Google проучва използването на инструменти за изкуствен интелект за писане на нови статии и е в процес на разговори с издатели за използването на инструменти, които да подпомагат журналистите. Това заяви говорител на компанията, цитиран от Reuters.
Той не назовава издатели, но в. New York Times обяви, че Google е водил дискусии с Washington Post и News Corporation, собственика на Wall Street Journal и дори със самия New York Times.
Тези инструменти за изкуствен интелект подпомагат журналисти с опции за заглавия и различни стилове на писане, за да „се повиши качеството на работата им и производителността“, заяви говорител на Google, като добави, че става дума за „ранни етапи на проучване на идеи“.

„Тези инструменти просто не са предназначени и не могат да заменят съществената роля, която журналистите имат в предаването, създаването и проверката на фактите в статиите си“, заяви говорителят.
Въпреки това някои ръководни лица, пожелали анонимност, запознали се с презентацията на Google, я определят като обезпокоителна, информира в. New York Times. Инструментът за ИИ е наричан „Генезис“ на вътрешно ниво в Google, според вестника, който се позовава на информирани източници.
Говорител на News Corporation отказа да коментира публикацията на New York Times за инструмента за изкуствен интелект, но заяви: „Имаме отлични отношения с Google и оценяваме дългосрочния ангажимент на главния изпълнителен директор Сундар Пичай към журналистиката“.

New York Times и Washington Post не коментираха новината.
Тази информация се появява дни, след като Асошиейтед прес обяви, че ще си партнира с OpenAI, собственика на ChatGPT за проучването на използването на генеративния изкуствен интелект в новини. Това споразумение може да създаде прецедент за подобни партньорства.
Някои издания вече използват генеративен изкуствен интелект за съдържанието си, но новинарските публикации възприемат бавно технологията заради опасенията, че генерира фактически невярна информация и не може да отсее съдържание, създадено от хора и компютърни програми.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще замени ли изкуственият интелект и шпионите?
Изкуственият интелект оставя без работа повечето програмисти в една страна
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?

Турската централна банка увеличи основната си лихва с 250 базисни пункта до 17,5% в четвъртък, като продължи да обръща посоката на политиката на ниски лихви на президента Реджеп Тайип Ердоган. Затягането обаче остана под очакванията, а инфлацията още е около 40% и се очаква ускоряването ѝ, предаде Reuters.
Това е втората среща под ръководството на новия гуверньор Хафизе Гайе Еркан, която води промяната в курса, след като едноседмичната репо лихва беше намалена до 8,5% от 19% от 2021 г., въпреки ускоряващата се инфлация.
Банката заяви след срещата си, че ще продължи да затяга паричната политика и очаква допълнителен възходящ натиск върху инфлацията заради скорошни увеличения на данъците. „Паричното затягане ще бъде допълнително засилено толкова, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато не се постигне значително подобрение в перспективите пред инфлацията“, заяви тя.

По-малкото от очакваното затягане беше наложено въпреки очакванията, че инфлацията, която се забави до 38,21% през юни, ще се ускори до края на годината. Икономистите коригират оценките си за инфлацията към края на годината до ниво от 60% заради продължаващия спад на лирата и различните данъчни повишения през юли.
Банката увеличи основната си лихва с 650 б. п. до 15% през юни и се очакваше този път тя да стигне 20%, сочи медианна оценка в анкета на Reuters.
Икономистите очакват основната лихва да се вдигне до 25% до края на 2023 г., което все пак ще остави реалните лихви отрицателни. Те предупреждават, че влиянието на Ердоган върху централната банка ограничава степента на затягане на паричната политика.

Лирата се търгуваше на ниво от 26,9345 лири за американски долар след обявлението – почти без промяна спрямо нивото си преди това. Стойността ѝ спадна с 30% от началото на годината. Някои пазари обаче се представят доста добре от преизбирането на Ердоган.
Политиката на ниски лихви, защитавана от Ердоган, предизвика валутна криза в края на 2021 г., като лирата загуби 44% от стойността си същата година. През 2022 г. отслабна с още 30% въпреки усилията на централната банка да противодейства на търсенето на валута, като използва валутните си резерви.
Обезценяването на лирата предизвика инфлация, изпращайки я до 24-годишен връх от 85,5% през октомври 2022 г. Очаква се продължаващият спад на стойността на валутата тази година да подхранва инфлацията през следващите месеци предвид зависимостта на Турция от вноса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Обрат в паричната политика на Ердоган: Турската централна банка вдигна лихвите двойно
Турската лира с ново рекордно дъно след вдигането на лихвите

Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Главна инспекция по труда напомни на работодателите, участници в обществени поръчки, че нарушенията на Кодекса на труда, които са основание за отстраняване от обществена поръчка, не могат да бъдат отстранени със заплащането на санкцията, наложена от контролния орган за тях. От съобщението става ясно, че има практика участници в обществени поръчки да представят в Инспекцията по труда доказателства за заплатената санкция и да изискват удостоверение за липса на нарушение, каквото в този случай Агенцията няма основание да издава.
Работата в жегите носи риск от трудови злополуки
Работата без трудов договор не е маловажно нарушение. Санкцията за това нарушение е минимум 1500 лв. Вредните последици за лицата, работили нерегламентирано, както и за непълнолетните, наети без разрешение от Инспекцията по труда, не могат да се отстранят със задна дата. Поради това на нарушителите ще бъде издавано удостоверение за наличие на нарушение в срок от три години от датата на влизането в сила на наказателното постановление, независимо дали са заплатили санкцията, или не са.
Законът за обществените поръчки (ЗОП) предвижда възможност да бъдат отстранени само нарушения, свързани със заплащането на труда, след като дължимите суми се изплатят на работниците и служителите. За тези случаи е регламентирано, че когато участник в обществена поръчка, който не е изпълнил задълженията си по чл. 128, чл. 228, ал. 3 и чл. 245 от Кодекса на труда, представи доказателства за изплатени дължими възнаграждения и обезщетения на работниците си, той може да получи удостоверение за липса на нарушения. Доказателствата трябва да бъдат представени в дирекцията „Инспекция по труда“, установила нарушенията с влязло в сила наказателно постановление.
Нарушенията на Кодекса на труда, основание за задължително отстраняване от обществена поръчка, са регламентирани в чл. 54, ал. 1, т. 6 Закона за обществените поръчки. Възможността за доказване на надеждност чрез отстраняване на нарушението е регламентирана в чл. 56, ал. 1, т. 4 от същия Закон.

Главна инспекция по труда напомня, че е внедрила система за издаване на необходимите удостоверения за удостоверяване на обстоятелства по ЗОП и други нормативни актове, която позволява те да бъдат заявявани и получавани по електронен път с електронен подпис веднага, независимо от работното време на администрацията.
Гаранция за действителността на удостоверението продължава да бъде уникалният код, който се генерира върху него и чрез който всеки възложител на обществена поръчка може да провери дали предоставеното от изпълнителя удостоверение е достоверно. Възложителите нямат основание да не приемат удостоверения, издадени по електронен път, т.е. през системата, която е разработена съгласно правилата за предоставяне на административни услуги по електронен път. Създадена е възможност и самите възложители на обществени поръчки да получават по служебен път, през системата за издаване на удостоверения с оторизиран достъп, удостоверения за участниците.
Повече информация за процедурата, указание за използването на системата, достъпът до нея, както и до портала за проверка на автентичността на удостоверенията е публикувана в официалната интернет страница на ИА ГИТ https://www.gli.government.bg/bg/node/6385
 

Европейската комисия обяви днес, че не е получавала искане за удължаване на временните ограничения срещу украинския земеделски внос в пет от държавите от ЕС.
„Усилията ни са насочени към това украинските земеделски стоки да стигат до световните пазари“, заяви говорител на ЕК на пресконференция. Той се въздържа от отговор, попитан какво би се случило, ако отново бъдат въведени едностранни мерки.

Миналия месец ЕК обяви, че ограниченията, въведени над вноса на украинско зърно, може да бъдат удължени до 15 септември. Ограниченията предвиждат този внос да преминава транзитно, но да не може да достига до пазарите в засегнатите държави. По-рано тази пролет някои страни от ЕС въведоха едностранни ограничения за украинския земеделски внос, отменени с прилагането на европейски мерки и изплащането на обезщетения от европейския бюджет за засегнатите.
Очаква се въпросът отново да бъде обсъден на предстоящото следващата седмица заседание в Брюксел на министрите на земеделието от ЕС. Петте засегнати страни настояват ограниченията да останат в сила до края на 2023 г. Междувременно Русия се оттегли от споразумението за пренос на украинско зърно през Черно море, което създаде допълнителен натиск на пазара.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕК удължи забраната за внос на зърно от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?

Испания очаква България да се присъедини към Шенген до края на годината, докато Мадрид председателства Съвета на ЕС, предаде БНР.
Това заяви посланик Алехандро Поланко Мата, който представи приоритетите на испанското председателство пред депутатите от парламентарната комисия по външна политика.

„С България имаме сходни позиции по темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани на базата на изпълнение на ясни критерии. Албания и Северна Македония са постигнали значителен напредък и се надявам двете държави да изпълнят поетите ангажименти. Разширяването на Шенгенското пространство е друг наш приоритет. Не е новина, че Испания подкрепя присъединяването на България и Румъния“, заяви Алехандро Поланко Мата. 
Той подчерта, че София отговаря на всички изисквания и се надява България да стане член в рамките на председателството им. „Работим заедно с ЕК за постигане на компромис между държавите членки“, заяви още той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Внасят иск в съда на ЕС заради неприемането на България в Шенген?
България влиза в Шенген още през октомври?
България и Румъния влизат в Шенген до края на годината?
Каква е позицията на Германия за членството на България в Шенген?

Бирата продължава да е сред най-предпочитаните напитки у нас, сочат данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), публикувани по повод на професионалния празник на бранша – Илинден.
Още: След минерална вода, българинът пие най-много бира
През 2022 г. българските пивовари са произвели 500 млн. литра бира и са продали 523 млн. литра. На ден само в ресторантите, кафенетата и хотелите са се сервирали по 435 000 чаши от пенливата напитка. Общо 13% от продажбите на пиво в страната се реализират през сегмента на заведенията, а останалите 87% – в магазинната мрежа и малки търговски обекти.
През летните месеци, от май до август включително, всеки ден се произвеждат 1 732 000 литра пиво, а се продават 1 911 000. 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна – 10 пъти.
По повод на професионалния си празник от СПБ отчитат над 35 милиона лева капиталови инвестиции в бранша за първото полугодие на настоящата година. Традиционно вложенията са за зелени иновации, оборудване и поддържане на най-добри практики в производството на бира. За същия период членовете на СПБ са разширили продуктовата си листа с още 8 нови асортимента. И този сезон хит продължават да бъдат безалкохолните бири, премиалните марки и пивото със силно подчертан хмелов аромат. Само през миналата година в страната са произведени 58 тона висококачествен хмел, който освен за родното производство, се изнася за редица страни, включително за най-големия производител на бира в ЕС – Германия.

„Пивото е единствената напитка с хмел. През последните години на процеса охмеляване се обръща все по-голямо внимание. Едно ново поколение пива с по-изразен аромат и вкус на хмел, предизвиква засилен интерес сред любителите на пенливата напитка. До голяма степен точно тази суровина определя типичните качества на пивото – горчив вкус, уникален аромат и стабилност на пяната. За охмеляване се използва хмеловата шишарка, богата на алфа- и бета-горчиви киселини, хмелово етерично масло и редица биологично-активни вещества. Нововъведенията са довели днес консумацията на пиво да се превърне в социално изтънчено изживяване. Това се дължи и на новия профил на потребителите – с повече познания за пивото, готови да платят повече за по-качествени и новаторски продукти“, отбелязва проф. Габриела Маринова – една от най-изтъкнатите представители на пивоварната наука.
Какво представлява бирата?
Според действащия и днес български държавен стандарт – БДС от 1981 г., пивото е слабоалкохолно питие, произведено чрез ферментация на пивна мъст от малц (заместители на малца), хмел и хмелови продукти и вода, с използване на пивоварни дрожди. „Поради натуралния си състав пивото е богато на редица антиоксиданти и най-вече на полифеноли, витамини от групата В, минерали, влакнини и над 800 органични и неорганични съединения. Всички те произхождат от ечемичeния малц, хмела, дрождите и от сложните химични трансформации, които претърпяват по време на технологичния процес”, допълва проф. Маринова.
За да могат потребителите да са наясно какво съдържат различните бири, пивоварите в страната продължават доброволно да поставят върху етикетите на своите продукти списък на съставките и енергийната им стойност. „Членовете на СПБ от 2017 г. предоставят данни за калориите за 100 ml пиво. Като цяло произвежданите в страната лагер бири „тип Pils“ съдържат между 33 и 48 kcal./100 ml. За безалкохолните бири тези стойности са по-ниски и варират между 15 и 25 kcal./100 ml”, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Информацията за съставките и калориите в пивото са на етикетите на 99% от произвежданите у нас асортименти. ,,Този резултат ни отрежда едно от водещите места в изпълнението на общоевропейската инициатива на бирения бранш за представяне на хранителна информация за пивото”, уточнява Радомирова.
Към тези практики за прозрачност към потребителите от СПБ добавят и редица дългогодишни кампании за социална отговорност и устойчиво развитие. През 2022 г. от пивоварните предприятия са пуснати на пазара 20 440 т стъклени бутилки, от които 57% са за многократна употреба. Ето защо е в ход новата инициатива на членовете на СПБ „Върни ме“. 10 000 магазина в страната имат поставен стикер със знака „Върни ме“, който има за цел да насърчи връщането на оборотните бутилки от бира в търговската мрежа. При правилна употреба, стъклените бутилки могат да се използват много пъти в производствения процес, като по този начин се пестят енергия и природни ресурси.