Архив на категория: Бизнес

Електронният търговец eMAG подписа най-големия договор за наем в Румъния

Компанията Globalworth, водещ инвеститор в офиси в Централна и Източна Европа, обяви, че е подписала договор с компанията за електронна търговия eMAG за установяване на централата ѝ в сградата Globalworth Square в Букурещ. Сделката е за брутна отвадаема площ от 10 000 кв. метра и е най-големият нов наемен договор, подписан тази година на офис пазара в Румъния, пише онлайн изданието Romania-Insider.com. Сградата е част от комплекса Globalworth District в северната част на Букурещ и е с обща брутна отдаваема площ от 29 000 кв. метра, разположени на 3 подземни нива, приземен етаж и 15 горни етажа и едно техническо ниво, като обичайният етаж е с площ от 2130 кв. м. След споразумението с eMAG сградата достигна 100% заетост. „еMAG е един от най-големите играчи в сектора на електронната търговия и компания, която отключи много бизнес възможности – от доставките на хранителни стоки и на храна от ресторанти до пазар за продажба на употребявани телефони. Да ги посрещнем в нашата бизнес общност е вдъхновение на много нива“, заяви Ема Ифтимие, ръководител на наемната дейност в Globalworth Romania. Globalworth Square е завършена през 2021 г. и е най-високо оценената сграда, притежаваща сертификат BREEAM в Румъния и на 3-о място в света със същия зелен сертификат, съобщава собственикът ѝ. Посредник по сделката е била консултантската компания Cushman & Wakefield Echinox. Акциите на Globalworth са листнати на борсата в Лондон, а компанията е активна в Централна и Източна Европа. Упрявлява се от 260 души в Кипър, остров Гърнзи, Полша и Румъния. Общата стойност на портфейла ѝ с имоти достигна 3,2 млрд. евро към 31 декември 2022 г. В Румъния инвеститорът в имоти е представен в Букурещ, Тимишоара, Констанца, Питещ, Арад, Орадеа и Търгу Муреш. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Компания прави най-високите жилищни кули в региона за 400 млн. евро Пенсионната възраст в Румъния става еднаква за всички. Каква ще бъде? Известен български булевард е сред най-скъпите улици в света

text

Работодатели се обявиха против ново повишение на пенсиите

Двете нови преизчисления на пенсиите от 1 юли, които предлагат от БСП, ще вдигнат дефицита в Държавното обществено осигуряване до най-малко 11 млрд. лв. Това е причината от Българската стопанска камара (БСК) да не подкрепят законопроекта за промени в Кодекса за социално подпомагане на социалистите, които утре ще се гледа на тристранен съвет. "Направеното предложение изисква допълнителни средства в размер на 1,32 млрд. лв. за преизчислението с коефициент на тежест 1,35. Освен това, в проекта за бюджет на ДОО за 2023 г. е предвидено увеличение на средствата във фонд “Пенсии“ с 3,5 млрд. лв. спрямо 2022 г. Ако се приеме това предложение, размерът на допълнителните средства ще се увеличи на 4,8 млрд. лв. спрямо 2022 г., а дефицита на фонд „Пенсии“ ще е не по-малко от 11 млрд. лв.", пише в становището си БСК. Какво ще стане с пенсиите, ако до 10 юни няма приет бюджет? Те дават за пример, че през последните 10 г. дефицитът на ДОО се е увеличил два пъти - от 4,9 млрд. лв. за 2014 г. на 10,6 млрд. лв. за 2023 г. Изплатените средства от държавния бюджет за субсидии на ДОО за този период са около 60 млрд. лв. "Относителният дял на субсидията само за последните три години (2021, 2022 и 2023 г.) е 48% от субсидията за целия десетгодишен период. Изключително негативна тенденция!", посочват от БСК. "С подобно предложение необосновано се увеличава дефицитът в ДОО и особено във Фонд „Пенсии“ - около 60%, без да се отчита предложението в законопроекта за Бюджет за 2023 г.", пише още в становището на БСК. Те са категорични, че в законопроекта липсва обосновка за осигуряване на необходимия финансов ресурс за предвиденото увеличение на размера на пенсиите, съобразен с фискалните възможности на този етап.    

text

След намерението да напусне Европа: OpenAI все пак смята да спазва разпоредбите на ЕС

Дни след като коментира, че има възможност да се оттегли от Европа, ако не може да изпълни изискванията на ЕС, главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман заяви, че планира да спазва правилата на блока. В дискусиите с регулаторните органи на ЕС OpenAI иска „да се увери, че е в състояние да ги спазва“, заяви той по време на реч през уикенда в Париж – последната спирка от обиколката му по света, която ще го отведе в Близкия изток и Азия. Преди това миналата седмица посети Лондон, Мюнхен и Варшава, но пропусна Брюксел. „Повечето от предлаганите регулации за лицензионните рамки и стандартите за безопасност са напълно логични. В повечето случаи това е доста продуктивно“, отбеляза Алтман за настоящите проекти за регулация на изкуствения интелект, които се обсъждат по света. Преди да пристигне в Европа, Алтман говори във Вашингтон, където призова за повече регулации и заяви, че „най-големият му страх“ е, че технологията ще причини сериозни вреди. Законът за изкуствения интелект на ЕС е напът да стане първият цялостен законодателен акт, посветен на ИИ. Макар че първоначалното предложение е съсредоточено върху регулирането на използването му, а не на технологията, Европейският парламент предложи нови правила, насочени конкретно към големите езикови модели след бързата популярност на генеративния ИИ. Засега OpenAI се фокусира върху създаването на „по-добър, по-бърз и по-евтин модел“ на своя продукт ChatGPT с генеративен изкуствен интелект, заяви Алтман, след като продуктът даде началото на глобална надпревара между технологичните компании за създаване на собствени версии на технологията. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Пореден технологичен гигант забрани ChatGPT Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект

text

„България Еър“ увеличава полетите до Барселона: Договори се за втора кодшеър дестинация с Iberia

Cлeд cтapтa нa ceзoннитe диpeĸтни пoлeти дo Бapceлoнa в ĸpaя нa aпpил, „Бългapия Eъp“ пycĸa нoвa линия дo ĸaтaлyнcĸaтa дecтинaция. B нaчaлoтo нa мaй 2023 г. бългapcĸият aвиoпpeвoзвaч пoдпиca дoгoвop c Іbеrіа, c ĸoйтo вĸлючвa Бapceлoнa ĸaтo втopa ĸoдшeъp дecтинaция. Bcичĸи пoлeти пo линиятa щe се oпepиpaт oт нaциoнaлния пpeвoзвaч нa Бългapия, a иcпaнcĸaтa aвиoĸoмпaния щe издaвa билeти зa двeтe oтceчĸи нa cвoя блaнĸa. Cъвмecтният дoгoвop мeждy двeтe aвиoĸoмпaнии вĸлючвa и линиятa Coфия – Maдpид – Coфия, пo ĸoятo cъщo ocнoвeн oпepиpaщ пpeвoзвaч e нaциoнaлният ни. Блaгoдapeниe нa дoгoвopa зa cътpyдничecтвo мeждy „Бългapия Eъp“ и Іbеrіа мнoгo oт пpeдпoчитaнитe дecтинaции ca oщe пo-дocтъпни нa пpaгa нa летния ceзoн. Ocвeн ĸaтo ĸpaйнa тoчĸa, Бapceлoнa e и yдoбeн тpaнcфepeн пyнĸт зa пътницитe нa нaциoнaлния пpeвoзвaч, ĸoитo искат дa пoceтят дecтинaции нa Ибepийcĸия пoлyocтpoв – Πopтo, Билбao, ocтpoвитe Meнopĸa и Ибизa и дpyги. Така aвиoĸoмпaния „Бългapия Eъp“ paзшиpявa мpeжaтa oт дecтинaции, ĸoитo пpeдлaгa нa пътниците си. Cлънчeвитe Лac Πaлмac и Teнepифe щe пpoдължaт дa са caмo нa билeт paзcтoяниe и пpeз тoзи ceзoн c тpaнcфep в Maдpид. Πoлeти пo линиятa Coфия – Бapceлoнa – Coфия щe бъдaт изпълнявaни пpeз цeлия лeтeн ceзoн, чийто край е на 28 oĸтoмвpи. Paзпиcaниeтo вĸлючвa 2 чecтoти нa oпepиpaнe ceдмичнo – втopниĸ и cъбoтa, ĸoeтo позволява eднoceдмичнa вaĸaнция или ĸpaтĸo бягство. Haй-ниcĸaтa цeнa зa eднoпocoчнo пътyвaнe дo мaгнeтичнaтa Бapceлoнa e caмo 95 eвpo в иĸoнoмичнa ĸлaca и вĸлючвa pъчeн бaгaж дo 10 ĸг., дaмcĸa чaнтa или лaптoп, бeзплaтeн ĸeтъpинг нa бopдa и бeзплaтeн сhесk-іn 24 ч. пpeди пoлeт. Paзшиpявaнeтo нa дoгoвopa зa cътpyдничecтвo c иcпaнcĸaтa aвиoĸoмпaния Іbеrіа e пopeднaтa cтъпĸa, ĸoятo нaциoнaлният пpeвoзвaч пpaви в cтpeмeжa cи дa гapaнтиpa на пътниците си бoгaтa мpeжa oт дecтинaции нa ĸoнĸypeнтни цeни и пpи много дoбpи ycлoвия. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Лято 2023: Нови дестинации предлагат летищата София, Бургас и Варна Вече можете да си купите билет от самолетна компания и да го препродадете на друг Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата

text

Tesla слезе от върха на най-печелившите автомобилни производители

Най-големите производители на автомобили в света напоследък трябва да се примирят с намаляването на рентабилността, според проучване на консултантската фирма EY. Според анализа през първото тримесечие на годината приходите в автомобилния сектор в световен мащаб са се увеличили с около 19% спрямо същия период на 2022 г., но печалбата преди лихви и данъци (Ebit) е изостанала с ръст от 6,1%. Продажбите са нараснали само с 4%, предава DPA. Средната рентабилност, измерена чрез маржа на Ebit, който показва съотношението между оперативната печалба и приходите, е спаднал от 9% на 8%. Новият лидер по маржове сред 16-те анализирани автомобилни производителя е базираният в Щутгарт Mercedes-Benz с Ebit марж от 14,7%. След него се нареждат BMW (14,6%) и Kia (12,1%). Досегашният лидер, пионерът при електромобилите Tesla, се срина до четвърто място с 11,4%. „За първи път от началото на 2021 г. виждаме ясни признаци на забавяне на печалбите, които отдавна са спрели да растат толкова бързо, колкото приходите“, посочва Константин Гал, ръководител на отдела за мобилност на EY за Западна Европа и добавя, че пазарът се нормализира. „Скоро новият автомобил вече няма да бъде толкова дефицитна стока, колкото беше миналата година“, споделя Гал. По думите му затова за производителите на автомобили става все по-трудно да прокарват високите цени на автомобилите на пазара и да се отказват от отстъпките. „Времето на мечтаните маржове за някои компании скоро ще приключи“, смята той. „Освен това понастоящем повечето производители генерират значително по-високи печалби от колите с двигатели с вътрешно горене, отколкото от електрическите превозни средства“, посочва консултантът на EY в областта на автомобилите Петер Фус. По думите му производителите трябва да успеят да направят електромобилите по-доходоносни. „Няма как да се избегне по-голяма дисциплина по отношение на разходите, в противен случай съществува заплаха от значително по-ниска рентабилност в дългосрочен план“, отбеляза Фус. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Рекордни печалби за европейските автомобилни производители Рекордни продажби на електромобили в Европа Теѕlа oтвapя мpeжaтa cи зa зapeждaнe нa eлeĸтpoмoбили зa един от най-големите си конкуренти

text

Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно

Лихвите по жилищните кредити у нас намаляват въпреки затягането на паричната политика в еврозоната и действията на Българската народна банка по увеличаване на задължителните резерви на банките, опериращи на българския пазар. Средната годишна лихва по новите заеми за жилище през месец април намалява до 2.54%, сочат данните на БНБ. Това е най-ниското ниво на средната лихва по жилищните кредити от половин година насам. За последно по-ниски лихви бяха наблюдавана през октомври 2022 година. Оттогава насам лихвите по ипотечните заеми започнаха плавно повишение, като процесът бе обърнат през месец март тази година, за да продължи и през април. За сравнение, средната годишна лихва по новите жилищни заеми в левове бе 2.48% през октомври миналата година, 2.55% през ноември, 2.60% през декември, 2.61% през януари, 2.65% през февруари и 2.62% през март тази година преди да падне до най-ниското ниво от 6 месеца насам през април. Преди година, през април 2022 година, средната годишна лихва по новите жилищни кредити е била на сходно ниво с настоящето, а именно 2.57%. Годишният процент на разходите по новите ипотечни заеми през април възлиза на 2.80%, спрямо 2.85% през предходния месец и 2.82% преди 12 месеца. Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева На фона на три поредни тримесечия на годишен спад на сделките с имоти у нас, според данните на Агенцията по вписванията, жилищните кредити у нас нарастват със 17.6% на годишна база през април до близо 17.3 млрд. лева, сочат данните на БНБ. Лихви по потребителски кредити и депозити Средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове, отпускани през април, нараства до 8.48%, спрямо 8.25% през предходния месец март. Преди година средната лихва по заемите за потребление в била 7.84%. Лихвите по потребителските заеми остават под пиковото ниво от края на миналата 2022 година, когато през декември бе отчетена средна годишна лихва по новите заеми в размер на 9.65%. Годишният процент разходи по новите заемите за потребление през април възлиза на 8.98%. Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити Към края на април тази година отпуснатите заеми за потребление нарастват с 11.7% на годишна база до общо 15.5 млрд. лева Средната годишна лихва по новите депозити за домакинства, договорени в левове, нараства до 0.47% през април, спрямо 0.40% през предходния месец март. Преди година тези влогове са били договаряни при средна годишна доходност от 0.10%. Средната годишна лихва по новите депозити за домакинства, договорени в евро, възлиза на 0.67% през април, като остава на същото ниво от предходния месец. Преди 12 месеца тези депозити са били договаряни при средна лихва от 0.08%. Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева Депозитите на домакинствата у нас достигат 74.046 млрд. лева към края на месец април тази година, като нарастват с 9.5% на годишна база. Лихви за бизнеса Средната годишна лихва по новите кредити за нефинансовия бизнес за суми до 1 млн. евро, договаряни в левове, нараства до 3.70% през април, спрямо 3.63% месец по-рано. Преди година тези кредити са били договаряни при средна лихва от 2.87%. При бизнес кредитите в левове за суми над 1 млн. евро средната годишна лихва през април е била 3.29%, спрямо 3.67% през март. През април миналата година равнището е било 2.16%. Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие Заемите за бизнеса за суми до 1 млн. евро, договаряни в евро, са били отпускани през април при средна годишна лихва от 4.82% (4.68% месец по-рано и 2.60% преди 12 месеца). Новите кредити в евро за суми над 1 млн. евро са вървели със средна годишна лихва от 5.64% през април, което представлява скок от 0.80 процентни пункта спрямо нивото от месец март (4.84%). През април 2022 година тези заеми са били договаряни при средна лихва в размер от 1.91%. Средният лихвен процент по овърдрафт за бизнеса нараства през април до 3.01% в левове (2.89% месец по-рано) и 4.58% в евро (4.29% месец по-рано), сочат данните на БНБ. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват със 7.9% на годишна база през април до общо 41.89 млрд. лева. Печалбата на банките достигна 784 млн. лева за първото тримесечие Средната годишна лихва по новите депозити в левове за нефинансовия бизнес нараства до 1.34% през април, спрямо 1.11% през предходния март. Преди 12 месеца тези влогове бяха договаряни при отрицателни лихви – средно минус 0.49%. Новите влогове в евро за бизнеса са вървели през месец април при средна годишна лихва от 1.54%, спрямо 1.43% през март и минус 0.05% през април 2022 година. Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват с 21.3% на годишна база през април до общо 40.68 млрд. лева. Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките Какво показват данните на БНБ за депозитите?

text

Накъде тръгнаха финсновите пазари след изборите в Турция?

Вчера, на 28 май, се проведе вторият тур на президентските избори в Турция и първият балотаж в историята на страната. Според резултатите от който, Върховният избирателен съвет на Турция, на базата на предварителните резултати, обяви победата на досегашния президент Реджеп Ердоган – получил 52,14% от гласовете при обработка на 99,43% от бюлетините. За кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу бяха подадени 47,86% от гласовете. Доларът и еврото тази сутрин започнаха търговията в Турция след преизбирането на Ердоган за президент с лек ръст, т.е. лирата леко поевтиня. А индексът на фондовата борса в Истанбул расте с 3,4%, сочат данните от началото на търговията днес, съобщи ТАСС. BIST100, добави 3,45% (4580 пункта). Пикът на борсовия индекс тази година беше на 2 януари (5561 пункта). Оттогава индексът е леко волатилен, но посоката е с постепенен спад. Понижението на индекса стана забележим от средата на април, когато в страната започна предизборната кампания. Освен това по данни към днес преди обед, турската лира падна спрямо долара с 0,19% (предвид курса в края на миналата седмица) и се търгува за около 19,96 лири за 1 долар. В петък търговията затвори при 19,92 лири за долар. Най-ниският курс на турската валута досега е 20,34 лири за долар. Спрямо еврото, турската лира поевтиня тази сутрин с 0,9%, до 21,61 лири за 1 евро. В петък миналата седмица курсът беше 21,37 лири за евро. Досега най-ниският курс при валутната търговия е 21,71 лири за евро. Още преди първия тур на изборите в Турция на 14 май и доларът, и еврото преминаха прага съответно от 20 лири и 21 лири, така че към момента не може да се каже, че има рязък спад на турската валута. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган Ердоган печели президентските избори в Турция. Какво следва?

text

Още една държава с интерес към производство на българско кисело мляко

Полша е на път да се превърне в поредната държава, която ще заплаща лицензионни такси на България за правото да произвежда българско кисело мляко. Това стана ясно по време на среща между изпълнителния директор на "Ел Би Булгарикум“ Владимир Русев и председателя на Управителния съвет на "Млековита“ Дариуш Саписнки, съобщиха от министерството на икономиката и индустрията. Фирмата е най-голямата полска млекопреработвателна компания, както и най-голямата частна компания в хранително-вкусовата промишленост на страната въобще. "От 50 години милиони японци започват деня си с българско кисело мляко, а от тази година подобно партньорство стартирахме и с Монголия“, подчерта Владимир Русев. Още: Още една азиатска държава ще произвежда българско кисело мляко Той обясни, че през последните месеци рязко се увеличава и пазарният дял на държавната млекопреработвателна компания у нас като продуктите им вече се предлагат в над 100 магазина. "В миналото десетки държави са работили с България, за да използват уникалната ни бактерия. Мотивирани сме днес да върнем тези традиции и се радваме, че Полша е на път да се превърне в поредния ни стратегически партньор“, каза още изпълнителният директор на Ел Би. Компанията "Млековита“ има интерес за подписване на лицензионно споразумение, по силата на което да произвеждат кисело мляко в собствените си заводи, ползвайки българските бактерии lactobacillus bulgaricus и streptococcus thermophilus. Експерти от научноизследователските звена на двете компании обсъдиха качествените характеристики на закваските и крайния продукт, както и някои технологични детайли на производствения процес. Предстои финализиране на детайлите по бъдещо споразумение, като полската страна ще бъде поканена до месец да посети България за неговото официално подписване. На срещата присъстваха и Н. Пр. Маргарита Ганева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Полша и Йордан Драганчев, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси във Варшава. Постигнатите резултати за последното десетилетие нареждат "Млековита“ на първо място сред млечните групи в Централна и Източна с около 1,5 милиарда евро годишен оборот. Дружеството преработва 8 млн. литра мляко всеки ден, доставяно от 15 000 животновъди в 22 собствени завода, в които работят 5 000 служители. Компанията разполага с 34 логистични центрове, като единият от тях представлява най-големият в Полша. До този момент са изградени 147 фирмени магазини, а 35% произведените продукти се изнасят за общо 167 държави от Европа, Азия, Африка, Австралия и Северна и Южна Америка. Всеки месец групата "Млековита“ доставя на вътрешния и външния пазар 60 милиона литра мляко, 8000 тона сирене, 6 хиляди тона масло и 10 хиляди тона сухо мляко.  

text

„Булгаргаз“ очаква цената на газа да падне с още 15% от 1 юни

Към днешна дата цената за юни, която „Булгаргаз“ би внесъл в Комисията за енергийно и водно регулиране, е с близо 15% по-ниска. Това заяви изпълнителният директор на дружеството Деница Златева на днешното открито заседание за обсъждане на доклад относно заявление от 11 май за утвърждаване на цена за юни, по която общественият доставчик да продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. По думите ѝ от началото на май досега цената на борсовия индекс „месец напред“ в Европа е спаднала с 14%, като се очаква до края на месеца да се понижи още малко, предаде БТА. КЕВР утвърди цена на природния газ за май от 77,55 лева/MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. По думите на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ борсовият индекс „месец напред“, по който дружеството купува газ, е с 30% по-висок, отколкото „ден напред“, което е феномен. Анализите засега показват, че по-ниските ценови равнища се очаква да се запазят през летния период, но за зимните месеци във фючърсите ще има повишение. Златева обаче изтъкна, че колкото повече намалява борсовият индекс, спрямо който „Булгаргаз“ ценообразува, толкова повече се увеличава делът на допълнителните разходи. Тя уточни, че борсовият индекс се отнася към цената на доставка – в конкретния случай на втечнен природен газ на терминала в Ревитуса, но оттам се заплащат слотовете за регазификация, капацитет за съхранение, разходи за пренос. „Колкото е по-нисък борсовият индекс, толкова делът на тези допълнителни разходи нараства. Те са си постоянни разходи за нас за цялата година“, обясни Златева. Председателят на КЕВР Иван Иванов посочи, че в газовото хранилище в Чирен нагнетеният природен газ е над 85%. „Убеден съм, че до началото на отоплителния сезон в Чирен ще има не по-малко от 95% газ. Мисля, че ще бъде направено всичко необходимо България да посрещне отоплителния сезон без страх от някакви неприятни изненади“, заяви той и отбеляза, че за първия търг за колективни доставки на природен газ, организиран от ЕК, доставките за България са изпълнени на 100%, но не е имало такива за „Булгаргаз“. Затова попита дали в месеците до края на 2023 г. са гарантирани нужните количества природен газ в страната. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" отговори, че до края на 2023 г. са осигурени всички количества природен газ за клиентите на обществения доставчик. В тези количества влизат и предвидените за нагнетяване в Чирен. "Булгаргаз" допълнително ще прецени спрямо нуждите дали да участва на търгове за 2024 г. на тази общоевропейска платформа. Дружеството е регистрирано там като купувач и продавач. По отношение на скъпия природен газ, който беше нагнетен в Чирен, Деница Златева се надява да се постигне съгласие за компенсации. "Това неминуемо ще доведе и до още по-ниска цена на природния газ", коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз". Председателят на КЕВР Иван Иванов информира, че регулаторът ще излезе с решение по заявлението на обществения доставчик за утвърждаване на цена на природния газ за следващия месец на закрито заседание на 1 юни следобед. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: "Булгаргаз" предлага още по-ниска цена на газа за юни "Булгаргаз" внесе цената на газа за май  Златева каза ще поевтинее ли газът

text

Голяма американска банка уволни стотици служители само за седмица

Eднa oт нaй-гoлeмитe инвecтициoнни бaнĸи в cвeтa - aмepиĸaнcĸaтa ЈРМоrgаn Сhаѕе, cъĸpaти бpoя нa cлyжитeлитe в cвoитe тexнoлoгични и oпepaтивни звeнa c 500 души, cъoбщи СNВС. Toвa ce e cлyчилo само в paмĸитe нa минaлaтa ceдмицa. Увoлнeниятa, ĸoитo зacягaт ocнoвнo пoдpaздeлeниeтo нa бaнĸaтa в Hю Йopĸ, идвaт, въпpeĸи обявените намерения за нaeмане на дo 13 000 нoви cлyжитeли.  Къде въведоха данък "свръхпечалба" за банките? ЈРМоrgаn имaшe 296 877 cлyжитeли в ĸpaя нa пъpвoтo тpимeceчиe нa 2023 гoдинa. Пpeз aпpил нaй-гoлямaтa aмepиĸaнcĸa бaнĸa пpидoби cpинaлaтa ce Fіrѕt Rерublіс Ваnk, пpeдлaгaйĸи paбoтa нa oĸoлo 85% oт cлyжитeлитe нa изпpaвeнaтa пpeд фaлит ĸpeдитнa инcтитyция. JPMorgan пое контрола върху First Republic Bank, САЩ обмислят по-високо застраховане на депозитите Πepиoдичнoтo cъĸpaщaвaнe нa paбoтни мecтa ce cчитa зa peдoвeн xoд cpeд финaнcoвитe ĸoмпaнии.

text

Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 20 млрд. лева

Нетните активи на пенсионните фондове у нас нарастват с 5.07% на годишна база до общо 20.205 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Комисията за финансов надзор, публикувани на сайта на институцията. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на месец март тази година достига 4.95 млн. души, като нараства с 1.55% на годишна база. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на първото тримесечие на тази година, възлизат на 14 194, от които 1 392 пенсионери и 12 802 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст, уточняват от КФН. През първото тримесечие на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 829 000 лева за пенсии, 13.676 млн. лева за разсрочено изплащане на осигурени лица и 58 000 лева на наследници на лица, получавали разсрочени плащания. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото тримесечие на 2023 г. възлизат на 74.180 млн. лева. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 27.87 млн. лева. Намаляват ли парите в допълнителното пенсионно осигуряване? Средната доходност при всички видове фондове е отрицателна. Средноаритметичната доходност на универсалните пенсионни фондове за периода 31.03.2021 година – 31.03.2023 година е минус 2.60% на годишна база. Средноаритметичната доходност за последния 24-месечен период на професионалните пенсионни фондове е минус 1.49% на годишна база, а на доброволните пенсионни фондове – средно минус 0.45%. Какво ще стане с пенсиите, ако до 10 юни няма приет бюджет? След 2022 г.: Втората пенсия е по-малка, но тенденцията е да се увеличи

text

Брашното и някои зеленчуци поскъпват, но цените като цяло бележат спад

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица пада с 1,08% до 2,287 пункта. Нивото на индекса в началото на годината беше 2,316 пункта. Оранжерийните домати поевтиняват със 7,2% и се продават по 3,34 лева за кг. Цената на оранжерийните краставици нараства с 8,2% и се купуват по 3,03 лева за кг. Червените чушки поскъпват с 2,4% до 4,32 лева за кг в края на седмицата. Картофите поскъпват с 11,9% и се продават по 1,51 лева за кг, а цената на морковите се понижава с 8,5% до 1,51 лева за кг. При зелето има поевтиняване с 5,9% и то се купува по 1,28 лева за кг. Зелената салата поскъпва с 15,8% и се продава по 1,32 лева за брой. Ябълките от внос поевтиняват с 4,4% и се продават по 1,73 лева за кг. Лимоните поскъпват с 2,6% и се продават по 2,38 лв за кг. Ягодите поевтиняват с 8,7% до 5,06 лева за кг. Бананите вдигат цената си с 0,3% до 3,01 лева за кг. Цените на черешите остават неотчетени в седмичните бюлетини на ДКСБТ. Кравето сирене поевтинява с 1,6% и се търгува по 11,11 лв за кг, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,5% по-скъпо – по 17,24 лв за кг. Олиото поевтинява с 2,8% и цената му е 3,16 лева за литър в края на седмицата. На Софийската стокова борса и тази седмица се предлага олио на цена 2,30 лева за литър в пластмасова бутилка. Пакетче краве масло от 125 гр. се търгува по 2,57 лева. Пилешкото месо поскъпва с 0,6 на сто до 6,21 лева за кг. Захарта отстъпва с 0,8% и се продава по 2,38 лева за кг в края на седмицата. Брашно тип „500“ скача с 3,8% и се купува по 1,29 лева за кг. Оризът поскъпва с 0,3% и се купува по 3,05 лева за кг. Яйцата (размер М) поевтиняват символично с 1 ст. до 0,35 лева за брой на едро. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Кои храни купуваме по-евтино? Цените на храните у нас поевтиняват четвърта поредна седмица Цените на основни храни у нас пак тръгнаха нагоре

text

Почивката на морето тази година ще е драстично по-скъпа. Ето колко ще струва

Семейната почивка по морето ще е драстично по-скъпа това лято. Близо 1700 лв. средно трябва да отдели семейство с две деца за седмица на курорт по българското Черноморие. Това показват  изчисленията на Института за анализи и оценки в туризма. Причината е, че тази година са по-високи са цените на нощувките, плажните принадлежности, както и на храната в ресторантите, съобщава NOVA. 100 лева за шезлонг и чадър на морето Туристите това лято ги очакват поне 30% по-високи цени на нощувките и средно с между 10 и 20% по-скъпи чадъри и шезлонги, в сравнение с миналото лято. Очакванията са след 15 юни бюджетът за морска ваканция да набъбне с минимум 30% - както при нощувките, така и в менютата на ресторантите. От средата на юли – дори двойно, спрямо офертите от началото на сезона. Гърция също не е спасение - и там цените се очаква да бъдат по-високи с 25-30%.  Още: По-скъпо ли ще е морето в Гърция? Една вила в Халкидики на вечер излиза от 200 евро - с 2-3 спални. Не на първа линия. Има и по 2000.

text

Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган

Турската лира потъна в понеделник след като стана ясно, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган печели президентските избори в страната, удължавайки управлението си в трето десетилетие. Валутата се търгуваше на цена 19.97 спрямо щатския долар към 4 часа сутринта в понеделник лондонско време, след като бе на ниво от 20 спрямо долара по-рано през сесията, предава CNBC. Поевтиняването на турската лира продължава, като към момента на подготвяне на материала се търгува на цена 20.05 спрямо щатския долар. „Имаме доста песимистична перспектива за турската лира в резултат на запазването на поста на Ердоган след изборите”, казва икономистът и валутен стратег за развиващите се пазари в Wells Fargo Брендан Макена. Защо щатският долар отново набира сила? Макена прогнозира, че лирата ще достигне ново рекордно дъно от 23 спрямо долара до края на второто тримесечие, след което ще падне до 25 още догодина. Турската лира е загубила около 77% от стойността си спрямо щатския долар през последните 5 години. Той очаква неортодоксалните рамки на паричната и монетарната политика в Турция да останат непроменени и занапред. Ердоган печели балотажа и получава нов президентски 5-годишен мандат Турската парична политика поставя акцент върху стремежа към растеж и конкуренция при износа, вместо да се опитва да укротява инфлацията, като Ердоган подкрепя нетрадиционната гледна точка, че повишаването на лихвените проценти всъщност увеличава инфлацията. За всички пътуващи: Въведоха нови правила за влизане в Турция „Сегашната настройка просто не е устойчива”, казва Тимъти Аш, стратег в BlueBay Asset Management. „С ограничени валутни резерви и с масово негативни реални лихвени проценти, натискът върху лирата е голям”, продължава той. “Това е много мрачна икономическа и пазарна перспектива за Турция.”, казва Макена. Той отбеляза, че светлина в тунела в целия сценарий може да бъде способността на турската централна банка да осигури суап линии за валутни резерви със страни от Близкия изток и Китай. „Ако могат да продължат да използват тези линии и евентуално да разширят и подобрят тези резервни валутни линии, може би има известна подкрепа във валутната намеса на централната банка.”, казва той. Турската централна банка сложи край на понижаването на лихвите. Ще падне ли още лирата? Турция измести Германия като предпочитан партньор от българския бизнес Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута?

text

Ердоган печели балотажа и получава нов президентски 5-годишен мандат

Турският президент Реджеп Ердоган победи на президентските избори в Турция – така все по-авторитарното му управление ще навлезе в трето десетилетие, предава Reuters. Изборите бяха най-тежкото му политическо предизвикателство досега. Обръщайки се към привържениците си от автобус в Истанбул, Ердоган благодари на хората и заяви, че турците са му дали отговорността да управлява през следващите 5 години. „Единственият победител е Турция“, допълни той. Руският президент Владимир Путин поздрави Ердоган. Президентите на Иран и Алжир и емирът на Катар също го поздравиха в Близкия изток, където той упражняваше турското влияние, понякога с военна сила. Победата ще удължи 20-годишното управление на Ердоган, като му осигури мандат да продължи все по-авторитарното си управление, което поляризира Турция и засили позицията ѝ като регионална военна сила. Поддръжници на Ердоган се събраха пред резиденцията му в Истанбул в очакване на победата, като скандираха „Аллах е велик“. Държавната Анадолска агенция и опозиционната агенция ANKA даваха на президента преднина при близо 99% преброени бюлетини. Победата ще засили имиджа на Ердоган на непобедим, след като той вече преначерта вътрешната, икономическата, външната политика и политиката в областта на сигурността в страната членка на НАТО с 85 млн. души население. Победата дойде, след като Ердоган преживя едни от най-тежките политически затруднения досега. Той привлече избиратели с националистическа и консервативна реторика при предизборната си кампания, която отвлече вниманието от дълбоките икономически затруднения. Емре Ердоган, преподавател по политология в истанбулския университет Билги, отдаде успеха на Ердоган на вярата на привържениците му в способността му да разрешава проблеми, въпреки че сам създаде повечето. Ердоган запази и подкрепата на консервативните избиратели, които отдавна се чувстваха маргинализирани от светския елит, доминиращ в Турция. „Тази ера ще се характеризира с упадък на политическите и гражданските свободи, поляризация и културни борби между две политически племена“, смята политологът. Поражението на Калъчдароглу, който обеща да постави страната на по-демократичен и колаборативен път, вероятно ще удовлетвори Москва, но не и на западните столици и голяма част от Близкия изток, след като Турция възприе по-конфронтационна и независима позиция във външната политика. Ердоган, който управлява Турция от 20 години, си осигурява нов 5-годишен мандат въпреки кризата с разходите за живот и поредицата от валутни сътресения, породени до голяма степен от неортодоксалните му политики, които опозицията обеща да отмени. Анализатори прогнозират икономическа и пазарна волатилност след изборите, които някои определиха като тест дали такъв автократичен лидер може да бъде свален по мирен начин. Алиансът на Ердоган спечели парламентарните избори преди 2 седмици, което даде на президента инерция преди втория тур на изборите за президент. Калъчдароглу представлява широка опозиционна коалиция, включваща социалдемократи, националисти и бивши съюзници на Ердоган, посочва Bloomberg. Изходът е от ключово значение за финансовите пазари и за икономиката на Турция, оценявана на 900 млрд. долара. Чуждестранни пари заляха турските капиталови и дългови пазари през първото десетилетие на Ердоган на власт, но инвеститорите се оттеглиха през последните години, тъй като правителството следва икономическа политика „растеж на всяка цена“, която подкопа валутата. Турската лира достигна ново рекордно дъно през последните дни. 69-годишният Ердоган обеща да запази подхода си, включващ по-ниски лихви въпреки ширещата се инфлация. 74-годишният Калъчдароглу заяви, че ще върне по-ортодоксалната икономическа политика и ще се бори с корупцията. ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Какъв ще бъде изходът от президентските избори в Турция? Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца

text

Черна гора удари с по-голям данък покупките на недвижими имоти

Данъчна ставка върху покупката на недвижими имоти в Черна гора на стойност над 150 000 EUR вече ще е 5%. Тя ще остане в размер на 3% само за имоти под тази стойност. Промените влизат в сила от 1 януари 2024 г. Гърция пък наскоро отмени временно данъците върху имотите на граждани с годишен доход под 15 000 евро, както и безработни, пенсионери, многодетни семейства Още: Гърция освобождава собствениците на имоти от данък тази година Приетите промени са широко критикувани в Черна гора, като коментатори отбелязват, че прагът е твърде нисък. "Днес в Будва, Подгорица, Котор едва ли е възможно да се купи тристаен апартамент за 150 000 EUR. Двустайният апартамент не е лукс. Мисля, че границата трябваше да е много по-висока, ако целта е да се обложи луксът", казва икономическият анализатор Предраг Дрекун. Цените на имотите в Черно гора са близки до тези в България. "Като цяло смятам, че облагането на оборота на луксозни имоти не е най-доброто решение, защото отваря пространство за различни форми на укриване, както законни, така и незаконни. По-добре държавата  да обложи високите доходи, големите депозити, "мъртвите" депозити, както и всички форми на "мъртви" активи", поясни той. "Страхувам се, че този закон ще засегне много широк кръг от млади хора, семейни двойки, които решават жилищен въпрос, както и всички останали, които купуват апартамент. Вместо да им даде определени придобивки, които впоследствие се мултиплицират обратно в обществото, чрез увеличаване на раждаемостта или увеличаване на личното потребление, държавата ги обезсърчава още в началото на живота им ”, уточнява Дрекун.      

text

Чуждестранните инвеститори изтеглили от Русия 36 млрд. долара

Чуждестранни инвеститори, които напуснаха Русия след като продадоха бизнесите си там между март 2022 година и март 2023 година, са изтеглили около 36 млрд. долара от страната. Това съобщава държавната руска агенция РИА, цитирайки анализ на Централната банка на страната, предава Reuters. Десетки от най-големите компании в света напуснаха или намалиха техните операции в Русия в отговор на инвазията на Москва в Украйна, започнала през февруари 2022 година. Миналата седмица централната банка омаловажи въздействието на напускането на чуждестранни компании, като посочи, че около 200 сделки за продажба са били завършени през периода март 2022-23 г., като само 20% включват големи продажби на активи, тоест тези на стойност, надхвърляща 100 млн. долара. Москва нарича действията си в Украйна „специална военна операция”, докато Украйна и нейните съюзници определят ситуацията като непровокирана агресия с цел заграбване на земя. Икономическата война на Русия със Запада навлиза в опасна нова фаза И Michelin продава активите си в Русия Голям срив в продажбите на автомобили в Русия

text

Байдън за дълга и бюджета на САЩ: Добри новини

Само дни преди риска да бъде обявен първия в историята дефолт на САЩ, американският президент Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите на Конгреса Кевин Маккарти постигнаха окончателно споразумение за повишаване на тавана на правителствения дълг, съобщи Асошиейтед прес, предаде БТА. Президентът-демократ и лидерът на републиканското мнозинство в Долната камара на Конгреса разговаряха в неделя вечер източно американско време, докато преговарящи от двете страни съставяха текста на проектозакона, за да могат конгресмените да се запознаят с компромисите, които вероятно няма да бъдат подкрепени от крайните представители и на двете партии. Вместо това лидерите работят да получат подкрепа от политическия център в момент, в който Конгресът бърза да предотврати фалита на федералното правителство преди крайния срок 5 юни. "Добри новини. Споразумението предотвратява най-лошата възможна криза, дефолт, за първи път в историята на нашата страна", заяви Байдън и призова и двете партии да положат съвместни усилия за бързо гласуване на закона. "Председателят (на Камарата на представителите) и аз заявихме ясно от самото начало, че единственият път напред е двупартийно споразумение", добави Байдън. Компромисът, обявен като предварителен, включва орязване на разходи, но рискува да разгневи някои конгресмени, след като се запознаят подробно с отстъпките, които са превдидени в него. Следващите дни ще покажат дали Вашингтон отново ще успее за малко да избегне дефолт по американския държавен дълг, както е ставало многократно в историята, или световната икономика ще навлезе в потенциална криза. Конгресмените се очаква да се върнат на работа най-рано във вторник заради отбелязването на Деня в памет на загиналите във войните днес (29 май). Маккарти обеща, че ще спази правилото да обяви законопроекта най-малко 72 часа преди гласуването. ОЩЕ: САЩ се доближават до сделка за държавния дълг, но резултат още няма

text

Служебното правителство внася предложение за удължаване на Бюджет 2022

Тази седмица служебното правителство ще внесе предложение за ново удължаване на държавния бюджет, приет през 2022 година. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев пред Нова телевизия. Причината - няма как до 10 юни да се приеме редовен бюджет. Датата 10-ти юни беше посочена от мнозина за крайна по отношение на сегашния удължен бюджет - след нея нямало да може да се плаща нищо над това, което държавата събира като приходи. Многократно беше обсъждано, че това включва пенсии и заплати в държавната администрация. ОЩЕ: Формулата за дивидентите относно бюджета изглежда трудно постижима "Пенсиите за юни ще бъдат изплатени по план и навреме", увери Гълъб Донев. Проблемът обаче не е с пенсиите за юни, а с увеличението през юли. В сегашния си размер тези плащания би следвало да са гарантирани, но при удължаване на миналогодишния бюджет няма да има средства за заложеното в Кодекса за социално осигуряване осъвременяване от 1 юли с 12%, посочва в. "Сега". ОЩЕ: Няма бюджет - може ли да спрат разплащанията на пенсии и заплати?

text

Няма пари: С този мотив служебното правителство иска край на санирането

Спиране на програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради (Национална програма за енергийна ефективност) до края на 2023 година иска служебното правителство. Причината е, че има недостиг на средства - 46 млн. лева, пише Mediapool. Ако това стане факт 52 блока, които имат подписани договори с държавната Българска банка за развитие (ББР), няма да бъдат санирани. Те обаче могат да кандидатстват за финансиране по новата програма за обновяване на жилищния фонд, която се финансира с европейски пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Само че първата фаза на ПВУ приключва на 31 май. Намерението на служебното правителство е вече обявено в портала за обществени консултации. Вече има и забележка в общественото обсъждане - че "проектът има за цел да укрие, че произвежданата топлинна енергия се разхищава по най-неефективния начин - "доставка" в абонатната станция", при което количеството на произвежданата топлина се определя от топлинния товар/мощността на сградната инсталация и в зависимост от външните условия достига до 10 (десет) пъти повече от потребностите на обществото, или 1000% неефективност. Предлаганата с проекта ефективност на многофамилните сгради не надвишава 35%". Иначе в своя доклад, с който обяснява искането за спиране на санирането, служебният регионален министър Иван Шишков посочва следното: "Проектът на Постановление на Министерския съвет предвижда преустановяване на сключването на договори за изпълнение на дейности по Програмата с външни изпълнители, избрани по реда на Закона за обществените поръчки. Допуска се сключване на договор за изпълнение на дейности по Програмата с външни изпълнители, избрани по реда на Закона за обществените поръчки, за сгради за който има финансов ресурс, потвърден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), но с които изпълнители не е сключен договор, като се предвижда срок за това. Това изменение няма да повлияе на сключените договори за възлагане на обществени поръчки с избрани изпълнители, дейностите по които все още не са изпълнени, които ще продължат да бъдат изпълнявани съгласно условията на Програмата. Предвиден е срок за сключване на анекси към договорите за целево финансиране". Бюджетът за прогрмата, която тръгна през 2015 година, стигна 2 000 000 000 лева, но това е недостатъчно заради инфлацията. Към днешна дата тези пари ще стигнат за 1970 частни жилищни сгради, показват сметките на МРРБ. От тях до момента напълно обновени, въведени в експлоатация и съответно разплатени на ББР са 1936 жилищни сгради.  В процес на обновяване са още 34 блока, които са на различен етап. Очакванията са дейностите по тях да приключат до края на 2023 г. За останалите 52 жилищни сгради, със сключени договори с ББР, пари няма. За 13 от тях има направени енергийни обследвания и избрани строители, но те също няма да бъдат санирани по националната програма, тъй като трябват още 46 000 000 лева, става ясно от публикуваните документи. А при липсата на редовен държавен бюджет, парите няма откъде да дойдат. ОЩЕ: Искат увеличаване на данъчното облекчение за саниращите жилищата си

text