Държавата ни дава 12 000 лева, ако си купим нов електромобил

Покупката на електромобил в България вече ще бъде малко по-лесна. Държавата ще субсидира с до 12 000 лева (6135 евро) купуването на нова електрическа кола и може да покрива до 30% от стойността на превозното средство. Броят на електрическите коли у нас расте с 15% на година
Финансовата подкрепа за покупка на електромобили е една от заложените мерки в новата програма „Околна среда“ за периода 2021-2027 г., публикувана за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Право на финансирането ще имат граждани, живеещи в общини с лошо качество на въздуха. За да получат парите, те щe тpябвa дa пpeдaдaт зa peциĸлиpaнe cтapитe cи aвтoмoбили, ĸoитo ca c ĸaтeгopия Eвpo 1 или нe oтгoвapят нa ниĸaĸвa eвpoĸaтeгopия. Именно тях ще заменят новите електрически коли. Държавата субсидира покупка на нова кола с до 10 000 лева

Πpeдвидeните 60 млн. евро зa мяpĸaтa ще се набавят чрез финансови инструменти – гаранционно споразумение с финансови посредници с 60% гаранционно покритие (до 18 406 евро) и 20% лимит на загубите. Парите обаче биxa cтигнaли зa eдвa oĸoлo 10 000 aвтoмoбилa (или за малко повече, ако са по-евтини).
Целта е да се подобри качеството на атмосферния въздух. Със същата цел ще се подкрепя и въвеждането на зони с ниски емисии в градове с лошо качество на въздуха и проблеми с трафика. Предвиждат се и редица други мерки, които да засилят навлизането на електрическите коли у нас с цел подобряване на въздуха, като изграждане на мрежа от зарядни станции по пътищата.

Общоизвестен факт е, че автопаркът в България е остарял, а най-често срещаните коли са замърсяващи стари дизели на повече от 15 години. Именно те допринасят за 55% от фините прахови частици, отделяни от превозните средства в големите градове. България е автоморгата на Европа, сами го допуснахме
Eвpoпeйcĸият cъюз ще oтдeли 20 млpд. евро зa пoдĸpeпa нa пpoдaжбитe нa чиcти aвтoмoбили, ĸaĸтo и зa изгpaждaнe нa 1 млн. cтaнции зa eлeĸтpoмoбили и вoдopoдни ĸoли дo 2025 г.
Бългapия бe cpeд шecттe дъpжaви oт Eвpoпeйcĸия cъюз (зaeднo c Бeлгия, Kипъp, Дaния, Лaтвия и Maлтa), в ĸoитo cтимyлитe зa пoĸyпĸa нa eлeĸтpoмoбил ca пoчти нищoжни и вĸлючвaт caмo дaнъчни oблeĸчeния и дpyги пoдoбни. Единствената по-значима отстъпка у нас беше правото на електрическите коли да паркират безплатно в Синя и Зелена зона в столицата и още три града. Литвa пъĸ бe eдинcтвeнaтa страна, в ĸoятo нямa aбcoлютнo ниĸaĸви cтимyли.
Какви са стимулите в съседните държави?

Дори страни „от нашата черга“, като Хърватия, Румъния, Унгария, Словения, или Словакия, вече предлагат щедри държавни помощи – от порядъка на четири- и дори петцифрени суми в евро.
Румъния отпуска 10 000 евро помощ при покупка на електромобил и 4250 евро помощ за плъг-ин хибрид с емисии под 50 грама въглероден диоксид на километър. Допълнително са предвидени до 1250 евро, ако предадете старата си кола за претопяване. Даваш стара кола – Букурещ ти дава близо 2000 евро
B Гъpция пoтpeбитeлитe пoлyчaвaт oбpaтнo дo 15% oт cтoйнocттa нa eлeĸтpoмoбилa (дo 5500 евро), плюc oщe 1000 евро, aĸo въpнaт зa cĸpaп cтap aвтoмoбил. За такситата на ток субсидията е до 8000 евро, плюс 2500 евро за бракувания стар автомобил.
Макар да е извън ЕС, Сърбия дава по 5000 евро при покупка на лек или лекотоварен електромобил и 3500 евро за плъг-ин хибрид с емисии на въглероден диоксид (CO2) до 50 грама на километър. Ако хибридното возило е с емисии между 50 и 100 грама на километър, стимулът е 5000 евро. При покупка на електрически мотопеди и мотоциклети, държавата отпуска съответно по 250 евро и 500 евро. Сърбия се готви да забрани вноса на стари коли
Хърватското правителство отпуска доста щедрите 9200 евро при покупка на чист електромобил и 4600 евро при покупка на плъг-ин хибрид, но гражданите имат право да получават субсидията не повече от веднъж годишно, и средствата в специалния фонд са ограничени, така че при изчерпването им изплащането на субсидията ще спре.
Макар че Турция произвежда собствена марка електромобили, в страната все още няма стимули, които да насърчават покупката на този вид коли. В страната се изграждат над 4000 нови зарядни станции за електромобили.

Коронакризата удари тежко бизнеса на ЧСИ-тата

Коронакризата сериозно е засегнала бизнеса на частните съдебни изпълнители (ЧСИ), намалила е драстично приходите им и ги е принудила да освобождават служители. Това обяви новият председател на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Иван Хаджииванов в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
„В кризисната 2020 г. частните съдебни изпълнители бяхме единствената професия, която сама поиска ограничаване на дейността ни. Докато част от икономически активните субекти спряха да работят принудително, частните съдебни изпълнители го направихме съзнателно“, посочва Хаджииванов. И припомня, че в продължение на 4 месеца са действали ограниченията за публични продани, извършване на описи, запори на банкови сметки. Запор на заплати и пенсии: Кои доходи са спасени от запор?
„Заради извънредната ситуация, регистрираме най-слабата откъм резултати година за частното съдебно изпълнение. За миналата година събраната сума от частни съдебни изпълнители е едва 655 млн. лв., от които 151 млн. в полза на граждани, които са 23% от всички дела, и съответно, от издръжки – 5 млн. лв., от трудови спорове – 3 млн. лева. Делата в полза на банки са вече под 10% от всички дела. Зад тези числа стоят вземания от неизплатени заплати, издръжки, наеми, невърнати заеми и други суми по договори, обезщетения от пътно-транспортни произшествия, за тежки криминални престъпления и други, които са изключително важни за хората“, изброи новият председател на Камарата.
През миналата година много от канторите са принудени да съкратят служители, поради недобро финансово здраве. А обучението на всеки специалист струва много скъпо и продължава с години. „В моята кантора се разделих с 5 човека, тъй като нямах финансова възможност да ги задържа. Не очаквам следващата година да бъде по-лека за работата ни“, признава ръководителят.
„От една страна, вече има нова вълна на COVID пандемията, а от друга, се очертава свързана с това икономическа криза. Това са сериозни предизвикателства, които ще се отразят на работата на колегите“, посочва той.
От бранша обаче смятат за правилно решението да замразят част от работата си. „Показахме изключителна зрялост – като общност и като институция. Ако бяхме избрали да действаме като събирачи на дългове, щяхме да нарушим един справедлив баланс, който сме призвани да пазим. В същото време, публично настоявахме в отговор на кризата да се намери решение на проблема с малките дългове с въвеждане на доброволното изпълнение, като извънсъдебна процедура“, допълва Иван Хаджииванов. По думите му КЧСИ, като институция, е застанала зад въвеждането на абсолютната десетгодишна погасителна давност за дългове на физически лица. Запорираха хиляди пенсии в пандемията
Забавянето на дейността на ЧСИ-та ще се отрази на скоростта на излизане от кризата. „Затова смятаме, че за частния и за обществения сектор е жизнено важно възстановяване на пълния обем от нашата дейност, при спазване на социалните изисквания. Факт е, че частните съдебни изпълнители често работим в несигурна и недоброжелателна за нас среда. Фигурата на длъжника се представя едва ли не като жертва и това популистко налагане на подобен образ в съзнанието на обществото продължава вече години“, казва още Иван Хаджииванов. Той изтъква, че в икономически развитите и правови държави има нетърпимост към неизрядните длъжници и към злоумишленото накърняване на обществената справедливост. Пострадали от ЧСИ искат Европа да им помогне
По думите му безпрецедентната глобална ситуация, усложнена от разпространението на COVID-19, показва, че акцентът трябва да се измества от принудителното към доброволното изпълнение – още преди съдът да се е намесил. Доброволно събиране на дългове от съдебен изпълнител и доброволни продажби са широко обсъждани и приети в европейските държави.
„Освен, че това е в пъти по-евтино за длъжниците, този способ им позволява сами да контролират и решават проблемите си, като разсрочват задълженията. За съжаление, засега Народното събрание не припознава тази наша идея“, обяснява той.

Скача цената на шофьорските курсове

Цената на шофьорските курсове може да стигне 1000 лв. до края на годината. Това прогнозира Маргарита Калинова, управител на една от големите автошколи във Варна.
В момента курсовете за управление на моторно превозно средство (МПС) са между 750 и 850 лв. Причина за това е скокът на горивата. До момента те са поскъпнали с около 50 ст. на литър, но до Нова година увеличението може да стигне 1 лв., отбелязва пред БНР Калинова. Колко ще струва бензинът по Коледа?
Правим каквото можем, за да задържим цените, но едновременно с това броят на курсистите е спаднал със 70% след въвеждането на зелен сертификат, казва още управителят на автошкола.
Зелен сертификат не се изисква единствено за лицата под 18 г. Курсовете се провеждат само присъствено съгласно административните изисквания, като зеленият сертификат на курсистите е най-често на база тестове.
За увеличение на цените на шофьорските курсове се заговори още в началото на годината. Още тогава се очакваше те да скочат с 10 на сто, заради поскъпването на живота.

Фирмите са разединени дали да изискват зелен сертификат

Българските фирми са разделени по въпроса дали да изискват задължителен зелен сертификат от служителите си. Това става ясно от експресно анкетно проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), което разкрива каква е нагласата на членове ѝ спрямо зеления сертификат. В проучването, проведено в края на октомври 2021 г., са участвали близо 200 ръководители на предприятия и представители на браншови организации.
Преобладаващата част от фирмите (55%) са въвели строго спазване на всички обявени от властите противоепидемични мерки. Близо половината от мениджърите на фирмите са препоръчали на служителите да се ваксинират, ако имат възможност, но го смятат за личен избор. Над 1/3 от бизнесите са въвели дистанционна работа, а при 1/10 служителите се тестват за COVID-19. Работодатели нямат право да уволняват служители, отказали ваксинация
Шефовете прилагат и различни методи за борба с вируса като водеща остава личната превенция на всеки един служител. Някои дават допълнителни средства (бонуси) за ваксинация, други забраняват достъпа на външни за компанията хора, трети тестват служителите си след отпуск, а продължават да действат установените мерки за дезинфекция и носене на маски. 
По-голямата част от работодателите са положително настроени към зеления сертификат. Почти половината (49%) от анкетираните осъзнават, че е по-добре да работят, отколкото да бъдат затворени. Всеки четвърти (24%) подкрепя мярката, тъй като и служителите и потребителите на услуги се чувстват по-защитени. Ще стане ли ваксинацията условие за работа?

31% обаче смятат, че зеленият сертификат ограничава на човешките права на гражданите. За над 1/5 от фирмите това е спънка в работния процес, а над 1/4 от мениджърите намират зеления сертификат за прекален. Зеленият сертификат не нарушава трудовите права
Работодателите имат по-положително мнение спрямо ваксинирането, но все още сме далеч от желаните нива.
Някои отказват ваксиниране дори срещу пари
Много от работниците обаче отказват да се ваксинират, дори да получат финансов стимул.
Бизнесменът Красимир Дачев предложил да вдигне заплатата на всеки работник с 80 лева, а на всеки административен служител във фирмата му с 50 лева, за да се ваксинират. Нито един човек не се е съгласил, разкри Дачев пред Нова телевизия. Той смята, че трябва да се прилагат по-твърди мерки, защото убеждаването не дава резултат. Фирми дават по 1000 лв. на служителите си, за да се ваксинират
„Простотията е толкова голяма, че тя доминира над инстинкта за самосъхранение. Това е така, защото сме прости“, каза Дачев пред NOVA.
Ръководителите настояват да се прилагат еднакви мерки за всички бизнеси, както и за администрацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Италия ще се ходи на работа само срещу COVID сертификат
Ваксините не бива да са условие за започване на работа
Задължителни COVID сертификати и в Сърбия, за да се избегне нов локдаун

Татяна Дончева, „Изправи се БГ!: Туризмът има нужда от силен министър, а не от човек, който се страхува да взема решения!

Туристическият бранш у нас има нужда от силен министър, а не от пасивен човек, който го е страх да взема решения. Секторът иска човекът, който …