Разширяването на българската икономика е продължило да се забавя през пролетните месеци. Брутният вътрешен продукт се увеличава с 1,8% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г., сочат сезонно изгладените експресни оценки на НСИ.
Темпът на нарастване се забавя спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,5% през първото тримесечие и 2,6% и 2,9% съответно през четвъртото и тримесечие на 2022 г.

За периода от април до юни брутната добавена стойност нараства с 1,9% на годишна база. Крайното потребление регистрира ръст от 1,3%, а бруто образуването на основен капитал нараства с 3,4%. Износът на стоки и услуги намалява с 0,8%, а вносът на стоки и услуги се свива по-значително с 6,7%.
Няколко институции понижиха прогнозите си за растежа на българската икономика през пролетта. Световната банка вече очаква БВП на страната да нарасне с 1,5% тази година, а доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предвижда ръст от 1,9%. Прогнозата на МФ е за забавяне на ръста до 1,8% тази година, а от БНБ прогнозираха миналия месец, че растежът ще се забави до 1% (спрямо 3,4% през 2022 г.).
На тримесечна основа ръстът на БВП поддържа относително равномерен темп през последната година – 0,4% през второто тримесечие след 0,5% през предходните две тримесечия и 0,4% преди тях.

Като причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие от НСИ посочват увеличението на крайното потребление с 0,4%.
В номинално изражение БВП достига близо 40,96 млрд. лева през второто тримесечие. Реализираната добавена стойност е 35,946 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 76,5%, в стойностно изражение възлиза на 31,32 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е почти 7,854 млрд. лв. и заема дял от 19,2%. Външнотърговското салдо е положително.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Месечната инфлация е 0,9% за юли спрямо юни, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 8,5%, обяви Националният статистически институт. След два месеца на дефлация отново е отчетено ускоряване на месечната инфлация през юли. Това отслабва забавянето на годишния темп на инфлацията.
Инфлацията през юли спрямо юни възлиза на 0,9%, след като през юни и май отбеляза спадове. Така месечната инфлация достига най-високото си ниво от началото на годината.
Темпът на годишната инфлация през юли се забавя до 8,5% от 8,7% през юни, или със само 0,2 пр. п., след като през юни спрямо май разликата достигна 1,4 пр. п., а през май спрямо април – 1,5 пр. п.
Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,3%, а средногодишната инфлация за периода август 2022 – юли 2023 г. спрямо периода август 2021 – юли 2022 г. е 14,3%, отчитат още от НСИ.

В разгара на летния сезон най-силен ръст в цените е отчетен в потребителските групи развлечения и култура – 7,5%, ресторанти и хотели – 2,9% и жилища и комунални услуги – 1,8%.
С до процент се увеличават цените и в потребителските групи здравеопазване, жилищно обзавеждане и стоки за бита и домакинството, транспорт, съобщения, алкохол и тютюневи изделия и храни.
Същевременно е отчетен 1,4% спад на цените на облеклото и обувките и 0,1% на разнообразни стоки и услуги.
По отношение на отделните стоки и услуги в потребителската кошница, на база на която НСИ изчислява инфлацията, услугите по краткосрочно настаняване поскъпват най-силно – с 24,1%, следвани от пакетните услуги за почивка и туристически пътувания със 17,2% и международните полети с 13,1%.
С 10,1% поскъпва топлинната енергия за подгряване на вода, с 4,4% – електроенергията, с 2,6% – водоснабдяването.

При най-масовите бензини А95 и А100 ръстът на цените е съответно 0,6% и 0,7% в разгара на летния сезон, когато хората традиционно шофират повече.
От храните през юли поскъпване е отчетено при някои меса и колбаси, включително свинското месо с 1,6%, при кашкавала и сиренето, някои основни продукти като ориз и брашно и при доматите, които по принцип са в сезон.
Спад на цената е отчетен при някои основни зеленчуци като картофи, моркови, зрял лук, тиквички, сезонни плодове като праскови и кайсии, някои видове месо и някои млечни продукти.
От нехранителните стоки поевтиняват газ пропан-бутан за автомобили – с 3,6% и газообразните горива за битови нужди, пелетите и дървата за отопление.

Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през юли месечната инфлация достига 1,2%, а годишната е 7,8%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 4,1%, а средногодишната инфлация за периода август 2022 – юли 2023 г. спрямо периода август 2021 – юли 2022 г. е 12,3%.
ХИПЦ сочи, че през юли най-силно поскъпват стоките и услугите в групата ресторанти и хотели – 8%, следвани от развлечение и култура с ръст от 3,1% на цените. Цените на храните са без промяна, а на облеклото и обувките спадат.
Инфлацията според малката кошница през юли нараства с 0,5% спрямо юни и 3,2% спрямо началото на годината. Цените на храните в малката кошница остават без промяна, докато на услугите нарастват с 3,3%, отчита НСИ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията у нас стана едноцифрена за първи път от година и половина
България с най-нисък растеж на БВП от две години

Лихвите по кредитите и депозитите у нас тръгнаха нагоре

Италианският премиер Джорджа Мелони направи изненадващо посещение в Албания тази седмица. Така тя се присъедини към хилядите летовници, които избират балканската страна пред растящите цени и екстремното време в Италия, пише Financial Times.
Мелони избра евтин маршрут, като взе ферибот от южната италианска област Пулия, където беше на ваканция със семейството си, до албанския пристанищен град Вльора.
Албания, която е една от най-бедните страни в Европа, десетилетия наред не може да се отърси от репутацията си на страна с корупция и организирана престъпност, заради която стотици хиляди албанци емигрират. Но сега тя се радва на съживяване на икономиката отчасти заради бума при туризма.
Още: Властите в Албания останаха изненадани от огромния брой туристи
Привлечени от средиземноморските плажове на конкурентни цени, пътуващите по въздух до Албания са се увеличили над два пъти през юни спрямо същия период година по-рано, съобщава асоциацията на летищните оператори ACI Europe. Отварянето на евтини маршрути до албански летища е допринесло за скока, отбелязва ACI.
Нощувките също са се увеличили, като последните данни на Евростат показват, че чуждестранни туристи са резервирали 261 хил. нощувки в Албания през първото тримесечие. Това е ръст от 152% спрямо същия период на 2019 г.

Много летовници в Албания са италианци, които избягват пътувания в страната.
Още: Горещото лято в Южна Европа може да изпрати туристите към България
Но докато чуждестранни туристи продължават да се стичат в Италия, пристигналите в страната чужденци са се увеличили с 43% през първите четири месеца спрямо същия период на 2022 г., пътуванията в страната са намалели с 20%-30% спрямо миналата година в някои области, показват данни на туристическата организация Federturismo.
Наред с надутите цени горещите вълни, пожарите в южните области и бурите на север доведоха до отлагания на резервации в последната минута това лято. В Сицилия пожар и изригване на вулкан затвориха летището в Катания и това доведе до хиляди отменени резервации и критики заради бавната реакция на властите.
В същото време медии в Италия определиха Албания като задължителна дестинация и нарекоха пясъчните ѝ плажове с цвят на слонова кост Карибите на Европа.