Известният бизнесмен Алексей Петров бе застрелян днес по обяд, а убийството е станало в столичния квартал „Драгалевци“.
Алексей Петров е застрелян и убит
Години наред той беше изпълнителен директор на една от бизнес организациите у нас – Съюз за стопанска инициатива. 
Алексей Петров е съучредител на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“ и „Спартак“. До 2000 г. е член на борда им, както и на „Средец М“.
Бизнесменът е един от основателите на застрахователната компания „Лев инс“ през 90-те години на ХХ в. и често е сочен за неин реален собственик. До 2000 г. участва официално в управлението на  „Левски Спартак“, която след това става „Лев инс“.
Още: Явор Колев вече е шеф в Лев Инс

Освен бизнесмен, Алексей Петров бе политик и преподавател, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, както и президент на българската и балканската федерации по карате.
Роден е на 23 април 1962 г. в Бабинци, Тетевенско. Работи 8 г. в силите за сигурност и в силите за антитероризъм до началото на 1990 г.
Още: Алексей Петров и майката на Гери-Никол „изплуваха“ в аферата „Ало, Банов съм“
В началото на 90-те години на 20 век напуска системата на МВР. 
До 1998 г. участва във фирма „Будоинвест“, заедно с Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата.
През 2009 г. е обявен от тогавашния вътрешен министър Румен Петков за дългогодишен секретен сътрудник на контраразузнаването, после и на ДАНС.
На 10 февруари 2010 г. е задържан и обвинен за лидер на престъпната група „Октопод“, занимавала се с рекет и изнудване. През октомври същата година е пуснат под домашен арест, а обвиненията са намалени до рекет и изнудване срещу 2 лица. През юли 2021 г. е окончателно оправдан по делото „Октопод“.
На 7 юли 2011 г. е издигната кандидатурата му за президент от група граждански сдружения и от Инициативен комитет „Единение и екипност“.
На 15 август 2002 г. е извършен неуспешен атентат срещу него.
На 29 октомври 2015 г. отново е извършен неуспешен атентат с гранатомет срещу него.
 
 

Разширяването на българската икономика е продължило да се забавя през пролетните месеци. Брутният вътрешен продукт се увеличава с 1,8% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г., сочат сезонно изгладените експресни оценки на НСИ.
Темпът на нарастване се забавя спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,5% през първото тримесечие и 2,6% и 2,9% съответно през четвъртото и тримесечие на 2022 г.

За периода от април до юни брутната добавена стойност нараства с 1,9% на годишна база. Крайното потребление регистрира ръст от 1,3%, а бруто образуването на основен капитал нараства с 3,4%. Износът на стоки и услуги намалява с 0,8%, а вносът на стоки и услуги се свива по-значително с 6,7%.
Няколко институции понижиха прогнозите си за растежа на българската икономика през пролетта. Световната банка вече очаква БВП на страната да нарасне с 1,5% тази година, а доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предвижда ръст от 1,9%. Прогнозата на МФ е за забавяне на ръста до 1,8% тази година, а от БНБ прогнозираха миналия месец, че растежът ще се забави до 1% (спрямо 3,4% през 2022 г.).
На тримесечна основа ръстът на БВП поддържа относително равномерен темп през последната година – 0,4% през второто тримесечие след 0,5% през предходните две тримесечия и 0,4% преди тях.

Като причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие от НСИ посочват увеличението на крайното потребление с 0,4%.
В номинално изражение БВП достига близо 40,96 млрд. лева през второто тримесечие. Реализираната добавена стойност е 35,946 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 76,5%, в стойностно изражение възлиза на 31,32 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е почти 7,854 млрд. лв. и заема дял от 19,2%. Външнотърговското салдо е положително.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България