Проекти за над 53 млн. лв. бяха подадени от иновативните фирми с печат от ЕК за високи постижения. България е една от едва петте в ЕС, които подпомагат идеите на новаторските си компании със знак за качество на ЕK. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод приключването на кандидатстването по първата сесия от четвъртата процедура по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), отворена от Министерството на иновациите и растежа – за иновативни компании, получили „Печат за високи постижения“ от ЕК.
„Това са проекти с голяма добавена стойност, за които фирмите чакаха с месеци да получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Усилията на настоящия екип на МИР бяха именно да се навакса това изоставане“, посочи Пулев.
Български фирми ще могат да кандидатстват към Фонда за иновации на НАТО
Почти всички български компании, отличени с „Печат за високи постижения“ от Европейския иновационен съвет към EК кандидатстваха за безвъзмездна финансова помощ по първия прием на документи. Поисканата от 18-те кандидати подкрепа сумарно е в размер на 53 376 729 лв. Благодарение на втория шанс, който ще имат българските проекти по процедурата на МИР, се отчита двойно повишен интерес на иновативни родни фирми да кандидатстват за европейското финансиране по програмите на ЕК в Брюксел.
Четвъртата процедура по НПВУ е предназначена за новаторски фирми, за които финансирането по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ не е достигнало, въпреки високото качество на проектите им. Тъй като идеите и разработките на тези фирми са много иновативни, оценени са като високо качествени и развиват нови продукти и услуги с висока добавена стойност за икономиката, чрез НПВУ се осигури ресурс за подкрепа на тези проекти. Те са за рискови, пробни и новаторски технологии, продукти и услуги, някои от които се разработват за първи път и са без аналог. Максималният размер на финансиране за проект е до 2,5 млн. лв., като фирмите имаха възможност да кандидатстват за помощта между 7 април и 12 май 2023 г.
Общият бюджет от 118 млн. лв. е разделен на два приема на документи през 2023 г. Оценката на проектните предложения ще бъде ускорена, тъй като те вече веднъж са оценявани от ЕК и ще покрива само административни проверки.
И през 2024 г. ще се финансират такива проекти, но вече по новата за България Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), която ще финансира внедряването на научни разработки в бизнеса и производствата, уточни още Пулев, като добави, че само за няколко месеца МИР отвори четири програми за фирмите чрез НПВУ за общо около 500 млн. лв. По първите три – „Технологична модернизация“ (над 260 млн. лв.), „ИКТ решения и киберсигурност“ (30,5 млн. лв.) и „Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията“ (200 млн. лв.) МИР вече сключва договори с класираните компании.
В близките дни МИР ще отвори за кандидатстване и петата от общо шест мерки по НПВУ – за изграждане на индустриални зони и паркове, чиито бюджет е 212 млн. лв., а до седмици ще обяви и набирането на проекти по шестата последна мярка по НПВУ с бюджет 180 млн. лв. – за кръгова икономика, оползотворяване на отпадъците и внедряване на „зелени“ технологии в производствата на фирмите.
 

Водещите банки в страните от еврозоната може „да понесат удар“, ако техни клиенти от финансовия сектор, сред които са инвестиционните фондове, застрахователните компании и клиринговите къщи, изтеглят депозитите си от тях или изпаднат в затруднение, предупреди ЕЦБ, предаде Reuters.
ЕЦБ постави фокус върху риска, който може да възникне от изтегляне на банковите активи, притежавани от т.нар. „сенчести банки“. Това са фондовете и другите финансови компании, които предоставят заеми под една или друга форма, без да притежават банков лиценз, отбелязва Reuters. Оказва се, че те притежават сериозни банкови активи в 13-те водещи банки в еврозоната. Сред тях са 8 финансови институции, системно значими в глобален мащаб.

Най-същественият риск, който ЕЦБ отчита, е евентуално решение на т.нар. „сенчести банки“ да изтеглят своите активи от традиционните банки в еврозоната. Те възлизат на над 13% от общите банкови пасиви.
До този негативен сценарий може да се стигне, ако „сенчестите банки“ бъдат ударени от „вълна“ от теглене на активи или, ако управителите им загубят доверие в традиционните банки, в които държат активите си.
Банките от еврозоната, които са системно значими в глобален мащаб са BNP Paribas, Deutsche Bank, BPCE, Credit Agricole, ING, Santander, Societe Generale и UniCredit, пише Ройтерс.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ затяга контрола върху банките
ЕЦБ предупреди за рискове при недвижимите имоти

ЕЦБ повиши основната лихва до най-високото ниво от 2008 година

Нивата на наличните парични средства в Министерството на финансите на САЩ се намират на опасно ниско ниво докато Вашингтон чака до последния момент да вземе решението за повишаване на тавана на дълга.
Към 25 май щатското финансово министерство има 38.8 млрд. долара в брой, според последните налични федерални данни, предава CNN.
Това е с около 200 млрд. долара по-малко спрямо началото на този месец и близо до минимално допустимото ниво от 30 млрд. долара.
За сравнение, цели 31 милиардери имат лично състояние, което надвишава наличните парични средства на Министерството на финансите на САЩ от 38.8 млрд. долара, според данните на Bloomberg Billionaires Index.
Личното състояние на някои от тях, като модният магнат Бернар Арно, се оценява на доста по-висока сума. Арно, който седи зад гиганта в света на луксозните стоки LVMH, разполага с нетно състояние от 193 млрд. долара.
Състоянието на шефа на Tesla Илон Мъск възлиза на 185 млрд. долара, а богатството на основателя на Amazon Джеф Безос се оценява на 144 млрд. долара.
Списъкът на милиардерите, чието лично състояние надвишава парите в брой на финансовото министерство, включва имена като Майкъл Дел, инвеститорът Уорън Бъфет и съоснователят на Facebook Марк Зукърбърг, както и милиардери с по-нисък профил, като французина Франсоа Пино и председателят на Chanel Ален Вертхаймер.
Президентът Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти постигнаха двупартийно споразумение за премахване на тавана на дълга до 1 януари 2025 година.
Байдън за дълга и бюджета на САЩ: Добри новини
Ако Конгресът не повиши тавана на дълга до 5 юни, министърът на финансите Джанет Йелън предупреди, че правителството няма да има достатъчно средства, за да изплати всички държавни задължения изцяло и навреме.
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Байдън и съпругата му обявиха колко са спечелили и платили като данък през 2022 година