Националната банка на Унгария повиши основния си лихвен процент с шокиращите 185 базисни пункта (1,85%) до ниво от 7,75%, засилвайки по този начин темпото на затягане на лихвите, след като унгарският форинт се срина до рекордно дъно тази седмица, а инфлацията продължи да расте. Въпреки тавана на цените: Инфлацията все повече мъчи Унгария
В понеделник форинтът потъна до ново рекордно дъно от 404,5 спрямо еврото, като след днешното изненадващо агресивно повишение на лихвите успя да поскъпне към 398 форинта за едно евро.
Това е най-голямото увеличение на основния лихвен процент на Унгарската централна банка след извънредната промяна на лихвата с цели 300 базисни пункта (3,0%) в началото на световната финансова криза през октомври 2008 г., което вкара централната банка в най-стръмния цикъл на затягане на лихвите от близо три десетилетия, посочва Reuters.
„Решението на Централната банка на Унгария да повиши основния си лихвен процент с цели 185 базисни пункта до 7,75% показва, че сега банката вече е много по-загрижена относно растящата инфлация и слабостта на форинта“, коментира Джоузеф Марлоу от Capital Economics. „Смятаме, че са вероятни по-нататъшни повишения, които да доведат до вдигане на лихвата до ниво от поне 9% през следващите месеци“, добавя той.
Унгарският форинт продължава да отслабва с около 7% спрямо еврото само в рамките на настоящата година, въпреки че централната банка вече повиши основния си лихвен процент с цели 715 базисни пункта (7,15%) през последната година, като негативно влияние върху местна валута оказва високият бюджетен дефицит, въведеният данък върху неочаквано големите печалби на някои компании, както и финансовите спорове на страна с ЕС. Орбан посече бизнеса в Унгария с жестоки извънредни данъци
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проблемът с инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените
Нови данъци в Унгария: Орбан спешно се нуждае от пари
Унгария наложи още по-големи ограничения за покупката на гориво

Икономистите от Morgan Stanley прогнозират лека рецесия в еврозоната през четвъртото тримесечие на годината заради намалените енергийни доставки от Русия, съобщи Bloomberg. Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
В разпространен днес доклад икономистите от американската банка, сред които главният икономист за Европа Йенс Айзеншмит изтъкват, че европейската икономика ще се свие през две тримесечия, след което отново ще се върне към растежа през второто тримесечие на идната година благодарение на увеличение на инвестициите, предаде БТА.
Обратът в прогнозите на Morgan Stanley се дължи на възможно намаляване на доставките от природен газ от Русия и на спада на доверието на потребителите и на бизнеса, успоредно с все така висока инфлация. „Рисковете около перспективите са се увеличили“, посочват Айзеншмит и колегите му. Германия губи близо 200 млрд. евро и милиони работни места при спиране на руския газ
Въпреки забавянето, екипите на Morgan Stanley очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да повишава лихвите си на всяко от заседанията си тази година до 0,75 на сто през декември заради продължаващата висока инфлация. Те обаче допускат покачването на ставките да спре след септември, ако перспективите се влошат още повече.