ТЕЦ „Марица Изток 2“ влезе в списъка с най-големите замърсители, които участват в схемата за търговия с емисии въглероден диоксид (ETS) на Европа. Централата се придвижва със 7 места нагоре през 2022 г., сочат данните.
Според отчета на дружеството през 2022 г. е продало 8,4 TWh електроенергия спрямо 5,1 TWh през предходната година, или ръст от 64%.
Приходите от дейността се увеличават с почти 200% до 4 млрд. лева. Разходите за покупката на емисии въглероден диоксид (през схемата) възлизат на 1,7 млрд. лева, което е увеличение от 63% спрямо 2021 г., като се дължи не само на увеличената работа на централата, а и на по-високите цени на емисиите (на моменти търговията се извършваше при цена от над 100 евро за тон).
2022 г. приключва с рекордна печалба за централата в размер на 1,2 млрд. лева.

Като цяло 10-те най-големи замърсители в ETS през 2022 г. са въглищни електроцентрали, като 7 от тях са в списъка от години, според анализ на екологичната организация Ember. Данните сочат, че 2/3 от всички въглеродни емисии от въглищните централи се падат на Германия и Полша, а като се прибавят емисиите от Чехия и България, общият дял скача до 80%.
Емисиите от въглищните електроцентрали през 2022 г. Нарастват с 6% спрямо 2021 г., но са под нивата от 2019 г., т.е. преди началото на COVID пандемията.
Еколозите се надяват, че това да е краткосрочно изкривяване на тенденцията – в последното десетилетие емисиите от въглищните електроцентрали намаляват с 40%. Причината за ръста е съчетанието на няколко кризи – високата цена и ограничени доставки на природен газ, както и невиждана от години суша, ограничила производството на ядрените и водните централи в Западна Европа.

Така през 2022 г. енергийният сектор е емитирал общо 739 млн. тона въглероден диоксид, или около половината емисии, които се търгуват в ETS. Само въглищните централи са емитирали 456 млн. тона въглероден диоксид през 2022 г., или 62% от емисиите на целия енергиен сектор, сочат данните от схемата. Общо в енергийния сектор емисиите нарастват с 3% спрямо 2021 г.
От Ember посочват, че първите сигнали за енергийната криза в Европа бяха налице още през втората половина на 2021 г. и тогава се случи по-голяма част от „прехвърлянето“ от газ на въглища. През 2021 г. емисиите от въглищните централи скочиха съществено – със 17% спрямо 2020 г.
Сега с нормализирането цената на природния газ се очаква работата на въглищните централи да намалее, съответно и емисиите да са по-малко през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордни нива на въглеродните емисии за 2022 година
Евросъдът се произнесе за замърсяването на ТЕЦ „Марица изток 2“
Ще загубим ли милиарди в енергетиката заради липса на истински План за възстановяване?
 

Средният разход за лично пътуване в чужбина възлиза на 707.86 лева през първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Това е повече от три пъти по-висок среден разход спрямо средната сума, давана от едно лице на възраст 15 и повече навършени години, за пътуване във вътрешността на България – средно 210.45 лева през разглеждания период.
Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 241.34 лв. в страната и 1 105.42 лв. в чужбина.
В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна – 33.7%, докато в чужбина са разходите за транспорт – 31.9%.
Пътувайте достъпно: Три по-евтини страни от България, които си заслужава да посетите

През първото тримесечие на 2023 г. 1.010 млн. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях – 82.2%, са пътували само в страната, 15.4% – само в чужбина, а 2.4% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 43.7%.
За всички пътуващи: Въведоха нови правила за влизане в Турция

През първото тримесечие на 2023 г. най-много са пътували българските граждани на възраст 25 – 44 години – 380.4 хил., или 37.6% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок (84.7%) е при лицата на възраст 25 – 44 години. Делът на пътувалите в чужбина лица на възраст 15 – 24 години е 18.5% от пътувалите в тази възрастова група и е най-голям в сравнение с останалите групи.
14% ръст на пътуванията в чужбина през април: Кои са най-посещаваните страни от българите?
Най-много туристически пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната (49.1%), така и в чужбина (49.6%) са били с цел „почивка и екскурзия“.
През първото тримесечие на 2023 г. като самостоятелни са били регистрирани 1.253 млн., или 89.4% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 92.6%, а на тези в чужбина – 68.6%.
Топ 10 на най-интересните туристически дестинации за 2023 година

Президентът на САЩ Джо Байдън увери, че в САЩ дефолт няма да има, предадоха световните агенции. Уверението идва в момент, в който преговорите между демократите и републиканците за тавана на дълга още нямат резултат.
„Няма да има дефолт“, подчерта Байдън и уточни, че неговите разговори с председателя на Камарата на представителите на американския Конгрес Кевин Маккарти са били продуктивни.
Същевременно началникът на американския генерален щаб генерал Марк Мили предупреди, че евентуален дефолт ще навреди на бойния дух и на капацитета на въоръжените сили на САЩ, предаде Франс прес.
„Това също ще подкопае репутацията на страната зад граница“, допълни той.

Освен това президентът на САЩ Джо Байдън и председателят на Камарата на представилите Кевин Маккарти се приближават до сделка за намаляването на държавните разходи и повишаването на тавана на дълга на правителството от 31,4 трлн. долара, като преговарящите разполагат с малко време да предотвратят риска от фалит, пише Reuters.
„Сделката ще очертае общата сума, която правителството може да харчи за дискреционни програми като жилища и образование, но не и да я раздели на отделни категории“, споделя запознат с преговорите източник. Според друг източник двете страни са само на 70 млрд. долара една от друга за крайната сума, която би надхвърлила 1 трлн. долара.
Байдън каза, че преговарящите още не са се договорили къде трябва да бъдат направени съкращенията. „Не вярвам, че цялото бреме трябва да падне върху американците от средната класа и работническата класа“, заяви държавният глава пред журналисти.
Министерството на финансите предупреди, че на федералното правителство може да му липсват пари, за да покрие задълженията си веднага след 1 юни, като в четвъртък обяви планове за продажба на дълг на стойност 119 млрд. долара, който ще бъде уреден на 1 юни.

Всяко споразумение ще трябва да премине през контролираната от републиканците Камара на представителите и контролирания от демократите Сенат. Това може да се окаже трудно постижимо, тъй като някои десни републиканци и много либерални демократи сигнализираха, че са разстроени от перспективата за компромис.
„Не мисля, че всички ще са доволни в края на деня. Ето как сега работи системата“, посочи Маккарти.
Сделката само ще определи общи планове за разходите, оставяйки политиците да попълнят празните места през следващите седмици и месеци. Той ще уточни общия размер на разходите за отбрана, което ще е ключова пречка в преговорите, споделят източниците.
„Байдън се противопоставя на предложенията на републиканците за затягане на изискванията около програмите за борба с бедността и разхлабване на правилата за сондиране на петрол и газ“, споделя демократът Марк Такано.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По-ведър тон в преговорите за дълга на САЩ
Какво ще се случи в САЩ без сделка по дълга?
Ново предупреждение за фалит на САЩ на 1 юни
Ситуацията с американския дълг става опасна