Застаряващото население и намаляващата раждаемост в Европа все повече поставя под въпрос устойчивостта на системите за социална сигурност. Средният коефициент на плодовитост в ЕС, който е 1,50 живородени на жена през 2020 г., е далеч под нивото на заместване от около 2,1, необходимо за осигуряване на стабилно население при липса на миграция. Европейските страни прилагат различни стратегии за насърчаване на жените да имат повече деца. Сред най-разпространените е да се даде на семействата „бонус за бебе“ – парична подкрепа за всяко дете, което имат.
Обединеното кралство предлага различни предимства за насърчаване на раждаемостта. Детските надбавки например осигуряват 24,87 евро на седмица за първо дете и 16,48 евро на седмица за всички след това.
Гражданите могат да потърсят и помощ за майчинство Sure Start, еднократно плащане от 571 евро за подпомагане на разходите за раждане на дете. Родителите или настойниците могат да поискат данъчни кредити и универсален кредит, предимство, позволяващо им да поискат обратно до 85% от разходите за грижи за деца.

Финландия е сред най-щедрите държави в това отношение. Между 2012 и 2022 г. една от най-малките общини в страната, Лестиярви, стана известна с отпускането на 10 000 евро за всяко новородено в стремежа си за стимулиране на раждаемостта в града.
Местният кмет Марку Вехкаоджа заяви за Euronews Next, че схемата е приключила миналата година, тъй като много семейства, получаващи финансовата помощ, са осребрявали парите, след което се местили на другаде.
В Унгария крайнодесният премиер Виктор Орбан определя клиниките за безплодие като обекти от „национално стратегическо значение“.
Младите семейни двойки там могат да поискат от банката заем до 10 млн. форинта (около 30 000 евро) и да спрат да плащат лихва по него, ако имат дете в рамките на 5 г., като заемът им може да бъде изцяло отписан, ако имат 3 деца. Освен това жените с 4 деца пък са освободени от данък върху доходите.

В Гърция всяка майка, която роди и пребивава законно и постоянно в страната получава бонус от 2000 евро. Гърция сваля данъци, дава по 2000 евро за всяко дете
В Италия родителите могат да поискат помощ при раждане на дете до 192 евро на дете на месец, в зависимост от доходите на домакинството.
В Испания законопроектът за Бюджета за 2023 г. ще включва, заедно с други мерки, месечна помощ от 100 евро за майки с деца под 3-годишна възраст.
Франция също е известна с щедрите си разходи за семейна политика, като около 4% от брутния вътрешен продукт се отделят за обезщетения като платен родителски отпуск, семейни надбавки и субсидирани грижи за деца.
Страната предлага няколко вида помощи. В зависимост от доходите си, домакинствата с 3 деца могат да получават до 594 евро на месец семейна помощ. Те също получават и финансова подкрепа за заплащане на грижи за деца. Сумата, базирана на годишните брутни доходи на родителите или самотните майки, може да достигне до 647 евро на месец. Всъщност Франция също е шампион по раждаемост в Европа с 1,83 раждания на жена.

В България майките имат право на еднократна помощ при раждане на дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството.
Размерът на помощта се определя ежегодно и се диференцира според поредността на децата, родени от майката като за първо, второ и трето дете. При раждане на близнаци, един от които е второ дете, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.
Еднократната помощ при раждане на дете е: за първо дете – 250 лв.; за второ – 600 лв.; за трето – 300 лв.; за четвърто и всяко следващо – 200 лв. Сериозно облекчение получават родителите със семейни помощи
Размерът на данъчното облекчение за деца за 2022 г. е в зависимост от броя им, като за едно ненавършило пълнолетие дете е 6000 лв. (сума за получаване до 600 лв., когато през годината са получени доходи, обложени с 10% данък ), за две – 12 000 (сума за получаване до 1200 лв.), а за три и повече – 18 000 лв. (сума за получаване до 1800 лв.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Емигрантите могат да вземат детски от чужбина
По-малки данъци и по-големи помощи за родители
Вдигат детските надбавки и майчинството
Държавата плаща на баби и дядовци, за да гледат внучето

Броят на служителите в Германия със намалено работно време, наети по схемата Kurzarbeit, е нараснал с 220 000, или 9%, което е най-големият брой от юни 2022 г., сочат данни на института „Ифо“, цитирани от БТА.
Данните са базирани на информация от компании, представена на „Ифо“, както и от цифри на Федералната агенция по заетостта.
„Тенденцията към увеличаване на съкратеното работното време отразява настоящата ситуация на мека зимна рецесия“, обяснява изследователят от института Себастиян Линк.

Схемата Kurzarbeit позволява на работодателите да намаляват работното време на служителите си, вместо да ги съкращават. Те плащат реално изработеното време, а властите допълват останалата част. Целта на схемата, създадена по време на COVID пандемията, е да запази заетостта стабилна по време на криза.
От нея са се възползвали главно автопроизводителите, като 4,9% от служителите им, или около 161 000 души, са в Kurzarbeit. От сектора на обработката и производството на метали в схемата са 5,8% от работниците, а в производството на текстил, кожа и хартия – 6,7%. За сметка на това 0,4% от служителите в търговията се възползват от схемата, а в услугите са едва 0,1%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Германия изпробват 5-часов работен ден
И в Турция се сбогуват с 8-часовия работен ден
Настъпи ли моментът за 4-дневна работа седмица?
 

Гражданите на Европейския съюз свиват потреблението на хранителни стоки на фона на високата инфлация, става ясно от сезонно изгладените данни за оборотите в търговията на дребно на европейската статистическа служба Евростат.
Оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия в ЕС намалява с 4.7% през януари тази година спрямо същия месец на миналата година. Данните потвърждават тенденцията от миналата година. За сравнение, оборотът в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия отчете спад на годишна база от 6.1% през декември, а през предходните ноември и октомври понижението достигаше съответно минус 3.5% и минус 3.9%.
Конкретно за страните от еврозоната годишният спад в оборота на дребно при търговията с храни и напитки възлиза на 5% през януари.
Общият оборот в търговията на дребно в ЕС намалява през януари с 2.2% в ЕС и 2.3% в еврозоната спрямо същия месец на миналата 2022 година.
В същото време общият индекс на оборота в търговията на дребно у нас през януари нараства с 5.6% на годишна база, което е едно от най-високите повишения сред страните от ЕС.

Минимален спад на годишната инфлация в еврозоната през февруари
От данните на Националния статистически институт за предходния месец декември обаче става ясно, че оборотите на дребно конкретно при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия отчитат спад от 2.7% на годишна база, което е в тон с общата тенденция в ЕС, продължаваща и през настоящата 2023 година. От друга страна, повишението на цените на стоките у нас, допринася и за нарастването на индекса на оборотите на дребно. Така например, оборотите в търговията на дребно конкретно в „специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нарастват с 4.5% на годишна база през декември, докато оборотите в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” отчитат годишен спад от 3.7%, сочат последните налични данни на НСИ.
Страните с най-сериозен годишен спад в оборотите на дребно през януари са Белгия (-8.9%), Германия (-6.8%), Дания и Швеция (по -5.8%). Страните с най-висок ръст в оборотите са Словения (+18.5%), Румъния (+5.8%), Малта (+5.7%) и България (+5.6%). Трябва да се отбележи, че статистиката не включва налични данни за няколко страни от ЕС.
Проверките установиха стотици нарушения и нелоялни търговски практики при храните
На месечна база оборотите в търговията на дребно в ЕС нарастат с 0.3% през януари спрямо декември както в ЕС, така и в еврозоната. Повишението идва след като през декември бе отчетен месечен спад от 1.6% в ЕС и 1.7% за еврозоната. Оборотите в търговията на дребно у нас нарастват с 1.8% през януари спрямо предходния месец декември.

Най-голямата полска рафинерия – PKN Orlen ще поиска компенсация, след като Русия спря доставките на петрол за Полша през тръбопровода „Дружба“ в края на февруари. Това заяви главният изпълнителен директор на компанията Даниел Обайтек, без да дава повече подробности.
Русия спря доставките за Полша по петролопровода „Дружба“ на 25 февруари.
„Руснаците спряха да доставят петрол за Полша, така че сега ще предприемем правни действия и ще поискаме искове“, посочи той пред частното Radio Zet, предаде Reuters. Главният изпълнителен директор на полската рафинерия обаче отказа да определи размера на потенциалната компенсация, като обясни, че не може да обсъжда подробности за фирмените договори.

Миналия март Полша обеща да спре да използва руски петрол до края на 2022 г., когато изтече дългосрочния договор на PKN с „Роснефт“. Полската рафинерия обаче има споразумение с друга руска нефтена компания – Tatneft, което изтича през 2024 г.
Миналата седмица премиерът на страната Матеуш Моравецки заяви, че Полша ще намали вноса на петрол от Русия до почти нула през февруари-март от около 10% от петрола, рафиниран от PKN в началото на 2023 г.
ОЩЕ ПО ТВМАТА:
Полша има условия към ЕС, за да спре да купува нефт от Русия
След „Северен поток“: Откриха теч и на ключов нефтопровод в Европа

С мързел към прогрес – тази прочута реплика вече звучи по друг начин: Със скандал към прогрес. Такъв подход може да е двигател за по-добра атмосфера в офиса, съответно – за по-добри резултати в бизнеса.
„INTEL – една от най-успешните компании имат от около 25 г. културата: „Ако не се скараме за нещо – не го правим!“ Там идеите се раждат в спорове“, споделя мениджмънт консултантът Виктория Лазарова в Студио Actualno.
ОЩЕ по темата: Най-добрата реакция, когато някой ви крещи на работа
Каква е есенцията на спора съгласно обяснението на Лазарова и защо това е толкова важно, не само за бизнеса: „Ако човек може да спори с някого, дори да се скара и да продължи взаимоотношенията си с него, независимо дали са семейни, партньорски или бизнес – това означава, че ние си имаме доверие, можем да обменяме идеи и уважаваме другия“. Как се получава това – когато спориш за идеи, а не с личностни нападки.
„Ако можеш да покажеш своите слабости и това, че можеш да вървиш напред – тогава хората ти имат доверие“, категорична е Виктория Лазарова.
Още за скандала като инструмент за прогрес, НАУЧЕТЕ ТУК!

Климатичните промени, причиняващи екстремни метеорологични събития, ще нанесат на Германия до 2050 г. щети за около 900 милиарда евро, според проучване на две изследователски компании и Института по екологични икономически изследвания, предаде Ройтерс.
То идва в момент когато Берлин предприема спешни мерки, за да адаптира страната към новите условия и същевременно разширява дебата както трябва да се направи, за да бъдат намалени емисиите парникови газове, изпускани в атмосферата, от проблемни сектори като транспорта и строителството, посочва агенцията.
Въглеродните емисии са достигнали рекордни стойности през 2022 г.
Според германските министерства на икономиката и околната среда, които цитират проучването, екстремните жеги, суши и наводнения ще струват на страната между 280 и 900 милиарда евро между 2022 г. и 2050 г., в зависимост от хода на глобалното затопляне.
Цената включва щети върху земеделските реколти, повреди и разрушения по сградите и инфраструктурата, проблеми с транспортирането на стоки и въздействие върху здравната система. Проучването не взема предвид нефинансови щети като увреждания на здравето и смърт, причинени от жега и наводнения, и загуба на биоразнообразие.

За периода 2000 – 2021 г. екстремното време е причинило на Германия щети за 145 милиарда евро, като 80 милиарда са загубите само за последните пет години, включващи катастрофалните наводнения през 2021 г. провинциите Райнланд-Пфалц и Северен Рейн-Вестфалия.
Според проучването щетите биха могли да бъдат намалени посредством мерки за адаптиране, като например складиране на въглероден диоксид, но условието е промените на климата да не бъдат прекалено резки. Докладът обаче не разкрива колко биха стрували на властите тези адаптивни мерки.

Доходът на домакинствата у нас масово остава непроменен през последните 12 месеца на фона на сериозния скок в цените на потребителските стоки и въпреки отчетеното повишение на пенсии и заплати през миналата година. Това става ясно от анкета на Националния статистически институт, посветена на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19.
Според проучването, 67.8% от анкетираните лица посочват, че през последното тримесечие на миналата 2022 година доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Въпреки, че този дял намалява с над 5 процентни пункта спрямо първото и второто тримесечие, размерът му все още остава значителен.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Резултатите от анкетата идват на фона на годишна инфлация в размер на 16.9% през декември миналата година и въпреки официалните данни, отразяващи годишен ръст от 16.6% на средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 година.

Паралелно с това разходите за пенсии у нас се увеличиха скоростно през миналата година, което доведе до скок от 25.7% на годишна база в средния размер на изплатената пенсия в страната, според данните на Националния осигурителен институт, които включват и изплатените добавки и допълнителни суми през периода. Средната изплатена пенсия у нас през 2022 година възлиза на 674.54 лева, докато средната работна заплата достига 1 879 лева брутно през последното тримесечие на миналата година.
Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите
В резултат на покачването на пенсиите, доходите от пенсии вече формират на 35% от доходите на домакинствата у нас, според данните на НСИ, спрямо дял от 52.2% на доходите от работна заплата. През последната година доходите от пенсии в структурата на общия доход на домакинствата у нас са скочили с 35.8% средно на лице от домакинството, докато доходите от заплата бележат доста по-скромно увеличение – ръст от 11.7%, което придава все по-голяма тежест на доходите пенсии в семейния бюджет на българите.
Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 2 426 лева и нараства с 19.1% спрямо същото тримесечие на 2021 година, става ясно то данните на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата у нас, публикувани в средата на февруари тази година.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
На фона на тези данни, увеличение на доходите през последното тримесечие на миналата година са посочили 26.7% от анкетираните лица в последното проучване на НСИ, което представлява намаление с 1.2 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. и с 8.2 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие. За сравнение, тогава 18.5% от анкетираните са заявили, че доходът на домакинството е нараснал.
От НСИ отбелязват, че основните причини за увеличение на доходите и през четирите тримесечия са „увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране на заплатите”. Тези увеличение обаче изглежда не са обхванали равномерно домакинствата у нас, поне според резултатите от анкетата.
Ще скочат ли цените след въвеждането на еврото и какво ще стане с кредитите и депозитите у нас?
Намаление на доходите за последните 12 месеца посочват 5.5% от лицата, което е с 0.7 процентни пункта повече в сравнение с трето тримесечие и с 3.0 процентни пункта по-малко спрямо първо тримесечие на 2022 година.
От заплата до заплата
Традиционно делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи остава висок – над 75% от анкетираните. В същото време едва 4% от анкетираните са посочили, че не изпитват никакви затруднения да покриват ежедневните си разходи.
С известни затруднения са 38.4% от анкетираните лица, 26.1% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12.3% – като много трудно. Делът на лицата, които се справят много трудно, намалява в сравнение с първото и второто тримесечие, но се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2022 година.

Общо делът на лицата без затруднения през четвъртото тримесечие се увеличава с 0.8 процентни пункта спрямо третото тримесечие и с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи
Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети по проект „Доходи и условия на живот (ILC) – Статистическа инфраструктура по IESS – SILC 2022, модул – Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ и през четвъртото тримесечие на 2022 г. съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 – 2021-BG-ILC-SILC. Проучването има за цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19. Анкетирани бяха 5 703 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 056 домакинства.

Турският парламент ратифицира законопроект, който премахва изискването за възраст и предлага ранно пенсиониране на милиони граждани. Този ход беше сред ключовите предизборни обещания на управляващата партия, предаде Daily Sabah.
Новото споразумение ще позволи на над 2 млн. работници да се пенсионират на първия етап. От мярката ще се възползват хората, започнали работа преди септември 1999 г., когато беше променен законът за пенсиониране, и тези с 20-25 години осигурителен стаж.
Преди това възрастта за пенсиониране беше 58 г. за жените и 60 г. за мъжете.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган по-рано заяви, че 2,25 млн. души ще имат право да се пенсионират незабавно, без значение от възрастта, ако отговарят на нужните условия за работа.
В момента в Турция има около 13,9 млн. пенсионери.

Министърът на труда и социалното осигуряване Ведат Билгин заяви, че новата система може да струва около 7,9 млрд. долара през 2023 г. По думите му в момента е трудно да се прецени точната цифра, защото не е ясно колко хора ще решат да се пенсионират веднага според новата система. Билгин заяви, че първите пенсии по системата ще бъдат изплатени от април.
„Цената на споразумението вероятно ще се увеличи в следващите години, тъй като се очаква броят на служителите, които се възползват от плана, да нарасне и може да достигне около 5 млн.“, заяви високопоставен служител пред Bloomberg News.
Ходът се разглежда като стимулиране на кампанията на Ердоган преди критичните предстоящи избори, чието време на провеждане е несигурно след опустошителните земетресения преди месец, които причиниха разрушения в южната част на Турция и убиха над 45 000 души.
През 2022 г. правителството утрои минималната заплата, вдигна заплатите на държавните служители и увеличи пенсиите, за да облекчи домакинствата заради най-вече от растящата инфлация. Според последните данни инфлацията е спряла до 55,5% през февруари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Възрастта за пенсия се вдига, купуването на стаж поскъпва
Германия ограничава ранното пенсиониране, търси работници от чужбина
Какво трябва да знаем, ако пътуваме до Турция с лична карта?

Организация на обединените нации постигна историческо споразумение за защита на световните океани, съобщават световните медии. След близо 20 години диалог и след 10 години оспорвани дебати, договорът за открито море (The High Seas Treaty) поставя 30% от моретата в защитени зони до 2030 г. Целта – опазване и възстановяване на морската природа.
Споразумението беше постигнато на 4 март, след 38 часа преговори в централата на ООН в Ню Йорк. То беше в застой от години заради различия по въпроса за финансирането и правата за риболов.
Последното международно споразумение за защита на океаните е подписано преди 40 г. – през 1982 г. и е уредено в Конвенцията на ООН за морско право.
Новата сделка обособява зона, наречена открито море – международни води, където всички страни имат право да ловят риба, корабите да преминават и да се правят изследвания, като едва 1,2% от тези води са защитени.

Морският живот, извън тези зони, е изложен на риск от промените в климата, прекомерния риболов и корабния трафик. Според последната оценка на световните морски видове, близо 10% са изложени на риск от изчезване, посочва Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
Новите защитени зони, установени в договора, ще ограничат това колко риболов може да се извършва, маршрутите на корабоплаването и проучвателните дейности като дълбоководен добив – когато минералите се вземат от морско дъно на 200 метра или повече под повърхността.
Преди новият договор да влезе в сила, страните трябва да се срещнат отново, за да приемат официално споразумението.
„Това, което се случва в открито море вече няма да бъде невидимо и далеч от ума на хората“, посочва Джесика Батъл от WWF в изявление.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен
Климатичните промени са по-голяма заплаха от COVID-19 за богатите страни
ООН търси 1 млрд. долара за пострадалите в Турция след земетресението 

Работодателските организации сезираха наскоро Европейската комисия по въпроса с формулата за определяне на минималното възнаграждение. Според представителите на бизнеса при въвеждането на новите правила за определяне на минималната работна заплата у нас не е спазена процедурата, заложена в европейската директива.
Работодателските организации се обръщат към еврокомисар заради минималната заплата в България
Адекватна ли е новата формула за определяне на минималната работна заплата, коментираха пред БНТ заместник-председателя на Българската стопанска камара Мария Минчева и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Според процедурата при определянето на минимална работна заплата трябва оценка на това колко адекватна е тя. В България казахме, че минималната работна заплата е равна на 50% от средата. С това се обезсмисля се цялата процедура, която предхожда това решение – разработването на критерии, ролята на работодатели и синдикати и се казва: „Това число ще бъде толкова, то се определя през септември на база статистически данни“, обясни Минчева.

„Ние трябва да приемем механизъм за определяне на минималната заплата и тя трябва да е адекватна, според директивата. Тя насърчава и колективното трудово договаряне, за което у нас никой не говори, но за нас тази част е съществената. Затова, донякъде, бих се съгласил, че по начина, по който българският парламент се позова на директивата, той не я транспонира, а се позова на нея и фиксира едно съотношение. Да, втората част на директивата – насърчаване на колективното договаряне на заплащането на труда в много голяма степен не видя бял свят. Това, което направи народното събрание е една стъпка, но върху нея трябва да се гради – тази адекватност трябва да се мери и оттук насетне и нагоре над това минимално ниво“, коментира от своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров.
 
 
 

Подразделението за управление на активи на американската банка Goldman Sachs е сред кандидатите, които проявяват интерес за придобиване на американската верига за сандвичи Subway, която може да има нов собственик за около 10 млрд. долара. Други заинтересовани страни са Bain Capital, TPG и TDR Capital, съобщи Sky News. През февруари Subway обяви, че обмисля продажба на бизнеса заради нарастващите разходи и засилващата се конкуренция. Subway се готви за продажба за 10 милиарда долара
Goldman Sachs и TPG отказват да коментират. Subway, Bain Capital и TDR също първоначално не са отговорили на искането за коментар на Bloomberg. 
Subway е сред най-големите вериги за бързо хранене в света с над 37 000 магазина в 100 държави. Собственост е на двете семейства основатели Фред ДеЛука и Питър Бък над 50 години.

Още през 2021 г. вече имаше съобщения за възможна продажба, макар че тогава Subway отричаше това. Друг знак за предстояща продажба беше дадена в началото на февруари, когато 50-процентното акционерно участие на Бък, който почина през 2021 г., беше прехвърлено на благотворителната фондация на семейството. Така няма да се дължат данъци при продажбата на дела.
Subway е сред най-разпознаваемите имена в индустрията и нейните над 20 000 локации в САЩ я правят най-голямата по брой ресторанти, задминавайки McDonald’s. Липсата на гишета за коли обаче я засегнаха през пандемията, когато много ресторанти бяха затворени.
Ръководителят на компанията Джон Чидси наскоро обяви плановете си да разшири броя на обектите извън САЩ до 25 000. По отношение на броя на обектите Subway е най-голямата верига ресторанти в САЩ. Оборотът на веригата обаче бележи спад през последните 10 години, след като през 2012 г. достигна най-високата си стойност от 18 млрд. долара, съобщи Technomic.
Компанията се изправи и пред поредица негативни публикации в пресата, включително когато неин еднократен лобист беше осъден за детска порнография през 2015 г. Освен това Върховният съд на Ирландия постанови през 2020 г., че хлябът на Subway има твърде много захар, за да се нарича хляб.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Subway затвори стотици магазини, шефката на веригата напусна
Сабуей завладява родния пазар за бързо хранене

Марката шоколадови десерти Toblerone ще промени разпознаваемата си опаковка, като премахне алпийския връх Матерхорн от визията на продукта. Причината за това се крие както в инвестиционните решения на компанията, притежаваща бранда, така и в законите на Швейцария.
Новата визия на шоколадовото изделие в пирамидална форма, която пресъздава именно връх Матерхорн в Алпите, ще промени визията си, като бъдещата опаковка ще включва подписа на откривателя на бранда, съобщават от производителя, цитиран от BBC.
Промяната ще се случи когато част от производството на шоколада бъде преместено от Швейцария в Словакия.
Американската компания Mondelez посочва, че изображението на 4 478-метровият връх ще бъде заменено с друго, пресъздаващо неопределен планински връх.
Основната причина, която налага ребрандирането на продукта, се крие в швейцарското законодателство. От 2017 година насам в страната се прилагат стриктни правила относно това кои продукти могат да се представят като швейцарски. Според правилата, национални символи на Швейцария не могат да се използват за рекламирането на продукти на база мляко, които не се произвеждат изцяло в страната. За други необработени храни прагът е не по-малко от 80%.
Сладолед с вкус на щурец започнаха да предлагат в Германия
В изявление до BBC, Mondelez посочват, че изнасят част от производството извън Швейцария, за да „отговорим на увеличаващото се търсене по света и да развием нашия бранд Toblerone за в бъдеще”.
Компанията добавя, че новата опаковка ще включва „отличителен нов шрифт и лого на Toblerone, които черпят допълнително вдъхновение от архивите на Toblerone и включването на подписа на нашия основател, Тоблер.”
Шоколадовото изделие във формата на планински връх Toblerone, произвеждано от швейцарско мляко с мед и бадемова нуга, се появява за първи път на пазара през 1908 година в Берн, столицата на Швейцария.

Но едва през 1970 г. назъбеният силует на Матерхорн дебютира върху опаковката на продукта, като Бернската мечка и орел се появяват преди това, става ясно от уебсайта на Toblerone.
Глобиха завод на Mars с 14 500 долара заради падане във вана с шоколад
Mondelez посочват, че Берн е бил „важна част от нашата история и ще продължи да бъде в бъдеще”. През 2016 година Toblerone разбуни духовете след като промени дизайна на шоколадовото изделие, разширявайки разстоянието между триъгълните блокчета, целейки съкращаване на разходите. След вълна от критики, компанията възстановява оригиналната форма на изделието две години по-късно.

Швейцарската национална банка (SNB) приключва миналата година с рекордна загуба от 132,5 млрд. швейцарски франка.
През 2021 г. SNB отчете печалба от 26,3 млрд. франка. Заради огромния дефицит централната банка няма да изплати никакви пари на конфедерацията и кантоните, след като през миналата година те все пак бяха получили вноска от 6 млрд. франка за бюджетите си, предава Ройтерс. Частните акционери също няма да получат дивидента си за 2022 г.

За разлика от други регулатори SNB е публично търгувано акционерно дружество, като около половината от акциите се държат от институции от публичния сектор, а останалите – от компании и частни лица. Печалбата или загубата на банката не влияе върху паричната политика.
Поскъпването на храните и горивата в ЕС кара ЕЦБ да увеличава основната лихва
Спадът на цените на акциите и облигациите, както и поскъпването на франка са причина за най-голямата загуба в 115-годишната история на централната банка. Тя е в размер на 131,5 млрд. швейцарски франка и е свързана с огромните валутни авоари, които включват акции и облигации от чужбина. В продължение на години централната банка купуваше евро и други чуждестранни валути, за да предотврати икономически вредното поскъпване на франка, който е търсен като сигурно убежище по време на криза.

Китайската работна група, която отговаря за тестването на 6G технологията, ще ускори изграждането и прилагането на 5G и ще насърчи изследванията и развитието на следващото поколение – 6G. Това заяви министърът на индустрията и информационните технологии на страната Джин Джуанлун, цитиран от China Daily.
„В момента Китай е начело на глобалното развитие на 5G. Страната е изградила над 2,54 млн. 5G базови станции, като броят на потребителите на 5G смартфони надхвърля 575 млн. души“, отбеляза Джин.
По думите му страната ще построи 600 000 5G базови станции тази година. 5G амбициите на Китай са сериозни

Освен това китайският премиер Ли Къцян заяви, че правителството му ще увеличи финансирането за разработването на полупроводници и други индустриални области през 2023 г. с почти 50% спрямо 2022 г. – до 13,3 млрд. юана (около 1,9 млрд. долара).
Китай вече е създал IMT-2030 (6G) Promotion Group – водещата платформа в Китай, насърчаваща 6G технологията и международното сътрудничество.
Пекин се стреми да ускори научноизследователската и развойната дейност по 6G, като за целта ще ускори изследванията, чрез използване предимствата на супер големия пазар на Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ започнаха да се подготвят за 6G
Потребителите са готови да плащат повече за 5G
ЕС може да изключи китайските компании от доставките на 5G оборудване

Гласуването на забраната на продажбите на нови автомобили с вътрешно горене в ЕС след 2035 г. се отлага. Това съобщи говорител на Шведското председателство на Съвета на ЕС, цитиран от ДПА. Страните – членки на ЕС, ще разгледат въпроса в близко бъдеще, допълни той.
Гласуването, насрочено за вторник, беше считано за формалност, тъй като страните членки и Европейският парламент постигнаха консенсус по въпроса през октомври миналата година.
ЕС спира продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене към 2035 г.
Ситуацията сега обаче изглежда различна, след като германският министър на транспорта Фолкер Висинг от близката до бизнеса Свободна демократическа партия (FDP) се обяви против забраната и съобщи, че Германия може да не я подкрепи, ако не бъдат направени някои промени.
По думите му Европейската комисия все още не е изработила ясен проектозакон за регистрация след 2035 г. на автомобили, които ползват климатично неутрални горива като например синтетичните. Въпросният проектозакон беше част от сделката през октомври, за да бъде убедена FDP да я подкрепи. “Трябва да държим всички технологични опции отворени и също да ги използваме. Не разбирам тази борба срещу автомобила и защо искат да забранят някои технологии”, заяви Висинг пред телевизия ARD.

Италия също иска изключение за автомобили с вътрешно горене със синтетични горива. И двете страни настояват за квоти за превозни средства, които ги използват, защото са неутрални по отношение на климата.
Полша и Унгария също се противопоставят на съществуващия план, който изисква производителите да продават само автомобили с нулеви емисии в Европа от средата на следващото десетилетие.

Саудитска Арабия е на мнение, че търсенето на петрол в Европа и Азия се възстановява и повишава повечето цени за доставки на суров петрол за двата континента, предава Bloomberg. Въпреки че цената на петролните фючърси падна малко тази година, според много търговци с енергия и ръководители в индустрията те ще нараснат.
Някои експерти смятат, че цената може да достигне 100 долара за барел, като основната причина е китайската икономика, която се възстановява след края на локдауните заради Covid-19. На този фон инфлацията в други големи икономики се забавя. Петролът може да скочи до 120 долара заради Китай
Държавната саудитска компания Saudi Aramco вдига повечето си официални продажни цени за Азия за април. Цената на основния за компанията арабски лек суров петрол беше увеличена до 2,50 долара за барел над регионалния бенчмарк. Това е с 50 цента повече спрямо нивото за месец март.

Цените за американските клиенти са останали непроменени. Тези за Северозападна Европа и Средиземноморието са увеличени с 1,30 долара за барел.
Цената на суровия петрол сорт Brent е намаляла с 0,1% от началото на годината до 85,83 долара. Тя спадна от около 115 долара от средата на 2022 г., след като забавянето на световната икономика и по-високите лихви неутрализираха нарушаването на доставките, причинено от войната в Украйна. Петролът поскъпна след най-големия спад от десетилетия
„Търсенето от Китай е много силно. То е отлично и в Европа и САЩ“, заяви Амин Насер, главен изпълнителен директор на Saudi Aramco.
Саудитска Арабия е най-големият износител на петрол в света. Кралството ръководи групата ОПЕК+, в която попада и Русия. Съюзът от 23 страни намекна, че няма да повиши добива поне до 2024 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Високите цени на горивата ще останат и през 2023 г.
Невиждано: Петролен гигант печели по 6,3 милиона долара на час
Рекордни печалби за енергийните гиганти заради скъпите горива

Последната сензация в сферата на изкуствения интелект – бъбривият „чатбот на стероиди“ ChatGPT, принуди европейските законодатели да пренапишат плановете си как да регулират изкуствения интелект (ИИ, AI).
През последните месеци чатботът заля интернет с бързонаписаната си проза, наподобяваща човешка. Той се обясни в любов на журналист от „New York Times“. Написа хайку за маймуни, които се освобождават от лаборатория. Той дори стигна до трибуната на Европейския парламент, където двама германски депутати произнесоха речи, изготвени от ChatGPT, за да подчертаят необходимостта от ограничаване на технологиите за изкуствен интелект, посочва БГНЕС, цитирайки Politico.
Но след месеци на интернет забавления и критики, технологията поставя пред регулаторните органи на Европейския съюз един резонен въпрос: Как да контролираме това нещо?
Технологията вече е в разрез с работата на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС по проекта на блока за правила за изкуствения интелект – Актът за изкуствения интелект. Регламентът, предложен от ЕК през 2021 г. имаше за цел да забрани някои приложения на изкуствения интелект, като например социалното точкуване, манипулирането и някои случаи на разпознаване на лица. Той също така трябваше да регламентира някои конкретни употреби на AI като „високорискови“, обвързвайки разработчиците с по-строги изисквания за прозрачност, безопасност и човешки надзор.
Уловката? ChatGPT може да служи както за добри, така и за лоши намерения.
ОЩЕ по темата: ChatGPT е важен колкото интернет, ще промени света, смята Бил Гейтс
Този тип изкуствен интелект, наречен голям езиков модел, няма едно-единствено предназначение: Хората могат да го подтикнат да пише песни, романи и стихотворения, но също така и компютърни кодове, политически справки, фалшиви новини или, както признава един колумбийски съдия, съдебни решения. Други модели, обучени на изображения, а не на текст, могат да генерират всичко – от карикатури до фалшиви снимки на политици, което поражда опасения за опасност от дезинформация.
В един от случаите новата търсачка Bing, манипулирана от технологията на ChatGPT, заплаши изследовател с „хакерство“ и „разруха“. В друг случай задвижвано от AI приложение за трансформиране на снимки в карикатури, наречено Lensa, хиперсексуализира снимки на азиатски жени.
„Тези системи нямат етично разбиране за света, нямат усещане за истина и не са надеждни“, казва Гари Маркъс, експерт по AI и яростен критик на ChatGPT .
„Този тип изкуствен интелект е като мощен двигател. Те могат да вършат доста неща и сами по себе си все още не са определени за някаква цел“, каза Драгош Тудораш, либерален румънски депутат, който заедно с италианския депутат Брандо Бенифеи е натоварен със задачата да прокара Акта за AI в Европейския парламент.
Технологията вече е накарала институциите на ЕС да преработят своите проектопланове. През декември Съветът на ЕС, който представлява националните столици, одобри своя версия на проекта на Акт за изкуствен интелект, който възлага на Комисията да установи изисквания за киберсигурност, прозрачност и управление на риска, свързан с AI с общо предназначение.
Google vs. Micorsoft: Bard A.I. – отговорът на Google на ChatGPT
Възходът на ChatGPT принуждава и Европейския парламент да последва примера. През февруари водещите законодатели по Закона за изкуствения интелект Бенифеи и Тудораш предложиха системите с изкуствен интелект, които генерират сложни текстове без човешки надзор, да бъдат включени в списъка с висок риск – опит да се спре ChatGPT да произвежда дезинформация в голям мащаб. Идеята беше посрещната скептично от десните политически групи в Европейския парламент и дори от част от групата на либералите на Тудораш. Аксел Фос, виден десноцентристки депутат заяви, че поправката „ще направи многобройни дейности високорискови, без те да бъдат такива“.
За разлика от тях, активисти и наблюдатели смятат, че предложението само е набраздило повърхността на проблема с AI с общо предназначение. „Не е добре да се поставят само системите за създаване на текстове в списъка с висок риск: има и други системи с общо предназначение, които представляват риск и също трябва да бъдат регулирани“, казва Марк Бракел, директор по политиката в Института за бъдещето на живота – организация с нестопанска цел, която се занимава с политиката в областта на изкуствения интелект.
Двамата водещи законодатели в ЕП работят и за налагането на по-строги изисквания както към разработчиците, така и към потребителите на ChatGPT и подобни модели на AI, включително управление на риска от технологията и прозрачност на нейното функциониране. Те се опитват да наложат по-строги ограничения на големите доставчици на услуги, като същевременно запазят по-лек режим за обикновените потребители, използващи технологията.
Европейската комисия, Европейският съвет и Европейският парламент ще уточнят подробностите на окончателния Акт за изкуствения интелект в тристранни преговори, които се очаква да започнат най-рано през април. Там въпросът с ChatGPT може да доведе до задънена улица, докато трите страни търсят общо решение за новата технология – как да работи, без да е опасно за хората.
Големите технологични компании, особено тези, които са въвлечени в играта, като Microsoft и Google, наблюдават внимателно.
Законът за изкуствения интелект на ЕС трябва „да запази фокуса си върху високорисковите случаи на употреба“, заяви главният отговорник за изкуствения интелект на Microsoft Наташа Крамптън, като предположи, че системите за изкуствен интелект с общо предназначение като ChatGPT едва ли се използват за рискови дейности, а вместо това се употребяват предимно за изготвяне на документи.
„Искаме да сме сигурни, че случаите на употреба с висока стойност и нисък риск продължават да бъдат достъпни за европейците“, каза Крамптън. (ChatGPT, създадена от американската изследователска група OpenAI, е инвеститор на Microsoft и сега се разглежда като основен елемент в стратегията на компанията за съживяване на нейната търсачка Bing. OpenAI не отговори на запитване за коментар).
В неотдавнашно разследване на активистката група за прозрачност Corporate Europe Observatory се казва, че участници от индустрията, включително Microsoft и Google, упорито са лобирали пред създателите на политики на ЕС да извадят AI с общо предназначение като ChatGPT от изискванията, наложени на високорисковите системи за AI.
ОЩЕ по темата: Изкуствен интелект помага на компаниите да решават кои служители да уволнят
Може ли самият бот да се притече на помощ на създателите на правилата на ЕС?
ChatGPT заяви пред POLITICO, че смята, че може да се нуждае от регулация: „ЕС трябва да обмисли определянето на генеративния изкуствен интелект и големите езикови модели като „високорискови“ технологии, като се има предвид техният потенциал да създават вредно и подвеждащо съдържание“, отговори чатботът, когато му беше зададен въпрос дали трябва да попадне в обхвата на Акта за изкуствения интелект на ЕС.
„ЕС следва да обмисли въвеждането на рамка за отговорно разработване, внедряване и използване на тези технологии, която да включва подходящи предпазни мерки, механизми за мониторинг и надзор“, написа ChatGPT.
ЕС със сигурност ще се сблъска и с още последващи въпроси.

Основната инфлация в еврозоната ще остане висока в близко бъдеще, така че увеличението на лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ) с до 50 базисни пункта по-късно този месец изглежда все по-сигурно. Това заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард пред испанската медийна група Vocento, предаде БГНЕС.
От юли насам ЕЦБ вече повиши лихвените проценти с три процентни пункта и по същество обеща още едно увеличение с половин процентен пункт на 16 март, но напоследък инвеститорите предполагат още по-решителен ход предвид лошите данни за инфлацията.
Лагард заяви, че маркираното увеличение сега е „много, много вероятно“, но също така предупреди, че базисната инфлация, която отразява нестабилните цени на храните и горивата, може да остане неприятно висока дори при спад на общия темп на инфлация през следващите месеци.
„В краткосрочен план базисната инфлация ще бъде висока“, цитира Grupo Vocento думите на Лагард.
Прогноза: Лихвените проценти на ЕЦБ ще достигнат връх от 3,25% преди тяхно намаление
Политици предупредиха напоследък, че повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ трябва да продължи, докато основната инфлация не се обърне и не започне да спада към целта на ЕЦБ от 2%.
Базисната инфлация нарасна до рекордните 5,6% през миналия месец и някои анализатори се опасяват, че увеличението вече се дължи на рязкото нарастване на заплатите в сектора на услугите, което прави растежа на цените по-траен и труден за прекъсване.
„Трябва да продължим да предприемаме всички необходими мерки, за да върнем инфлацията към 2%. И ще го направим“, заяви Лагард.
Тя добави, че икономиката на еврозоната се държи по-добре от опасенията и производството би трябвало да се ускори от състоянието, близко до стагнация през последното тримесечие на 2022 г.
ОЩЕ по темата: Фед вдигна лихвата с четвърт процентен пункт и даде знак за още повишения

Във влака, семейство.
– Тате -тате, коя е тази планина?
– Па, де да знам, бе.
След малко:
– Тате – тате, коя е тази река?
– Па, де да знам…
– Тате – тате, кой е този град?
– Не знам, бе.
– Абе я остави баща си на мира!
– Нищо ма – да пита, да знае.

На този ден църквата почита Св. Аркадий. Той от ранна възраст се посветил на монашески подвизи и пребивавал в тях до времето на Юлиан Отстъпник, при царуването на когото починал.
Св. Аркадий бил наставник на свети Иулиан лекар и Еввул, пострадали от Юлиан недълго преди неговата смърт.
Като оплакал мъченическата смърт на своите ученици, свети Аркадий погребал честните им тела, а след тях и сам, благодарейки на Бога, се представил от този свят.
На 6 март имен ден празнуват всички, които носят името Красен, Красимир, Красимира и производните им.

На този ден Православната църква чества деня на Св. 42 мъченици в Амория. Преданието разказва че това са били храбри военачалници, пожертвали се в името на християнската вярата през 840 г. в Амория. В началото на IX век, градът бил постоянно нападан и обсаждан от арабски племена, които вече изповядвали исляма. Историята се запазила от времето на византийския император Теофил (829-842 г.). Християните се защитавали яростно и врагът тъкмо се готвел да отстъпи, когато предател показал на противниците уязвимата страна на крепостната градска стена и така градът бил превзет и опожарен.
По-голямата част от жителите и войниците, които защитавали града, били избити или отведени в робство. За възмездие победителят заповядал да бъдат затворени в тъмницата главните военачалници – 42 души. На този ден църквата почита паметта на всички смели мъже, добри войници и верни служители на Христа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 4 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 13 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 10 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 9 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 6 февруари 2023 година?