозия е по-вероятното обяснение. „Обстрелът от Украйна е малко вероятен, тъй като ще трябва да се приближат масивни експлозиви до основите“, смята Крис Бини, гост-професор в Университета на Ексетър и председател на Tidal Engineering and Environmental Services, пред UK Science Media Centre.
Според Крейг Гоф, технически директор и ръководител на екипа за язовири и резервоари в HR Wallingford, консултантска фирма за гражданско инженерство и екологична хидравлика нанасянето на достатъчно щети на язовира ще изисква много точен удар. „Още през Втората световна война имаше атаки на Кралските военновъздушни сили срещу германски язовири и те трябваше да прекарат много време, за да измислят точно къде да поставят експлозиви върху язовира, за да причинят достатъчно щети и да го разрушат“, заяви той пред CNN. „Не беше просто нещо. Трябваше да свалите експлозивите точно от горната страна на язовира на голяма дълбочина. Ако беше само горната част на язовира, вероятно щеше да оцелее. Ще загубите малко вода, но ще оцелее“, посочи Гоф.

Структурна повреда?
Язовирът „Нова Каховка“ – най-големият резервоар в Украйна по обем, е и най-отдалеченият по течението на каскада от 6 язовира от съветската епоха на река Днепър. Това, че съоръжението работи от много десетилетия, предизвика спекулации около възможна техническа повреда.
„Участъкът от язовира, който разглеждаме, е бетонен гравитачен язовир, висок 35 метра и дълъг 85 метра. Това е много често срещан тип язовир. Те са строени в продължение на стотици години и ако са проектирани и построени добре и се поддържат адекватно, то шансът за повреда е много малък. Изключително необичайно е този тип язовир да се провали без предупреждение“, заяви Гоф.
Въпреки това не е ясно колко добре е бил поддържан язовирът по време на руска окупация. Районът наоколо е един от най-оспорваните, от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. и язовирът е претърпял известни щети преди това. Секции от северната част на язовира и някои шлюзове също бяха засегнати от експлозия през ноември, когато руските военни се оттеглиха от западния бряг на Днепър и Херсон беше освободен от украинските войски.
Анализ на CNN на сателитни изображения от Maxar сочи, че пътят над язовира е бил повреден само дни преди срутването на конструкцията. Сателитните изображения показват, че мостът е бил непокътнат на 28 май, но изображения от 5 юни вече липсва част от същия мост. Анализът на сателитни изображения с по-ниска разделителна способност предполага, че загубата на част от моста е станала между 1 и 2 юни.

Междувременно данните сочат, че нивата на водата в резервоара зад язовира са били рекордно високи миналия месец, според информационната служба Hydroweb. „Изображенията, които видях, показват две пробиви от двете страни на структурата. Ако пробивът беше причинен от прекомерно ниво на водата нагоре по течението, щеше да има само един. Следователно естествените причини са много малко вероятни“, казва Бини.
„Проектът на язовира ще вземе предвид тези много високи водни нива, дори екстремни, библейски тип наводнения и ще има преливници, които да позволят на водата да премине. Така че отново, язовирът не трябва да се проваля само заради високите нива на водата“, добавя Гоф.
Експертите разискват и дали повреда в електроцентралата може да е причина за срива. Гоф посочва експлозията през 2009 г. в станция Саяно-Шушенская, най-голямата водноелектрическа централа в Русия. „В конкретния случай имаше проблем с една от турбините. Вибрира и накрая турбината избухна. И това уби хора в електроцентралата, но в този случай не се отрази на язовирната стена, заради начина, по който язовирът беше построен“, обясни той.
„Възможно е, ако водноелектрическата централа е била в критична точка вътре в язовира и нещо лошо се е случило в тази електроцентрала, което е може да е причинило експлозия вътре и да повреди язовира“, каза Гоф. Той обаче добави, че би било „изключително малко вероятно“ подобен инцидент да се случи без предварително предупреждение. „Ще знаете как да управлявате безопасно язовира и ще знаете, че турбините не трябва да вибрират толкова… така че ако се е грижил правилно, вероятно можете да изключите това“, обясни той.
Но тъй като заводът е бил под руски контрол над година, никой не може да е сигурен какво се е случвало вътре през това време и далеч не е сигурно дали тези, които са го управлявали, са знаели какво правят, пише CNN.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Взривяването на язовир „Каховка“ – щетите за украинското земеделие са ужасни

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ намалява през април както на месечна, така и на годишна база.
Строителната продукция се свива с 1% през април спрямо предходния месец, сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, докато понижението на годишна база достига 2.3%, според календарно изгладените данни. 
Месечни изменения

През април 2023 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като намалението при гражданското/инженерното строителство е с 1.3%, а при сградното строителство – с 0.8%.
Годишни изменения

На годишна база понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през април 2023 г. се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство, съответно 4.7 и 0.5%.
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Нарастване на строителството, но спад на производството и търговията през март
 

Календарно изгладеният индекс на промишленото производство у нас намалява на годишна база за четвърти пореден месец, сочат данните на Национлания статистически институт.
Индексът на промишленото производство намалява с 12.6% на годишна база през месец април, след като записа понижение през първите три месеца на тази година от съответно 3.4%, 2.7% и 9.3%.
На месечна база индексът на промишленото производство се понижава с 2.9% в сравнение с март 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 38.7%, в добивната промишленост – с 10.5%, и в преработващата промишленост – с 8.2%.

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 31.3%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 31.2%, производството на основни метали – с 21.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – със 17.1%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили – с 18.0%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 14.1%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 13.6%.
Месечни изменения
През април 2023 г. намаление спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост – с 8.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6.9%, и в преработващата промишленост – с 3.0%.
Индустриалното производство намалява за втори пореден месец
По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 11.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 11.4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 8.7%, производството на превозни средства, без автомобили – с 8.6%, производството на облекло и производството на основни метали – с по 7.4%.

Ръст е регистриран при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 12.9%, производството на мебели – с 11.4%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 5.1%, производството на хранителни продукти – с 4.3%.
Производствената инфлация в България рязко се е забавила през февруари

Близо 90% е от маслиновата реколта на гръцкия полуостров Халкидики е некачествена поради климатичните промени. Това съобщи БНР, като се позова на местни медии.
На пазара в южната ни съседка вече липсват маслини и зехтин от Халкидики. Топлата зима и слабите дъждове унищожиха маслиновите плантации на полуострова и оставиха без приходи почти 20 000 фермери.
Недостиг: Сушата изстреля цената на зехтина до рекордни нива
Председателят на съюза на фермерите от област Халкиди съобщи, че не работят 150 цеха за преработка на маслини, не могат да предложат и зехтин, като загубата е над 200 милиона евро.
Тази година маслиновите плантации не могат да покрият дори разходите си, споделят собствениците им.

Туристите от балканските страни, между които много българи, остават разочаровани не от цената на зехтина, а от липсата му, казват собствениците на магазини.
Фермерите от Халкидики съобщават, че ще експериментират нови технологии за обработка на маслиновите гори в сътрудничество с гръцки експерти, както и специалисти от други европейски страни.

Над 6 пъти е поскъпнала земеделската земя у нас за последните 10 години, според данните на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. От бранша смятат, че раздробената земя и липсата на напояване продължават да са най-големият проблем за българското земеделие.
Над 52 млн. декара е селскостопанската земя у нас. 69% от нея е обработваема. 800 000 декара се водят необработваеми, което означава, че през последните 2 години върху тях не е уоражнявана земеделска дейност, предава БНР.

Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 г. декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 г. цената вече е 2 787 лева.
Традиционно най-скъпата земя е в Добруджа, като там комасиран парцел може да достигне и до 5 000 лева за декар, но целта за купуване е изграждане на ВЕИ.
България продължава да е европейската страна с най-раздробена земеделска земя. В страната има 9 млн. земеделски имота.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нивите в Добруджа стигнаха рекордна цена
Земеделската земя стигна 3000 лева на декар
Къде у нас нивите са най-скъпи и най-евтини?

Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през месец април както на годишна база, така и спрямо предходния месец. Оборотът в търговията на дребно (без търговия с автомобили и мотоциклети) намалява с 2% през април спрямо предходния месец март, сочат сезонно изгладените предварителни данни на Националния статистически институт. На годишна база понижението достига 2.7%, според календарно изгладените данни на НСИ. 
Месечни изменения
През април 2023 г. е отчетено понижение на оборота спрямо предходния месец във всички големи групи: търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 2.3%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 2.1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1.1%.
Оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалява с 2.1% спрямо предходния месец март, а този в неспециализираните  магазини, продаващи предимно храни, напитки и тютюневи изделия отчита спад от 0.9% на месечна база.
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 8.8%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 4.5%.
Годишни изменения
През април 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. е регистрирано намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 6.7%, докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено нарастване със 7.3%. Търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия запазва нивото от предходния месец.
Какво се случва с търговията на дребно в Русия след напускането на западните компании?
Конкретно оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалява с 3.1% на годишна база през април, а този в неспециализираните  магазини, продаващи предимно храни, напитки и тютюневи изделия нараства с 0.5% спрямо същия месец на миналата година.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, съществен спад се наблюдава при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 16.4%. Увеличение е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6.2%.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС