Сингапур за първи път оглави класацията на най-скъпите градове в света за луксозен начин на живот, докато се стреми да е водещ глобален център за богатите, пише Bloomberg. Градът държава, класиран на 5-о място през 2022 г., изпреварва Шанхай и Хонконг, които са съответно на втора и трета позиция. Това дочи доклад на швейцарската компания Julius Baer Group.
Сингапур беше едно от първите места в Азия, което отвори отново границите си по време на пандемията. Сега привлекателността му сред хората с голямо състояние личи по покачващите се цени, пред които са изправени местните жители. До края на 2022 г. Сингапур е имал около 1500 семейни офиса на своята територия – 2 пъти повече от 2021 г., допълва докладът. Това е най-скъпият град света по отношение на цените на автомобилите.
„Високият стандарт на живот и нарастващите изисквания към местната инфраструктура означават, че животът тук не е евтин. Жилищните имоти са изключително търсени, а данъците върху автомобилите и основните здравни застраховки са съответно със 133% и 109% по-скъпи от средните за света“, гласи докладът.
Lifestyle Index на Julius Baer класира 25-те най-скъпи града в света, като анализира жилищни имоти, автомобили, полети в бизнес класа, бизнес училища, дегустационни вечери и други луксозни стоки. За четвърта поредна година Азия остава най-скъпият регион за луксозен живот.

Ню Йорк е другият голям печеливш. Финансовата столица на САЩ се изкачи до 5-о място от 11-о място през 2022 г. благодарение на засилването на долара и възстановяването от пандемията.
Лондон слиза от 2-о на 4-о място. Brexit и „произтичащите от него сътресения“ продължават да накърняват репутацията на Обединеното кралство, а сега градът е изправен пред силна конкуренция от процъфтяващи финансови центрове като Дубай и Сингапур, твърдят от Julius Baer.
За първи път, откакто се подготвя докладът, Европа, Близкият изток и Африка е най-достъпният регион за живеене добре, като европейските градове спадат в класацията.
Дубай влезе в топ 10 за първи път, като се превръща в 7-ия най-скъп град, докато Цюрих отстъпва до 14-о място. Емирството е „звезда“ в тазгодишния индекс, а преместването на голям брой богати хора там се отрази на цените на имотите и търсенето, допълва компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-скъпите градове в света?
9-те най-скъпи града за почивка в света
Къде са българските градове сред най-скъпите места за живеене?

Швейцарската банка UBS Group може потенциално да бъде изправена пред санкции в размер на стотици милиони долари с оглед на разследвания за злоупотреби около фалиралия хедж фонд Archegos Capital и банката Credit Suisse, предава Financial Times.
Credit Suisse, погълната преди време от UBS, претърпя най-голямата търговска загуба в историята си, когато фондът Archegos Capital фалира през март 2021 г., което накара швейцарските, американските и британските регулатори да разследват случая.

Сега, след като разследванията приключиха, наказанията ще бъдат обявени до края на следващия месец, посочва финансовото издание.
Глобата от страна на Федералния резерв на САЩ може да достигне до 300 млн. долара, докато Органът за пруденциално регулиране на Английската централна банка може да наложи наказание до 130 млн. долара, смятат източници на Financial Times, запознати с разследването.
Швейцарската банка UBS е отделила провизии в размер до 4 млрд. долара за покриване на евентуални регулаторни и съдебни разходи, произтичащи от поглъщането на Credit Suisse, подкрепено от швейцарските власти през март и финализирано преди седмица.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Случи се: UBS завърши придобиването на Credit Suisse
UBS сключи сделка с Швейцария за покриване на загуби за милиарди
Защо богатите американци толкова обичат швейцарския банков гигант UBS?

Петролните запаси за извънредни ситуации на България са под националния минимум към края на месец март тази година, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Освен страната ни, със запаси под минимума са още четири държави от ЕС.
През 2022 година Европейската комисия посъветва страните от ЕС да запълнят петролните си запаси за спешни случаи до минималните изискуеми нива в срок до 31 март 2023 година. Решението страните от ЕС да поддържат подобни запаси от петрол и/или петролни продукти е още от 2009 година, като методът за изчисляване на количествата може да бъде променян всяка година.
През юли 2022 година, петролните запаси на 10 страни от ЕС бяха под националния минимум (България, Чехия, Ирландия, Хърватрия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Австрия и Румъния).
Към края на март 2023 година петролните запаси на 5 държави, включително България, остават под изискуемия минимум, като други три са напът да достигнат пълно възстановяване на петролните си резерви, посочват от статистическата служба.
Според данните на Евростат, петролният резерв за извънредни ситуации на България възлиза на еквивалента на 81 дни среднодневен нетен внос към края на март тази година. Към края на юли миналата година нивото се е равнявало 78 дни среднодневен нетен внос.

Въпреки санкциите: Износът на руски петрол е достигнал пик от началото на войната
България, както и всички останали страни от ЕС, трябва да поддържа запаси еквивалентни на поне 90 дни среднодневен внос или равни на потреблението за поне 61 дни. Единствено Дания, Естония и Нидерландия са избрали да отчитат резерва си на база потребление, докато всички останали използват метода, базиран на среднодневен нетен внос.
ЕС отчита 90% спад на вноса на петрол и петролни продукти от Русия 
През месец март тази година общият внос в Европейския съюз на суров петрол и петролни продукти от Русия е намалял до 1.4 млн. тона (Mt) спрямо средномесечно количество от 15.2 Mt през периода 2019-2022 година. Това представлява понижение от цели 90% във вноса на петрол и петролни продукти от Русия.
Русия бе значим източник на петрол за ЕС, но след началото на войната в Украйна, Европейската комисия предприе политика на санкции, включително ембарго за внос на руски петрол. Забраната за внос на морски суров петрол влезе в сила на 5 декември 2022 година, докато забраната за внос на петролни продукти влезе в сила на 5 февруари 2023 година.
Кой е новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
Припомняме, че България договори дерогация от забраната за внос на руски петрол, което изтича в края на 2024 година. Според изключението, страната ни може да внася руски петрол, но не и да го продава на други държави.
Европейският съюз започна да внася петрол и петролни продукти от други източници още преди ембаргото да влезе в сила, след което засили промяната, за да посрещне крайните срокове на забраната.
Тези икономики се възползваха от изолацията на Русия, но сега рискуват ответни действия от страна на Запада
Вносът на суров петрол намалява от 12.4 Mt през януари 2022 година (преди началото на руската инвазия в Украйна) до 3.7 Mt през декември 2022 година, когато ембаргото влезе в сила. Това представлява спад от 70%. Вносът на суров петрол продължава да намалява до 1.17 Mt през март тази година или спад от 91%.
Междувременно, вносът на петролни продукти намалява от 3.3 Mt през януари 2022 година до 0.7 Mt през февруари 2023 година, когато второто ембарго влезе в сила. Това представлява понижение от 80%. През март вносът на петролни продукти продължи да намалява до едва 0.3 Mt или спад от цели 92%.
Евростат подчертава, че вносът от Русия не е достигнал нулева стойност, поради определени изключения, които позволяват ограничен внос под специфични условия.
Петролните резерви на САЩ достигнаха най-ниското си ниво от 1984 г.
Руският износ се е свил с 35% през първото тримесечие
Европейският енергиен пазар е изправен пред три ключови предизвикателства през тази година