Google, собственост на Alphabet, ще открие втори център за облачни услуги в Италия, обявиха от компанията, като подчертаха усилията на страната да се превърне в глобален хъб за облачни компютърни услуги. Вторият център ще бъде открит в Торино, след вече съществуващия в Милано.
Центровете за облачни услуги ще се свързват с клъстъри – центрове за данни на място, което ще даде на потребителите в региона по-бърз достъп до данни.

„Облачен хиперскалер като Google с два центъра в Италия ще улесни италианските компании и държавната администрация в достъпа до облачни услуги“, посочва в блога Енрико Баняско, изпълнителен директор за информационните системи на Intesa Sanpaolo.
„Центровете за облачни услуги на Google в Милано и Торино могат да създадат нов пазар, оценен на близо 1,90 млрд. евро (2,07 млрд. долара) за 3-годишен период до 2025 г.“, заявиха от Google, цитирайки данни от независимо проучване.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google отвори нов офис в Румъния
Google пуска своя конкурент на ChatGPT
Google въвежда изкуствения интелект и в Gmail и Docs

Комитетът по паричната политика на централната банка на Турция запази основния лихвен процент непроменен на ниво от 8,5%, предаде БТА, позовавайки се на турската държавна телевизия ТРТ Хабер.
Комитетът заседава днес под председателството на управителя на централната банка Шахап Кавджъоглу.

„В съответствие с основната си цел за ценова стабилност централната банка ще продължи да използва решително всички инструменти, докато не се формират силни показатели за траен спад на инфлацията и не бъде постигната средносрочната цел от 5%“, гласи съобщение на банката.
Комитетът по паричната политика на централната банка на Турция понижи през февруари основния лихвен процент с 0,5 пункта – от 9 на 8,5%. Турция понижи основната лихва до 3-годишно дъно
През първите 8 месеца на 2022 г. банката поддържаше основния си лихвен процент непроменен на равнище от 14%, след което започна да го намалява. През ноември централната банка понижи водещата си лихва до едноцифрена стойност – от 10,5 на 9% и запази това ниво през декември и януари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция пак свали лихвите, лирата отново лети към бездната
За първи път от 17 месеца: Турската инфлация се забави

Турската инфлация слиза до „само“ 58%, забавя се по-малко от очакваното

Английската централна банка повиши лихвените проценти с четвърт процентен пункт, пореден нов знак, че централните банкери са решени да се борят с инфлацията въпреки напрежението в банковия сектор. Регулаторът прогнозира, че засега икономиката на Обединеното кралство ще избегне рецесията и че инфлацията остава рисков фактор.
Централната банка очаквано повиши основния си лихвен процент по кредитите с четвърт пункт до 4,25%, най-високото ниво от 2008 г., като не изключи възможността за по-нататъшни такива, ако инфлацията се запази. Това е най-бавният темп на увеличение на лихвата от юни 2022 г. насам, изчислява Bloomberg. Банкерите гласуваха със 7:2 гласа за повишението, като никой от тях не е бил против, имало е само въздържали се. Банката на Англия покачи лихвите за 10-ти пореден път до най-високото ниво от 2008 година
Гуверньорът Андрю Бейли и колегите му целят да задържат растящите цени в момент, когато сътресенията на финансовите пазари заплашват да обърнат перспективите пред икономиката. След спасяването на две големи кредитни институции в чужбина АЦБ остави настрана опасенията за банковата система, което подсказва, че банкерите смятат инфлацията за основен приоритет.

„Ако се появят доказателства за по-устойчив натиск, тогава ще е необходимо по-нататъшно затягане на паричната политика“, се казва в протокола от заседанието, публикуван в четвъртък – насоки, в унисон с казаното и през февруари.
Коментарите успокояват притесненията, че Bank of England е готова да прекрати най-бързото затягане на паричната политика от 30 години насам. Миналата седмица инвеститорите бяха започнали да залагат на пауза за повишаване на лихвите, но бързо обърнаха тези позиции след неочакваното ускоряване на инфлацията. 
Протоколът от заседанието не предостави нови коментари за срива на Credit Suisse и Silicon Valley Bank. Комитетът по финансова политика на АЦБ заявява пред колегите си, че банковата система на Обединеното кралство остава добре капитализирана и „устойчива“ да абсорбира сътресения. Банковата криза: Идва ли краят на лихвените повишения?
Това засили усещането, че АЦБ ще провежда паричната си политика независимо от действията за решаване проблемите в банковата система.

За мнозинството от 9-членния Комитет по парична политика инфлацията се оказва с 0,6% по-висока от очакваното през миналия месец, а пазарът на труда остава достатъчно свит, за да разсее опасенията за спирала на цените на заплатите. Те също отбелязват, че икономиката е била много по-силна от очакваното през миналия месец, дотолкова, че централните банкери вече не очакват свиване през второто тримесечие, както смятаха през февруари.  За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори
„По-силните вътрешни и глобални перспективи за търсенето се дължат и на фактори, надхвърлящи по-слабия ход на цените на енергията“, се казва в протокола от заседанието.
По-рано днес очаквано Норвегия повиши лихвата с 25 пункта до 3%, а Швейцарската национална банка увеличи основната си лихва с 50 б. п. и даде знак за още увеличения, независимо от кризата с втората по големина банка в страната и превръщането ѝ в епицентъра на световните финансови сътресения. Ден по-рано Федералният резерв вдигна лихвите с четвърт пункт, а миналата седмица ЕЦБ повиши лихвите с 50 пункта. Фед повиши основната лихва до най-високото ниво от 2007 година
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Швейцария вдигна основните си лихви и предупреди за нови увеличения
След Фед: Банката на Англия покачи лихвите до най-високата стойност от 2008 година
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS
 

България остава с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (PPS), в целия ЕС през 2022 г. Според предварителните данни на европейската статистическа агенция Eurostat паритетът е достигнал 59% от средното равнище за ЕС през миналата година.
Това е най-високото ниво на стойността от 1995 г. насам, откакто датират първите данни, налични в Eurostat.
Старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира във Facebook, че добавяме по 2 пр. п. на година през последните 3 години. Според него с ревизията на населението тази стойност вероятно ще премине границата от 60%.

Данните на Eurostat сочат, че за поредна година Люксембург е страната, където БВП на глава от населението е бил най-висок спрямо средното ниво за ЕС. За 2022 г. той е със 161% над средното равнище.
Данните показват серизони различия между страните членки на ЕС относно БВП на глава от населението, използвано, за да се измери икономическата активност. През 2022 г. на второ място сред Люксембург е Ирландия със 134% над средното ниво за ЕС, а на трето – Дания с 36% над средното. След тях се нареждат Нидерландия с 30%, Австрия – 25%, Белгия с 21%, Швеция – 19% и Германия със 17%.
Същевременно страните с най-нисък БВП на глава от населението са България с 41% под средното за ЕС, Словакия – 33% под средните нива и Гърция – 32%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Българите последни в ЕС по благосъстояние
ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика

Увеличение на депозитите с 8,9 процента и на кредитите с 14,8 процента на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) в края на февруари спрямо същия период на миналата година, отчитат от БНБ в парична статистика за февруари, публикувана от Централната банка.
Статистиката показва, че депозитите на домакинствата и НТООД са 72,977 млрд. лв. (41,3 процента от БВП) в края на февруари, което е увеличение с 8,9 процента спрямо февруари м. г. (8,2 процента годишен ръст през януари т.г.)
Депозитите на нефинансовите предприятия са 40,958 млрд. лв. (23,2 процента от БВП) в края на февруари. Те се увеличават с 27 процента в сравнение със същия месец на 2022 г. (26,6 процента годишно повишение през януари т.г.). 
Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 1,1 процента на годишна база през февруари (16,3 процента годишно повишение през януари т. г.) и в края на месеца достигат 3,824 млрд. лв. (2,2 процента от БВП).
БНБ към финансовия министър: Некомпетентно и безотговорно е да се говори за промяна на курса лев-евроОбщо депозитите на неправителствения сектор са 117,758 млрд. лв. (66,6 процента от БВП) в края на февруари, като годишното им увеличение е 14,3 процента (14,2 процента годишно повишение през януари т.г.), показват данните. Неправителственият сектор обхваща  нефинансовите предприятия, финансовите предприятия (инвестиционни фондове, финансови посредници, финансови спомагатели, каптивни финансови институции и заемодатели, застрахователни дружества и пенсионни фондове), домакинствата и НТООД.
Според статистиката нетните вътрешни активи са 82,829 млрд. лв. в края на февруари, което е увеличение с 4,4 процента спрямо същия месец на м.г. (4,7 процента годишно повишение през януари т.г). В края на месеца основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 83,136 млрд. лв. и нараства спрямо февруари 2022 г. с 4,4 процента (5 процента годишно увеличение през януари 2023 г.), отчита статистиката. През февруари вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,1 процента, като достигат 83,653 млрд. лв. (12,7 процента годишно повишение през януари т.г).

В края на февруари кредитите за неправителствения сектор са 81,238 млрд. лв. или 46 процента от БВП, при 80,668 млрд. лв. към януари т.г. (45,6 процента от БВП), показва статистиката. Това е увеличение на годишна база с 12,4 процента (13 процента годишно повишение през януари т.г.). От БНБ посочват, че изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 140,5 млн. лв. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 140,5 млн. лв. (в т. ч. 1,7 млн. лв. през февруари т.г.), като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Според статистиката кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през февруари (9,9 процента годишно повишение през януари т.г.) и в края на месеца достигат 41,490 млрд. лв. (23,5 процента от БВП). 
Кредитите за домакинствата и НТООД са 33,655 млрд. лв. (19 процента от БВП) в края на февруари, показват още данните. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 14,8 процента (14,8 процента годишно повишение през януари 2023 т.г.). Увеличение с 18,1 процента на годишна база бележат жилищните кредити, които възлизат на 16,816 млрд. лв. (17,9 процента годишно увеличение през януари т. г.)
Потребителските кредити се увеличават с 12,3 процента спрямо февруари 2022 г. и възлизат на 15,209 млрд. лв. (12,5 процента годишно повишение през януари т.г). На годишна база другите кредити, в което се включват и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, нарастват със 7,7 процента (8,9 процента годишно повишение през януари т. г.), като достигат 401,7 млн. лева, показва статистиката.
Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 11,9 процента на годишна база през февруари  (12,1 процента годишно повишение през януари т.г.) и в края на месеца са 432,8 млн. лева.Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 6,094 млрд. лв. (3,4 процента от БВП) в края на февруари. В сравнение със същия период на миналата година те се увеличават с 27,5 процента (27 процента годишно повишение през януари 2023 г.), показват данните.
Нетните чуждестранни активи са 86,444 млрд. лв. в края на февруари при 85,493 млрд. лв. в края на януари 2023 г., показват още данните. Те нарастват с 20,3 процента в сравнение с февруари м. г. (19,6 процента годишно повишение през януари т. г.). През февруари чуждестранните активи се увеличават с 19,2 процента (19,6 процента годишен ръст през януари т.г.), като достигат 102,329 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 15,885 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 13,5 процента (19,8 процента годишно повишение през януари 2023 година).