Кредитите за жилище и потребление у нас продължава да нарастват с бързи темпове въпреки затягането на паричната политика в еврозоната и използваните инструменти от Българската народна банка за ограничаване на кредитирането. Паралелно с това депозитите на домакинствата също не спират да нарастват на фона на ниските лихви по влоговете у нас.
Жилищните кредити нарастват с 18% на годишна база до общо 17.88 млрд. лева към края на месец юни тази година, сочат данните на БНБ. Темпът на растеж се засилва, след като през предходния месец май увеличението при ипотечните заеми бе 17.8%.
В същото време потребителските кредити леко забавят темпа на растеж до 10.9% към края на юни спрямо 11.6% през предходния май. Така към края на полугодието потребителските кредити вече възлизат на 15.957 млрд. лева.
Общата стойност на заемите за домакинствата (и НТООД) възлиза на 35.481 млрд. лева към края на юни, което се равнява на 20.1% от брутния вътрешен продукт на България. Годишният темп на растеж достига 14% през юни, спрямо 14.3% през предходния май.
Гуверньорът на БНБ посочи кога може да се очаква повишение на лихвите по кредити и депозити
В края на юни 2023 г. кредитите за неправителствения сектор са 84.860 млрд. лв. (48% от БВП) при 83.579 млрд. лв. към май 2023 г. (47.3% от БВП). През юни 2023 г. те се увеличават на годишна база с 11.9% (12.1% годишно повишение през май 2023 година). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 1.110 млрд. лева. На годишна база продадените кредити9 от Други ПФИ са 1.110 млрд. лв. (в т. ч. 972.2 млн. лв. през юни 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8.4% на годишна база до общо 42.59 млрд. лева към края на юни, сочат данните на БНБ.
Общата стойност на кредитите за неправителствения сектор достига 84.86 млрд. лева към края на юни (48% от БВП), като нарастват с 11.9% на годишна база, спрямо ръст от 12.1% през предходния месец май.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 1.110 млрд. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 1.110 млрд. лв. (в т. ч. 972.2 млн. лв. през юни 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Депозити
Депозитите (и НТООД) на домакинствата нарастват с 10.4% на годишна база до общо 74.675 млрд. лева към края на месец юни тази година, сочат данните на БНБ. Годишният темп на растеж се засилва, след като през предходния май нарастването бе 10%. Депозитите на домакинствата се равняват на 42.3% от БВП на България.
Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 50.55 млрд. лева към края на юни, като записват увеличение от 16.5% на годишна база, спрямо годишен ръст от 20.6% през предходния месец.
Общата стойност на депозитите на неправителствения сектор у нас възлиза на 119.088 млрд. лева към края на първото полугодие на тази година.
 
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);

 
Кредитите на домакинствата у нас нараснаха до близо 35 млрд. лева
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар

Във връзка с изразеното от правителството намерение за въвеждане на изискване за изплащане само по банков път на заплати на определени предприятия, банковата общност споделя необходимостта от облекчени условия при обслужването на работещите на минимална работна заплата. Така те също ще имат достъп и ще могат да се възползват от удобството и сигурността на банковите услуги, каквато е практиката във всички развити икономики, обяви Асоциацията на банките в България (АББ).

Банките работят активно и имат готовност индивидуално да въведат в кратък срок освобождаване от такси за услуги по използване на сметка с параметри, сходни на регламентираната в чл. 118 – 121 на Закона за платежните услуги и платежните системи платежна сметка за основни операции за лицата, получаващи по банков път трудови възнаграждения в размер на минималната работна заплата. Както досега и съгласно законовите изисквания, всяка банка ще обяви публично актуалните си условия, уточняват от асоциацията.
Банките в страната се доказват като надежден партньор на всички свои клиенти, включително и като предлагат, според собственото си виждане, преференциални условия за групи клиенти или лица, пише в съобщението на АББ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въпреки рекордните печалби: Банките отново вдигат таксите
Банките у нас отчетоха исторически печалби
Колко печелят банките у нас от такси и комисиони?

Повишаването на лихвите по кредити и депозити у нас става с по-бавни темпове поради високата ликвидност на банковата система, като тенденция към увеличение на лихвите може да се очаква към края на тази и през следващата 2024 година.
Това посочва в интервю за БТА гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев.
„Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите.”, казва Радев.
По думите на Димитър Радев, кредитната експанзия в България намалява на фона на използваните от БНБ налични инструменти за въздействие на процеса, като увеличението на антицикличния капиталов буфер и увеличаване на задължителните минимални резерви за банките в страната.
„Следим внимателно процеса и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това е необходимо.”, добавя Радев.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките

Цените на свинското месо в България са сред най-високите в ЕС. Това не е обичайно и е сигнал, че може да има спад на фона и на наваксване при производството спрямо 2022 г. Това гласи анализ на Център за икономически изследвания в селското стопанство – САРА.
През първите 4 месеца на годината в промишлени условия са произведени 23 300 тона свинско месо, съпоставено със същия период на 2022 г. отчита спад с 3 300 тона (-12%). През последните месеци цените на тон кланично тегло на свинското месо се задържат на високо ниво от 5398 лв./тон, като превишението спрямо нивата от същия период на 2022 г. е с 40%.

Обичайно периодът юли-август е с годишно най-високите цени при всички меса, което се обяснява с високата туристическа активност, като ако има корекции надолу при цените, ще са по-скоро от есента, посочват експертите.
Цените на пилешкото месо се стабилизират на нива между 4,25-4,30 лв./кг кланично тегло, близо до миналогодишните. Предвид силното производство в страната и стабилното търсене не се предвиждат значителни колебания в ценовите нива през идните месеци, макар че постепенното справяне с инфлуенцата в Западна Европа може да доведе до спад на цените през есента.
За последния месец средната цена на свинския бут е 12,57 лева за кг., според сайта food price. В повечето магазини обаче цената е между 16 и 20 лева. А в Германия цената на килограм свинско месо е 15 лв., във Франция е 13 лв., а в Италия – 12 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо 70% свинско у нас е внос от чужбина и е по-некачествено от нашето?

Оставаме без бира и месо заради високите цени на газа
Свинското месо е по-евтино от краставиците, стопани са пред фалит

Предвижда се българските евромонети да възпроизвеждат дизайна на настоящите разменни монети в обращение у нас, като по този начин се цели приемственост на паричните значи и улеснено припознаване на новата валута, когато България евентуално стане член на еврозоната. Паралелно с това дребните монети у нас ще запазят името си „стотинки”, а на гурта на българската евромонета от 2 евро се очаква да има надпис „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ” – нещо характерно за българските пари, отсичани преди 1944-та година.
Това става ясно от интервю на БТА с гуверньора на Българската народна банка Димитър Радев, публикувано на официалната страница на БНБ.
„След подписването през м. декември миналата година на меморандум по този въпрос с ЕК и Еврогрупата, ние разполагаме вече с пълната документация за отсичане на българските евромонети.”, посочва Радев в отговор на въпрос кои символи и графични означения БНБ смята за подходящи за българските евромонети и докъде е стигнал процесът по сечене на пробни евромонрти.
„На последното си заседание Управителният съвет на БНБ се обедини около идеята да бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските граждани, а именно: Мадарският конник – на малките монети; Св. Иван Рилски – на монетата от 1 евро; и Паисий Хилендарски – на монетата от 2 евро.”, казва гуверньорът на БНБ, който наскоро бе преизбран за нов мандат начело на институцията.
„Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата „България“, както и думата „евро“ (за монетите от 1 и 2 евро) и „стотинка“, съответно „стотинки“ (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето.”, казва Радев.
БНБ обяви какви възпоменателни монети ще пусне през следващите три години
„Предстои изработването на художествените проекти, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение, проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.”, добавя той.
Запитан дали датата 1 януари 2025 година е реалистична за приемането на България в еврозоната, Радев отговаря положително.
„Да, ако правим правилните неща и изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията. Единственото формално условие към БНБ е поддържане на валутната стабилност. Това условие се изпълнява чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено. Другата основна задача пред БНБ е техническата подготовка. На базата на постигнатия напредък до момента, мога да кажа, че БНБ и банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок. Ако сегашната политическа конструкция се окаже достатъчно устойчива, очаквам правителството да изпълни останалите, повече на брой, условия от негова компетентност.”, казва той.
Според Димитър Радев, задържането на бюджетния дефицит в рамките на 3% от БВП е стъпка в правилна посока, но от друга страна означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия.
„Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. В тази връзка, изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. От гледна точка на целта за овладяване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в краткосрочен план трябва да бъде към затягане както на монетарните, така и на фискалните условия.”, казва той в отговор на въпрос какво мисли за фискалните условия у нас.
Парламентът реши дали да има референдум за приемане на еврото
Парите в обращение у нас нараснаха с 57% само за четири години
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
Кой е Димитър Радев – новият стар ръководител на БНБ?
БНБ увеличи броя на възпоменателните монети, които може да пуска в обращение