Британската компания Hive Energy планира да разработи 14 проекта за възобновяема енергия в Сърбия с общ капацитет от 2,2 гигавата.
Компанията вече е осигурила земя за 3 от тези проекти с общ капацитет от 450 мегавата. Дружеството планира да се сдобие с терен за допълнително съоръжение с мощност 40 мегавата през следващите месеци, като надява да осигури земя за още 290 мегавата до средата на годината.
Hive засега не разкрива инвестицията, местоположенията или друга важна информация за проектите, докато те не напреднат. Междувременно проучва варианти за проекти и в Босна и Черна гора.
Базирана в Хемпшир в Югоизточна Англия, Hive Energy развива голямо портфолио в Югоизточна Европа с 8 гигавата проекти за слънчева енергия и зелен водород. Наскоро разкри амбицията си да инвестира 4 милиарда долара в Турция в изграждането на фотоволтаични централи със съоръжения за съхранение на енергия. Великобритания влага 291 млн. долара в огромна соларна централа в Турция
В Гърция Hive работи по проект за слънчева енергия от 200 мегавата с батерии и съоръжение за производство на зелен водород. Правителство в Атина го обяви за първата водеща инвестиция от изключително значение. Строят соларен мегапроект близо до България за над 180 милиона евро
Британската компания инвестира в слънчева енергия, зелен водород и зелен амоняк и различни иновативни технологии.
Потенциалът на Сърбия

Hive Energy навлезе на пазара на възобновяема енергия в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора в края на 2021 г. По-малко от година по-късно, през май 2022 г. Hive Energy отвори първия си офис в района, разположен в сръбската столица Белград, който ще играе ролята на регионален център за пазарите в региона.
Hive вижда голям потециал за развитие на проекти за възобновяема енергия в Сърбия, особено по отношение на соларните централи. В момента най-големият наземно монтиран соларен обект в страната е с капацитет от едва 2 мегавата. Производителите на електроенергия от ВЕИ могат да се възползват от система от стимули – използване под наем на земеделска земя (наемът обаче е 5 пъти по-висок, тъй като се използва за неземеделски цели), преференциални цени за изкупуване на енергията и др. Най-голямата соларна централа в Сърбия скоро ще заработи
Сръбските власти имат за цел през следващите 3 години да бъдат инсталирани общо 1000 мегавата мощност от възобновяеми източници и да достигнат 2000 мегавата през следващите 5 години. От Министерството на енергетиката съобщиха, че първият търг за ВЕИ ще бъде за 400 мегавата.
Сръбският оператор на електропреносната мрежа Elektromreža Srbije (EMS) наскоро обяви, че ще вложи 900 милиона евро в мрежата до 2030 година. Компанията работи и върху изграждането на т.нар. Трансбалкански коридор, който ще свърже сръбската енергийна мрежа с тези на съседите България, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина и Черна гора. Амбизицозният проект струва 200 милиона евро и трябва да бъде завършен до 2035 година, а целта му е да увеличи транзита на електроенергия в региона.
Създадена през 2011 г., британската компания работи в повече от 20 държави. Дейностите ѝ включват улавяне и използване на въглероден диоксид, както и разработване на решения за използване на промишлени странични продукти за създаване на устойчиви строителни материали. Hive Energy също участва в предприятие, което разработва компостируем полимер от отпадъци от миди.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Северна Македония ще удвои мощностите за възобновяема енергия
Германска компания строи вятърен парк за 500 млн. евро в Македония
Израелска енергийна компания ще вложи 300 милиона евро в Румъния

Измина почти година от началото на войната в Украйна, но потребителите в Москва все още могат да си купят кисело мляко Activia, електрически четки за зъби Oral-B или серуми на L’Oréal. Някои продукти са останали от дните преди войната, но и много стоки продължават да се доставят от американски и европейски компании с клонове в Русия, пише Bloomberg. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
И ако тези компании променят решението си да останат пред нарастващите правни и репутационни рискове, сега е налице друго предизвикателство – Кремъл повишава цената на напускането.
Макар че Запада не е наложил санкции срещу потребителския сектор, ограниченията за руските банки и физическите лица затрудниха работата в страната. Компании, избрали да останат, като Colgate, Procter & Gamble и L’Oréal, трябва да постигнат баланс – да защитят финансите си и местния персонал, да запазят позиции на основен пазар, без да бъдат морално компрометирани, дори когато плащат данъци на Кремъл. Ще се върне ли руската икономика до нивата преди войната и кога?

Главният изпълнителен директор на Unilever Алън Джоуп заяви, че носи отговорност за 3000 служители, които работят в компанията в Русия и не иска 4-те местни производствени обекта на Unilever да попаднат в ръцете на прокремълски магнати или в тези на държавата.
Carlsberg предупреди за риска руските власти да национализират бизнеса ѝ, за да запазят работната си сила от предвоенните си нива, ако докажат, че фирмата умишлено занижава стойността му. В отговор на това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи действащото трудово законодателство за защита на работниците в Русия и уточни, че това е дълъг процес. Докога западните бири ще се продават в Русия?
Тези предизвикателства отговарят на въпроса защо много обявени изтегляния на чуждестранни компании никога не станаха факт. Производителят на Strepsils Reckitt Benckiser заяви през април, че ще прехвърли собствеността върху руския си бизнес на трета страна или на местни служители, но още не е завършила процеса. Danone обяви напускането си през октомври, но още не е намерила купувач за активите си. Тютюневият гигант Philip Morris International, който смяташе да се оттегли до края на 2022 година, заяви, че все още търси как да получи одобрението на Русия. Danone се отказва почти изцяло от бизнеса си в Русия

Малко компании действат решително като McDonald’s, която продаде руските си ресторанти през май. Но подобен ход вече не е така лесен: има по-малко потенциални купувачи, които не са обект на санкции, а Кремъл все по-често не одобрява продажбите на активи, държани от западни компании. „Вкусно и точка“: Руският наследник на McDonald’s отвори в Москва
„Колкото по-късно си тръгваш, толкова по-трудно става“, посочва Наби Абдулаев, партньор в консултантската фирма Control Risks. Правителството ограничи сделките и сега изисква 50% отстъпка за всяка продажба. На безценица: Западните компании в Русия вече се продават по 10 долара
По думите на Песков за допълнителните разходи за напускане пазарът е такъв, какъвто е и компаниите напускат в съответствие с конкретни пазарни условия. Какви са щетите за Русия от западните санкции?

Друг важен фактор е свързан с по-доброто представяне на руската икономика спрямо очакванията през 2022 г. – свивайки се само с 2,5% – което е знак, че чуждестранните компании има какво да спечелят от този пазар. Без Zara, Nike, H&M: Какво се продава в руските молове след бягството на западните марки?
Unilever предупреди инвеститорите за финансовия риск при оттеглянето си от Русия. А пък British American Tobacco увеличи прогнозите си за потенциални загуби, ако излезе от пазара.
Труден баланс
За да останат в Русия и да се възползват от пазара, който още може да се окаже печеливш, компаниите предприеха редица действия, предадоха властта на местните ръководители, спряха рекламата и инвестициите и проведоха одити на наличните санкции, за да избегнат бизнес с банки и лица в черните списъци.
Въпреки че Unilever, Colgate и P&G защитиха решението си да предоставят само основни стоки на руския пазар, те още не са уточнили как са стеснили асортимента си. Unilever се ангажира да не изнася никакви печалби от Русия, за да избегне санкции. Според Мат Клоуз, ръководител на отдела за сладолед, който продава марката Cornetto в Русия, стратегията е в процес на преразглеждане, като бизнесът всъщност е бизнес със затворен цикъл.

И още по-труден изход
Колкото и сложно да е напускането, оставането също носи рискове. Френският производител на грах и царевица Bonduelle беше разкритикуван, че е доставял на руската армия консерви, след като снимки на войник, държащ продуктите му, бяха публикувани в социалните мрежи. Това послужи като предупреждение за други западни компании, които още работят в Русия.
Компаниите, продаващи храни или продукти за лична хигиена, също са изложени на риск да попаднат под прицела на западната кампания за натиск върху Москва, особено ако Русия премине към „военна икономика“. Говорителят на Кремъл Песков отрече компаниите да бъдат принудени да участват.
Очакваната нова вълна на бойните сражения тази пролет вероятно ще засили корпоративните притеснения – и в Русия, и в родните страни на бизнесите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на войната: Руснаците се сбогуваха с вносния алкохол
Западните компании в неравна битка за марките си в Русия
Символично: Nissan продава бизнеса си в Русия за 1 евро
След 60 години на пазара: Pepsi спира производството си в Русия
Рапър и ресторантьор отвориха руския двойник на Starbucks – ето как изглежда
Mercedes, Adidas, Hugo Boss: Как им повлия бягството от Русия
Heineken окончателно напуска Русия, ще изгуби 400 милиона евро
200 000 души са работили в чуждите компании, напуснали Русия

Най-тежкото земетресение в Турция от почти век насам е нанесло материални щети, които може да струват на държавата близо 84,1 милиарда долара, съобщи турска бизнес група, цитирана от Reuters. Правителството оценява щетите на над 50 милиарда долара. След мощния трус: Взривен газопровод, градове в руини и цели провинции без ток в Турция (СНИМКИ и ВИДЕО)
Общият брой на загиналите в Турция и Сирия от земетресенията миналия понеделник с магнитуд до 7,7 достигна 36 000 души и изглежда, че ще нарасне още повече. Седмица след разрушителните трусове фокусът на действията се измести от спасяването на оцелели, затрупани под развалините, към осигуряване на подслон, храна и психологически и социални грижи за пострадалите.
Доклад, публикуван през уикенда от Конфедерацията на турските предприемачи и бизнесмени (TÜRKONFED), изчислява, че щетите възлизат на 84,1 млрд. долара – 70,8 млрд. долара за ремонт на хиляди домове, 10,4 млрд. долара от загубата на национален доход и 2,9 млрд. долара от загубата на работни дни.
Според доклада основните разходи ще бъдат свързани с възстановяването на жилищата, инфраструктурата, както и посрещането на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните нужди от подслон на стотици хиляди хора, останали без дом. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че държавата ще завърши възстановяването на жилищата в рамките на една година и правителството подготвя програма, която „отново да изправи страната на крака“.

Около 13,4 милиона души живеят в десетте окръга, засегнати от трусовете миналата седмица, което се равнява на около 15 на сто от цялото население на Турция. Районът произвежда близо 10 на сто от БВП на страната.
Засегнатите райони произвеждат главно земеделска продукция, текстил и конфекция, като основният икономически център е Газиантеп. Износът им може да спадне с няколко милиарда долара и заради влошената пристанищна инфраструктура.
Земетресението със сигурност ще увеличи и бюджетният дефицит на Турция за 2023 година и той се очаква да надхвърли 1 трилион турски лири (53,1 млрд. долара). Според Bloomberg свързаните с бедствието публични разходи ще са в размер на 5,5% от БВП на страната.

TÜRKONFED raporu: Depremlerin mali hasarı 84,1 milyar dolarhttps://t.co/oxpExK6LED
— Atilla Yesilada (@AtillaYesilada1) February 12, 2023

Въздействието на земетресението върху брутния вътрешен продукт е малко вероятно да бъде толкова силно, колкото след земетресението през 1999 г. в Северозападна Турция, което засегна индустриалното сърце на страната, заяви в неделя изпълнителният директор на МВФ Махмуд Мохиелдин на Арабския фискален форум.
Въпреки това икономисти и официални лица смятат, че земетресението ще намали икономическия растеж с до два процентни пункта през тази година. Турското правителство прогнозира растеж от 5 процента през 2022 г. и преди земетресението прогнозираше растеж от 5,5 процента през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?
След разрухата: Къде и как можем да дарим за пострадалите в Турция и Сирия?