Близо 25 млрд. лева са платени с български карти през миналата 2022 година, сочат данните на Българската народна банка за безналичните разплащания в страната. Това представлява ръст от близо 40% на годишна база.
Тенденцията за нарастване на безналичните плащания в българската икономика е налице, след като през 2021 година стойността на картовите плащания също нарасна с малко над 40%. В същото време броят на банкоматите у нас намалява за трета поредна година, падайки до 4 977 броя към края на 2022 година. Това е с 273 броя по-малко спрямо 2021 година, когато ATM устройствата у нас са възлизали на 5 250 броя. На фона на това ПОС терминалите нарастват до 124 082 броя, спрямо 11 346 броя през предходната година, сочат данните на БНБ.
От общо 24.9 млрд. лева, платени с карти, издадени от доставчици на платежни услуги, лицензирани у нас, 17.5 млрд. лева са платени в страната, а 7.4 млрд. лева са платени в други държави. За сравнение, през преходната 2021 година общата стойност на картовите плащания бе 17.8 млрд. лева, от които 12.7 млрд. лева в страната и 5.1 млрд. лева в други държави.
От общата стойност на картовите плащания за 2022 година, 18.7 млрд. лева са били платени чрез физическо терминално ПОС устройство, а 6.2 млрд. лева са били инициирани през интернет. Преди година, сумите са били съответно 13.7 млрд. лева и 4.1 млрд. лева.
Общият брой на картовите плащания у нас през 2022 година достига 375.5 млн. броя, спрямо 284.4 млн. броя година по-рано.
Общият брой на платежните сметки при кредитни институции намалява през 2022 година до 12.4 млн. броя, спрямо 12.5 млн. броя през предходната година.
Общата стойност на наредените кредитни преводи у нас възлиза на 1.12 трилиона лева през 2022 година, спрямо 900.7 млрд. лева през 2021 година.
Картовите плащания в интернет скочиха с 90% за 5 г.
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение

Облечен в бяла лабораторна престилка и с газова маска на една ръка разстояние, Оле Йорген Гронволд измерва влажността на интригуващ тъмен прах, обявен за следващото „черно злато“ на планетата.
Но това е новото „черно злато“ – термин, който обикновено се отнася до нефта, и то всъщност е полезно за Земята.
В югоизточната част на Норвегия се намира най-големият в Европа завод за рециклиране на използвани или повредени батерии за електрически автомобили, който ги превръща в прах или „черна маса“, съставена от никел, манган, кобалт, литий и графит.
Франция отваря огромна фабрика за батерии на електрически автомобили
Тези т.нар. критични минерали – основни компоненти в много технологии за чиста енергия, ще бъдат използвани повторно за производството на нови батерии, ключови елементи в прехода към декарбонизирана икономика.
„Колкото по-високо е качеството на компонентите, толкова по-лесно е те да се използват за рециклиране“, казва Гронволд, лаборант в Hydrovolt, съвместно предприятие на норвежкия алуминиев гигант Norsk Hydro и шведския производител на електрически батерии Northvolt.
Заводът на Hydrovolt беше открит миналата година в пристанищния град Фредрикстад.

Очаква се в рамките на следващите няколко месеца заводът да може да обработва 12 000 тона литиево-йонни батерии годишно, което се равнява на 25 000 батерии за електрически автомобили.
Лидерът в отрасъла Норвегия, където електроенергията се произвежда почти изцяло от възобновяеми енергийни източници, е безспорният световен шампион по електрически автомобили с нулеви емисии, като последните представляват над 80 % от регистрациите на нови автомобили.
Освободени от електричество, внушителните акумулаторни батерии – всяка от тях тежи половин тон, се разглобяват методично, за да се възстановят до 95 % от материалите.
Алуминият се рециклира от Norsk Hydro, а прахът от „черната маса“ се продава на производителите на батерии.
„Това е черното злато, което ни дава живот“, казва Глен Остби, изпълняващ длъжността ръководител на Hydrovolt, който води обиколка на завода, облечен в предпазна каска и очила.
„Черното злато“ е обявено за екологично чисто, тъй като се получава в процеса на рециклиране, а не се добива в далечни държави.
„Рециклирането на батерии е в много отношения алтернатива на мините. Ние сме построили нещо като мина над земята“, казва Андреас Фриденсванг, оперативен директор на Hydrovolt.
„Една батерия може да се трансформира в нова батерия до безкрайност“, казва той.
Рециклирането помага също така да се увеличи независимостта на Европа, когато става въпрос за критични минерали, тъй като пандемията от Ковид и войната в Украйна подчертават проблемната зависимост на континента от вносни суровини.
В Европа „имаме големи пазари за продукти, но всъщност не разполагаме с толкова много собствени ресурси“, заяви Джулия Полисканова, ръководител на отдела за електрическа мобилност в неправителствената организация Transport & Environment.
„В световен мащаб ние не сме минна суперсила за мед, кобалт или никел“, каза тя и добави, че рециклирането на отпадъци е очевидна възможност.
„И можете да рециклирате много по-бързо, отколкото да откриете нова мина“.
Според Transport & Environment, европейска група за кампании за чист транспорт, рециклирането на стари батерии може да покрие между 8 и 12 % от критичните нужди на Европа от минерали през 2030 г. и между 12 и 14 % през 2035 г.
Европейският парламент наскоро прие разпоредби, целящи да направят батериите по-устойчиви и по-лесно рециклируеми.
Но Европа трябва да спре да изнася ценната си „черна маса“ в трети страни, най-вече в Китай и Южна Корея, и да разработи собствени заводи за хидрометалургична преработка, настоява Полисканова.
Това друго ключово звено от веригата за рециклиране, което позволява извличането на металите, съдържащи се в праха, все още е нискомащабно в Европа и се обработва само от няколко компании като Revolt в Швеция и Eramet във Франция.
Необходими са и държавни субсидии, за да могат многото планирани заводи за производство на батерии да видят бял свят и да се създаде екосистема, благоприятна за рециклиращите предприятия, каза Полисканова.
Заводът във Фредрикстад е пилотен проект и се очаква проектът да бъде изнесен, като Hydrovolt планира втори обект „до една-две години“.
„Най-важното за нас е степента на внедряване на електрическите автомобили, така че да има резервоар от излезли от употреба батерии“, каза Фриденсванг.
„Ето защо се оглеждаме в държави като Германия, Франция и малко в Съединените щати.“

Приложението за запознанства Tinder окончателно спря дейността си в Русия, както по-рано беше обявила компанията, предава ТАСС. То е свалено и от магазините за приложения на Google и Apple.
Функциите на приложението все пак остават достъпни при включен VPN.
Компанията Match Group, собственик на приложението, през май обяви, че от днес спират да се удължават автоматично и платените абонаменти за руски клиенти, като потребителите ще могат да си получат обратно парите за вече заплатени 6-месечни и годишни абонаменти чрез специален формуляр на сайта на компанията. Освен Tinder, тя притежава и услугите Match.com, OkCupid, Hinge, PlentyOfFish, Ship и OurTime.

Вчера обаче руската социална мрежа „ВКонтакте“ пусна бета версия на мобилното приложение VK Знакомства за потребители на операционна система Android, скоро се очаква и версия за iOS.
Отбелязва се, че потребителите на услугата за запознанства няма да срещат в услугата приятелите си от „ВКонтакте“ и потребители от черния списък, макар регистрацията и влизането в платформата да става с единен акаунт за всички услуги на група VK.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Tinder реши да напусне руския пазар
Руският автопроизводител набира затворници заради липса на работна ръка
Голяма модна компания отваря 100 магазина в Русия тази година

Цените в промишленото производство продължават да намаляват и през месец май тази година, водени от спада в цените при производството и разпределението на енергия.
Общият индекс на цените на производител у нас намалява с 6.7% на годишна база през месец май, сочат данните на Националния статистически институт. Значителен спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 19.4%, в добивната промишленост – с 4.4%, и в преработващата промишленост – с 1.5%.
В преработващата промишленост значително намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – с 14.4%, както и при производството на химични продукти – с 11.0%. Ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 46.6%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 26.8%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 16.5%.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

На месечна база общият индекс на цените на производител се понижава с 2.9% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.4%, в преработващата промишленост – с 2.4%, и в добивната промишленост – с 2.2%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
По-ниски цени в преработващата промишленост са отчетени при: производството на основни метали – с 5.5%, производството на химични продукти – с 2.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.4%. Повишение на цените се наблюдава при: производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 2.8%, производството на мебели – с 0.9%, производството на електрически съоръжения – с 0.8%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава със 7.0% в сравнение с май 2022 година. Спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.9%, а увеличение е отчетено в преработващата промишленост – с 2.1%, и в добивната промишленост – с 0.4%.
Спрямо май 2022 г. съществен ръст на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 60.5%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 38.3%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 23.5%. Спад на цените е отчетен при производството на основни метали – с 20.9%, и при производството на химични продукти – със 17.0%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец
На месечна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 2.5% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.3%, в добивната промишленост – с 2.9%, и в преработващата промишленост – с 1.3%.
Понижение на производствената инфлация у нас през април
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 3.9%, производството на основни метали – с 3.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.9%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на мебели – с 1.2%, и производството на електрически съоръжения – с 1.0%.
Индекс на цените на производител на международния пазар
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 3.6% през май 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. намалението е с 6.4%.