Високотехнологични машини, които могат да се справят с еврократския жаргон с рекордна скорост, замениха стотици преводачи, работещи за ЕС, като съкратиха един от най-големите и най-старите отдели сред многоезичните брюкселски институции, съобщи Politico.
И това вероятно е само началото, тъй като новите инструменти на изкуствения интелект имат потенциала да заместят хората още повече.
Преводачите са важни колела в сложната машина на ЕС, тъй като всеки официален текст трябва да се преведе на 24-те работни езика на ЕС, преди да влезе в сила. Допреди няколко години тази задача се изпълняваше само от хора. Но това вече не е така.
Според данните на ЕК, изпълнителния орган на ЕС, през последното десетилетие нейният отдел за превод се е свил със 17%, тъй като е разширил използването на машинен превод. Изкуственият интелект: Кои професии ще замени и кои страни ще са най-засегнати?

Преводачите в ЕС не изпитват особена носталгия по старите времена, когато прекарваха часове в прелистване на прашни речници и писане на тежки документи.
„Технологиите пестят време. Времето, което прекарвах в ходене до местната библиотека през 1999 г. или когато и да било, и в търсене на съответния параграф, за да мога да го набера, сега може да се изразходва за действителен превод“, отбелязва ветеранът преводач Маркус Фоти, ръководител на отдела за машинен превод на Комисията.
Но преводачите настояват, че въпреки че работата се адаптира към изкуствения интелект, човешкият елемент остава от съществено значение.
„Светът се променя и преводът не може да бъде изоставен. Машинният превод помага на преводачите, но не може да ги замени. Винаги има нужда от експертно потвърждение от човека“, смята Спиридон Пилос, бивш служител на ЕК, ръководил въвеждането на преводаческите машини през 2013 г. Кой ще загуби работата си заради изкуствения интелект?

Как преводът стана дигитален?
С присъединяването на нови държави членки към клуба в началото на този век, което увеличи и броя на официалните езици на ЕС до 24, ЕС разработи по-ефективни инструменти, тъй като обемът на преводите му нарасна. ЕК трябваше да остави настрана старата си система за превод, тъй като не беше подготвена да работи с езиците на новите членове от Източна Европа.
„Това беше система, базирана на правила, в която реално трябваше да се създават речници, граматически правила и правила за преобразуване. Затова беше много тромава и трудоемка“, заяви Дитер Румел, ръководител на отдела за информатика в отдела за преводи на ЕК.
Според говорител на изпълнителния орган на ЕС работното натоварване на преводачите на ЕК е нараснало от около 2 млн. страници през 2013 г. на 2,5 млн. през 2022 г.
През 2013 г. беше пусната нова система за превод, базирана на данни – само за да бъде заменена 4 години по-късно от по-усъвършенствана и по-ефективна система за превод. Тази използва изкуствена невронна мрежа или компютърни възли в структура, имитираща неврони, за да предсказва последователността на думите. Тези усъвършенствани инструменти са с добро съотношение цена-качество, тъй като позволяват на по-малко служители да превеждат по-голям обем от законодателството на ЕС. Но това е свързано с огромна цена за самите преводачи.

Според изпълнителния орган на ЕС постоянните служители в специалното звено за преводи на ЕК, известно на брюкселски жаргон като DGT, са намалели от около 2450 през 2013 г. до около 2000 през 2023 г.
Според Кристиано Себастиани, председател на Renouveau et Démocratie, синдикат, представляващ служителите на ЕС, през същия период проблемите с психичното здраве и случаите на преумора са нараснали сериозно сред преводачите. Според него това е заради нарастващото работно натоварване и натиска за постигане на резултати.
Възлагането на дейности на външни изпълнители също отчита ръст през последното десетилетие – от 26% от общата продукция на DGT през 2013 г. до 36% през първото тримесечие на 2023 г.
Според данните на ЕК разходите ѝ за превод са нараснали от 26,5 млн. евро през 2012 г. на 35,8 млн. евро през 2023 г. заради рязкото увеличаване на бюджета за аутсорсинг (от 12,6 млн. евро през 2012 г. до 20,4 млн. евро през 2022 г.).
Според Себастиани съкращаването на работните места за преводачи заплашва да отслаби многоезичието в ЕС в полза на английския език.

Но Шейла Кастильо, ръководител на магистърска програма по превод в Дъблинския университет, посочва, че преводачите, специализирани в по-рядко срещани езици, по-лесно навлизат в ЕК, тъй като конкуренцията около по-редките езици е по-малка. „Ирландските студенти постоянно имат много предложения от DGT“, казва Кастильо и добавя, че ЕК често се обръща към нея за препоръчване на студенти.
Преводачите от ЕС подчертават, че ежедневието им е насочено към откриване на грешки и адаптиране на машинно преведените текстове към речта на ЕС. На жаргона на преводачите това се нарича „последваща редакция“ и става все по-важна част от работата.
„Вече знам, че вероятно няма да превеждам до края на живота си“, споделя млада преводачка от Съвета, пожелала анонимност. Според нея в бъдеще основната част от работата ѝ вероятно ще бъде редактирането на публикации.
Преводачите се надяват, че все по-широкото използване на социалните медии в ЕС може да създаде нови възможности. „Повечето официални акаунти на ЕС в социалните медии са на английски език, но това може да означава, че не всички се чувстват ангажирани. Чудя се как това ще промени професията ни“, казва преводачът на Съвета.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Al помага на компаниите да решат кои служители да бъдат съкратени

Коя е професията, защитена от изкуствения интелект?
Кои са фаворитите при изкуствения интелект
Изкуственият интелект: Къде започва „не“

Годишната инфлация в България през април се е забавила до 11,6%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.
За сравнение, годишната инфлация беше 16.0% през февруари и 14% през март.
Инфлацията намалява в почти всички членки на ЕС през март
През април 2023 г. месечната инфлация е само 0.3% спрямо предходния месец.
През април 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: облекло и обувки (+5.4%), разнообразни стоки и услуги (+1.0%), ресторанти и хотели (+1.0%), жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (+0.9%) и алкохолни напитки и тютюневи изделия (+0.8%). Намаление на цените е регистрирано в групите: развлечения и култура (-0.8%), съобщения (-0.5%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.2%).
Индекс на потребителските цени (ИПЦ)
През април 2023 г. месечната инфлация е 0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за април 2023 г. спрямо април 2022 г. е 11.6%.[1]
Инфлацията от началото на годината (април 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.0%, а средногодишната инфлация за периода май 2022 – април 2023 г. спрямо периода май 2021 – април 2022 г. е 16.3%.
През април 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:
облекло и обувки – увеличение с 5.4%;
разнообразни стоки и услуги – увеличение с 1.0%;
ресторанти и хотели – увеличение с 1.0%;
жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома – увеличение с 0.9%;
алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.8%;
образование – увеличение с 0.5%;
здравеопазване – увеличение с 0.2%;
хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.1%.
През април 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:
развлечения и култура – намаление с 0.8%;
съобщения – намаление с 0.5%;
жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.2%.
Според ИПЦ през април 2023 г. цените на стоките и услугите в група „Транспорт“ остават на равнището от миналия месец.
През април 2023 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: зеле – с 39.5%, зрял лук – с 13.3%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 5.3%, агнешко месо – с 3.9%, пипер – с 3.9%, малотрайни колбаси – с 3.7%, хляб – с 3.1%, маргарин – с 2.0%, зрял чесън – с 2.0%, цитрусови и южни плодове – с 1.9%, трайни колбаси – с 1.9%, маслини – с 1.7%, картофи – с 1.7%, сладка, мармалад и мед – с 1.1%, какао – с 1.1%, гъби – с 0.9%, вина – с 0.9%, чай – с 0.9%, кафе – с 0.7%, ябълки – с 0.6%, ракии – с 0.6%, брашно – с 0.5%, оцет – с 0.5%, прясна и охладена риба – с 0.1%, и други.
През април 2023 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: краставици – със 17.3%, олио – със 7.3%, листни зеленчуци – с 5.9%, бира – с 3.4%, млечни масла – с 3.2%, домати – с 2.6%, зрял боб – с 1.8%, яйца – с 1.7%, сол – с 1.5%, пресни зеленчукови подправки – с 1.1%, ориз – с 1.1%, мляно месо (кайма) – с 1.0%, свинско месо – с 0.9%, плодови сокове – с 0.9%, пълномаслено прясно мляко – с 0.9%, извара – с 0.8%, газирани напитки – с 0.8%, кисели млека – с 0.7%, леща – с 0.6%, кашкавал – с 0.4%, захар – с 0.4%, сирене – с 0.3%, нискомаслено прясно мляко – с 0.3%, и други.
През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: международни полети – с 53.6%, обувки – със 7.1%, облекло – с 4.7%, хотели във ваканционни центрове и курорти – с 4.3%, прахове за пране – с 4.0%, почистващи и дезинфекционни средства (течни препарати за почистване на дома) – с 2.7%, кина и театри – с 2.5%, материали за ремонт и поддържане на жилище – с 1.6%, цигари – с 1.5%, резервни части за ЛТС – с 1.5%, бойлери – с 1.3%, продукти за лична хигиена и козметични продукти – с 1.2%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид – с 1.0%, велосипеди – с 0.9%, услуги по обществено хранене – с 0.8%, автомобилна застраховка – с 0.8%, хладилници – с 0.7%, поддържане и ремонт на ЛТС – с 0.6%, пътнически таксита – с 0.5%, автомобилен бензин А95Н – с 0.3%, нови автомобили – с 0.2%, автомобилен бензин А100Н – с 0.2%, и други.
През април 2023 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: метан за ЛТС – с 6.7%, централно газоснабдяване – с 6.1%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 5.4%, дизелово гориво – с 4.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания – с 2.0%, персонални компютри – с 1.9%, дърва за отопление – с 1.6%, цветарство – с 1.5%, мобилни телефонни апарати – с 1.4%, мобилни телефонни услуги – с 1.3%, газообразни горива за битови нужди – с 1.3%, телевизори – с 1.3%, мебели – с 1.2%, препарати за почистване на съдове – с 1.1%, застраховки, свързани с жилището – с 0.7%, градски автомобилен транспорт – с 0.6%, перални и съдомиялни – с 0.5%, климатични инсталации – с 0.5%, пелети – с 0.2%, и други.
През април 2023 г. е регистрирано увеличение на цените на лекарствените продукти с 0.2%. Цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0.8 и 0.4%.

Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)
 Според ХИПЦ през април 2023 г. месечната инфлация е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за април 2023 г. спрямо април 2022 г. е 10.3%.[2]
Инфлацията от началото на годината (април 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.0%, а средногодишната инфлация за периода май 2022 – април 2023 г. спрямо периода май 2021 – април 2022 г. е 13.9%.
Според ХИПЦ през април 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:
облекло и обувки – увеличение с 5.0%;
транспорт – увеличение с 1.4%;
ресторанти и хотели – увеличение с 1.3%;
алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.7%;
разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.5%;
жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома – увеличение с 0.4%;
образование – увеличение с 0.4%;
здравеопазване – увеличение с 0.2%;
хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.1%;
жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – увеличение с 0.1%.
Според ХИПЦ през април 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:
съобщения – намаление с 0.5%;
развлечения и култура – намаление с 0.5%.
Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК)
Според индекса на цените за малката кошница през април 2023 г. е регистрирано увеличение с 0.5% на месечна база и с 3.4% от началото на годината (април 2023 г. спрямо декември 2022 година).
През април 2023 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:
нехранителни стоки – увеличение с 0.9%;
услуги – увеличение с 0.3%;
хранителни продукти – увеличение с 0.2%.