Турската лира отново се сгромоляса

Турската лира продължава свободното падане, записвайки поредица от антирекорди в последните дни. Валутата е във все по-плачевна ситуация, а Централната банка на Турция я саботира, вместо да ѝ помогне. В последните 2 дни лирата спадна значително и се търгува при рекордно ниския курс от над 11 лири за долар, а най-големият удар върху стойността ѝ нанесе централната банка, която за пореден път намали лихвите, вместо да затегне паричната си политика. Напук на всякаква логика монетарната институция свали основния си лихвения си процент със 100 базисни пункта до 15%, въпреки че инфлацията в страната е близо 20%. В резултат на това турската валута изгуби 6% от стойността си само за един ден – най-големият дневен спад, откакто Ердоган, който се обяви за враг на лихвените проценти, уволни бившия шеф на централната банка Наджи Агбал през март. Само през тази седмица турската лира се обезцени с 12% и продължава да се представя най-зле сред валутите на на развиващите се държави. Все по-евтината валута е риск както за турската икономика, така и за политическото бъдеще на Ердоган, отбелязва Reuters. По волята на Ердоган Макар мнозина да смятат, че действа хазартно и безотговорно, централната банка на Турция просто се подчинява на призивите на Ердоган за стимулиране, продължавайки с това, което анализаторите определят като безразсъден цикъл на облекчаване предвид срива на лирата и очаквания инфлационен натиск до средата на 2022 г. Турската централна банка потопи лирата до ново дъно "Решението за намаляване на лихвите е политически мотивирано дори с техните насоки за напредък през декември", казва пред Bloomberg Саед Абукарш, главен портфолио мениджър в Ark Capital Management Dubai. Действията на централната банка рискуват допълнително да подкопаят стабилността на цените, а в същото време унищожават и малкото останало доверие на инвеститорите в политиците в страната. "Доверието в централната бнка изчезна напълно", посочва Абукарш. Цените в Турция вече стават жестоки Обезценяването на валутата стимулира вдигането на цените чрез вноса. От септември насам Турската централна банка е свалила лихвите с общо 400 базисни пункта. Очакваната разпродажбата на лирата може да свали стойността ѝ до 11,5 лири за долар при ново орязване на лихвите през декември и тя да продължи да пропада заради силния долар, прогнозира Емре Джаирли, мениджър в отдела за изследвания на ALB Forex. "Инфлацията може да продължи да расте във връзка с увеличението, причинено от покачването на обменния курс, потенциалното нарастване на търсенето в икономиката и по-високите цени на вноса", казва валутният експерт, давайки за пример скока на заемите с 2,19% след намаляването на лихвите през октомври. Държавните търговски банки последваха примера на централната банка в петък, като намалиха лихвените проценти по заемите с до 100 базисни пункта, съобщи Анадолската информационна агенция. Безумно, но очаквано Лирата е загубила около 1/3 от стойността си спрямо долара от миналия декември и е на път към девета поредна годишна загуба. Валутата поевтиня с повече от 20%, откакто централната банка започна да намалява лихвите през септември, най-големият спад на развиващите се пазари. Защо турската лира не спира да пропада "Това движение на лирата е безумно, но напълно предсказуемо. Когато се справяш по-зле от аржентинското песо, това е истинско постижение.", казва Уин Тин, глобален ръководител на валутната стратегия в базираната в Ню Йорк Brown Brothers Harriman & Co. Преди решението председателят на най-голямата бизнес група в Турция – Tusiad припомни на централната банка основната ѝ цел – да контролира инфлацията. Това е израз на нарастващите опасения, че продължителната слабост на валутата рискува да дестабилизира икономиката, която има 446 млрд. долара брутен външен дълг, според данните на централната банка. Турските компании и правителството трябва да изплатят 13 млрд. долара дълг в чужда валута през последните два месеца на годината. Повече от половината – 8 милиарда долара – е с падеж през ноември, най-голямата сума, дължима през следващите 10 месеца, според последните налични данни. Неустойчива политика Покачващите се разходи за живот и обезценяването на лирата с 65% за 4 години изядоха голяма част от доходите на турците и навредиха на рейтинга на Ердоган преди предстоящите избори през 2023 г. Крахът на лирата вкара в бедност 18 млн. души в Турция Лидерите на опозицията призоваха за предсрочни избори за бързо пренасочване на икономическата политика. Турският президент обеща да продължи да се бори с лихвите докрай, за да стимулира износа, инвестициите и работните места. Централната банка заяви, че голяма част от ценовия натиск е временен и ще продължи до средата на 2022 г., добавяйки, че има място за друго възможно намаляване на лихвите следващия месец. Паричното облекчаване оставя реалната доходност на Турция рязко отрицателна и е в противоречие с принципите на свят, в който централните банки повишават лихвите, за да предотвратят глобалните покачвания на цените. "Заговорът" срещу турската лира Централната банка на Турция вероятно ще бъде принудена да обърне курса през следващите месеци. Goldman Sachs прогнозира, че тя ще повиши лихвите през второто тримесечие на 2022 г. след ново намаление със 100 базисни пункта през декември. "Настоящият микс от политики не е устойчив (и) вероятно бързо ще се превърне в инфлация, а не в растеж", твърдят анализаторите на инвестиционната банка. Обезценяването на лирата вероятно ще задържи инфлацията над 20% до средата на 2022 г., предвиждат експертите.

text

Земеделски стопани наемат хора без договор

Всеки десети работи без трудов договор в селското стопанство, показват проверките на Инспекцията по труда. Най-честите нарушения при работодателите са на нормите, регламентиращи здравословни и безопасни условия на труд. При направени 891 проверки са открити 4266 нарушения, от които 2832 са свързани с условията на труд – обезопасяване на работното оборудване, ел. безопасност и оценяване на рисковете в обектите. Инспектори по труда проверяват нивите и фермите Близо 600 са нарушенията в животновъдните стопанства по отношение на работното време, почивките и заплащането. Открити са 30 души, които работят без договор. Наетите на временни трудови договори не губят право на социално подпомагане и осигуряване и могат да получават допълнителен доход заедно със социалните помощи и обезщетения. За земеделските стопани еднодневните договори са начин да наемат законосъобразно работна ръка по облекчен ред. Не се налага да регистрират сключването и прекратяването на трудовите договори в НАП и да оформят трудови книжни, напомнят от ГИТ. Те могат да заявяват образци на този вид договори по всяко време онлайн. Затова през 2022 г. тръгват масирани проверки и в животновъдството, освен в растениевъдството, съобщиха от Инспекцията по труда. Ситуацията в селското стопанство много напомня на тази в хотелиерството и ресторантьорството. В тези браншове е публична тайна, че масово се работи без договор. Инспекцията по труда установи близо 500 подобни случая от началото на годината.

text

Мощен ръст на жилищните кредити в пандемията

Българските домакинства са изтеглили от банките заеми за над 3 млрд. лева през последната година. Почти 2/3 от въпросната сума (1,9 млрд. лева) е получена във вид на жилищни кредити, а останалата 1/3 (1,22 млрд. лева) – под формата на потребителски заеми. Това показват данните на Асоциацията на банките в България (АББ) за третото тримесечие на настоящата година. Потребителските кредити в лева достигат 14,04 млрд. лева в края на септември, нараствайки с 9,5%, или с 1,22 млрд. лева повече спрямо същия месец на 2020 г. Само в рамките на 3 месеца (от края на юни до края на септември 2021 г.) потребителските заеми се увеличават с 3,1%, или около 400 млн. лева. Бумът на жилищните кредити продължава – те са общо 15,2 млрд. лева към края на септември, като се увеличават с цели 14% на годишна база, или 1,9 млрд. лева. За трите месеца от юли до септември ипотеките нарастват с около 800 млн. лева, или 3,9%. Бум на кредитите за покупка на жилище в пандемията Общите задължения към банки на българските домакинства наближават 30 млрд. лева. Те обаче държат на депозити в банките над 2 пъти повече – рекордните 64,51 млрд. лв. Това означава, че макар активността на кредитния пазар у нас да продължава да е силна, подпомагана от ниските лихвени проценти и облекчените кредитни стандарти от банките, то българите спестяваме двойно повече, отколкото харчим. Общата сума на заемите за неправителствения сектор, включващ нефинансови предприятия и домакинства, се повишава със 7,3 на сто за година, като достига 64,34 млрд. лева. Депозитите също растат, като в края на септември спестяванията минаха психологическата граница от 100 милиарда лева., или по-точно рекордните 100,4 млрд. лева. Показателят бележи годишен ръст от 11,8% на фона на ниските лихвени проценти по депозитите. Увеличението на спестяванията пък е по-бавно в сравнение с отчетените 12,1% на годишна база към края на първото шестмесечие на тази година. Лошите банкови кредити намаляват. Към края на септември обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни) намалява дo 3,2 млрд. лв. Делът на лошите кредити средно за банковата система се понижава до 4,34%, банковата асоциация. Необслужваните жилищни кредити намаляват до 2,21%, а делът на проблемните потребителски заеми е 6,17%. Необслужваните кредити в банковата система са за над 3 млрд. лева Кредитите ще продължат да се увеличават Кредитите за домакинствата ще продължат да нарастват и през последното тримесечие на 2021 г., благодарение на все по-голямото търсене на потребителски и особено на жилищни заеми. Положително влияние им оказват продължаващото възстановяване на икономическата активност и благоприятни перспективи за пазара на жилища, запазващите се ниски лихви и облекчаването на кредитните изисквания от страна на банките, прогнозират от БНБ. Ръст на лошите кредити заради кризата

text