България се наражда на първо място в Европейския съюз по спад на производствената инфлация на месечна база, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за месец февруари тази година.
Цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар у нас намаляват със 7.9% през месец февруари 2023 година спрямо предходния месец януари, когато бе отчетен месечен спад от 4.2%.
Темпът на понижение през февруари е тринадесет пъти по-висок от средното за ЕС – спад от 0.6% на месечна база през февруари. Конкретно за еврозоната цените на производител в промишлеността падат с 0.5% през втория месец на годината.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
След България по-най-висок месечен спад на цените на производител в промишлеността през февруари се нарежат Гърция (-3.3%) и Белгия (-3.2%). Най-висок месечен ръст се отчита в Словакия (+11.5%), Словения (+2.7%) и Португалия (+2.5%).
На годишна база производствената инфлация на вътрешния пазар в България се забавя до 9.7% през февруари, спрямо 19% през предходния месец януари. Темпът на годишен растеж у нас е под средния за ЕС.
Производствената инфлация в България рязко се е забавила през февруари
Цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар в ЕС нарастват средно с 14.5% през февруари тази година спрямо същия месец на миналата 2022 година, спрямо ръст от 16.4% през предходния месец. Конкретно в еврозоната цените отчитат ръст от 13.2% на годишна база през февруари, спрямо повишение от 15.1% месец по-рано.

Темп на растеж на цените на прозиводител в промишлеността на вътрешния пазар в ЕС;
Източник: Евростат
На годишна база производствените цени в индустрията нарастват във всички членки на ЕС, водени от Унгария (+56.1%), Латвия (+37.4%) и Словакия (+33.8%). Годишният ръст на цените на производител в промишлеността в Германия възлиза на 16.4% през февруари, спрямо 18.3% през януари.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март
На месечна база цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар в ЕС намаляват с 2.1% в енергийния сектор и с 0.1% при междинните стоки, докато цените растат с 0.3% при капиталовите стоки, с 0.4% при капиталовите стоки, с 0.5% при дълготрайните потребителски стоки и с 0.6% при нетрайните потребителски стоки. Цените в цялата индустрия нарастват на месечна база с 0.2%, ако то сметката бъде изключена енергетиката.
На годишна база цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар нарастват през февруари в ЕС със средно 20.1% в енергийния сектор, с 16% при нетрайните потребителски стоки, с 9.7% при междинните стоки, с 8.8% при дълготрайните потребителски стоки и със 7.6% при капиталовите стоки. Цените в цялата индустрия нарастват със средно 10.6%, ако от сметката бъде изключен енергийния сектор.
Цените на прозиводител в промишлеността могат да се приемат за ранен измерител на потребителската инфлация.
Годишната инфлация в България продължава да се забавя и през февруари

Главният изпълнителен директор JPMorgan Chase Джейми Даймън предупреди в годишното си писмо до акционерите на водещата американска банка, че банковата криза „още не е приключила“ и че дори след като премине, „ще има последици от нея за години напред“. Той обаче настоя, че „последните събития не приличат на това, което се случи по време на световната финансова криза от 2008 г.“
Той добави, че JPMorgan иска да помогне за укрепването на по-малките регионални банки в полза на цялата финансова система.
През март имаше информации, че JPMorgan движи усилията на група банки да спасят First Republic Bank, като бяха направи депозити за 30 млрд. долара в регионалния кредитор.
Междувременно Джейми Даймън критикува регулаторните органи за неотдавнашната банкова криза, като посочи, че стимулират банките да трупат държавни ценни книжа и налагат погрешни стрес тестове, предаде Financial Times.

По думите на Даймън фалитът на Silicon Valley Bank и организираното от швейцарското правителство поглъщане на Credit Suisse от UBS рискуват да подкопаят доверието в банковата индустрия и са накарали инвеститорите да оценяват по-голям риск от евентуална рецесия в САЩ.
В годишното си писмо до акционерите ръководителят на JPMorgan Chase отбеляза и че регулаторните правила са насърчили банките да натрупат големи портфейли от американски държавни облигации, чиято стойност падна, тъй като Федералният резерв вдигна лихвените проценти и остави кредиторите да се оправят със загубите на хартия, което изплаши инвеститорите.
„По ирония на съдбата, банките бяха насърчавани да притежават много сигурни държавни ценни книжа, тъй като бяха считани за високо ликвидни от регулаторите и имаха много ниски капиталови изисквания. Още по-лошото е, че Федералният резерв не направи стрес тест на банките за това какво ще се случи, когато лихвите скочат“, заяви Даймън, цитиран от Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
Според S&P: Ще се справят ли европейските банки с кризата?

Съдбата на Credit Suisse: Deutsche Bank следващата ли е?

Фондовете, инвестиращи в недвижими имоти с търговско предназначение, представляват заплаха за финансовата стабилност след силния им растеж през последното десетилетие, предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ).
Какво се случва с цените на имотите?
Нетната стойност на активите на фондовете, инвестиращи в недвижими имоти, е скочила повече от тройно до над 1 трилион евро през изминалите 10 години, което засилва взаимната им зависимост с пазара на недвижими имоти, посочва ЕЦБ, цитирана от Блумбърг.

Регулаторът предупреждава за съществуващ дисбаланс, тъй като инвеститорите често имат възможност да изтеглят парите си, докато самите активи за по-скоро неликвидни. Това може да направи фондовете уязвими в случай на масово теглене на средства подобно на случилото се неотдавна във финансовата система.
Нестабилност при тези фондове следователно „може да има системни усложнения“ за недвижимите имоти с търговско предназначение, „което от своя страна може да засегнат стабилността на по-широката финансова система“ и реалната икономика, според ЕЦБ.

Пенсионерите остават без великденски надбавки с пенсията си за месец април. От Националния осигурителен институт обявиха, че от 7 до 20 април българските пенсионери ще получат обичайните месечни суми, но не и станалите вече традиционни допълнителни пари, които им се изплащат за празника от години, предава NOVA.
Миналата година великденският бонус от 70 лева започна да се изплаща от 15 април и от празничната добавка получиха всички над 2 млн. български пенсионери. Ще изяде ли инфлацията великденския бонус на пенсионерите?
Така тогава минималната пенсия ще достигна 500 лева за Великден, като 60 лв. от нея бяха COVID добавка, плюс еднократния празничен бонус.

Предвид галопиращата инфлация и високите цени на яйцата и козунака, тези 70 лева са още по-необходими за пенсионерите, макар и сумата да не е особено голяма. За какво стига празничната добавка, изплащана миналата година, разказва репортаж на NOVA.
Възрастните хора от врачанското село Баница пресмятат, че с тези 70 лева могат да си купят две кори яйца, два козунака и четвърт килограм агнешко.
По думите на някои могат да минат и без месо, но яйцата и козунакът са задължителни. Смятат, че ще се лишат от нещо, тъй като пенсиите не стигат за сметки, лекарства и храна.
Според някои от пенсионерите парите за надбавки са отишли за изборите, като предполагат, че допълнителни средства ще има евентуално чак за Коледа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще поскъпнат ли яйцата около Великден и с колко?
Започнаха строгите проверки за храните по Великден

Разходи за пенсии: Колко струват на хазната българските пенсионери?

Цените на жилищата в Европейския съюз свиват наполовина годишния си ръст през последното тримесечие на 2022 година. Рязкото забавяне на растежа се дължи на масов спад в цените на жилищата в ЕС на тримесечна база – тенденция, която се отчита в цели 15 страни от общността. Средното понижение на цените в ЕС на тримесечна база е най-драстичното от приблизително 14 години насам, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
България засега не попада сред тези страни, тъй като цените у нас записват минимален ръст от 0.4% през последното тримесечие на миналата година спрямо предходния тримесечен период. На годишна база обаче, България остава сред страните в ЕС с най-сериозно поскъпване на жилищата.
През последното тримесечие на тази година цените на жилищата в ЕС нарастват със средно 7.3% на годишна база, което е приблизително два пъти по-нисък темп спрямо предходното тримесечие, когато годишният растеж достигаше 7.3%. Конкретно за еврозоната цените нарастват с 2.9% на годишна база, спрямо ръст от 6.6% през предходното тримесечие.

Темпът на растеж на средните цени на жилищата в ЕС (синя скала) и еврозоната (червена скала) от 2010 година насам;    Източник: Евростат
Продажбите на жилища у нас намаляват
На тримесечна база обаче, цените на жилищата в ЕС намаляват със средно 1.5% спрямо предходното тримесечие – нещо, което се случва за първи път през тази година. За сравнение, цените на жилищата в ЕС записаха среден ръст от 2%, 2.3% и 0.7% съответно за първите три тримесечие на миналата 2022 година. Тримесечният спад в ЕС е най-резкия от първото тримесечие на 2009 година насам, когато бе отчетено понижение от 1.9% на тримесечна база.
Конкретно в еврозоната, цените на жилищата падат с 1.7% на тримесечна база в края на миналата година. Това е най-големият спад на тримесечна база от четвъртото тримесечие на 2008 година насам, когато също бе регистриран спад от 1.7%.
Страните с най-висок годишен ръст на цените на жилищата в ЕС през последното тримесечие на миналата година са Хърватия (+17.3%), Естония (+16.9%), Унгария (+16.5%), Литва (+16%), България (+13.4%), Португалия и Словения (по +11.3%). Така България се нарежда на пето място в ЕС по най-висок годишен ръст на цените на жилищата. Все пак годишният темп на растеж у нас се забавя, както в повечето европейски страни, спрямо отчетеният ръст от 15.6% през третото тримесечие на 2022 година.
Цените на жилищата падат в почти цяла Европа
Спад на годишна база в цените на жилищата се отчита в четири държави от ЕС. Това са Дания (-6.5%), Швеция (-3.7%), Германия (-3.6%) и Финландия (-2.3%).
На тримесечна база ситуацията в ЕС изглежда доста по-различна. Понижение в цените на жилищата на тримесечна база се наблюдава в цели 15 страни. Най-осезаем спад се отчита в Дания (-6.5%), Германия (-5%), Кипър (-4%), Швеция (-3.6%), Финландия (-3.4%), Нидерландия (-2.6%), Чехия (-2.2%), Унгария (-2%) и Люксембург (-1.4%). Понижението в останалите страни е под 1% на тримесечна база, като сред тях попадат още Белгия, Испания, Франция, Латвия, Австрия и Словакия.
Апартаментите в София: Двойна разлика в цената между най-евтините и най-скъпите
Въпреки, че у нас се отчита тримесечен ръст от 0.4% (спрямо ръст от 4.1% през предходното тримесечие), данните на Националния статистически институт показаха, че средните цени на жилищата в София – най-големият имотен пазар у нас, намаляват с 2.5% на тримесечна база в края на 2022 година. Това се случва за първи път от второто тримесечие на 2021 година. На годишна база цените в София отчитат скок от 14% през последното тримесечие на миналата година, след годишен ръст от 18.6%, отчетен през предходното трето тримесечие на същата година.
Страните с най-висок ръст в цените на жилищата в ЕС на тримесечна база в края на миналата година са Хърватия (+4.7%), Румъния (+2.5%) и Литва (+1.9%).
Каква е ситуацията на имотния пазар в страната?

Ако спасителната операция на държавата за поглъщане на Credit Suisse от UBS не се беше осъществила, щеше да има „много, много вероятна финансова криза, която щеше да засегне швейцарската система, швейцарската икономика и, разбира се, световната икономика“. Това заяви Мартин Шлегел, зам.-управител на Швейцарската централна банка (SNB), в интервю за телевизия SRF, излъчено в понеделник, като по думите му „тогава CS щеше да изпадне в неплатежоспособност“.
Въпреки това „всяка дума“ от изявлението на SNB и финансовия регулатор Finma преди обявяването на поглъщането, удостоверяващо, че Credit Suisse отговаря на изискванията за капитал и ликвидност, наложени на системно важните банки, „все още е вярна“, пояснява централният банкер. По думите му регулаторите ежедневно се запознават със ситуацията в Credit Suisse, но не могат да я коментират публично. „Банката е много голяма. Но трябва да се разгледа бизнес моделът на банката. Управлението на благосъстоянието не е високорисков бизнес“, посочва Шлегел. Швeйцapcĸaтa национална бaнĸa щe пoмoгнe нa Сrеdіt Ѕuіѕѕе с милиарди
Договореното сливане е било най-доброто останало решение тогава, но и „най-доброто решение сред само лоши решения“. За днес е насрочено последното годишно общо събрание в 167-годишната история на швейцарската банка Credit Suisse. Очертават се неприятности с акционерите, тъй като им беше отказано да гласуват за поглъщането.

SNB цели да забави инфлацията
„Затрудненията на Credit Suisse не пречат на SNB да се бори с инфлацията“, добави Шлегел и потвърди готовността на банката за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, за да се ограничи инфлацията. „Нашият мандат е пределно ясен. И това е ценовата стабилност“, подчерта Шлегел.
Той заяви, че централната банка ще направи всичко необходимо да гарантира, че инфлацията ще се върне в целевия диапазон от 0 до 2%. „Ако е необходимо, ще продължим да повишаваме лихвените проценти“, категоричен е Шлегел. В продължение на почти година инфлацията е над този целеви диапазон на SNB. През март тя беше 2,9%, а за цялата година централната банка очаква 2,6%.
Тъй като основният лихвен процент на SNB в момента е 1,5%, по думите на Шлегел нивото на лихвения процент не е високо. „И в момента не виждаме признаци, че това може да застраши финансовата стабилност в Швейцария“, заяви той. Зам.-управителят на SNB също повтори, че централната банка е готова да продава чуждестранна валута от многомилиардните си валутни резерви, за да подкрепи франка. Освен на повишаването на лихвените проценти централната банка разчита за ограничаване на инфлацията и на потискащия ефект на силната национална валута.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко струва спасяването на Credit Suisse?

Прокуратурата в Швейцария разследва сливането на UBS и Credit Suisse
Сривът на Credit Suisse разчисти пътя на конкурентите за пазара на облигации

Австралийската централна банка остави без промяна основния лихвен процент на ниво от 3,6 на сто, след като прецени, че инфлацията започва да спада, предаде Асошиейтед прес.
Това е първото заседание на банката от 6 април м. г., на която тя не взема решение за повишаване на лихвите. Заложената от банката цел е годишна инфлация от около 2-3 на сто.
Какво се случва с цените на имотите?
Данните сочат, че инфлацията в Австралия достигнала върха си от 8,4 на сто на годишна база през декември, след което е започнала да спада до 7,4 на сто през януари и 6,8 на сто през февруари.
Управителят на банката Филип Лоу заяви, че бордът на директорите е решил да спре покачването на лихвите, за да оцени цялостното въздействие на високите им нива, преди да предприеме следваща стъпка. За година лихвите в Австралия са се покачили с 3,5 на сто.

„Бордът е наясно, че паричната политика действа със закъснение и пълният ефект от увеличението на лихвите тепърва ще се усети“, посочи Лоу в специално изявление.
Финансовият министър Кейти Галахар посочи, че решението на банката ще бъде прието добре от бизнеса и от домакинствата.
Австралийското правителство ще представи проектобюджета си за годината на 9 май.

Производители на трапезни картофи у нас са изправени пред сериозни трудности заради високите цени на консумативите. Голям проблем за тях е, че в новия програмен период не е заложено финансиране за трапезни картофи, а само за тези за преработка.
Така съществува реална опасност да останем без български картофи още тази есен.
„Отглеждам около 100 декара трапезни картофи. Този сектор винаги е бил на ръба на фалита заради големия внос от Полша, Германия, Франция“, заяви пред БНТ Светослав Андреев, земеделски производител и секретар на Обединени земеделски производители.
Как се променяха цените и заплатите през годините?
По думите му се очаква покачване на цените на картофите заради увеличението на стойностите на торовете, горивата, препаратите и консумативите.

„Необходимо е държавно финансиране на картофопроизводството“, допълни Венцислав Митков, председател на сдружение Обединени земеделски производители и земеделски производител.
Той обяви, че земеделските производители са готови на нови стачни действия.

Най-големият козметичен концерн в света L’Oreal даде съгласие за придобиването на австралийската компания за козметични продукти Aesop в сделка на стойност 2.53 млрд. долара. При успешно финализиране на сделката, това би било най-голямото придобиване на френския гигант в последните десетилетия, предава BBC.
Марката е „превъзходна комбинация от урбанизъм, хедонизъм и безспорен лукс”, посочва изпълнителният директор на L’Oreal Никола Йероним.
Aesop е създадена преди 36 години, като през годните си печели последователи по света заради продукти, като сапуни, лосиони и кремове.
Aesop има близо 400 търговски обекта по света.
Сделката, която е обект на регулаторно одобрение, се очаква да приключи през третото тримесечие на тази година.
По думите на Никола Йероним, L’Oreal ще помогне на Aesop да се разрасне в Китай, където отвори първия си магазин през 2022 година.
„Aesop се докосва до всички днешни възходящи течения и L’Oreal ще допринесе за разгръщането на неговия огромен потенциал, особено в Китай и туристическата търговия на дребно”, добавя той.
Китайският технологичен гигант Alibaba се разделя на 6 компании
Бразилската козметична компания Natura & Co придоби мажоритарен дял в Aesop през 2012 година, след което в крайна сметка пое пълен контрол над компанията четири години по-късно. Марката стана звеното на Natura с най-високи приходи в периода 2012-2022 година. Aesop е основана през 1987 година от фризьора Денис Папхитис, който започва да смесва етерични масла в продуктите си в своя салон в Мелбърн, Австралия.
След като търсенето нараства, той започва да разработва продукти за клиентите. Папхитис кръщава продуктите си на името на древногръцкия баснописец Езоп (Aesop).
Sanofi придоби американска фармацевтична компания за 2,9 млрд. долара
Изпълнителният директор на Natura Фабио Барбоса коментира, че компанията ще се фокусира върху развитието на нехните други бизнеси, включително британската козметична компания The Body Shop, която придоби от L’Oreal през 2017 година.
„Уверени сме, че историята на растежа на Aesop ще продължи под собствеността на L’Oreal и пожелаваме на Aesop успех в тази нова глава“, добавя Барбоса.
Goldman Sachs сред заинтересованите кандидати да купи Subway. Кои са останалите?

Управляващата коалиция в Германия смята да изисква от обществения и от частния сектор да намали потреблението си на енергия с 26,5% до 2030 г. спрямо нивата от 2008 г., предава Reuters, като се позовава на видян проектозакон. Той трябва да бъде одобрен от кабинета на Олаф Шолц по-късно този месец.
Германското правителство въведе мерки за пестене на енергия през 2022 г. под натиска на страховете за недостиг на газ след началото на войната в Украйна. Мерките включваха забрана за подгряване на частните басейни и стимулиране на хората за работят от вкъщи.

Благодарение на активната кампания през зимата свиването на потреблението достигна 20% при не повече от 6% през предходните години, посочва Reuters.
Плановете на правителството предвиждат пестене на 45 тераватчаса енергия годишно плюс допълнително 5 тераватчаса от федералните провинции, за да успее най-голямата европейска икономика да постигне към 2045 г. климатичните си цели.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви средства ще отдели Германия за биогорива?
Енергийна криза: В Германия ще бъде по-тъмно и по-студено тази зима

Франция спира топлата вода в обществените сгради, има риск и за домакинствата
В света на футбола: Как Бундеслигата се справя с енергийната криза?

Удобството да притежаваш автомобил е част от културата на живот в САЩ и страните зад Океана. В Европа обаче все по-често се мисли за зелени решения, включващи използване на градски транспорт, велосипеди и автомобили втора ръка. Това доказва и детайлното ежегодно проучване на Research And Markets. Според него през 2021г. на Стария континент са продадени над 32 милиона използвани автомобили. Това често са коли, които са имали само един собственик за кратък период преди да попаднат в ръцете на нов собственик.
Процесът по придобиване на използван автомобил често е муден и отнема много време и енергия. Този проблем се опитва да реши българският стартъп Cazam.bg, който цели да улесни максимално процеса по придобиване на автомобил за крайния потребител с изцяло дигитализиран процес.
От 2035г. в ЕС ще се продават само автомобили с нулеви емисии
Ивайло Петков, един от създателите на платформата Cazam.bg, споделя: „Автомобилите, които предлагаме, са много често използвани за по-малко от година. Опитваме се да променим нагласите на българите и да предложим за първи път напълно дигитален процес за покупка на кола у нас. Това включва 360-градусов онлайн оглед на автомобила, проверка на състоянието му по 100-точкова немска система, доставка до дома, гаранция и дори възможност за връщане в 14-дневен срок. Всичко с цел да спестим време и усилия за нашите клиенти. Буквално докато седят на дивана пред телевизора могат да си закупят автомобил за минути. Мисията ни е да решим един от основните проблеми на българите при избор и покупка на употребяван автомобил, а именно – страхът дали ще получат качествен автомобил с доказана история, без скрити дефекти. В Cazam.bg заснемаме в близък план и с означени размери всяка една забележка по автомобилите и ги публикуваме в платформата ни.“

Моделът за изцяло онлайн покупка на използвани автомобил е наложен в Западна Европа и САЩ, а в Източна Европа става все по-популярен. Българската платформа предлага и изкупуване на автомобили с изцяло дигитален процес, което е иновативно решение за България.
За автомобилите, които вече не са в изправност обаче има други решения. Според данни от специализиран доклад на Евростат (Eurostat) за 2020г. само в рамките на Европейския Съюз са били рециклирани и преработени над 5.4 милиона употребявани лекотоварни превозни средства, включващи леки коли, каравани и мотоциклети, равняващи се на 6.3 милиона тона крайна преработена суровина.
 

Virgin Orbit на сър Ричард Брансън обяви фалит 15 месеца, след като компанията за изстрелване на ракети стана публична с пазарна оценка от 3,7 млрд. долара и след като не успя да осигури финансиране след неуспешно изстрелване на нейна ракета през януари.
Групата, която дебютира на борсата Nasdaq през декември 2021 г., подаде заявление за защита от фалит в САЩ във вторник, съобщава Financial Times.
Седмици наред кризисни преговори с потенциални инвеститори не успяха да осигурят ново финансиране за Virgin Orbit, която изхарчи близо 50 млн. долара на тримесечие в стремежа си да получи дял от бързо разрастващия се пазар за космически изстрелвания.
Компанията заяви в прессъобщение, че е подала молба за обявяване в несъстоятелност в съда по несъстоятелността на САЩ в окръг Делауеър, „за да осъществи продажба на бизнеса си“. Тя добави, че смята да използва процедурата по защита от фалит, „за да увеличи максимално стойността за своя бизнес и активи“ с подкрепата на Virgin Investments Limited под формата на финансиране от длъжник във владение.
„Ние вярваме, че авангардната технология за стартиране, която този екип създаде, ще се хареса нашироко на купувачите, докато продължаваме процеса на продажба на компанията“, заяви изпълнителният директор Дан Харт.

Миналата седмица около 85% от персонала на групата бяха съкратени, като главният изпълнителен директор призна, че бизнесът е „преустановил дейността си за обозримото бъдеще“. 
Компанията за изстрелвания в Космоса стартира през 2017 г. като клон на Virgin Galactic, като бизнесът на Virgin Orbit беше съсредоточен върху изстрелването на малки сателити в орбита.
За разлика от някои конкуренти, които изстрелват ракети от земята, Virgin Orbit използва техника, известна като въздушно изстрелване, при която нейната ракета LauncherOne се разгръща на голяма надморска височина, след като е транспортирана под крилото на модифициран самолет Boeing 747. Компанията разработва ракетата във Virgin Galactic години, преди официално да бъде създаден бизнесът за изстрелване на сателити, посочва Bloomberg.
Virgin Orbit успешно изстреля първата си мисия в орбита през януари 2021 г. и завърши 4 успешни полета до 2022 г.
Компанията смяташе да увеличи честотата на изстрелване тази година, но трябваше да направи преоценка след неуспешната мисия през януари, планирана да бъде първото орбитално изстрелване от британска земя. Нейната ракета никога не достига орбита, след проблем с горивния филтър по време на полета, което доведе до загубата на 9 малки спътника.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Китай изстреля първи екипаж до космическата си станция

Ричард Брансън и урокът за милион долара

– Ооо-о, Мите, здравей! Страхотно изглеждаш този път!
– Току-що изпратих тъщата. Кеф!
– Ама много ти е мръсно лицето, устата. К’во си правил?
– Целувах влака.

Шест партии влизат в парламента при обработени 100% протоколи. Битката за 49-ия парламент печели коалицията ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ е шестата политическа сила с представителство в Народното събрание, „Възраждане“ е на трета позиция, изпреварвайки ДПС. Това сочат данните на Централната избирателна комисия към 14:00 ч.
Първа политическа сила е ГЕРБ-СДС с 669 361 гласа, или 26,51%, следвана от „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 619 592 гласа, или 24,54%.
Третото място заема „Възраждане“ с 357 167 гласа, или 14,15%, а на четвърто е „Движение за права и свободи“ с 346 437 гласа, или 13,72%.
„БСП за България“ е на 5-о място с 225 814 гласа, или 8,94%. Последното място в 49-ото Народно събрание избирателите отреждат на „Има такъв народ“ с 103 641 гласа, или 4,11%.
Под чертата остават „Български възход“ със 77 804 гласа, или 3,08% и „Левицата!“ с 56 453 гласа, или 2,24%.
Възможността „Не подкрепям никого“ са избрали 108 842 граждани.

При 100% обработени протоколи от изборните секции в чужбина с най-висок резултат зад граница е ДПС с 36,75%, следвана от коалицията ПП-ДБ, която печели над 26,76% от вота. На 3-о място се нарежда „Възраждане“ с 16,48%. След нея е коалицията ГЕРБ-СДС с 8,32% от далите гласа си. Пета сред парламентарно представените формации сънародниците ни зад граница нареждат ИТН с 5,12%.
Социолозите са на мнение, че ако се състави кабинет, той ще е експертен или програмен.
В ЦИК са постъпили и са обработени общо 123 сигнала и жалби. Няма нито един сигнал за манипулация на вота или изборни нарушения, окачествени като престъпления. Сигналите са за нарушения на членове на СИК. Това обяви говорителят на ЦИК Росица Матева, която обобщи работата на ЦИК в деня на предсрочния парламентарен вот.
По думите на Матева общо 122 машини не са работели в изборния ден. Тя оцени изборния ден като спокоен както в страната, така и в чужбина.
Окончателните резултати от гласуването ЦИК ще обяви на 6 април.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво очаква ЕК след изборите у нас?
Световните медии: Политическата криза задълбочава изолацията на България в ЕС

5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

Шест партии влизат в парламента при обработени 100% протоколи. Битката за 49-ия парламент печели коалицията ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ е шестата политическа сила с представителство в Народното събрание, „Възраждане“ е на трета позиция, изпреварвайки ДПС. Това сочат данните на Централната избирателна комисия към 14:00 ч.
Първа политическа сила е ГЕРБ-СДС с 669 361 гласа, или 26,51%, следвана от „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 619 592 гласа, или 24,54%.
Третото място заема „Възраждане“ с 357 167 гласа, или 14,15%, а на четвърто е „Движение за права и свободи“ с 346 437 гласа, или 13,72%.
„БСП за България“ е на 5-о място с 225 814 гласа, или 8,94%. Последното място в 49-ото Народно събрание избирателите отреждат на „Има такъв народ“ с 103 641 гласа, или 4,11%.
Под чертата остават „Български възход“ със 77 804 гласа, или 3,08% и „Левицата!“ с 56 453 гласа, или 2,24%.
Възможността „Не подкрепям никого“ са избрали 108 842 граждани.

При 100% обработени протоколи от изборните секции в чужбина с най-висок резултат зад граница е ДПС с 36,75%, следвана от коалицията ПП-ДБ, която печели над 26,76% от вота. На 3-о място се нарежда „Възраждане“ с 16,48%. След нея е коалицията ГЕРБ-СДС с 8,32% от далите гласа си. Пета сред парламентарно представените формации сънародниците ни зад граница нареждат ИТН с 5,12%.
Социолозите са на мнение, че ако се състави кабинет, той ще е експертен или програмен.
В ЦИК са постъпили и са обработени общо 123 сигнала и жалби. Няма нито един сигнал за манипулация на вота или изборни нарушения, окачествени като престъпления. Сигналите са за нарушения на членове на СИК. Това обяви говорителят на ЦИК Росица Матева, която обобщи работата на ЦИК в деня на предсрочния парламентарен вот.
По думите на Матева общо 122 машини не са работели в изборния ден. Тя оцени изборния ден като спокоен както в страната, така и в чужбина.
Окончателните резултати от гласуването ЦИК ще обяви на 6 април.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво очаква ЕК след изборите у нас?
Световните медии: Политическата криза задълбочава изолацията на България в ЕС

5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

В неделя бях на село. Баба ми беше приготвила нейната специална пилешка супа. Радва ми се и говори:
– Яж, сине, яж. Кокошката е съвсем прясна – сутринта я заклах.
– Бабо, а как избра коя кокошка да заколиш? – питам.
– Гледам я – тъжна ходи по двора. И с брадвата…
Тогава разбрах, че при баба никога няма да ходя тъжен.

Германско село избра за кмет сирийски бежанец с абсолютно мнозинство от 55.41%, предаде ДПА.
Риян Алшебъл е 29-годишен бежанец от Сирия, пристигнал в Германия през 2015 г. Той се яви на изборите в Остелшайм в югозападната провинция Баден-Вюртемберг като безпартиен кандидат. Въпреки това той е член на партия „Зелените“.
Алшебъл описа опита си от предизборната кампания като „предимно позитивен“.

Младият сириец напуска родния си град Суейда в Южна Сирия на 21-годишна възраст. Вече 7 години работи в администрацията на близкото кметство Алтенгщет.
Според Сдружението на общините в Баден-Вюртемберг досега не е имало друг кандидат със сирийски корени за кметския пост.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
50% от бежанците в Германия ще си намерят работа до 5 години след пристигането си
Няма хора: Германия отчаяно търси работна ръка
Бежанците могат да бъдат полезни за Европа, смята Бил Гейтс

Знамето на Финландия утре, 4 април ще бъде издигнато пред централата на НАТО в Брюксел, така алиансът вече ще наброява 31 държави, обяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в навечерието на двудневното заседание на външните министри от военнополитическия съюз.
Той изрази увереност, че Швеция също скоро ще се присъедини към алианса. Столтенберг отбеляза, че Швеция вече е изцяло интегрирана в пакта и допълни, че с приемането на Финландия, сигурността на Швеция ще бъде повишена, а сухопътната граница между НАТО и Русия ще се удвои. „Според мен Швеция изпълни поетите задължения към Турция“, заяви генералният секретар.
Столтенберг съобщи, че към заседанието на външните министри от НАТО ще се присъедини и техният украински колега Дмитро Кулеба. Генералният секретар изрази очакване на срещата да бъде утвърдена многогодишна програма за подкрепа на Украйна. По думите му досега страните от НАТО са осигурили 65 млрд. евро военна помощ за страната.

„Не знаем кога войната в Украйна ще свърши, но след като бъде прекратена, трябва да направим така, че историята да не се повтаря. Няма признаци, че президентът Владимир Путин се подготвя за мир, готви се за продължаване на войната“, обобщи генералният секретар.
Столтенберг предупреди, че ако Пекин достави на Москва оръжия, това ще е голяма грешка. „Във време, когато Русия и Китай поставят под въпрос международния ред и демократичните ценности, е още по-важно да сме единни“, призова той.
Генералният секретар изрази очакване на срещата на държавните и правителствените ръководители от НАТО по-късно тази година във Вилнюс да бъде прието решение занапред вложенията в отбрана да са поне 2% от БВП.
„Присъединявам се към настояването на САЩ за освобождаване на журналиста, задържан в Русия. Призоваваме да бъде освободен незабавно“, заяви Столтенберг.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Една от страните членки на ЕС влезе в рецесия
Енергийната криза: Удължиха живота на два ядрени реактора до 2050 година
Русия спира газа на още една страна в Европа

Европейската комисия обяви, че подготвя предложение за отпускане на допълнителна помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на селскостопански стоки от Украйна. ЕС вече отпусна 56 млн. евро за земеделците в България, Румъния и Полша, и е възможно да осигури още толкова средства. Това заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси, предава БТА. ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери
По думите му ЕК е получила писмо от няколко европейски държави, сред които и България, за осигуряване на допълнителна подкрепа и ще отговори скоро.
„Подготвяме ново предложение за условията за украинския внос, което много скоро ще предложим за обсъждане от държавите в ЕС. Връщането на временно отменените мита за украинския внос може да бъде съобразено с цялостното влияние на пазара, а не само в отделни региони на ЕС“, посочи говорителят.

Той подчерта, че имат предвид, че пазарът не трябва да бъде сериозно повлиян. „Отчитаме, че за някои европейски държави отпадането на митата създава предизвикателства, особено за съседите на Украйна. Затова подготвяме нови предложения, целящи постигането на известно облекчаване. Разбираме, че има нужда от допълнителни стъпки“, подчерта говорителят и отбеляза, че износът на украинските земеделски стоки е успокоил цените на световния пазар.
А междувременно от днес, 3 април земеделските производители могат да кандидатстват за подпомагане по вече отпуснатата държавна помощ заради войната в Украйна, обявиха от министерството на земеделието.
Бюджетът на помощта е 213 млн. лева и представлява 50% от планираното за годината подпомагане по мярката. От земеделското ведомство посочват, че е планирано за 2023 г. стопаните да бъдат подпомогнати с 426 млн. лева.
За да се осигури навременна помощ за сектора преди началото на пролетната кампания, сега се осигурява 50% от нея, а по-късно през годината ще бъдат отпуснати и останалите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предлага еднократна помощ за фермери и малки и средни предприятия

Милиарди евро помощ за засегнати от санкциите срещу Русия фирми одобри ЕК

След няколко години на силно увеличение на цените на жилищата, световните жилищни пазари се забавят драстично. Това се казва в анализ на портала Global Property Guide.
Повечето от световните пазари на имоти се забавят бързо. Ръстът е видимо по-слаб в реално изражение: само 13 от 60-те световни жилищни пазара показаха по-силен ръст от миналата година, докато останалите 47 жилищни пазара показаха по-слаб.
Пазарите на жилища в Европа вече се изчерпват, като цените на жилищата се покачват само в 8 от 29-те европейски държави, включени в глобалното проучване през 2022 г. Реалните цени на жилищата на ключови европейски пазари като Германия, Обединеното кралство, Испания, Франция и Италия падат.
За България няма данни, но и у нас статистиката улови намаление на цените на жилищата в София в края на 2022 г., когато цените в столицата спаднаха с 2.5%.
Още: Цените на жилищата в София започнаха да падат
Цените на жилищата са се повишили само в 8 от 29-те европейски жилищни пазара, за които има данни през 2022 г. Всъщност само 5 държави са имали по-силен ръст през 2022 г. в сравнение с година по-рано. Повечето европейски жилищни пазари сега губят сила на фона на икономическите последици от пандемията Covid-19, съчетани с продължаващата криза в Украйна и прекъсванията на глобалната верига на доставки.
Забележително изключение е Турция. Тя остава най-силният жилищен пазар, подкрепен от силното търсене от местни и чуждестранни инвеститори. Индексът на цените на жилищата в цялата страна се повиши с грандиозните 63,02% през 2022 г.
Още: Руснаците спряха да купуват имоти в Турция

Но в Германия признаците за продължаващо забавяне на жилищния пазар стават все по-очевидни, тъй като по-високите лихви по ипотечните кредити и нарастващият инфлационен натиск усложниха ограниченията по отношение на достъпността. Средната цена на апартаментите падна с 11,78% през 2022 г., в рязък контраст с ръста от 7,68% през предходната година.
Други европейски жилищни пазари с спад на цените на жилищата на годишна база са Полша с -13.57%, Швеция с -13-35%, Финландия с -10,2% , Италия (-9,34%), Румъния (-7,49%), Франция (-6,56%), Дания (-6,45%), Холандия (-6,26%), Малта (-4,26%), Норвегия (-3,77%), Литва (-2,17%), Испания (-0,64%), Ирландия (-0,35%) , Естония (-0,2%) и Словакия (-0,18%).