„Лидл България“ стъпва в нов български град и отваря първия си магазин в Карлово. Това е 52-ят град в страната, в който веригата отваря обект. Инвестицията е на стойност 95 000 лева. Предстои да бъде изграден и тротоар около новия магазин.
Обектът е 117-ят магазин на Lidl в страната. От веригата съобщават още, че обектът разполага с LED осветление с висока енергийна ефективност и електронни ценови табели.
„Лидл България“ ежегодно разширява търговската си мрежа с нови обекти и създава работни места. „По този начин допринасяме за по-бързото развитие на тези райони в България“, отбелязва Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“.

От веригата обявиха, че новият магазин на Lidl в Карлово се намира на ул. „Ген. Заимов“ № 54.
Миналата седмица Lidl стана една от първите вериги, които въведоха автомати за приемане на използвани пластмасови бутилки и кенове за напитки, като за всяка върната опаковка клиентите ще получават ековаучер на стойност 5 ст.
Съоръженията са разположени в магазини в няколко български града, сред които София, Пловдив, Варна, Габрово, Добрич и Монтана. Машините позволяват на клиентите да върнат използваните от тях опаковки от напитки на мястото, където ежедневно пазаруват, като заедно с това допринасят за опазването на околната среда.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Lidl разширява логистичния си център до София

Изненадваща сделка грабна вниманието на феновете на бойните спортове, която изглежда ще обедини в едно две от най-популярните спортни компании в света.
World Wrestling Entertainment (WWE), позната у нас като „Световна федерация по кеч” даде съгласие за сливане с най-голямата MMA организация в света UFC. В резултат на сливането ще се роди нова публично търгувана компания, която ще бъде контролирана от Endeavor Group , собственикът на UFC, обявиха двете компании в понеделник, предава CNBC.
Endeavor ще притежава дял от 51% в новата компания за бойни спортове и развлечение, докато акционерите на WWE ще държат останалите 49%, според условията на споразумението. Сделката оценява WWE на 9.3 млрд. долара, докато UFC получава оценка от 12.1 млрд. долара, посочват компаниите в съобщение до медиите. Това означава, че новата публична компания, която ще се роди след сливането, ще има оценка от над 21 млрд. долара.
Акциите на WWE поевтиняха по време на предварителната търговия в понеделник, докато тези на Endeavor поскъпват.
Ари Емануел ще изпълнява ролята на главен изпълнителен директор както на Endeavor, така и на новата компания. Мажоритарният собственик на WWE Винс МакМеън ще поеме ролята на изпълнителен председател на борда на директорите, докато президентът на Endeavor и главен оперативен директор Марк Шапиро ще работи на същите позиции в новата компания.
Дейна Уайт ще остане президент на UFC, а изпълнителният директор на WWE Ник Кан ще продължи да бъде президент на бизнеса, свързан с кеча (борбата).
Футбол, баскетбол, голф: Къде е най-високоплатеният спортист?
Бордът на директорите ще бъде от 11 души, шестима назначени от Endeavor и петима от името на WWE. Името на новата компания ще бъде обявено на по-късен етап.
Обявлението за постигнатото споразумение идва след като WWE търсеше купувча през последните няколко месеца. Винс МакМеън дори се завърна като председател на компанията през януари, за да участва в процеса по продажба. Акциите на WWE са поскъпнали с над 33% през тази година, което към края на миналата седмица поставя пазарна капитализация на компанията от 6.79 млрд. долара.

Продуктът на WWE се гледа от зрители по цял свят;   Снимка: Getty Images
Сделката ще слее два от най-големите спортни марки в света, които принципно залагат на доста различни подходи. WWE излъчва мачове по борба (кеч), които се провеждат по предварително изготвен сценарии, докато UFC залага на истински мачове между бойци, практикуващи смесени бойни изкуства. Въпреки това двете организации имат сходна култура, визия и съдържание. Редица UFC бойци, включително Ронда Раузи и Брок Леснър, имат участие и в WWE през годините.
Казано с други думи – и двете организации се занимават с промоция на бойни спортове.
UFC звездата Конър Макгрегър приветства новините за евентуалната сделка. „Невероятно. Каква мощ!”, посочи той чрез публикация в Twitter, добавяйки друга публикация, изобразяваща него с шампионските пояси на UFC и WWE.

UFC е най-голямата организация за смесени бойни изкуства в света, като през годините се превърна в синоним на ММА;    Снимка: Getty Images
Сливането ще постави точка на десетилетията, в които WWE се управляваше като семейна фирма. Основател на оригиналната кеч компания е бащата на Винс МакМеън в средата на 20 век. Винс МакМеън, който купува компанията от баща си през 1982 година, понастоящем има контролен дял в WWE. През последните четири десетилетия WWE се превърна в глобален феномен със зрители по целия свят, давайки път на звезди като Хъл Хоган, Дуейн „Скалата” Джонсън, Дейв Батиста и Джон Сина.
77-годишният МакМеън се пенсионира от компанията през миналия юли след разкрития, че е плащал на няколко жени милиони долари през годините, за да запазят мълчание по предполагаеми връзки и неправомерно поведение.
Неговата дъщеря, Стефани МакМеън, пое поста на съвместен изптлнителен директор с Ник Кан. Пол Левеск, познат на феновете с кеч псевдонима си „Трите Хикса” (Triple H), който е съпруг на Стефани МакМеън, пое ръководството на креативната част на бизнеса от Винс МакМеън.
Кои са китайските спонсори на Евро 2020?
След като Винс МакМеън се завърна през януари, Стефани се оттегли от позицията, която остана изцяло в компетенциите на Кан. Винс МакМеън понастоящем има 2-годишен трудов договор с компанията, става ясно от документация, подадена пред борсовия регулатор в САЩ.
През последните седмици Кан обикаля медиите, където дискутира евентуална продажба на компанията. През миналата седмица той посочи пред CNBC, че този процес е привлякъл вниманието на много потенциални купувачи.
WWE предлага на акционерите на Endeavor бизнес със събития на живо, както и огромна интелектуална собственост, трупана с десетилетия. WWE генерира приходи за 1.29 млрд. долара през миналата година.
Футболна звезда инвестира в технологична компания
В същото време, UFC се отплаща подобаващо на Endeavor. През миналата година ММА веригата помогна на спортния бизнес на компанията майка да генерира приходи за 1.3 млрд. долара. Пазарната капитализация на Endeavor възлиза на 10.53 млрд. долара към края на миналата седмица.

Президентът на UFC Дейна Уайт;     Снимка: Getty Images
Освен всичко друго, лидерите на WWE, Endeavor и UFC сякаш имат сходен медиен образ, тъй като МакМеън, Емануел и Уайт са известни с безпардонното си поведение, което е спечелило на всеки от тях както верни съюзници, така и убедени критици.

Изненадваща сделка грабна вниманието на феновете на бойните спортове, която изглежда ще обедини в едно две от най-популярните спортни компании в света.
World Wrestling Entertainment (WWE), позната у нас като „Световна федерация по кеч” даде съгласие за сливане с най-голямата MMA организация в света UFC. В резултат на сливането ще се роди нова публично търгувана компания, която ще бъде контролирана от Endeavor Group , собственикът на UFC, обявиха двете компании в понеделник, предава CNBC.
Endeavor ще притежава дял от 51% в новата компания за бойни спортове и развлечение, докато акционерите на WWE ще държат останалите 49%, според условията на споразумението. Сделката оценява WWE на 9.3 млрд. долара, докато UFC получава оценка от 12.1 млрд. долара, посочват компаниите в съобщение до медиите. Това означава, че новата публична компания, която ще се роди след сливането, ще има оценка от над 21 млрд. долара.
Акциите на WWE поевтиняха по време на предварителната търговия в понеделник, докато тези на Endeavor поскъпват.
Ари Емануел ще изпълнява ролята на главен изпълнителен директор както на Endeavor, така и на новата компания. Мажоритарният собственик на WWE Винс МакМеън ще поеме ролята на изпълнителен председател на борда на директорите, докато президентът на Endeavor и главен оперативен директор Марк Шапиро ще работи на същите позиции в новата компания.
Дейна Уайт ще остане президент на UFC, а изпълнителният директор на WWE Ник Кан ще продължи да бъде президент на бизнеса, свързан с кеча (борбата).
Футбол, баскетбол, голф: Къде е най-високоплатеният спортист?
Бордът на директорите ще бъде от 11 души, шестима назначени от Endeavor и петима от името на WWE. Името на новата компания ще бъде обявено на по-късен етап.
Обявлението за постигнатото споразумение идва след като WWE търсеше купувча през последните няколко месеца. Винс МакМеън дори се завърна като председател на компанията през януари, за да участва в процеса по продажба. Акциите на WWE са поскъпнали с над 33% през тази година, което към края на миналата седмица поставя пазарна капитализация на компанията от 6.79 млрд. долара.

Продуктът на WWE се гледа от зрители по цял свят;   Снимка: Getty Images
Сделката ще слее два от най-големите спортни марки в света, които принципно залагат на доста различни подходи. WWE излъчва мачове по борба (кеч), които се провеждат по предварително изготвен сценарии, докато UFC залага на истински мачове между бойци, практикуващи смесени бойни изкуства. Въпреки това двете организации имат сходна култура, визия и съдържание. Редица UFC бойци, включително Ронда Раузи и Брок Леснър, имат участие и в WWE през годините.
Казано с други думи – и двете организации се занимават с промоция на бойни спортове.
UFC звездата Конър Макгрегър приветства новините за евентуалната сделка. „Невероятно. Каква мощ!”, посочи той чрез публикация в Twitter, добавяйки друга публикация, изобразяваща него с шампионските пояси на UFC и WWE.

UFC е най-голямата организация за смесени бойни изкуства в света, като през годините се превърна в синоним на ММА;    Снимка: Getty Images
Сливането ще постави точка на десетилетията, в които WWE се управляваше като семейна фирма. Основател на оригиналната кеч компания е бащата на Винс МакМеън в средата на 20 век. Винс МакМеън, който купува компанията от баща си през 1982 година, понастоящем има контролен дял в WWE. През последните четири десетилетия WWE се превърна в глобален феномен със зрители по целия свят, давайки път на звезди като Хъл Хоган, Дуейн „Скалата” Джонсън, Дейв Батиста и Джон Сина.
77-годишният МакМеън се пенсионира от компанията през миналия юли след разкрития, че е плащал на няколко жени милиони долари през годините, за да запазят мълчание по предполагаеми връзки и неправомерно поведение.
Неговата дъщеря, Стефани МакМеън, пое поста на съвместен изптлнителен директор с Ник Кан. Пол Левеск, познат на феновете с кеч псевдонима си „Трите Хикса” (Triple H), който е съпруг на Стефани МакМеън, пое ръководството на креативната част на бизнеса от Винс МакМеън.
Кои са китайските спонсори на Евро 2020?
След като Винс МакМеън се завърна през януари, Стефани се оттегли от позицията, която остана изцяло в компетенциите на Кан. Винс МакМеън понастоящем има 2-годишен трудов договор с компанията, става ясно от документация, подадена пред борсовия регулатор в САЩ.
През последните седмици Кан обикаля медиите, където дискутира евентуална продажба на компанията. През миналата седмица той посочи пред CNBC, че този процес е привлякъл вниманието на много потенциални купувачи.
WWE предлага на акционерите на Endeavor бизнес със събития на живо, както и огромна интелектуална собственост, трупана с десетилетия. WWE генерира приходи за 1.29 млрд. долара през миналата година.
Футболна звезда инвестира в технологична компания
В същото време, UFC се отплаща подобаващо на Endeavor. През миналата година ММА веригата помогна на спортния бизнес на компанията майка да генерира приходи за 1.3 млрд. долара. Пазарната капитализация на Endeavor възлиза на 10.53 млрд. долара към края на миналата седмица.

Президентът на UFC Дейна Уайт;     Снимка: Getty Images
Освен всичко друго, лидерите на WWE, Endeavor и UFC сякаш имат сходен медиен образ, тъй като МакМеън, Емануел и Уайт са известни с безпардонното си поведение, което е спечелило на всеки от тях както верни съюзници, така и убедени критици.

Няма да коментираме резултатите от изборите в България, процесът не е приключил. Това заяви говорител на Европейската комисия на пресконференция. „Очакваме обявяването на окончателните резултати и съставянето на правителство. ЕК винаги работи с всяко правителство, излъчено след демократични избори в държавите от ЕС“, допълни той.
На въпрос как очаква изборите у нас да се отразят на преговорите със Северна Македония за присъединяване към ЕС той посочи, че ЕК няма да коментира възможното влияние върху двустранните отношения между София и Скопие. В ход са първите стъпки в преговорния процес със Скопие. Този процес напредва гладко и е свързан с отчитането на съответствието на местното с европейското законодателство.

Предстоят двустранните срещи, на които Скопие трябва да изясни следващите стъпки за сближаване на законодателството с европейските изисквания. Според говорителя очакванията на ЕК са този процес да завърши до есента.
„По-нататък ще очакваме Северна Македония да въведе промените в конституцията, както обеща, за да напреднат преговорите“, обобщи говорителят.
В отговор на въпрос дали, ако до есента очакванията на ЕК не бъдат изпълнени, може да бъдат разделени Северна Македония и Албания в преговорния процес, започнал едновременно за двете страни, говорителят уточни, че това се решава от държавите в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световните медии: Политическата криза задълбочава изолацията на България в ЕС
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

Няма да коментираме резултатите от изборите в България, процесът не е приключил. Това заяви говорител на Европейската комисия на пресконференция. „Очакваме обявяването на окончателните резултати и съставянето на правителство. ЕК винаги работи с всяко правителство, излъчено след демократични избори в държавите от ЕС“, допълни той.
На въпрос как очаква изборите у нас да се отразят на преговорите със Северна Македония за присъединяване към ЕС той посочи, че ЕК няма да коментира възможното влияние върху двустранните отношения между София и Скопие. В ход са първите стъпки в преговорния процес със Скопие. Този процес напредва гладко и е свързан с отчитането на съответствието на местното с европейското законодателство.

Предстоят двустранните срещи, на които Скопие трябва да изясни следващите стъпки за сближаване на законодателството с европейските изисквания. Според говорителя очакванията на ЕК са този процес да завърши до есента.
„По-нататък ще очакваме Северна Македония да въведе промените в конституцията, както обеща, за да напреднат преговорите“, обобщи говорителят.
В отговор на въпрос дали, ако до есента очакванията на ЕК не бъдат изпълнени, може да бъдат разделени Северна Македония и Албания в преговорния процес, започнал едновременно за двете страни, говорителят уточни, че това се решава от държавите в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световните медии: Политическата криза задълбочава изолацията на България в ЕС
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

Днес отбелязваме 30-ата годишнина на Кохезионния фонд. За тези 30 години Кохезионният фонд инвестира близо 179 млрд. евро в икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС.
Създаден с Договора от Маастрихт като инструмент на политиката на сближаване – която, от своя страна, е необходимо допълнение на единния пазар, Кохезионният фонд бе натоварен с мисията да инвестира в транспортната инфраструктура и в опазването на климата и околната среда. Сред основните му инвестиционни оси са подобряването на водоснабдяването и на пречистването на отпадъците, енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и пътната и железопътната инфраструктура.
Фондът обхваща държавите членки с брутен национален доход (БНД) под 90 % от средния за ЕС, като целта е да се насърчи сближаването между европейските икономики. Подкрепата от Кохезионния фонд, както и цялостното финансиране по линия на политиката на сближаване, допринесоха за повишаването на националния доход в ползващите се от него държави.
Кохезионният фонд финансира емблематични проекти, които преобразуваха цели региони и градове и им помогнаха да застигнат останалата част от ЕС.
Министър Алексиев: За първи път от 50 години насам в България е изграден жп тунел
В България например Кохезионният фонд финансира строежа на най-дългия железопътен тунел в Югоизточна Европа – между Елин Пелин, Вакарел и Костенец. Израз на инвестициите на фонда в развитието на устойчив обществен градски транспорт е метрото в София.

За програмния период 2021—2027 г. средствата на фонда са в размер на 48,03 млрд. евро. Понастоящем от Кохезионния фонд се ползват 15 държави членки, чийто БНД на глава от населението към момента на сключване на споразумението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. бе под 90 % от средния за ЕС. Това са България, Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.

След като глобалната търговия преодолява санкциите срещу Русия, основна става нуждата от все повече танкери за пренос на горива. Азия и Близкият изток добавят капацитет за рафиниране за сметка на САЩ и Европа, а поръчките за танкери тази година скочиха до най-високото си ниво от 10 години.
Само от началото на 2023 г. са поръчани общо 38 танкера, или най-големият брой от 2013 г., сочат данни на брокера Braemar, цитирани от Bloomberg.
В глобалната търговия се наблюдава значително разместване. Преди забраната на ЕС за руски петролни продукти, Русия започна да пренасочва товари с петролни продукти към Северна Африка и Азия. Същевременно Европа започна да купува повече дизел и други горива от Близкия изток, Азия и Северна Америка, за да компенсира вноса от Русия.

Русия започна да използва методът товарене от кораб на кораб и така съкрати маршрутите насочени към Африка и Азия, след забраната за износ към ЕС.
Европа увеличава вноса на дизел от Близкия изток и Азия, за да се справи със загубата от руски внос, от който идваха около 600 000 барела на ден (bpd) преди ембаргото да влезе в сила на 5 февруари.
Това разместване на световния пазар с горива и по-дългите разстояния, които танкерите трябва да изминават , за да доставят руски петролни продукти извън Европа, увеличи търсенето на танкери, превозващи петролни продукти.
Рафиниращият капацитет в света се очаква да се увеличи с близо 3 млн. барела на ден до края на 2023 г. Най-вероятно ще започнат най-малко 9 проекта за рафинерии в Близкия изток и Азия, прогнозира EIA миналата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето
След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море
Суецкият канал вдига таксите за танкери

След като глобалната търговия преодолява санкциите срещу Русия, основна става нуждата от все повече танкери за пренос на горива. Азия и Близкият изток добавят капацитет за рафиниране за сметка на САЩ и Европа, а поръчките за танкери тази година скочиха до най-високото си ниво от 10 години.
Само от началото на 2023 г. са поръчани общо 38 танкера, или най-големият брой от 2013 г., сочат данни на брокера Braemar, цитирани от Bloomberg.
В глобалната търговия се наблюдава значително разместване. Преди забраната на ЕС за руски петролни продукти, Русия започна да пренасочва товари с петролни продукти към Северна Африка и Азия. Същевременно Европа започна да купува повече дизел и други горива от Близкия изток, Азия и Северна Америка, за да компенсира вноса от Русия.

Русия започна да използва методът товарене от кораб на кораб и така съкрати маршрутите насочени към Африка и Азия, след забраната за износ към ЕС.
Европа увеличава вноса на дизел от Близкия изток и Азия, за да се справи със загубата от руски внос, от който идваха около 600 000 барела на ден (bpd) преди ембаргото да влезе в сила на 5 февруари.
Това разместване на световния пазар с горива и по-дългите разстояния, които танкерите трябва да изминават , за да доставят руски петролни продукти извън Европа, увеличи търсенето на танкери, превозващи петролни продукти.
Рафиниращият капацитет в света се очаква да се увеличи с близо 3 млн. барела на ден до края на 2023 г. Най-вероятно ще започнат най-малко 9 проекта за рафинерии в Близкия изток и Азия, прогнозира EIA миналата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето
След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море
Суецкият канал вдига таксите за танкери

Броят на фермите в Европейския съюз намалява драстично през последните 15 години, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Фермите в ЕС възлизат на 9.1 млн. броя към края на 2020 година, което е с приблизително 5.3 млн. броя по-малко спрямо 2005 година. Това представлява понижение от 37% за периода.
Фермите в ЕС могат да бъдат класифицирани според дейностите, които заемат най-висок дял от приходите им. Някои ферми имат приходи от няколко дейности (смесено земеделие), докато други реализират приходи основно от растениевъдство или животновъдство.
Специализираните ферми са тези, чиято основна дейност заема поне 2/3 от общата продукция на стопанството.
През последните 15 години някои видове ферми изчезват с по-бързи темпове от други. За периода фермите, занимаващи се със смесени земеделие, са намалели с 2.6 млн. броя, тези специализирани в животновъдство са с 1.6 млн. броя по-малко, а занимаващите се с растениевъдство отчитат понижение от 0.9 млн. броя.
58% от всички ферми през 2020 година са категоризирани като специализирани в отглеждането на култури, 34% се занимават с отглеждането на полски култури, 22% с трайни насаждения, а 2% с градинарство.
EK одобри 109 млн. евро безвъзмездна помощ за българските фермери заради войната в Украйна
22% от фермите в ЕС са специализирани в животновъдство, като 5% се занимават с млекопроизводство, а тези за отглеждането на едър рогат добитък и овце, кози, птици и други тревопасни животни заемат дял от по 4%.

През 2020 година 19% от всички ферми в ЕС са за смесено земеделие, което означава, че те се занимават с няколко дейности, като нито една от тях не заема дял от поне 2/3 от общата продукция.
Някои ферми (1%) не могат да бъдат класифицирани защото функционират с цел препитание или произвеждат продукция, която не може да бъде калкулирана.
През 2020 година 52% от използваната земеделска площ в ЕС е заета от феми, специализирани в отглеждането на растителни култури, докато животновъдството заема 33% от земята, а смесеното земеделие – 15%.
Турското министерство на земеделието отмени забраната за износ на домати
На национално ниво, делът на използваната земеделска площ е в пряка корелация с преобладаващия вид на фермите в отделните страни.
Така например, много страни от Източна Европа разполагат с висок брой ферми, специализирани в отглеждането на растения, сред които и България. Според данните на Евростат, 73% от фермите у нас се занимават с растениевъдство. Подобна е ситуацията и в Унгария (72%) и Румъния (67%). Сходна тенденция се наблюдава и в средиземноморските страни, като Гърция (74%), Малта (63%) и Хърватия (61%).

Данните отразяват благоприятните условия за отглеждане на определени видове зърнени култури, плодове и/или маслини в горепосочените страни.
Земеделската земя в Добруджа достигна рекордна цена
В същото време, фермите, специализирани в животновъдство преобладават в редица страни в северозападната част на Европа, като Люксембург (82% от всички ферми), Ирландия (79%) и Нидерландия (58%).

Ръстът на инфлацията в Турция остава под очакваното през март, като показателят се забавя с повече от прогнозираното, а основният ценови ръст идва от енергията и транспорта, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени в страната нарастват с 50,5% спрямо същия период през 2022 г., сочат данни на държавната статистическа служба TurkStat. Медианната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, беше за ръст от 51,3%. На месечна база цените се повишават с 2,3%.
Инфлацията в Турция се забавя от миналия ноември, но още е много по-ускорена от целевата за турската централна банка от 5%. Валутният натиск и плановете на правителството за разпалване ръста на икономиката преди изборите също могат да предотвратят по-нататъшно облекчаване при цените.
Негативните икономически последствия от войната в Украйна ускориха ръста на цените през същия период на 2022 г., което означава, че инфлацията се забавя от особено високи нива.

Базисната инфлация, която изключва нестабилни артикули като храна и енергия, се забавя до 47,4% през миналия месец, което е спад от 50,6% през февруари. При цените на храните инфлацията се забавя до 67,9% спрямо 69,3% през февруари.
Забавянето на потребителската инфлация е основно заради енергията, където ръстът на цените се охлажда до темп от 35,7% от 50% през същия период на 2022 г. Транспортните разходи растат на годишна база с 28,7% спрямо 44,9% през 2022 г.
Увеличаването на фискалните разходи от правителството преди парламентарните избори на 14 май и след опустошителните земетресения през февруари е сигнал, че инфлацията ще остане нажежена.
Независимо от изборния резултат лихвените проценти ще трябва да бъдат повишени през втората половина на годината, смятат икономисти. Bank of America предвижда лихвите да се повишат до 50% през третото тримесечие от сегашните 8,5%. Турската инфлация слиза до „само“ 58%, забавя се по-малко от очакваното

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, изправен пред една от най-трудните изборни надпревари, отхвърля общоприетото схващане, че по-високите разходи по заеми могат да обуздаят инфлацията. Цикълът на облекчаването ѝ на фона на най-тежката криза на разходите постави турската лира под натиск. Политиците се опитват да запазят валутата стабилна преди изборите чрез регулации и натиск върху банките.
Централната банка ще проведе следващото си заседание за определяне на лихвените проценти на 27 април, като се очаква да публикува втория си тримесечен доклад за инфлацията на 11 май.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След земетресенията и банковата криза: Какво направи Турция с основната лихва?
Големите магазини в Турция свалят цените, за да угодят на властта
За първи път от 17 месеца: Турската инфлация се забави

Американската верига за бързо хранене McDonald’s временно затваря офисите си в САЩ тази седмица, докато се готви да уведоми свои административни служители, че ги съкращава, обяви в. Wall Street Journal, цитиран от Reuters.
Ръководството на корпорацията е изпратило миналата седмица вътрешен имейл до свои служители в САЩ и техни колеги в чужбина. Те са помолени от днес до сряда включително да работят от вкъщи, за да може McDonald’s да уведоми съкратените чрез имейл, пише Wall Street Journal. Засега не е ясно колко служители ще бъдат освободени.
„През седмицата, която започва на 3 април, ще съобщим ключови решения, свързани с числеността и професионалните задължения на служителите в цялата компания“, се казва в имейл на базираната в Чикаго корпорация, видяно от Wall Street Journal.

McDonald’s също моли служителите си да отменят всички лични срещи с доставчици и с други външни лица, планирали да проведат в централата на компанията.
Предстоящите съкращения са част от плана за преструктуриране на дейността на McDonald’s, отбелязва Reuters.
През януари веригата за бързо хранене обяви, че ще „преразгледа числеността на персонала си“ на фона на актуализираната си бизнес стратегия. Това може да доведе до съкращения в някои отдели и до разширяване на дейността в други, обяви McDonalds.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производителят на „Лада“ изпраща служителите си в принудителен отпуск
Телеком съкращава хиляди работни места

След 3 десетилетия: McDonald’s продава ресторантите си в Русия

Държавата с най-голямо мюсюлманско население в света въвежда облекчение за продажби на електромобили в опит да засили проникването на електрическите коли по пътищата си.
Индонезия сваля ДДС върху продажба на електромобили от 11% до 1%, съобщават от управляващите, предава Reuters. Освен за засилване на продажбите на електрически коли, Индонезия се надява ходът да има позитивен ефект за привличането на инвестиции в посока развиване на местно производство на електромобили.
Рекордни продажби на електромобили в Европа
Инициативата влиза в сила през този месец, като ще продължи да действа до края на настоящата година, става ясно от съобщение на Координиращото министерство по морските и инвестиционни въпроси на страната.
Понижението на ДДС засяга и някои електрически автобуси, добавят от ресорното министерство.
Индонезия, която освен най-голямата мюсюлманска страна в света, разполага и с четвъртото най-голямо население (281 млн. души), полага усилия за привличане на инвестиции в местното производство на батерии и електромобили, опитвайки се да се възползва от богатите си резерви от никел, който е основен материал в производството на батерии.
Защо в България се купуват малко електромобили?
Властите се опитват да привлекат инвеститори от калибъра на Tesla и китайската BYD Auto.
Южнокорейските LG и Hyundai вече започнаха изграждането на мощности за сглобяване на батерии и електромобили в югоизточната азиатска страна.
През миналия месец Индонезия посочи, че ще пренасочи 7 трилиона рупии (466.7 млн. долара) в държавни фондове за субсидиране на електрическите превозни средства до 2024 година.
Volkswagen обучава 22 000 работници да сглобяват електромобили

В края на 80-те години с една средна заплата българинът си е позволявал 14 пазарски колички с хранителни стоки, през 90-а година този брой пада на 10, през 97-а слиза до 2 колички и половина“, а днес те са 22. Това са изводите от проучване, което няколко преподаватели от Софийския университет правят, като  в продължение на две години изследват над 1000 търговски тефтера в цялата страна. 
„Преходът започна с призива на един министър-председател – Димитър Попов, „Моля, братя, за Бога, не купувайте!“, припомни пред БНТ един от авторите доц. Мартин Иванов, историк.
Няколко съвета как да спестите пари при пазаруване в хранителния магазин
„Много домакинства тогава си купуват цветни телевизори – почти 8 на 100 домакинства. Редно е да кажем, че преди демокрацията под 30% от домакинствата имат цветен телевизор. Не малко домакинства са гладували, но българинът е гледал телевизия на цветен телевизор по време на тези първи демократични избори“, посочи доц. Ралица Ганева, преподавател в Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“.
„Сумата за телевизор тогава започва от 4000 лв. днешни пари. За онези огромни руски, германски или американски апарати, които бяха огромни и имаше нужда двама души да ги пренесат. А качеството е несъпоставимо с това, което е днес. През 1990 година, когато една средна работна заплата е 380 лв., които се равняват на 38 ст. днешни пари, човек може да си купи не повече от 750 хляба. Днес при заплата от 1500 лв. можем да си позволим 850 хляба, след като обаче през 1997 година сме спаднали до малко над 200 хляба“, добави доц. Мартин Иванов.

„През 1990 година с една средна заплата българинът може да си купи 123 килограма сирене, а 2021 – 178 килограма. При свинското месо обаче 90-а година нещата са малко по-различни – една средна заплата е стигала за 69 килограма, докато днес килограмите са почти 200“, коментира доц. Ралица Ганева.
„На практика голямата надежда, която съпътстваше 90-те години, и други източници на оптимизъм, помогнаха на повечето хора да преодолеят тези тежки години. Защото сега, гледайки числата, самите ние се шокираме колко тежко е било“, каза още тя.  
Оценката на учените е, че последните 30 години сме живели бързо, за да наваксаме.
 

Швейцарската прокуратура разследва сливането на двете най-големи банкови институции в страната – UBS и Credit Suisse, става ясно от съобщение на институцията, цитирано от Reuters. Прокурорите ще проучат за евентуално криминално нарушение от правителствени чиновници, регулатори и служители в двете банки.
През март UBS купи Credit Suisse за 3 млрд. швейцарски франка (3,3 млрд. долара), а Берн официално подкрепи сделката в опит да спре сътресението в банковия сектор. Първоначалните проучвания на прокуратурата обаче сочат, че има някои аспекти на случилото се около Credit Suisse, които трябва да бъдат по-внимателно проучени и анализирани. Credit Suisse и UBS – разследвани от САЩ за подпомагане на руски олигарси
Целта е да се запази имиджът на швейцарската финансова система, заявяват от институцията без да бъдат дадени повече подробности за разследването. Не е ясно и колко дълго може да продължи то, посочва Reuters.
Източници на Reuters коментират, че UBS са се опитали да скрият сделката до края на април. Според банкови експерти в Швейцария решението за обединението на двете институции не е най-доброто и може да застраши позициите на Швейцария като банков център.

Сделката създаде най-голямата банкова структура в Европа с активи в размер на 1,6 трлн. долара и над 120 000 служители. По-рано швейцарски медии обявиха, че новата банка планира да съкрати до 30% от служителите си. Ще бъдат съкратени 11 000 от тях само в Швейцария, пише в своя публикация швейцарското издание Tages-Anzeiger, като се позовава на свои източници в ръководството на банката. Сделката за Credit Suisse оставя десетки хиляди на улицата
Вероятно ще бъдат засегнати работни места и в инвестиционното звено на UBS в САЩ.
В интервю за Il Sole 24 бъдещият изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти заяви, че новото обединение не е „огромно“ на фона на водещите банкови групировки в световен мащаб, допълва Bloomberg. Според анализите на агенцията банката ще бъде лидер в Европа, като изпреварва по обем активите на BNP Paribas и HSBC.
Ермоти ще замести Ралф Хамърс начело на UBS на 5 април. Швейцарският банкер беше на този пост в периода 2014-2020 г. В интервюто той посочи, че досегашният бизнес модел на банката ще бъде до голяма степен запазен. UBS Group предприе ключов ход, за да ускори поглъщането на Credit Suisse
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Сривът на Credit Suisse разчисти пътя на конкурентите за пазара на облигации
Колко струва спасяването на Credit Suisse?
След срива на Credit Suisse: Ръководителят на най-големия ѝ акционер подаде оставка

Дефицит по бюджетното салдо в размер на 690 млн. лева за първите три месеца на годината очакват от Министерство на финансите. Това представлява влошаване на бюджетното салдо с около 1 млрд. лева спрямо същия период на миналата година, когато бе отчетен излишък в размер на 284.7 млн. лева.
Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27%) значително да изпреварва ръста на приходите (18%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година, посочват от финансовото министерство.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14.643 млрд. лв. и нарастват с 2.260 млрд. лв. (18,2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.322 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
На база на предварителни оценки данъчните приходи по КФП за първото тримесечие на 2023 г. са в размер на около 11.861 млрд. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на предходната година. Върху изпълнението на косвените данъци, най-вече на приходите от ДДС за периода, основните фактори, оказващи влияние са: динамиката на вътрешното потребление, вноса и износа, както и мерките на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите.
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8 %, спрямо първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3,5 % на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9 %. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19,2 %). Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3 % на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., в т.ч. 9 % ДДС за централно отопление и природен газ, 0 % ДДС за хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15.333 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.089 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
15.5 млрд. лева достига фискалният резерв към края на февруари
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.
За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лв. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.
Разходи за пенсии: Колко струват на хазната българските пенсионери?
В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на 2022 г. с 2.346 млрд. лв. (32,2 %), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лв., както и разходите за субсидии (с 687,3 млн. лв.), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лв.), разходите за персонал (с 383,8 млн. лв.) и други.
Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. са в размер на 9.451 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 1.441 млрд. лв. (18,0 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1.426 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7.549 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.230 млрд. лв. (19,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. (13,4 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2.736 млрд. лв. (ръст от 10,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лв. (ръст от 4,6 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 58,0 млн. лв. (спад от 12,5 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).
Министърът на финансите: Няма риск от фалит на държавата, няма опасност за валутния борд
Върху приходите от ДДС през 2023 година оказва влияние намаление на ставката на 9 % от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0 % за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година. Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лв. в групата на другите данъци. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2.361 млрд. лв., което представлява ръст от 369,8 млн. лв. (18,6 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Неданъчните приходи са в размер на 1.513 млрд. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9.642 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7.296 млрд. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 9.323 млрд. лв. (ръст от 2.359 млрд. лв., 33,9 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 8.742 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 28.02.2023 г. е 15,5 млрд. лв., в т.ч. 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. 

Изплащането на пенсиите през април 2023 г. чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 април (петък) до 20 април (четвъртък). Преводите на сумите за априлските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 април 2023 г. Това съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
Преизчислените трудови пенсии на работещите пенсионери също ще се изплащат в редовния месечен график. Считано от 1 април 2023 г. НОИ преизчислява служебно пенсиите на над 300 000 пенсионери, придобили осигурителен стаж след пенсионирането си или след последното преизчисляване на пенсиите.
Преизчисляването обхваща всички работещи пенсионери, получаващи трудови пенсии – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Те трябва да имат придобит осигурителен стаж през предходната 2022 г. и да не са подавали заявление за преизчисляване на пенсията им с придобит след пенсионирането им осигурителен стаж и осигурителен доход до датата на настоящото служебно преизчисляване.
НОИ с разяснения за изплащането на забавените ТЕЛК-пенсии
През март НОИ изплати дължимите суми на над 5300 души с възстановени и с удължен срок на плащане пенсии за инвалидност, наследствени пенсии и/или добавки за чужда помощ по експертни решения с изтекъл срок и със забава в медицинската експертиза за преосвидетелстване на лицата.

Плащанията се извършват след технологична обработка по списъци, предоставени на НОИ от Министерството на здравеопазването. В изпратените списъци фигурират и лица, които не попадат в обхвата на приложимите норми относно пенсиите по различни причини: лицето не получава инвалидна пенсия, а пожизнена пенсия от друг вид – за стаж и възраст, наследствена, персонална; инвалидната пенсия на лицето е трансформирана в пожизнена, поради навършване от него на общата пенсионна възраст; няма забавяне в медицинската експертиза (срокът между заявлението-декларация и насрочената дата за преосвидетелстване е под 3 месеца); лицето междувременно се е преосвидетелствало и в НОИ е постъпило ново експертно решение за него, по което предстои произнасяне на пенсионния орган; починали лица; лица, които не са пенсионери и др.
Служебното възобновяване бе регламентирано в Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, в сила от 29.01.2023 г. Пенсионните плащания не се възстановяват безусловно и за всички лица, а на тези, които отговарят на нормативните изисквания, а именно – да са подали заявление-декларация за преосвидетелстване и да е налице забава в медицинската експертиза.

Консерваторите и либералите, както изглежда, са с изравнени резултати от парламентарните избори в България, което предвещава нова главоблъсканица за съставяне на стабилно правителство в страната, отбелязва AFP, цитирана от БТА. Това бяха петите избори в България за 2 години.
Според различни екзитполове коалицията, водена от бившия проевропейски премиер Кирил Петков и консервативната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов са с изравнени резултати. Отново избирателната активност беше много ниска (30%), допълва агенцията.
Далеч от надеждите, резултат от вълната от демонстрации срещу корупцията от лятото на 2020 г., България, в която инфлацията е висока и е най-бедната в ЕС, затъва в една скъпоструваща политическа криза, продължава агенция, като добавя, че от падането от власт н Борисов различни формации не успяха да съставят коалиция.
Агенцията посочва и че кризата се изостри допълнително и заради войната в Украйна и в обществото има разединение за оказването на помощ на Киев.
Проруският лагер отчита ръст в резултата на тези избори, допълва Франс прес, като визира младата формация „Възраждане“ и дефинира като ултранационалистическа. Тя отказва каквато и да е доставка на оръжия за Киев и защитава открито идеологията на Кремъл, подобно на социалистите от БСП, наследници на бившата Комунистическа партия, управлявала едно време страната, посочва AFP.

Преди вота Лукаш Мацек, асоцииран изследовател в Института „Жак Делор за Централна и Източна Европа“, коментира, че е скептичен за евентуален изход от ситуацията, освен ако Бойко Борисов не се оттегли. „Откриваме същата схема, както и в други страни от Централна Европа – бивш лидер се вкопчва във властта, докато другите партии отказват да се съюзят с него, без да имат много общо помежду си между впрочем“, заяви той. Самият Борисов обаче предупреди, че ако се стигне до нов вот, това ще бъде самоубийствено, тъй като хората искат край на нестабилността, отбелязва AFP.
Агенцията припомня, че имиджът на човек от народа на Борисов беше помрачен от подозрения в корупция и след предишните избори той не успя да състави правителство заради липса на съюзници, въпреки победата му тогава.
AFP цитира Кирил Петков, противника на Борисов, че иска България най-после да заживее живота на една нормална европейска страна и гражданите ѝ да престанат да емигрират.
Агенцията допълва и, че ако след тези избори не се стигне до съставяне на правителство, отново ще има служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, като самият той е яростно против изпращането на оръжия за Украйна.
Според агенцията ще бъде трудна задача за победителя да намери съюзници, за да състави управляваща коалиция в един фрагментиран парламент. Според политически анализатори в България не се изключва и възможността за други избори, но би могло и да се стигне до жизнеспособна коалиция.

Страната с население от 6,5 млн. души, най-бедната в ЕС, търси изход от дългогодишната политическа безизходица, след като поредица от неубедителни гласувания не дадоха на нито една политическа сила достатъчно подкрепа, за да събере мнозинство. Ако безизходицата продължи, може да се стигне до нови предсрочни избори по-късно тази година, смята и Bloomberg.
През двете години на краткотрайни правителства по-голямата част от властта беше в ръцете на временни кабинети, назначени от президента Румен Радев, обучен в НАТО бивш пилот на изтребител и генерал, заел промосковски позиции, като заяви, че Крим е руски по време на предизборна кампания и нарече опонентите, подкрепящи въоръжаването на Украйна, „войнолюбци“.
Кризата задълбочи изолацията на балканската страна в ЕС, отложи целта ѝ да влезе в еврозоната през 2024 г. и забави финансирането по възстановителния от пандемията фонд от ЕС. Безизходицата блокира и процеса на изготвяне на проектозакона за бюджета за 2023 г., а управителят на централната банка Димитър Радев остава на поста си 2 години след изтичането на мандата му, тъй като партиите не могат да се споразумеят за негов заместник. Войната в Украйна само допринесе за хаоса, тъй като България е част от източния фланг на НАТО на по-малко от 450 км. от Крим през Черно море.

Прозападният реформистки блок спечели най-много места в парламентарните избори в България, посочва Reuters, като се позовава на екзитполовете на „Галъп“ и „Тренд“.
Това бяха петите избори за 2 години, тъй като личната антипатия между лидерите на двата основни политически блока, попречи на съставяне на стабилно коалиционно правителство, коментира агенцията, като визира коалицията, водена от Кирил Петков и ГЕРБ на Бойко Борисов. Коалицията, водена от Петков, по-специално обвинява Борисов и неговата партия ГЕРБ, че са контролирали ширещата се корупция в България през тяхното 10-годишно управление, приключило през април 2021 г. Борисов отхвърля тези обвинения.
Провал на усилията да се състави стабилно правителство може да подкопае надеждите на България да се присъедини към еврозоната в близки срокове и да бъде способна ефикасно да използва европейските средства за възстановяване от COVID-19, допълва агенцията.
Reuters изброява и другите партии, които според екзитполовете влизат в парламента, сред които е и „Възраждане“, дефинирана от агенцията като националистическа партия, симпатизираща на Русия във войната в Украйна. Позицията на „Възраждане“ на трета партия, според екзипола на „Галъп“ я поставя и в потенциална роля на партия с влияние върху решенията, които ще се взимат в новия парламент, отбелязва агенцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

– Мамо, Иво не ми дава да играя на плейстейшъна!
– Иво, дай на баща си да играе на плейстейшъна!
– Добре, бабо.

– Дядо попе, к’во пи?
– Caмо вода!
– Aмa миришеш на вино?!?
– Господи, пак ли я пpeвърна?!?

Над 4000 български студенти ще отидат на бригади по програмата Work and Travel в САЩ през този летен сезон. Това обяви пред TravelNews Росица Панчева, управител на туроператора „Юзит Калърс“, който е най-големият партньор на американската програма за международен културен обмен у нас. Пътуванията започват основно през май и юни, като периодът на престой е до 6 месеца.
Според Панчева все още няма да бъдат достигнати нивата от преди пандемията, когато са ходили в САЩ над 5000 студенти. „Причината е, че бяха изпуснати два випуска студенти по време на Ковид-19, които не познават програмата. От друга страна вече и в България и в Европа могат да се изкарват добри пари в туризма през лятото, тъй като навсякъде има глад за кадри“, обясни Панчева.
Фокусът на бригадите в САЩ е изместен върху изживяването, пътуването и живот без родителите, а не толкова за изкарването на пари, както е било преди 15-20 години, каза тя. Традиционно най-голям е интересът към Източното крайбрежие – Бостън, Кейп Код, Атлантик сити, остров Мартас Винярд и Аляска. Но има работодатели и в Маями, Вирджиния бийч и в Лос Анджелис.

Румяна Сотирова, мениджър обменни програми в „Юзит Калърс“, обясни, че най-много свободни позиции има увеселителните паркове, хотели и ресторанти. „Много от студентите искат да са сред природата и затова избират Аляска“, подчерта тя. Най-много български студенти са пътували по програмата Work and Travel в САЩ през 2013-2014 г., когато бройката е достигала 12 000, допълни Сотирова. След влизането на България в Европейския съюз и свободното придвижване без визи и възможности за работа, са намалили интереса към САЩ.
През 2023 г. няма да има ограничения в броя на българските студенти, които могат да се явят на интервю за J1 виза в американското консулство и да заминат на бригада в САЩ, съобщиха наскоро от посолството. По време на ковид пандемията пътуването на български студенти по програмата беше затруднено както поради строгите изисквания за достъп в страната, така и заради намаления административен капацитет за обработка на подадените документи и провеждане на интервюта с всички кандидати. Американските работодатели също имат интерес от участие на повече студенти в програмата и намалелият брой заминали беше разочарование и за тях. Този дефицит доведе и до покачване на заплащането, което през т.г. на някои места достигна до 15-20 долара на час.
Интервютата стартираха през февруари и ще продължат до юни 2023 г. При необходимост ще бъдат включени допълнителни дни от календара, увериха от посолството на САЩ. В случай че има закъснели кандидати, те ще могат да се явят на интервюта и след 15 юни, но на общо основание заедно с останалите кандидати за визи.
И през 2023 г. ще действа т.нар. Dropbox процедура – подаване на документи по програмата Work and Travel без провеждане на интервю. До нея се допускат студенти, които вече са пътували успешно до САЩ по същата програма, не им е била отказвана виза и не се обучават в първи или последен курс в университета.