Над половината германци са на мнение, че не си струва да се работи на минимална заплата, тъй като може да се живее на социални помощи, сочи проучване, проведено след като правителството обяви повишаване на някои социални плащания, предава Reuters.
Правителството посочи, че повишава обезщетенията за безработица и детските надбавки, за да помогне на хората да се справят с високата инфлация, но добави, че не иска да отблъсне хората от работата като цяло.
От началото на следващата година социалните плащания на човек в т. нар. едночленно домакинство в Германия се повишават до 563 евро от сегашните 502 евро месечно. От тези пари се възползват 5,5 милиона безработни в страната. Държавата поема и наемите и здравните осигуровки на тези хора, предава БТА.
Повишението съвпада със сериозен ръст на детските надбавки, получавани от семейства с ниски доходи. От началото на 2025 г. добавката за първо дете става 636 евро, а за всяко следващо – 530 евро. Досега тя беше по 250 евро за всяко дете.
Проучване на агенция ИНСА (INSA), публикувано във всекидневника „Билд“, разкрива, че 52 на сто от германците са на мнение, че е по-добре да се живее на социални помощи, отколкото да се работи на минимална заплата. В Германия минимумът е 12,4 евро на час или 1450 евро месечно.
Германците са раздвоени и по въпроса дали повишаването на социалните помощи е правилно. 45 на сто го одобряват, а 44 на сто са против.
Финансовият министър Кристиан Линднер каза миналата седмица, че ръстът на помощите и детските надбавки не бива да отказва хората да работят. „Най-добрият начин за справяне с бедността е да се работи“, заяви той.
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа
Цените на енергията в Германия са толкова високи, че някои компании обмислят напускане на страната
Вдигат обезщетенията за безработица и отглеждане на дете в Германия
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия

Анализирайки последните налични данни за макроикономическите индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в динамиката на БВП, безработицата, средната работна заплата и инфлацията в страната. 
Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните изгладени данни на НСИ през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база.
„Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), поради все още високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесия в най-големия търговски партньор Германия, повишение на лихвите за фирмите и др.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 
През второто тримесечие ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено – с 1.3% спрямо съответното тримесечие на 2022 г., и от инвестициите, чието реално увеличение достигна 3.4% на годишна база.
„Въпреки че потреблението нарасна умерено, заради големия си относителен дял (76.5% от БВП), то стабилизира ръста на икономиката като цяло, който допълнително се засили от по-интензивния ръст при инвестициите, въпреки  техния по-нисък относителен дял (19.2% от БВП). Наистина, положителен факт за тримесечието бе ръстът на инвестициите, за трето поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това. Освен това и нетният експорт бе положителен, поради годишно свиване на износа с 0.8% и забавяне на вноса с 6.7%. “, допълни Калчев. 
„За първото шестмесечие на годината се очертава реален ръст от около 2.0%, а за второто шестмесечие очакваме известно забавяне до около 1.5% в съзвучие с глобалната тенденция. Според нас ръстът за цялата 2023 г. ще достигне 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамиката на икономическата активност през третото и особено през четвъртото тримесечие на годината, когато се очертава струпване на някои рискове – покачване на лихвеното равнище, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и др.“, прогнозира д-р Калчев. 
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на нивото си от края на първото от 4.0%.

„Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до т.нар. естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и  отворения характер на националната икономиката в ЕС. На този фон, средната работна заплата логично отново се повиши (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), но осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което пак е растеж над темпа на годишната инфлация, но по-умерен и здравословен за икономиката.“, разясни Емил Калчев
Инфлацията през юли нарасна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 г. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно също нарасна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„Причина за все още двуцифрената базисна инфлация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване, именно енергията и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се разпространи към останалите стоки и услуги, чиито цени сега спадат по-бавно от енергията и храните, с което задържат и общата инфлация на относително високи нива.“, заключи г-н Калчев.